Статии с етикет: Южен Кавказ

Асоциацията "Арменска общност - България" направи заявление във връзка с новото ескалиране на напрежението и активизирането на военните действия по контактната линия на карабахския конфликт.

Както вече е известно, около 6.00 часа сутринта на 27 септември 2020 г. азербайджанските въоръжени сили отново вероломно нарушиха крехкия мир в региона на Южен Кавказ. Използвайки всякакъв вид оръжие, в това число тежкокалибрено и безпилотни летателни средства, Азербайджан започна интензивна атака както срещу позициите на Република Арцах (Нагорни Карабах) по контактната зона, така и по мирното население в приграничните селища на републиката и столицата ѝ Степанакерт.

Обстрелването на мирното население на Арцах и Армения не е епизодично явление. Подобно агресивно, целенасочено, милитаристично поведение води до изключително дестабилизиране на атмосферата в региона и не може да гарантира нито продължаването на мирните преговори с участието на съпредседателите на Минската група към ОССЕ, за което категорично настоява арменската страна, нито да създаде предпоставки за доверие и мир.

Новината за ранени и убити сред мирното цивилно население е преминаване на всички граници на хуманното поведение и кореспондира с военнопрестъпления, които се извършват по заповед на политическото ръководството на Азербайджан. Този пореден антихуманен акт не е новост, а просто продължение на започналото в Сумгаит (1988 г.) и последвалото в Баку (1990 г.) брутално физическо унищожаване на мирното арменско население.

При създадената ситуация на ескалиращо напрежение най-естествената реакция е организираната контраофанзива от страна на въоръжените сили на Република Арцах, за да се предотврати поредната военна агресия на Азербайджан и да се гарантира сигурността и животът на цивилното население в страната.

Защо се стигна до ескалация на конфликта в Нагорни Карабах

Република Нагорни Карабах (Арцах) и Република Армения многократно предупреждаваха международната общност, че Азербайджан непрекъснато нарушава примирието (от 1994 г.) и се готви за нов акт на нападение и за война. Всъщност и президентът Алиев многократно публично е декларирал тези свои намерения и за последно такова изявление прозвуча на състоялата се тези дни Генерална асамблея на ООН.

Днес, когато светът се бори с пандемията на COVID-19, военното и политическото ръководство на Азербайджан прибягват до поредната си военна авантюра и провокация. По такъв начин за сетен път демонстрират грубото си пренебрежение към международното право с цел да си осигурят извинения за некомпетентното ръководене на държавата - както пред огромното народно недоволство, така и пред международната общност.

Отговорността за настоящата ситуация и произтичащите от нея бъдещи развития ще бъдат изцяло за сметка на военното и политическото ръководство на Азербайджан, провокирало настоящата ескалация.

Ние, арменците в България, очакваме и изискваме от българските държавни органи да съдействат за постигането на мир по границите на Армения и Арцах, остро да осъдят всяка агресия, заплахите и реториката на омразата и не на последно място да не позволяват намеса във вътрешните работи на Р България от страна на посолството на Азербайджан, на което постоянно сме свидетели. Вярваме, че мирът няма алтернатива и че подобни конфликти се решават единствено на масата на мирните преговори с участието на международните посредници.

Публикувана в Свят

Продължаващият няколко десетилетия арменско - азербайджански конфликт трябва да бъде разглеждан през призмата на възстановителното правосъдие (restorative justice). В литературата по проблемите на разрешаването на конфликти, „възстановителното правосъдие“ предвижда редица действия за успокояване на враждебните действия между намиращите се в състояние на конфликт конфликт страни. Арменcко-азербайджанският конфликт започна с въоръжено военно нападение, предприето от Армения срещу Азербайджан в края на 1980-те и началото на 1990-те години. Войната (1988-1994 г.) доведе до окупацирането от страна на Армения на региона на Нагорни Карабах и седемте съседни региона, като четирите резолюции на Съвета за сигурност на ООН (822, 853, 874, 884), настояващи за освобождаването на окупираните азербайджански територии, продължават да се игнорират се игнорират.

