Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и Организацията на ООН за промишлено развитие – United Nations Industrial Development Organization (UNIDO) подновиха споразумението си за сътрудничеството и разшириха неговия обхват. Документът беше подписан от генералния директор на UNIDO Ли Йонг и главния секретар на АИКБ д-р Милена Ангелова в седалището на международната организация във Виена. Споразумението дава възможност на най-представителната работодателска организация в България да получава и обменя знания, опит, информация и технологии, които да допринесат за подобряване на производителността на българската икономика.

В края на 2016 г. АИКБ стана първата работодателска организация в България, която стартира партньорство с UNIDO. Сътрудничеството с Организацията на ООН за промишлено развитие е важен елемент за постигане на целите на АИКБ в областта на устойчиво развитие и за оказването на съдействие на членовете на организацията за достъп до информация и добри практики в тази област.

Меморандумът за партньорство дава възможности и на двете организации за разработване на проекти и политики за повишаване на конкурентоспособността на малките и средните предприятия за справяне с ключови глобални предизвикателства като дигитализация и киберсигурност, за балансиране на знанията и уменията на бъдещата работна сила и използването на нови технологии.

„За АИКБ е чест да разшири сътрудничеството си с UNIDO. Решени сме да проучим и допълнителни възможности за задълбочаване на партньорството ни, включително чрез оказване на подкрепа по дейностите за техническо сътрудничество на UNIDO, стартиране на съвместни инициативи за изграждане на допълнителен капацитет, както и споделяне на опит и добри практики с другите държави членки на Организацията на ООН за промишлено развитие“, заяви главният секретар на АИКБ д-р Милена Ангелова по време на подписването.

Д-р Ангелова приветства идеята за участието на АИКБ при изграждане на капацитет за държавите членки на UNIDO, които са кандидати за членство в ЕС, по отношение на подготовката на проекти за кандидатстване за структурните фондове на Съюза. Тя изказа увереност, че българското правителството би проявило интерес да подкрепи подобни действия.

UNIDO е създадена през 1966 г. с основна цел да съдейства за промишленото развитие и повишаване на производителността, водещо до намаляване на бедността в развиващите се страни. През 1985 г. UNIDO е трансформирана и понастоящем представлява специализирана агенция на ООН с мандат да насърчава и съдейства за ускоряването на устойчивото индустриално развитие в развиващите се страни и икономиките в преход. България е пълноправен член на UNIDO от 1985 г.

Публикувана в Свят

Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) сключи споразумение за сътрудничество в областта на икономиката, търговията, селското стопанство, технологиите и науката с Индустриалната камара на Гватемала. Официалната церемония по подписването беше осъществена чрез видео конферентна връзка в присъствието на извънредния и пълномощен посланик на Република Гватемала в Израел, акредитиран в България, г-н Марио Букаро.

Споразумението дава възможност за ефективно насърчаване на търговията и инвестициите, чрез установяване на двустранни взаимоотношения между български и гватемалски компании. Бизнес организациите ще подготвят и обменят информация за търговски мисии и групи за проучване на проекти, както и ще подкрепят и подпомагат компании от двете държави при организиране на съвместни срещи, форуми и конференции.

До подписването на документа се стигна след като в края на юни т.г. при посещението си в София посланикът на Гватемала в Израел Марио Букаро обсъди с представители на АИКБ възможностите за сътрудничество между България и Гватемала.

„Възможността за засилване на търговското и икономическото сътрудничеството с държави като Гватемала е от изключително значение. Особено когато износа ни към западноевропейските пазари бележи спадове. Вярвам, че можем да се възползване от потенциала, който ни дават сфери като химическата и хранително-вкусовата промишленост, машиностроенето, електротехниката и туризма за увеличаване на експорта към Гватемала.“, заяви Васил Велев.

По думите на посланик Букаро този вид търговски и икономически споразумения имат смисъл само тогава, когато записаните в тях клаузи се реализират. Той заяви пълната си готовност да работи за увеличаване на сътрудничеството и стоокообмена между двете държави. „В момента Гватемала има нужда от закупуване на машини за преработка на хранителни продукти, основно плодове и зеленчуци. Желанието ми е да използваме България като център за извършване на тази преработка“, допълни още посланикът.

Президентът на Индустриалната камара на Гватемала Едуардо Алберто Гирон Бенфорд, който се включи в специална видеоконферентна връзка, представи организацията, в която членуват 1100 компании. „Индустрията в Гватемала реализира 30% от БВП на страната и споразумения като това ни дават изключителна възможност да продължаваме да се развиваме и увеличаваме производителността си“, каза още той.

Очаква се до края на 2019 г. страната ни да бъде посетена от специална бизнес делегация от Гватемала.

