Статии с етикет: ОССЕ

„Във връзка с урегулирането на Нагорно Карабахския конфликт до сега бяха допуснати редица грешки. Именно, заради тези грешки1, арменско – азербайджанск8ият конфликт не се решава вече 30 години“.

За това е заявил председателят на Комитета по работата със страните от ОНД – Леонид Калашников, коментирайки напрежението на азербайджанско-арменската граница и провокацията, извършена от арменската страна.

Според мнението му, една от тези грешки се свежда до това, че урегулирането на конфликта е възложено именно на Минската група на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ).

„Това беше формат, създаден по желание на Запада. Естествено, това се поддържаше и от тогавашните руски власти – президентът Елцин, министърът на външните работи Козирев. По това време в нашата страна сядаха и ставаха под диктовката на Запада.

Ще Ви кажа, че по това време, решаването на този проблем в рамките на Парламентарната асамблея на ОНД беше възможно. Също така, беше разработена схема на решаване на този проблем. Но по същото време, американците се изказаха против такъв вариант и беше създадена Минската група и институцията на съпредседателите й.

Вижте, след възникването на последната ситуация на азербайджанско-арменската граница, международните организации, в това число и съпредседателите на Минската група, разпространиха изявление и дадоха оценка на това събитие. То тук главният въпрос е да се назове основната причини за това напрежение, тя трябва да бъде в центъра на вниманието. В какво се състои причината? Разбира се, в неурегулирането на карабахския конфликт.

Днес, ние чуваме призиви за привличането на Минската група за стабилизиране на напрежението по границата. На мен ми е трудно да разбера, кой излъчва тези призиви. С какво се е занимавала минската група през това време? Какво е направила тази организация за тези 30 години? Ако кажем истината – нищо. Вие знаете, че сега няма значение, кой е започнал първи и продължава напрежението днес. Важен е въпросът – защо е възникнало това напрежение?

А главният отговор е – защото конфликтът не е разрешен. Всички прекрасно разбират, че за това време нищо не е било направено за улегулиране на конфликта. Това вече го разбира и руското ръководство. Това е радостно. Руското ръководство разбира, че САЩ и Европа не искат разрешаване на конфликтите в Закавказкия регион (в руския текст е допусната явна фактическа грешка – там пише „Западния регион“, което очевидно не отговаря на смисъл на изложевието). Те са заинтересувани от нестабилност около Русия и от разгаряне на регионалните конфликти“, е заявел той в разговор с информационната агенция АПА.

Руският парламентарист е заявил, че единственият начин за разрешаване на конфликта е:
„за това, лидерите на трите държави – Русия, Азербайджан и Армения, трябва да се срещнат и да решат въпроса коренно. Аз не виждам друго решение. Аз не виждам рвазрешаване на конфликта по военен път. Минската група на ОБСЕ не е заинтересувана от разрешаването на този конфликт. Затова няма никаква полза от тяхната дейност, а по-точно от тяхното бездействие“.

Калашников е отбелязал, че Нагорни Карабах е територия на Азербайджан:

„Никой не казва, че това не е територия на Азербайджан. Разбира се, че това е територия на Азербайджан. Но никой нищо не прави за връщането на тези територии, в това е въпросът. Аз се познавам от близо със своя президент и с президента на Азербайджан – Илхам Алиев. А с премиера на Армения – пашинян, може да се каже, че не се познавам.

Смятам, че днес Владимир Путин и Илхам Алиев, използувайки своя авторитет, могат да решат този проблем. Те действително искат справедливо решение на този въпрос. Естествено, проблемът не може да се реши отведнъж. Но трябва да се започне с нещо. Аз добре разбирам азербайджанците по този въпрос. Вижте, ние приехме в Държавната Дума закон за инкриминиране на призиви, насочени към нарушаване на териториалната цялост на страната. Ясно е, защо азербайджанците днес излизат на улицата и поддържат армията си“.