До сега, разрешаването на конфликта си остава трудно постижимо, въпреки факта, че Съпредседателството на Минската група на ОССЕ, което включва САЩ, Франция и Русия, работи по този въпрос от 1997 г. За да се доближи до разрешаването на арменско-азербайджанския конфликт, е необходимо Армения да води преговори, имайки на ум принципите на възстановителното правосъдие.

Въпреки факта, че през 2019 година се проведоха няколко срещи между министрите на външните работи на двете страни и беше отбелязана положителна динамика в хуманитарен план с взаимните посещения на журналисти в Азербайджан и в Аремния, които се провеждат за първи път, съществен напредък в преговорите не беше постигнат. По тази причина, 2019 година беше наречена „загубена година за уреждане на конфликта“. През януари 2020 г. в Женева се проведе среща между министрите на външните работи, последвана от много обсъжданите Мюнхенските дебати между президента Илхам Алиев и министър-председателя Пашинян през февруари. Тези дебати бяха оценени от някои експерти по-скоро като контрапродуктивни, тъй като те са засилили противоречията и не са допринесли за сближаване на позициите на противостоящите страни.

След това последваха така наречените „парламентарни и президентски избори“, проведени от Армения в Нагорно Карабахския регион, резултатите от които не бяха признати от нито един член на международната общност. Изборите доведоха до Шушинската провокация, когато „новоизбраният президент“ на марионетния режим в окупираните територии на Азербайджан беше „инагуриран“ в Шуша - град с голямо нравствено и културно значение за Азербайджан. Подстрекателските коментари на арменския министър-председател Пашинян, отричащи думите на министър на външните работи на Русия Лавров относно факта, че постепенното и поетапно разрешаване на конфликта е било някога предмет на преговори, добави още масло в огъня.

На този фон, през месец май въоръжените сили на Азербайджан проведоха военни учения, включително в Нахчъван, както страната също засили покупките си на въоръжение от чужбина. Покупките на Азербайджан са инициирани, благодарение на неотдавнашната ратификация на военно-финансовото споразумение от парламента на 31 май, което позволява на Азербайджан да купува нови оръжия от Турция за укрепване на своя военен потенциал. Турските безпилотни летателни апарати (дронове) се смятат за сериозен възможен вариант сред широкия спектър от разнообразни избори, които са на разположение според споразумението.

От 12 до 14 юли Армения наруши режима на прекратяване на огъня, този път на международно признатата арменско-азербайджанска граница в посока на азербайджанския регион Товуз. След като атаката беше спряна от Азербайджан, от международни страни, включително от Европейския съюз, от съпредседателите на Минската група на ОССЕ и от Руската федерация призоваха за незабавно прекратяване на военните действия.

Освен това, блокирането, предизвикано от COVID-19, допълнително попречи на преговорния процес. Страните се срещнаха по време на пандемията на 21 април, както и на 29 и 30 юни, чрез видеоконференция между министрите на външните работи Мамедяров и Мнацаканян с участието на съпредседателите на Минската група - Игор Попов (Русия), Стефан Висконти (Франция), Андрю Шофер (САЩ) и личния представител на действащия председател на ОССЕ - Андрей Каспршик.

В съвместното изявление от срещата на 21 април се посочва, че предвид настоящите безпрецедентни предизвикателства, пред които са изправени хората по целия свят, „... министрите на външните работи и съпредседателите изразиха надежда, че решителността, проявена в глобални ответни мерки на пандемията, ще даде творчески и конструктивен тласък на мирния процес." Освен това, в съвместното си изявление от 29 и 30 юни 2020 година, съпредседателите на Минската група призоваха страните „да предприемат допълнителни стъпки за укрепване на режима на прекратяване на огъня и да подготвят населението за мир“.

Предвид възникналото безизходно положение, става от важно значение да се разгледа концепцията за възстановително правосъдие в арменско-азербайджанския конфликт.