Публикувана в У нас

Има девалвация на висшето образование – голямо количество, ниско качество и несъответствие на план-приема на потребностите ” заяви г-н Васил Велев, председател на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ), която разработи инструментариум за повишаване на привлекателността на важни за България професии. Като част от него АИКБ изготви стратегия и план с конкретни мерки и пилотни модели за повишаване на привлекателността на професиите в секторите „Машиностроене и металообработване“, „Електротехника и електроника“, „Транспорт и спедиция“ и „Медицина и услуги за красота и здраве“, модул за насърчаване на мобилността, както и модел за обективна оценка на производителността на труда. „Проблемът с човешкия ресурс е много остър и излиза на първо място в анкетите сред бизнеса като пречки за инвестициите, ръста на продажбите и задържащ фактор на икономическия растеж като цяло, оттам и на жизнения стандарт“ - подчерта г-н Велев. Целта на разработените инструменти е решаване на един от основните проблеми на пазара на труда - липсата на квалифицирана работна ръка за ключови за българската икономика сфери като машиностроене, електроника и електротехника, здравеопазване и др. Това стана ясно днес след проведена работна среща между представители на АИКБ, Европейската комисия, Министерство на труда и социалната политика, Агенция по заетостта, Национална Агенция за професионално образование и обучение и представители на браншови работодателски и синдикални федерации от четирите пилотни сектора.

 

Инструментариумът е разработен по проект BG05M9OP001-1.011 – 0002 „Постигане на устойчива и качествена заетост посредством подобряване привлекателността на професии със слабо предлагане на пазара на труда в ключови за развитието на българската икономика сектори”. Участие при неговото разработване са взели над 80 експерта.

 

Като основни мерки за справяне с проблемите на пазара на труда беше посочено активното включване на работодателите в подобряването на качеството на обучението в средните професионални гимназии и висшите училища. Представителите на бизнеса считат, че чрез ежегодно осъвременяване на учебните планове, подобряване структурата на план-приема, увеличаване на практическата приложимост на образователната система и предоставяне на стипендии, ще успеят да създадат и развият траен интерес към важните за икономиката специалности.

 

Сред факторите, влияещи върху привлекателността на професиите и мотивацията, бяха отбелязани гъвкавото работно време, близостта до работното място, заплащането, професионалното обучение и тренингите, актуалността на професията, условията на труд, стабилността и сигурността на заетостта, социален престиж на професията и др. За да подобрят привлекателността на дефицитните професии държавните институции, работодатели и синдикати ще трябва да разработят във възможно най-кратки срокове практически инструменти и мерки.

 

Връзката между бизнеса и образованието за нас е много важна. Насочването на децата към професионално образование, обаче, не трябва да е задача само на работодателските организации, а на цялото ни общество. Трябва да пречупим мисленето си и да ценим полагането на труд, тъй като всяка професия има своето място и е важна за икономическото развитие на страната. Надяваме се, че Министерство на образованието и науката ще подкрепи предложения огледален проект в сферата на образованието, чрез който да се приложат очертаните мерки и в другите заинтересовани целеви групи – а именно ученици и техните семейства“, заяви ръководителят на проекта д-р Милена Ангелова.

 

Председателят на Националната агенция за професионално образование и обучение Емилияна Димитрова изяви готовност да разгледат възможността за включване на част от моделите и мерките за повишаване на привлекателността на професиите в Държавните образователните стандарти, както и използването им в бъдещата си работа.

 

Проектът има много широка партньорска база и това е най-силната му страна. Една от основните европейски цели е професионалното образование да се превърне в първи избор за децата. Сред проблемите, с които трябва да се справим е и високия процент ромски деца, които отпадат от образователната система – 67 %, а в последствие около ¼ от ромите отпадат и от пазара на труда. Ролята на Европейския социален фонд е изключително важна за реализацията на точно такива проекти, които са от огромно значение за подобряването на социалното и икономическото положение в България“, каза представителят на Европейската комисия Дора Крумова.

 

Асоциация на индустриалния капитал в България е заложила като свой основен приоритет справянето с недостига на квалифицирани кадри. До момента АИКБ е направила редица предложения към Министерство на образованието и науката за цялостна реформа в начина на финансиране на висшето образование и реформа при изготвяне на план-приема в средното професионално образование, въвеждане в нормативната уредба на методика за създаване на Списък със специалности от професии, за които има очакван недостиг и други.

Публикувана в У нас

Необходима е спешна реформа в Наредбата за дейността на службите по трудова медицина и Наредбата за предварителните и периодичните медицински прегледи на работещите. Сред най-важните мерки са профилактичните прегледи и изследвания във връзка с условията на труд да се извършват с обхват, периодичност и по стандарти, отделни за всеки рисков фактор, както е въведено в другите страни от ЕС. Само със стандартите може да се гарантира качество на прегледа и възможност за сравнимост на резултатите по единни критерии, независимо от това кой къде преглежда. Около това становище се обединиха членовете на Националния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) по време на днешното си заседание.

 

Прегледите по отделните рискови фактори в Европа се извършват по съответен стандарт от един лекар. В момента у нас при един рисков фактор прегледа се извършва от 2 до 4 специалиста. Така е например при работа с шум над 85 db, като в този случай прегледа у нас се извършва от специалисти по „вътрешни болести“, „нервни болести“ и „УНГ“.

