Статии с етикет: ТОВУЗ

Продължаващият няколко десетилетия арменско - азербайджански конфликт трябва да бъде разглеждан през призмата на възстановителното правосъдие (restorative justice). В литературата по проблемите на разрешаването на конфликти, „възстановителното правосъдие“ предвижда редица действия за успокояване на враждебните действия между намиращите се в състояние на конфликт конфликт страни. Арменcко-азербайджанският конфликт започна с въоръжено военно нападение, предприето от Армения срещу Азербайджан в края на 1980-те и началото на 1990-те години. Войната (1988-1994 г.) доведе до окупацирането от страна на Армения на региона на Нагорни Карабах и седемте съседни региона, като четирите резолюции на Съвета за сигурност на ООН (822, 853, 874, 884), настояващи за освобождаването на окупираните азербайджански територии, продължават да се игнорират се игнорират.

До сега, разрешаването на конфликта си остава трудно постижимо, въпреки факта, че Съпредседателството на Минската група на ОССЕ, което включва САЩ, Франция и Русия, работи по този въпрос от 1997 г. За да се доближи до разрешаването на арменско-азербайджанския конфликт, е необходимо Армения да води преговори, имайки на ум принципите на възстановителното правосъдие.

Въпреки факта, че през 2019 година се проведоха няколко срещи между министрите на външните работи на двете страни и беше отбелязана положителна динамика в хуманитарен план с взаимните посещения на журналисти в Азербайджан и в Аремния, които се провеждат за първи път, съществен напредък в преговорите не беше постигнат. По тази причина, 2019 година беше наречена „загубена година за уреждане на конфликта“. През януари 2020 г. в Женева се проведе среща между министрите на външните работи, последвана от много обсъжданите Мюнхенските дебати между президента Илхам Алиев и министър-председателя Пашинян през февруари. Тези дебати бяха оценени от някои експерти по-скоро като контрапродуктивни, тъй като те са засилили противоречията и не са допринесли за сближаване на позициите на противостоящите страни.

След това последваха така наречените „парламентарни и президентски избори“, проведени от Армения в Нагорно Карабахския регион, резултатите от които не бяха признати от нито един член на международната общност. Изборите доведоха до Шушинската провокация, когато „новоизбраният президент“ на марионетния режим в окупираните територии на Азербайджан беше „инагуриран“ в Шуша - град с голямо нравствено и културно значение за Азербайджан. Подстрекателските коментари на арменския министър-председател Пашинян, отричащи думите на министър на външните работи на Русия Лавров относно факта, че постепенното и поетапно разрешаване на конфликта е било някога предмет на преговори, добави още масло в огъня.

На този фон, през месец май въоръжените сили на Азербайджан проведоха военни учения, включително в Нахчъван, както страната също засили покупките си на въоръжение от чужбина. Покупките на Азербайджан са инициирани, благодарение на неотдавнашната ратификация на военно-финансовото споразумение от парламента на 31 май, което позволява на Азербайджан да купува нови оръжия от Турция за укрепване на своя военен потенциал. Турските безпилотни летателни апарати (дронове) се смятат за сериозен възможен вариант сред широкия спектър от разнообразни избори, които са на разположение според споразумението.

От 12 до 14 юли Армения наруши режима на прекратяване на огъня, този път на международно признатата арменско-азербайджанска граница в посока на азербайджанския регион Товуз. След като атаката беше спряна от Азербайджан, от международни страни, включително от Европейския съюз, от съпредседателите на Минската група на ОССЕ и от Руската федерация призоваха за незабавно прекратяване на военните действия.

Освен това, блокирането, предизвикано от COVID-19, допълнително попречи на преговорния процес. Страните се срещнаха по време на пандемията на 21 април, както и на 29 и 30 юни, чрез видеоконференция между министрите на външните работи Мамедяров и Мнацаканян с участието на съпредседателите на Минската група - Игор Попов (Русия), Стефан Висконти (Франция), Андрю Шофер (САЩ) и личния представител на действащия председател на ОССЕ - Андрей Каспршик.

В съвместното изявление от срещата на 21 април се посочва, че предвид настоящите безпрецедентни предизвикателства, пред които са изправени хората по целия свят, „... министрите на външните работи и съпредседателите изразиха надежда, че решителността, проявена в глобални ответни мерки на пандемията, ще даде творчески и конструктивен тласък на мирния процес." Освен това, в съвместното си изявление от 29 и 30 юни 2020 година, съпредседателите на Минската група призоваха страните „да предприемат допълнителни стъпки за укрепване на режима на прекратяване на огъня и да подготвят населението за мир“.