Възстановителното правосъдие - термин, който произлиза от литературата за разрешаване на конфликти, означава предприемане на действия за намаляване на враждебността между враждуващите страни. Привържениците на тази идея твърдят, че „наказанието на нарушителите само по себе си не им пречи да продължат да мразят другата страна“. Ето защо е най-добре „нарушителите да поемат отговорността да признаят престъплението си и да бъдат мотивирани да променят връзката от деструктивна на конструктивна“. Концепцията не цели единствено да компенсира загубите на жертвите, които са претърпяли от ръката на нарушителя. Необходимо е също така да бъдат преразгледани съществуващите системи, така че несправедливостите, извършени в миналото, да не бъдат повече възможни в бъдеще.

Тези елементи на възстановителното правосъдие, особено последното, отнасящо се до необходимостта от преразглеждане на съществуващите системи, трябва да станат част от политиката на Армения по време на разрешаването на този конфликт, както и на последващия миротворчески процес. Признаването на всички неправомерни действия спрямо Азербайджан и истинското намерение да се работи за справедлив и траен мир, основан на нормите и принципите на международното право, включително зачитането на суверенитета, може да положи основата за постигане на възстановително правосъдие в това нестабилно съседство.

Отхвърлянето на слабия напредък, постигнат в преговорния процес до момента, точно както наскоро се изрази гласно премиерът на Армения Пашинян, още повече застрашава и без това нестабилна ситуация и стеснява перспективите за възстановително правосъдие. Още повече, провокациите в стил „право в лицето ти“, извършени от арменското ръководство - първо в Ханкенди през ноември 2019 г., където Пашинян нагло заяви, че „Нагорни Карабах е Армения и точка“, а по-късно - гореспоменатата Шушинска провокация, заедно с грубите нарушения на режима на прекратяването на огъня, включително неотдавнашната провокация в Товуз - всичко това подкопава надеждите, че тази година може да е възможен някакъв напредък.

Вместо да изостряват конфликта, народите трябва да търсят добросъседски отношения и мирно съжителство в региона, към който принадлежат. Това е от съдбоносно значение за Южен Кавказ, регион, който е невероятно дезинтегриран, поради неразрешения конфликт между Армения и Азербайджан.

Има три важни стъпки, които Армения трябва да предприеме за постигане на възстановително правосъдие.

Първо, Армения трябва да поеме отговорност за дългогодишната си военна окупация.

Второ, Армения трябва реално да участва в преговори за мирно разрешаване на конфликта, основано на зачитането на принципите на суверенитета и териториалната цялост, както и на най-високата степен на самоуправление, предлагана от Азербайджан за региона Нагорни Карабах, като част от формулата за бъдещо уреждане.

Трето, Армения трябва да работи в тандем с други съседи за подобряване на регионалната архитектура и да преследва постигане на добри отношения с всички държави в региона, включително и с Азербайджан.

Тези стъпки ще привлекат в замяна подобни ходове на сътрудничество от страна на Азербайджан, под формата на отваряне на комуникации, на границите с Армения и нейното включване във всички мащабни регионални енергийни и инфраструктурни проекти, осъществявани от Азербайджан и неговите международни партньори. Предприемането на подобни действия може също да означава, че Армения и Азербайджан най-накрая биха могли да отново да възобновят отношенията си и реинтегрират своето население и общества.

Възстановителното правосъдие, което включва конфликтните страни в диалог, „насърчава нарушителите да поемат отговорност за своите действия и да се извинят, за да се възстанови консенсус между страните“. Възстановителното правосъдие често се съпоставя с „възмездното правосъдие“, което носи предимно наказателната конотация за нарушителя, докато възстановителното правосъдие цели да се намалят неприязънта и враждебността между страните след признаването от страна на нарушителя на собствените му разрушителни действия. Това от своя страна ще създаде среда, в която нарушителят и жертвата биха могли да съществуват съвместно в бъдеще.