 

„Общото мнение е, че нивото на превенцията на здравето на работещите е далеч от европейските стандарти. В последните 2 години нееднократно работодателските организации изпращахме свои становища и предложения за промени в двете наредби, позовавайки се на законодателството и добрите практики в страните от ЕС. В момента предприятията са задължени да разходват значителни финансови средства, а в същото време това не носи ползи за работещите, тъй като няма надграждане на пакетите на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Затова е необходима промяна на философията на дейността и функциите на службите по трудова медицина. До момента не срещаме желание за диалог от страна на Министерство на здравеопазването. Липсва каквато и да е воля и експертен потенциал за справяне с проблема“, заяви председателят на АИКБ Васил Велев.

 

Според АИКБ трябва ясно да бъдат разграничени и да няма дублиране на профилактични дейности, финансирани по НЗОК и тези, които работодателите заплащат във връзка с условията на труд. Сред другите предложения на работодателската организация са обхватът и съдържанието на прегледите и изследванията във връзка с условията на труд да бъдат приведени в съответствие с европейските практики и стандарти, които се основават на съвременни, статистически проверени норми. По този начин ще отпаднат периодичните прегледи, извършвани от специалисти по вътрешни болести или общо медицина, които се покриват от ежегодните прегледи и изследвания при общопрактикуващ лекар.

 

На лице е необуздан стремеж (в ущърб на предприятията и заетите в тях) да се правят прегледи, по-често от необходимото, от повече лекари от необходимото, на повече хора/позиции от необходимото. Това води до източване на предприятията от ДКЦ-та, без полза за заетите.

 

От изключително значение е да се направят изменения и допълнения в Закона за здравето и в Закона за лечебните заведения, за да бъде конкретно определено мястото на превенцията на здравето при работа като част от националната система за превенция и ролята на трудовите медици в нея. По думите на Васил Велев с новите предложения ще се запълнят празнотите в законовата уредба по отношение на функциите и задачите на службите по трудова медицина и ще се повиши контрола върху дейността им, което ще способства за по-добра превенция на здравето на работещите българи.

Публикувана в У нас

Недостигът на човешки ресурси е сред основните проблеми на голяма част от европейските държави. Това стана ясно след проведена днес, 21 март 2018 година, среща между председателя на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев и председателя на групата на работодателите в Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) Яцек Кравчик. АИКБ е най-представителната организация на работодателите на национално равнище, представляваща 3/4 от икономическите дейности и над 10 000 компании.

 

По време на срещата Васил Велев представи пред Яцек Кравчик трите основни приоритета на българските работодатели за 2018 г. Това са решаване на проблема с недостига на човешки ресурси за българската икономика, подобряване на бизнес средата чрез ограничаване на административните тежести и по-доброто регулиране и реформата на енергийния сектор.

 

„Европейските работодатели имат много причини да застанат рамо до рамо при решаването на проблема с недостига на човешки ресурси. Защото въпросът с уменията на работниците в много европейски страни е сред основните задачи за решаване. Добрата новина, е че ЕК е наясно с това. Надявам се, че през следващата финансова рамка Комисията ще отдели повече ресурс, с който да насърчи повишаването и подобряването на уменията на хората”, заяви председателят на групата на работодателите на ЕИСК.

 

Яцек Кравчик е в България за участие в конференцията на високо равнище „Бъдещето на труда“, организирана от Министерство на труда и социалната политика с подкрепата на Европейската комисия. Участие в събитието ще вземат и д-р Милена Ангелова, главен секретар на АИКБ и бъдещ заместник-председател на ЕИСК и Бойко Недялков, член на УС на Асоциацията.

 

Освен в международната конференция Яцек Кравчик ще участва и в заседанието на група 1 „Работодатели” на ЕИСК, чиято тема ще е "Преодоляване на разликата в уменията за растеж и създаване на работни места - бизнес перспектива". И двете събития се провеждат в рамките на Българското председателство на ЕС.

Публикувана в У нас

Днес, 16 март 2018 г., се проведе трета среща по проблемите на енергетиката при министър-председателя Бойко Борисов.

 

В срещата участваха председателят на парламентарната Комисия по енергетика Делян Добрев, министрите на финансите – Владислав Горанов, и на енергетиката – Теменужка Петкова, ръководителите на БЕХ, НЕК, АЕЦ, ръководителите на национално представителните работодателски организации – Васил Велев (председател на АИКБ), Димитър Бранков (зам.-председател на БСК), Цветан Симеонов (председател на БТПП) и Кирил Домусчиев (председател на КРИБ), както и енергийните експерти Константин Стаменов и Румен Радев.