Предвид възникналото безизходно положение, става от важно значение да се разгледа концепцията за възстановително правосъдие в арменско-азербайджанския конфликт.

Възстановителното правосъдие - термин, който произлиза от литературата за разрешаване на конфликти, означава предприемане на действия за намаляване на враждебността между враждуващите страни. Привържениците на тази идея твърдят, че „наказанието на нарушителите само по себе си не им пречи да продължат да мразят другата страна“. Ето защо е най-добре „нарушителите да поемат отговорността да признаят престъплението си и да бъдат мотивирани да променят връзката от деструктивна на конструктивна“. Концепцията не цели единствено да компенсира загубите на жертвите, които са претърпяли от ръката на нарушителя. Необходимо е също така да бъдат преразгледани съществуващите системи, така че несправедливостите, извършени в миналото, да не бъдат повече възможни в бъдеще.

Тези елементи на възстановителното правосъдие, особено последното, отнасящо се до необходимостта от преразглеждане на съществуващите системи, трябва да станат част от политиката на Армения по време на разрешаването на този конфликт, както и на последващия миротворчески процес. Признаването на всички неправомерни действия спрямо Азербайджан и истинското намерение да се работи за справедлив и траен мир, основан на нормите и принципите на международното право, включително зачитането на суверенитета, може да положи основата за постигане на възстановително правосъдие в това нестабилно съседство.

Отхвърлянето на слабия напредък, постигнат в преговорния процес до момента, точно както наскоро се изрази гласно премиерът на Армения Пашинян, още повече застрашава и без това нестабилна ситуация и стеснява перспективите за възстановително правосъдие. Още повече, провокациите в стил „право в лицето ти“, извършени от арменското ръководство - първо в Ханкенди през ноември 2019 г., където Пашинян нагло заяви, че „Нагорни Карабах е Армения и точка“, а по-късно - гореспоменатата Шушинска провокация, заедно с грубите нарушения на режима на прекратяването на огъня, включително неотдавнашната провокация в Товуз - всичко това подкопава надеждите, че тази година може да е възможен някакъв напредък.

Вместо да изостряват конфликта, народите трябва да търсят добросъседски отношения и мирно съжителство в региона, към който принадлежат. Това е от съдбоносно значение за Южен Кавказ, регион, който е невероятно дезинтегриран, поради неразрешения конфликт между Армения и Азербайджан.

Има три важни стъпки, които Армения трябва да предприеме за постигане на възстановително правосъдие.

Първо, Армения трябва да поеме отговорност за дългогодишната си военна окупация.

Второ, Армения трябва реално да участва в преговори за мирно разрешаване на конфликта, основано на зачитането на принципите на суверенитета и териториалната цялост, както и на най-високата степен на самоуправление, предлагана от Азербайджан за региона Нагорни Карабах, като част от формулата за бъдещо уреждане.

Трето, Армения трябва да работи в тандем с други съседи за подобряване на регионалната архитектура и да преследва постигане на добри отношения с всички държави в региона, включително и с Азербайджан.

Тези стъпки ще привлекат в замяна подобни ходове на сътрудничество от страна на Азербайджан, под формата на отваряне на комуникации, на границите с Армения и нейното включване във всички мащабни регионални енергийни и инфраструктурни проекти, осъществявани от Азербайджан и неговите международни партньори. Предприемането на подобни действия може също да означава, че Армения и Азербайджан най-накрая биха могли да отново да възобновят отношенията си и реинтегрират своето население и общества.

Възстановителното правосъдие, което включва конфликтните страни в диалог, „насърчава нарушителите да поемат отговорност за своите действия и да се извинят, за да се възстанови консенсус между страните“. Възстановителното правосъдие често се съпоставя с „възмездното правосъдие“, което носи предимно наказателната конотация за нарушителя, докато възстановителното правосъдие цели да се намалят неприязънта и враждебността между страните след признаването от страна на нарушителя на собствените му разрушителни действия. Това от своя страна ще създаде среда, в която нарушителят и жертвата биха могли да съществуват съвместно в бъдеще.