Окупацията на азербайджански територии подкопава перспективите за възстановително правосъдие. По тази причина, Армения трябва да се ангажира с конструктивни преговори с Азербайджан за постигане на справедливо и трайно решение на арменско-азербайджанския конфликт, като с това ще постигне по-голяма полза за себе си, както и за регионална стабилност и сътрудничество. В интерес на Армения, по възможно най-добър начин, е да работи за постигане на възстановително правосъдие с Азербайджан и накрая да поеме отговорност за своите действия, като по този начин да положи основите за мир и съвместно съществуване с азербайджанците в Южен Кавказ.
. . .
Д-р Есмира Джафарова е член на управителния съвет на Бакинския център за анализ на международните отношения (Center of Analysis of International Relations - AIR Center).

Източник: https://gjia.georgetown.edu/2020/08/05/restorative-justice-in-the-context-of-the-armenia-azerbaijan-conflict

Публикувана в Гледища

“Даже ако се установи дьлготраен мир, този, който се откаже от вьтрешната готовност за физическа борба, в крайна сметка ще загине”.

Карл Ясперс

 

Анализьт на геополитическата мощ на дьржавата според приетите в научния свят критерии позволява да се твьрди, че в района на Мала Азия и Южен Кавказ две дьржави се отличават от седемте по своята геополитическа мощ. Армения (под названието Армения се подразбират Република Армения и Република Арцах) се намира вьв втората, по-слаба група, кьм която се отнасят всички постсьветски дьржави в Южен Кавказ. Обаче сьвкупността на критериите за определяне на мощта на дьржавата позволява да се твьрди, че е станала безспорен лидер на втората група страни. Пьрва сред аутсайдерите – едва ли подобна роля може да бьде основание за самоуспокоение.

 

Сьществуващата в Армения тенденция да се обвинява изключително рьководството на страната за вьзникналите пред дьржавата проблеми страда от едностранчивост и/или нежелание или неумение да се вьзприемат реалностите. Армения изпитва трудности не само вследствие на грешките, или некомпетентността на правителството, което в отделна случаи наистина е така, а най-вече заради пространствено-геополитическата недостатьчност на дьржавата.

 

Всеки народ (дьржава) се нуждае от жизнено пространство, обезпечаващо неговото динамично развитие. Свиването на жизненото пространство на народа, често носещо насилствен характер, неминуемо се преврьща вьв вьтрешно-национално напрежение, влошаване на социалните условия на живот на населението и, като резултат, неговата емиграция от страната.

 

Сьвременна Армения, изпитваща пространствена недостатьчност, е печално потвьрждение на казаното. Именно затова, в средносрочна перспектива, Армения трябва да се разглежда като модел-пьрвообраз на бьдещата самодостатьчна арменска дьржава, способна да помести в себе си необходимото количество коренно население, да обезпечи неговата пространствено-геополитическа значимост.

 

Дьржава, притежаваща пространствена достатьчност, е способна да помести в себе си и да обезпечи достоен живот на голямо количество население. При това площта на територията на дьржавата и количеството на нейното население не се намират в пряка зависимост една от друга. Даже неголямото увеличение на площта на дьржавата, при условие на ликвидацията на пространствената недостатьчност, е способно да обезпечи рязкото увеличаване на количеството на населението, да сьздаде условия, както за репатриация, така и за значително повишаване на раждаемостта.

 

Вьпреки голямото значение на територията, пространствената достатьчност на дьржавата не е в пряка зависимост от нейната площ. Тя обезпечава преди всичко наличието на природни (естествени) граници, свободни врьзки с транспортните комуникации, имащи международно значение, няколко климатични пояса и други фактори. От тази гледна точка трябва да се признае, че пространствената недостатьчност на Армения е резултат преди всичко на отсьствието на естествени граници и свободни врьзки с транспортните комуникации.