 

Днешният разговор беше фокусиран върху две основни теми – бъдещето на т.нар. Американски централи и опасността от нова далавера в енергетиката (виж тук: http://aobe.bg/%D0%B3%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B8-%D0%BB%D0%B8-%D1%81%D0%B5-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%B4%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%B0-%D0%B2-%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B3%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0/ ) по линията на поддържане на т.нар. студен резерв и включването в микса на нови централи с „преференциални цени“. Освен това, беше обсъден напредъкът по договореностите от предходните две срещи, проведени на 6-ти и на 21-ви февруари тази година.

 

Участниците в срещата постигнаха съгласие, че трябва да се предприемат енергични мерки за прекратяване на договорите с Американските централи във връзка със съществуването на неправомерна държавна помощ. В хода на разговора бе констатирано, че са налице всички предпоставки това да се случи в рамките на няколко седмици.

 

Беше проведена съдържателна дискусия и във връзка с оптималното управление на т.нар. студен резерв. Потвърдено бе неувеличаване на средногодишната стойност на студения резерв от 500 МВт. От страна на управляващите беше поет ангажимент в подготвяния в момента пакет от законови промени в сферата на енергетиката да се добавят и такива, които да не позволят блокиране на либерализацията на пазара, появата на нов тип производители на енергия с “преференциални цени’’ и участието им в регулирания пазар с такива “преференциални цени’’, което би било неправомерна държавна помощ.

 

Подчертана бе и необходимостта от ускоряване на изготвянето и приемането на национална енергийна стратегия до 2030 г., основана на реалистична макроикономическа рамка за догонващ икономически растеж.

 

Работодателските организации изразиха своята удовлетвореност от постигнатия напредък. Участниците в срещата се договориха за продължаване на работата по дискутираните проблеми.

Публикувана в У нас

Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) поиска от министъра на образованието и науката Красимир Вълчев при утвърждаване на държавния план-прием във висшето образование превес да имат техническите и природо-математическите специалности. Асоциацията е готова активно да подпомогне министерството при усъвършенстване на модела, по който бизнесът дава своите предложения при определяне на план-приема във висшите училища. Това заяви днес председателят на АИКБ Васил Велев по време на дискусия за българското образование, проведена в рамките на заседанието на Общото събрание на АИКБ. Участие в събитието взе и ресорния министър Красимир Вълчев.

 

„От името на АИКБ искам да благодаря на ръководството на Министерство на образованието и науката за добрата ни съвместна работа през последната година. Считам, че за този период успяхме заедно да направим няколко изключително важни стъпки за решаването на проблема с недостига на квалифицирана работна ръка в България. Готови сме заедно с представители на МОН да вземем активно участие и в информационните кампании за популяризиране на професионалното образование. В лицето на АИКБ Министерството може да е сигурно, че има надежден партньор“, заяви още Васил Велев.

 

Сред основните успехи в съвместната работа с МОН Асоциацията отчете институционализирането на резултатите от проект „Домино – за въвеждане на дуалното обучение в България“. В следствие на активното участие на представители на АИКБ вече има дванадесет одобрени специалности за дуално обучение, като шест от тях са предложени от АИКБ, сред които „Промишлена електроника“, „Автомобилна мехатроника“, „Машини и система с цифрово-програмно управление“ и др. А първите работодатели, възприели дуалната система на обучение, са членове на АИКБ.

 

Според Асоциацията има необходимост от въвеждане на нов механизъм за финансиране на висшето образование, което се заплаща от данъкоплатците. Финансов механизъм, който да способства за насърчаване и задържане в заетост в страната на завършилите. За целта трябва принципът „парите следват студента“ да се промени. Не университетите да получават бюджетно финансиране, а студентите да получават на кредит средствата, необходими за тяхното обучение, които средства да внасят (по подобие на студентските такси сега) в избрания/приелия ги университет. Този кредит няма да се връща, ако завършилият висшето си образование специалист се реализира в страната за определен период. Студентите от дефицитни специалности следва да получават допълнителен кредит като несимволични стипендии, например 500 лева месечно.

 

По време на събитието беше представено и споразумението, което Министерство на образованието и науката и Асоциацията на организациите на българските работодатели ще подпишат, като допълнение към направените предложения за промени в законодателството. Чрез него ще се даде по-голяма възможност бизнесът да се ангажира с броя на паралелките, броя на учениците, профилите и специалностите на регионално ниво. В допълнение на това национално представителните организации на работодателите ще участват активно при формирането на държавния план-прием.

 

Асоциацията на индустриалния капитал в България е представителна организация на работодателите на национално равнище, представляваща 3/4 от икономическите дейности и над 10 000 компании.

Публикувана в У нас

На 23 февруари 2018 година, четирите представителни работодателски организации, обединени в Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), са изпратили писмо до министър-председателя г-н Бойко Борисов и до вицепремиера г-н Валери Симеонов (писмо с Изх. № 17-00-8/23.02.2018 г. на АОБР), в които се изказва категорична подкрепа за гласувания на първо четене в Народното събрание проект на Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност, както и за приетите от Комисията по труда, социалната и демографската политика промени в същия закон. Промените трябва да доведат до облекчаване на режима за допускане на чуждестранни работници от страни извън ЕС на пазара на труда у нас. Представяме пълния текст на писмото, адресирано до г-н Бойко Борисов и до г-н Валери Симеонов.