Окупацията на азербайджански територии подкопава перспективите за възстановително правосъдие. По тази причина, Армения трябва да се ангажира с конструктивни преговори с Азербайджан за постигане на справедливо и трайно решение на арменско-азербайджанския конфликт, като с това ще постигне по-голяма полза за себе си, както и за регионална стабилност и сътрудничество. В интерес на Армения, по възможно най-добър начин, е да работи за постигане на възстановително правосъдие с Азербайджан и накрая да поеме отговорност за своите действия, като по този начин да положи основите за мир и съвместно съществуване с азербайджанците в Южен Кавказ.
. . .
Д-р Есмира Джафарова е член на управителния съвет на Бакинския център за анализ на международните отношения (Center of Analysis of International Relations - AIR Center).

Източник: https://gjia.georgetown.edu/2020/08/05/restorative-justice-in-the-context-of-the-armenia-azerbaijan-conflict

Публикувана в Гледища

Посолството на Азербайджанската Република направи изявление във връзка с участието на съпругата на Министър-председателя на Армения - Анна Хакобян в последните военни учения в окупираните територии на Азербайджан. По-долу предаваме текста му дословно.

В периода 25-31 август 2020 г., петнадесет арменки, водени от съпругата на министър-председателя на Армения, Никол Пашинян - Анна Хакобян, които членуват в организацията „Жени за мир”, ръководена от самата Анна Хакобян, преминаха едноседмичен курс на военно обучение в окупираните територии на Азербайджан.

По време на курсовете те са взели участие в повече от 20 занятия по бойна, огнева, физическа подготовка, както и по тактика. По време на обучението по огнева подготовка, участничките са се запознавли с основните части и механизми на автомата „Калашников“, с оптичните знаци и устройствата за нощно виждане, обучавали са се в стрелба с автомат и картечница, както и на техниката на хвърляне на гранати от прикритие на открито поле.

Тази стъпка на арменската страна е част от поредицата провокации срещу Азербайджан.

Възползвайки се от пандемията, арменският министър-председател Никол Пашинян усърдно хиперболизира рисковете от азербайджанския фактор, преориентирайки общественото внимание към военната тема.

Никол Пашинян, чийто син служи като наборник в арменската армия в окупираните територии на Азербайджан, продължава да се обезценява като привърженик на правата и свободите, потъвайки все по-дълбоко в бездната на милитаризма. Като популист той е принуден да превърне въпроса за Нагорни Карабах в основния блок на политическата програма и по този начин да кандидатства за удължаване на премиерския си мандат.

Той не успява да реализира нито една от точките на програмата за икономическо възраждане, да върне надеждата и вярата на съгражданите за дългоочакваното социално преустройство, да създаде достойни условия за живот. Остана само една възможност за самоутвърждаване и това е получаване на вота на доверие от жителите на окупираните територии, именно тези, които са превърнати в затворници от казармения живот, който водят.

Трябва да се отбележи, че на 12 юли въоръжените сили на Армения, използвайки артилерия, се опитаха да атакуват и завземат позиции на въоръжените сили на Азербайджан в региона Товуз по протежение на държавната граница между Азербайджан и Армения. С тези си провокативни действия Армения цели да въвлече трети страни в конфликта между Армения и Азербайджан.

Още една цел на Армения е да създаде заплаха за всички съществуващи енергийни проекти и проекти за свързване с Европа в региона и да възпрепятства пълното пускане в експлоатация на Южния газов коридор, което е в крайния си етап.

Подобни агресивни действия на Армения представляват сериозна заплаха за стратегическите интереси, както на Европейския съюз, така и на България в региона. Както е известно, през 2021 г., България ще получи един милиард кубически метра природен газ от газовото находище „Шах Дениз“ в Азербайджан, което ще осигури 1/3 от газовите потребности на България.

Тази провокация на въоръжените сили на Армения представлява акт на агресия и използване на сила и тя следва да се разглежда като продължение на последните действия и изявления на ръководството на държавата-агресор Армения, които водят до увеличаване на напрежението в региона.