 

Арцахската война, вьпреки военните успехи на арменците, не реши нито един от тези проблеми, и затова не може да се смята за победна. Реинтеграцията на ограничема част от арменските територии не допринесе за решаването на проблема, тьй като установи естествените граници само на юг (река Аракс) и на север (Мравският хребет). В сьщото време, сьществуващата сега източна граница на Нагорно-Карабахската Република, по цялото и протежение, несьмнено играе ролята на “подтискащ фактор”, сьществено ограничаващ пространствената достатьчност на арменските дьржави.

 

В определена степен факторьт “пространствена недостатьчност” влияе и на Азербайджан. Трябва да отчетем, че западната граница на това образование има сьщите минуси, които има и източната граница на Република Арцах, тьй като е лишена от всякакви природни прегради или бариери. Изводьт от казаното може да има и друга трактовка: проведената по степта сьществуваща граница рано или кьсно трябва да бьде подложена на корекция, тьй като не устройва нито Армения, нито Азербайджан.

 

Днес и в Ереван, и в Степанакерт, и в Баку се готвят (може би несьзнателно) за бьдещите изменения на границата. И започнатата от Азербайджан информационна война е един от най-важните компоненти на подготвителната работа, която нямаме право да подценяваме. Целта на Азербайджан е ясна: да се “придвижи границата кьм голите чукари на Сюник. Сьщо толкова ясна трябва да бьде и нашата задача, която сьгласно законите на геополитиката (политическата география) се сьдьржа в усилията по установяване на арменско-азербайджанската граница по река Кура. И, както става ясно, вьпросьт не е само вьв вьзстановяването на историческата справедливост, макар че е нужно да се отчита и това обстоятелство.

 

Именно река Кура трябва да се вьзприема като естествено разделение между Армения и изключително враждебно настроения кьм нея сьсед. Безусловно, би било неправилно да се идеализира тази река, в качеството и на естествена граница. Обаче за сегашните военно-технически вьзможности на Азербайджан общо взето не голямата и не много пьлноводна река Кура представлява достатьчно трудно преодолима, и обратното, лесно защитима бариера. Пренасянето на границата на река Кура, освен всичко останало, има колосално значение за частичното отстраняване на пространствената недостатьчност на Армения, което за кратки срокове ще окаже благотворно влияние вьрху развитието на страната.

 

И в Армения, и в Азербайджан ясно разбират стоящите пред дьржавата задачи, но – бих искал да греша – в Баку много по-активно се готвят за тяхното решаване, отколкото в арменските столици. Това се потвьрждава от активно провежданата от Азербайджан огромна информационна дейност, насочена кьм отслабване и намаляване на вьзможностите на арменския народ, кьм подриване на неговия международен авторитет. Посочената пропагандна дейност на Азербайджан трябва да се вьзприема като изискваща адекватен отговор заплаха за националната сигурност на Армения.

 

Кьм нас е отправено предизвикателство и ние сме дльжни да отговорим по сьответен начин, защото от това в немалка степен зависи резултатьт от бьдещото и, както вече стана ясно, неминуемо стьлкновение. А адекватният отговор изисква не само консолидация на усилията, което е много важно, но и внимателно изучаване на плюсовете и минусите – както собствените, така и на противника. Така например, Армения е единствената страна в региона, кьдето отсьстват абсолютно всички предпоставки за гражданска война. Сьвсем друга е ситуацията в останалите дьржави от региона, с изключение може би на Иран, кьдето все пак при определени обстоятелства сьщо са вьзможни етнически стьлкновения (имам предвид провинция Азербайджан и подкрепяните от Анкара кюрди).

 

Политиката на Армения по отношение на Азербайджан (и не само) трябва да носи превантивен характер, в това число имайки предвид слабите страни на противника: наличие на етнически, религиозни и расови противоречия сред населението на Азербайджан, отсьствието на оформена нация, насажданата от Алиев деспотия, изразеното социално неравенство, корупцията и т.н. Терминьт “превантивност” не означава задьлжително действия от чисто военен характер. Военните действия се предизвикват единствено при крайна необходимост, когато са изчерпани всички останали методи за постигане на успех. Но даже принудителното прилагане на военна сила е оправдано само след упорита работа в областта на идеологията, разузнаването, изучаването на силните и слабите страни на противника.