 

Представителните организации на работодателите на национално равнище изразяваме своята удовлетвореност от приетите от Комисията по труда, социалната и демографската политика промени в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (второ гласуване 21.02.2018 г.). За нас с тези промени ще се осигури достъп до пазара на труда на необходими специалисти, за каквито са налице безсъмнени и непреодолими със собствен ресурс потребности.

 

Пазарът на труда в България изпитва остър недостиг, както на специалисти на практика за всички икономически дейности от реалния сектор, на квалифицирани работници с годишна заетост, така и на сезонни работници. Причините за това са най-вече отрицателният приток - на 107 хиляди пенсионирали се имаме 54 хиляди завършили средно образование за миналата година. На 100 излезли от пазара на труда имаме едва 63-ма влезли. Ситуацията се утежнява допълнително от отрицателната нетна миграция – през последните години, макар и намаляваща, разликата между напусналите и завърналите се е около 4 хиляди души годишно.

 

От друга страна, имаме ръст на икономиката от порядъка на 4% и работодателите прогнозират ръст на необходимата численост на персонала. Недостигът на човешки ресурси се изтъква като главната пречка от инвеститорите (наши и чужди) и е главният задържащ по-бързия икономически растеж фактор. Това води и до реализиране на БВП и Бюджет под потенциала на икономиката, както и до по-бавен процес на конвергенция. Затова е фундаментално важно да се премахнат ненужно създадените и в противоречие с европейските изисквания и практики в другите страни ограничения и тежести при трудовата имиграция.

 

Позитивното икономическо развитие на страната ни и целта за постигане на още по-добър растеж обуславят необходимостта от най-важните приети изменения, сред които:

 

Първо: По §3 – ограничението, предвидено в чл. 7, ал. 1, т. 2 (в предходните 12 месеца общият брой на гражданите на трети държави, работещи за местния работодател, не надвишава 10 на сто от средносписъчната численост на наетите по трудово правоотношение български граждани, граждани на други държави - членки на Европейския съюз, на държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария), е всъщност самоограничение, тъй като не се изисква по европейските регулации.

 

Това е обективна пречка за наемане на необходими работници. Приетото облекчаване на този режим, съответно - чрез възможността общият брой на гражданите на трети държави, работещи за местния работодател, да е ограничен до 20 на сто и до 35 на сто за малките и средни предприятия, решава едновременно два проблема – липсата на подходящи работници и тромавото администриране при надвишаване на настоящия праг. Ограничение от 10 на сто пречи основно на малките и средни предприятия да наемат нужното им количество работници, особено в случаите на микро-предприятията.

 

Приетата промяна в размера на ограничението ще намали значително броя на случаите, в които се налага разглеждането и разрешаването индивидуално на всеки конкретен казус. И в действащата, и в приетата редакция на тази норма Министърът на труда и социалната политика може да разрешава достъп до пазара на труда в отделни случаи извън ограниченията по чл. 7, ал. 1, т. 2, едва след като изиска становища от съответните държавни органи, както и от представителните организации на работодателите и на работниците и служителите на национално равнище, от творчески съюзи, спортни федерации и национални спортни организации, от органите на местното самоуправление.

 

Така ще е и занапред, но вместо при надвишаване на 10 на сто, вече ще се прилага при надвишаване от 20 на сто, респективно (при малки и средни предприятия) - при надвишаване на 35 на сто от средносписъчната численост на наетите. Освен процесуална и времева икономия, подобно изменение ще представлява намаляване на административната тежест, както за бизнеса, така и за държавата в лицето на МТСП.

 

Второ: По §4 - лица от български произход да могат да упражняват заетост без разрешение по чл. 7, ал. 3, след регистрация от работодателя в Агенцията по заетостта при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона. Тази промяна ще облекчи достъпа до пазара на труда на лица от български произход, а с това ще ги мотивира да търсят своите перспективи за развитие в България. Допълнителен аргумент за подкрепа е, че хората от български произход следва да бъдат насърчени за интегриране у нас, а не както е в действащата редакция на закона – да са поставени при равни условия с всички граждани на трети страни, независимо от произхода.

 

Трето: По §11 - добавя се 20-дневен срок за издаване на Единното разрешение за пребиваване и работа. В действащата редакция на закона няма предвиден срок, а с промяната ще се постигне времева стегнатост и повече ефикасност в работата на администрацията, което е в подкрепа на бизнеса.