2020 09 09 Anna Hakopyan Na Voenno Obuchenie 1
2020 09 09 Anna Hakopyan Na Voenno Obuchenie 2
2020 09 09 Anna Hakopyan Na Voenno Obuchenie 3
2020 09 09 Anna Hakopyan Na Voenno Obuchenie 4
2020 09 09 Anna Hakopyan Na Voenno Obuchenie 5
2020 09 09 Anna Hakopyan Na Voenno Obuchenie 6

Наскоро, на 23 август 2020 г., диверсионно-разузнавателна група на арменските въоръжени сили се опита да извърши провокация в посока към Гьоранбойския район на фронта. В резултат на мерките, предприети от частите на азербайджанската армия, разположени на това направление, командирът на арменската диверсионна група - старши лейтенант Гурген Алавердян е взет в плен. У командира на диверсионно-разузнавателната група на арменските въоръжени сили са открити няколко вида бойно оръжие.

Всички тези факти за пореден път доказват, че цялата отговорност за влошаване на ситуацията на фронта се носи от военно-политическото ръководство на Армения.

Бележка на редакцията: Заглавието на текста е на редакцията. Допълнителна информация за проведеното обучение на членките на движението „Жени за мир”, както и богат снимков материал, можете да намерите в публикацията на арменското издание „Аравот Новости – Армения”: https://www.aravot-ru.am/2020/09/03/335383

Публикувана в Свят

На 12 юли 2020 година, подразделения на арменските въоръжени сили извършиха военна провокация в посока на региона Товуз на азербайджанско-арменската граница. Арменските въоръжени сили, използваха артилерия с цел да завземат позиции на азербайджанската армия, като убиха 12 азербайджански военнослужещи, включително генерал и високопоставени офицери, както и на един цивилен. Общественото обединение „Съдействие за развитие на азербайджанско-българска дружба” категорично осъжда този акт на агресия, извършен от Армения срещу Азербайджан и решително изразява своя протест.

В резултат на агресията на арменските въоръжени сили 20% от територията на Азербайджан е окупирана, а над 1 милион азербайджанци са изгонени от родните си земи и са станали бежанци и вътрешно разселени лица. Точно както регионът Нагорни Карабах в Азербайджан и околните райони са били мишена на арменската окупация през 90-те години, Армения сега, вдъхновена от своята безнаказаност, се опитва да окупира други територии на Азербайджан. Изострянето на социално-икономическите проблеми в страната и провалът на правителството в борба с пандемията от COVID-19 подтикват Армения да отклони вниманието в друга насока, като прибягва до провокации. Тази провокация на азербайджано-арменската граница показва, че създавайки ново огнище на конфликт, Армения иска да накара обществеността да отмести своя поглед  както от конфликта в Нагорни Карабах, така и от факта на окупацията, както и от вътрешното политическо напрежение.

Днес ние, представителите на българската общност, се присъединяваме към гласът на истината  на Азербайджан, чиито горди граждани сме. Защото идеята за силно единство и солидарност, постигната от всички общности в Азербайджан, независимо от националността или религиозната им принадлежност, ни призовава към това справедливо намерение. Българската общност на Азербайджан винаги чувства грижата на държавата и благоразположение на обществото. Защитата на националната идентичност и историческото и културното наследство на българската общност наред с другите общности, както и популяризирането на езика винаги е в центъра на вниманието. Благодарение на това внимание и грижа представителите на българската общност активно участват в обществения и културен живот. Списанието „Аккорд“, учредено от Общественото обединение, публикува информация за дейността на българската общност.

Освен нашата идея за солидарност, сериозна причина за безпокойство прeдизвиква това, че една група от българската общност живее в град Гянджа, близо до района, където е извършена арменската военна провокация. Поради тази причина с голямо вълнение и напрежение наблюдаваме действията на арменските въоръжени сили в посока на регион Товуз и в окупираните територии. Ние изискваме Република Армения възможно най-скоро да спре провокациите си, незабавно и безусловно освободи региона Нагорни Карабах и седем области на Азербайджан, окупирани от арменските въоръжени сили.

За пореден път категорично осъждаме акта на агресия, извършен от Армения срещу Азербайджан, и изразяваме нашия решителен протест. В тази връзка от името на българската общност на Азербайджан се обръщаме към нашите сънародници в България. Надяваме се, че те ще подкрепят нашия глас за справедливо решение на арменско-азербайджанския конфликт и че българските медии ще отразят обръщението ни в родната ни България!

Мария Атанасова - Гусейнова
Председател на
общественото обединение
„Съдействие за развитие на
азербайджанско-българска дружба” 
22 юли 2020 г.

Публикувана в Свят