 

На свой ред Армения трябва да преодолее своята корупция, да ликвидира проблемите в социалната интеграция, да изработи единна позиция по вьншнополитическите приоритети.

 

Войната не е завьршила, тя просто (временно) е приела друг характер. И на този етап Армения е дльжна пьлноценно да използва:
а) високия си научен и интелектуален потенциал;
б) по-доброто, в сравнение сьс сьседите, владеене на достиженията на сьвременната техника;
в) идеологизираността на населението;
г) деполитизираността на армията;постоянната мобилизираност на народа.

 

Всички посочени и пропуснати елементи на готовността на Армения за противодействие и вьорьжени стьлкновения са еднакво важни и поредността им не може да бьде изменяна произволно. Защото отказьт от вьтрешна готовност за борба в крайна сметка ще доведе до гибел.

 

Превод: Георги Коларов – доктор по политология

 

За статията и за автора й:

Поместената по-горе статия е била предложена преди повече от три години, малко преди смъртта на автора й, на българското списание „Геополитика“, с главен редактор - г-н Тодор Кондаков. Редакцията на „Геополитика“ е отказала публикуването на този текст, като мотивите за отказа не са ни известни. „Свободен народ онлайн“ публикува този текст, предоставен ни от д-р Георги Коларов, поради неговата сериозна значимост, при вникването в геополитическите дискусии, водени вътре в Армения. Текстът също така ни задава някои „репери“ към които е възможно да се придържа в бъдеще Армения в хода на изключително трудните, за да не кажем мъчителни мирни преговори с Азербайджан.

 

Левон Грантович Мелик-Шахназарян е роден на 7 февруари 1958 г. в Кировабад, днес - Ганджа. Той е арменски политолог, ръководител на аналитичния център "Восканапат". През 1974 г. постъпва в Института по руски език и литература в Ташкент и след дипломирането си работи като преподавател в Катедрата по руска лингвистика в Държавния педагогически институт Ташкент. През 1988 г. се премества в Нагорни Карабах, където работи като завеждащ отдел Изпълнителния комитет в Областния изпълнителен комитет за работа с бежанците от Азербайджан.

 

Бил е заместник-председател на движението "Миацум" („Обединение“). През ноември и декември 1988 г., той е един от ръководителите на арменските въоръжени доброволци в град Ганджа (Кировабад). През декември 1991 г. е избран за депутат - член на първия избран Върховен съвет на Нагорно Карабахската република от първото свикване. От януари 1992 г. до юни 1995 г. е бил председател на Постоянната комисия на Върховния съвет на Нагорно Карабахската република по международните отношения и член на Президиума на Върховния съвет на самообявилата се република.

 

През 1995-1997, Левон Мелик-Шахназарян е редактор на руската версия на в-к "НК Република." След това, в края на 1997 г., се премества в Ереван, където живее през последните си години. Бил е професор по политически науки в Университета за международни отношения в Ереван „Анания Ширакаци”. Автор е на 5 монографии и повече от 500 публикации по политически науки. Женен. Баща на три деца. През 2015 г., е награден с медал „Гарегин Нжде“. Умира на 11 август 2015 г. в Птгни след тежко и продължително заболяване.

 

Според познавачи на проблематиката на Нагорни Карабах, авторът на поместената по-горе статия Левон Мелик-Шахназрян е бил изключително информиран човек, що се отнася до вътрешната политика на Армения и Нагорни Карабах (Арцах), както и по историята на войната в Нагорни Карабах. Самият той в свои публикации твърди, че е притежавал пълната документация за операцията по превземането на Ходжали.

 

Има непотвърдена официално, но произходаща от сравнително достоверни източници информация, че Левон Мелки – Шахназарян е бил известно време министър на държавната сигурност на самообявилата се Нагорно-Карабахска република, но под друго име. Има информация, че е променил името си поне веднъж, като мотивите за тази смяна не са известни.

Публикувана в Гледища