 

Четвърто: По §12 - създава се §12а, като формално отпада изискването за предварително проучване на пазара на труда (т.нар. „пазарен тест“). Тази промяна е изключително важна. Тя превръща формалния пазарен тест, провеждан понастоящем в рамките на чисто административна процедура (проверява се има ли български граждани, които да отговарят на условията за определена работа), в реален пазарен тест – ако работодателят реши да назначи чужденец на свободната позиция, то ще трябва да заплаща най-малко 1,5 пъти по-висока от средната работна заплата в Република България, плюс допълнителни разходи за транспорт, настаняване, разрешения и пр.

 

Накратко - назначаването на чуждестранен работник ще е съпътствано с поне 2 пъти по-големи разходи за работодателя, в сравнение с тези за български работник (ако за позицията има такъв). Следователно, предпочитанието на работодателя ще е обусловено от изцяло обективни и прагматични предпоставки – производствена потребност, подходяща квалификация и опит на кандидата, разходи за труд. Няма причина да бъде предпочетено драстично по-скъпото и сложно решение за внос на специалист, ако търсеният специалист може да бъде намерен на местния пазар на труда.

 

В момента наблюдаваме следната картина: има крещящ недостиг на специалисти с висше образование в ИТ сектора, машиностроенето, електротехниката и електрониката и др. от порядъка на десетки хиляди от една страна и едва 177 внесени за цялата 2017 г. специалисти със синя карта. Причините за това се коренят в тежките и скъпи процедури и ненужни ограничения, част от които отпадат с тази и следващата разпоредба.

 

Пето: По §13 – отменя се чл. 18, в който са Списъкът на професиите, за които има недостиг на висококвалифицирани специалисти, и изискването брутната работна заплата, посочена в трудовия договор на работника - гражданин на трета държава, да е най-малко два пъти по-висока от средната работна заплата в Република България.

 

Този ограничителен списък не показа никаква пригодност за времето на действието си. Обратно – представляваше реална пречка пред упражняване на висококвалифицирана заетост от работник - гражданин на трета държава, чиято професия не попадаше във въпросния списък (а в него до месец януари на настоящата година попадаха само специалисти от сферата на информационните и комуникационните технологии).

 

Освен това, изискването за минимално възнаграждение в двоен размер спрямо средната работна заплата е поредното наше самоограничение, каквото не се изисква от нормите на ЕС, които и в този случай сме надскочили.

 

За да произведе положителен ефект, това важно предложение трябва да се разглежда в единство с предходното предложение (§12). Иначе казано, необходимо е двете да бъдат приети като пакет.

 

Разчитаме, че тези промени ще бъдат приети на второ гласуване и в пленарна зала, за да бъде облекчен достъпът на работници от трети страни до българския пазар на труда – решение, изцяло в подкрепа на родната икономика и основа за по-висок растеж, както и на Вашата държавническа ангажираност с този процес.

Публикувана в У нас

Ръководствата на три от четирите представителни работодателски организации, членки на АОБР – АИКБ, БСК и КРИБ са изпратили писмо до министър-председателя г-н Бойко Борисов, до вицепремиера г-н Томислав Дончев и до г-жа Теменужка Петкова – министър на енергетиката. В писмото се повдига въпросът за проектирането на газопровода „Бял поток“ от Туркменистан за Европа. В писмото се казва:

 

Бяхме информирани от български фирми с контакти в правителствените среди в Туркменистан за ускорено придвижване на проекта „Бял поток“, заобикалящ България, за доставката на 16 милиарда кубически метра газ от Туркменистан за Европа.

 

По тяхна информация, за важността на проекта е заявил официално Марош Шевчович – вицепрезидент на Европейската комисия, а самият проект е включен в списъка на проектите на в ЕС „от общ интерес“, което го определя като приоритетен за финансиране от европейските фондове и европейските банки, дори вече са отпуснати средства за работа по проекта на газопровода Туркменистан – Азербайджан – Грузия – Черно море – Румъниая – Западна Европа.

 

„Бял поток“ е с дължина от 1138 километра и ще доставя 16 милиарда кубически метра газ през 2022 г. Подготвя се от грузинската нефтогазова корпорация „GOGC“, която е основния собственик на проекта и се управлява от министерството на енергетиката на Грузия. Компанията GOGC е разработила пътната карта на газопровода. През 2019 г., планира да завърши всички изследователски работи, които се оценяват на 35 милиона USD, голяма част от които ще изплати ЕС.

 

Недоумение буди у нас насочването на газопровода към Румъния и оттам – за Западна Европа, заобикаляйки по-краткия път през България, игнорирайки определянето на енергийната свързаност на България със Западните Балкани. Тези решения за пътя на газопровода се приемат по време на нашето Европредседателство и ни обричат да станем придатък към Западните Балкани.

 

Надяваме се, че нашите представители в ЕС ще положат необходимите усилия този проект да определи България да стане разпределител със стратегическото си положение на този енергиен поток.

 

Надяваме се, че Вашите контакти с лидерите в ЕС по време на Българското председателство на Съвета на ЕС ще помогнат да бъде издигната ролята на България в областта на енергийната свързаност на Западните Балкани и ще дадат възможност успешно да решаваме въпросите по диверсификацията на доставката на енергийни източници, а също и връщането на позициите ни като енергиен център, които изпуснахме, докато бе спрян проектът „Южен поток“.

 

Писмото е подписано от г-н Васил Велев – председател на УС на АИКБ, от г-н Божидар Данев – изпълнителен председател на БСК и от г-н Кирил Домусчиев – председател на УС на КРИБ.

Публикувана в У нас

Днес, 16 февруари 2018 г., е вторият ден на Европейската конференция „Инвестиране в хората - пътят напред“. Тя се провежда в „София Тех Парк“ в сградата „Джон Атанасов“. През вчерашния ден – 15 февруари 2018 г., говориха вицепремиерът Томислав Дончев, Mariane Thyssen – европейски комисар по заетостта, социалните въпроси, уменията и трудовата мобилност и Jean Arthuis – председател на бюджетната комисия в Европейския парламент. Те направиха встъпителни бележки на пленарно заседание на конференцията.

 

Основното изложение през първия ден направиха професор Richard Wilkinson и проф. Kate Pickett, автори на нашумялата и предизвикала много спорове книга “The Spirit Level: Why More Equal Societies Always Do Better”(„Нивото на духа: Защо обществата с повече равенство винаги се справят по-добре“).

 

Последва дискусия около „кръглата маса“ с участието на Michel Servoz (Генерален директор по въпросите на заетостта в Европейската комисия), Зорница Русинова (заместник министър на труда и социалната политика), Thiébant Weber (конфедерален секретар на Европейската конфедерация на профсъюзите - ETUC), Maxime Cerutti (от представителната на европейско ниво работодателска организация BusinessEurope), Kélig Puyet (директор на”Social Platform”). Модератор на дискусията беше Андриана Сукова (Директор по инвестициите в Европейската комисия).

 

В следобедната част на деня последва работа в четири отделени работни групи:

 

WS1 - Инвестиране в реформи на политиките; WS 2 - Пътища към заетостта; WS 3 - Социално включване; WS – 4 Синергии и взаимно допълване.

 

След като на следобедно пленарно заседание бяха направени обобщения на резултатите от работата на работните групи, заключителни бележки за първия ден направи г-н Васил Велев – председател на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). По-долу предаваме изцяло неговото изложение:

 

Уважаеми представители на европейските институции,
Уважаеми представители на социалните партньори на европейско и национално ниво,
Уважаеми дами и господа,

 

В качеството ми на председател на Управителния съвет на Асоциация на индустриалния капитал в България, национално представителна организация на работодателите в България, която е и официален партньор на Българското председателство на Съвета на ЕС, за мен е изключително удоволствие и чест да закрия първия ден от този висок форум – Европейската конференция „Инвестиране в хората - пътят напред“.

 

Бих искал да изразя и задоволството си, че тук присъстват учени, предизвикали толкова сериозни научни дебати, като проф. Джералд Уилкинсон и проф. Кейт Пикет, автори на книгата „Нивото на духа: защо обществата с повече равенство винаги се справят по-добре”. Темата „Инвестиране в хората – пътят напред” е може би една от най-актуалните теми, както за България, така и за Европейския съюз като цяло.

 

До сега се казаха много смислени неща, но аз искам да Ви върна към голямото разширяване на ЕС през 2004 г. Тогава еврокомисар по разширяването беше г-н Гюнтер Ферхойген. Всеки на неговото място би изпитвал чувство на личен триумф в този момент, но точно една година след разширяването, вместо да се наслаждава на огромния си политически успех, той публикува книгата си „Европа в криза”, в която присъства следното знаменателно твърдение: „Една от основните причини за ниският икономически растеж в ЕС е много ниският ЗАКОНЕН приток на хора с квалификация от трети страни в ЕС”.

 

Струва си да се напомнят тези думи на комисаря по разширението, както и да се подчертае неговата абсолютна правота от гледна точка на днешния ден – 13-14 години след като е направил тази много важна констатация. Дефицитът на човешки ресурси расте с такова темпо, че скоро ще размишляваме не как да инвестираме в хората, а има ли изобщо в кого да инвестираме? Това не е афоризъм – това е реалността за много ключови за икономиката специалности и професии в България. Данните сочат, че и в останалите страни на Европейския съюз възникват подобни дефицити.

 

Затова ние бихме искали, заедно със своите партньори от синдикатите и държавата, да намерим правилния модус за облекчаване на привличането на КВАЛИФИЦИРАНИ работници и в това число - на хора с високо инженерно образование.

 

Едновременно с това, би било изключително целесъобразно да се инвестира в допълнителна квалификация на хората от трети страни, които идват да работят в границите на ЕС.

 

Ние, работодателите сме винаги обвинявани, че сме против вдигането на доходите. Но напротив, за нас съществуването на „работещи бедни”, упражняващи квалифициран труд, е абсолютно неприемливо. Но със съжаление трябва да отбележим, че когато става дума за миграцията на човешките ресурси от изток на запад и от юг на север, не става дума само за търсене на по-добри доходи. Защото, освен разликата в доходите, която можем да определим като все пак естествено явление, съществуват разлики в достъпа до справедливо правосъдие, достъп до качествено образование и здравеопазване – въпроси, които съвсем не опират само до доходите, а в някои случаи и изобщо нямат нищо общо с проблемите на имуществените различия.

 

Но нека говорим за инвестиции в хората. Организацията, която представлявам – АИКБ, многократно е настоявала да се инвестира в учениците и студентите, които изучават специалности, които са от ключово значение за българската икономика. Става дума за специалности от сферата на средното професионално образование, както и за университетски специалности в сферата на природо-математическите и техническите науки.

 

Вече няколко години, ние настояваме на учениците и студентите от такива специалности да се отпускат специални стипендии, които да им позволяват да се концентрират изключително върху образованието и обучението си. Сред нас има достатъчно университетски преподаватели, които ще потвърдят, че ангажиментите на редовните студенти в България с работа за тяхната самоиздръжка, представлява огромна пречка пред качеството на тяхното обучение.

 

От друга страна, в професионалното образование продължава да има твърде много специалности, които са много важни за икономиката и едновременно с това са меко казано непопулярни сред учениците и сред техните родители. Ние постигнахме един скромен успех, като убедихме образователните власти, че трябва да се въведат „защитени специалности” със „защитени паралелки”, където отделните класове да могат да се формират и от по-малък брой ученици от изисквания от образователните нормативи. Но едновременно с това, всички трябва да си даваме сметка, че са необходими инструменти, които да повишат популярността на коментираните специалности сред учениците. Не на последно място, всички работодателски организации се обединихме за по-пряко участие при формиране на държавния план-прием и в средното професионално образование и във висшето.

 

Както и при споменатите по-горе специалности при висшето образование, така и при съответните важни специалности в професионалното образование, трябва да се инвестират публични средства, за да се даде равен шанс за образование и да се осигурят необходимите човешки ресурси със съответното образование и квалификация.

 

Срещу това, бенефициентите на тези публични средства, би трябвало просто да имат ангажимента да работят определено време във фирми и компании в страната, чиито публични или частни средства са били инвестирани в тях.

 

Предлаганият подход - инвестиране на публични средства в стипендии за ученици и студенти, за да се осигури търсеното от работодателите образование във важни за икономиката специалности и професии и по този начин да се подсигурят вече драстично недостигащи човешки ресурси, би бил класическа проява на социална солидарност.

 

Като представител на работодателите, искам да заявя, че аз също и в лично качество и като представител на национално представителна работодателска организация си давам сметка, че има крайно вредни форми на имуществено разслоение.

 

Ние сме силно обезпокоени от свиването на средната класа и нека го кажем открито – от намаляващата популярност на труда като ценност.

 

Ние твърдим, че има връзка между тези две явления – ерозията на така наречената по-долна част на средната класа и намаляването на популярността на труда като ценност. В глобален мащаб сме свидетели на тенденция на намаляването на търсенето на хора със средно ниво на квалификация и ръст на търсенето на най-високо квалифицираните (така наречената „война за таланти”) и за съжаление – на ниско квалифицирани работници.

 

Но на национално равнище, това не е главният проблем, дори и когато говорим за повечето от страните от ЕС. Бавно, незабележимо, стъпка по стъпка, дори и в говоренето на политици, социални партньори и учени се прокрадва специфична лексика. Говори се за „получаване на доходи”, а не за „спечелване на пари”, за „изработване на пари” с честен труд. Налага се стереотипа, че доходите са „право”, а не резултат на труд и лично усилие, на ниво на производителност на отделния работник.

 

Нека, когато размишляваме за това как да инвестираме в хората, да инвестираме така, че да насърчаваме трудолюбието, отговорността и предприемчивостта. Нека инвестираме в образование, особено в специалностите, които са стратегически за икономиката. Нека инвестираме във възможността на хората да трупат необходими знания и да създават ново познание, да правят открития и иновации в контекста на икономиката на знанието. Нека инвестираме в трансфера на технологии и на успешни, иновационни бизнес модели. И нека всички тези действия да са подчинени на философията, че даваме възможност на хората да изработят, да „изкарат” пари, а не да ги получават не знайно за какви заслуги.

 

В рамките на Българското председателство протичат и обществените консултации по бъдещите инвестиционни приоритети на структурните и инвестиционните фондове на ЕС. В тази връзка бих апелирал тези ресурси да се насочат именно към инвестиции в хората, но не просто да „раздаваме” публични ресурси, а да инвестираме в качества, които следва да се изградят с тези средства и от които Европа има нужда. Нека облекчим достъпа до тези ресурси, но да ги насочим към конкретно търсени резултати.

 

Ако искаме бъдеще за Европа, нека инвестираме в хората на Европа!

 

Благодаря за вниманието!

Публикувана в Европа
Страница 1 от 5