Председателят на Комитета към Държавната Дума, също така е изразил мнение и по въпроса, ще се включи ли Организацията на договора за колективна безопасност (ОДКБ) в армено – азербайджанския конфликт:

„Присъединяването на ОДКБ към този конфликт би било престъпление. Защото тази организация не е създадена за водене на войни с едни или други съседи. Затова тези приказки трябва да се спрат. Ако някой иска да въвлече ОДКБ в карабахския конфликт, нека знае, че подобно нещо никой, никога няма да постигне. Страните, влизащи в ОДКБ също знаят прекрасно, за какво е създадена тази организация. Глупаво е да се мисли, че ОДКБ ще влезе във война с Азербайджан. На такова нещо никой няма да отиде. Забравете за това“.

Източник: https://minval.az/news/124011110

Публикувана в Свят

В редакцията беше получено писмо от група български граждзани от азербайджански произход. В него се казва:

Уважаеми представители на българските медии,
Във връзка с публикуването на изявлението на арменската общност в България относно арменско-азербайджанския нагорнокарабахски конфликт молим да публикувате във вашата медия или интернет страницата на вашата медия също така и Изявлението на български граждани от азербайджански произход във връзка с агресията на Армения срещу Азербайджан, започнала на 27 септември 2020 г.
Изявлението е приложено по-долу.

С уважение,
Гюлчин Костова

 

ИЗЯВЛЕНИЕ
на български граждани от азербайджански произход във връзка с агресията на Армения срещу Азербайджан, започнала на 27 септември 2020 г.

Известно е, че на 27 септември 2020 г., около 6 часа, арменските въоръжени сили извършиха мащабна провокация и интензивно обстреляха позициите на азербайджанската армия и населени места, където живее цивилно население, в прифронтовата зона с оръжия от голям калибър, миномети и артилерия от различен калибър.

Обстрелванията от арменските въоръжени сили на цивилното население и гъсто населените обекти в прифронтовите райони са били преднамерени и целенасочени. Унищожени са 150 жилищни сгради. Към днешна дата са убити 14 цивилни, включително две деца. Петима от тях са членове на едно семейство. Един от членовете на семейството, Шахрияр Гурбанов е тийнейджър-футболист. 46 цивилни са тежко ранени. Сериозно са повредени много къщи и граждански обекти. Арменските въоръжени сили наред с позициите на азербайджанската армия продължават интензивно да обстрелват населени места в прифронтовата зона.

Армения започна тази атака по времето, когато международната общност обединява усилията си за борба с COVID-19. На фона на влошаващото се социално-икономическо положение в Армения, което се дължи на разпространението на COVID-19 в резултат на некомпетентно управление, ръководството на Армения се стреми да ескалира ситуацията в региона, за да се отклони вниманието от сериозните вътрешни проблеми на страната. С тези си действия военно-политическото ръководство на Армения за пореден път демонстрира неуважение не само към международното право, но и към човечеството, хуманизма и международната общност.

Искаме още веднъж да кажем, че като представители на нация, която е била подложена на масови убийства, извършени от арменци в Ходжалъ, Малибейли, Гушчулар и други, ние сме изправени пред заплашителна и омразна реторика. Тя достига своя връх с агресивната и популистка политика на държавните официални лица на Армения. Неотдавнашното изявление на министър-председателя на Република Армения Никол Пашинян, че „Нагорни Карабах е Армения“, изпращането на сина му Ашот Пашинян на военна служба в международно признатите територии на Република Азербайджан, организирането от съпругата му Анна Акопян на военното обучение за арменски жени на нашите родни земи, фактът, че министърът на отбраната на Република Армения Давит Тоноян лично е разпоредил разстрела на азербайджански войник и е наградил публично убиеца, са само няколко примера за тази заплашителна политика.

В същото време сме възмутени, че арменската общност в България използва българското гражданство като инструмент срещу суверенитета, териториалната цялост и международно признатите граници на Република Азербайджан. Местната арменска общност насърчава злоупотребата с българска територия срещу териториалната цялост на Азербайджан и се стреми да подкопае дългогодишните приятелски отношения между Азербайджан и България.

Тя експлоатира религиозни ценности и игнорира човешките отношения в името на неоснователни претенции, нетипични за ХХІ век.

Днес, освен че сме свидетели на несправедливост при разпространението на информация в българските медии, основана на позицията на неутрални и единствено на арменски мнения, ние ставаме свидетели и на дезинформацията на българското общество.

Във връзка с гореизложеното, бихме искали да обърнем Вашето внимание на следните факти, свързани с арменско-азербайджанския нагорнокарабахски конфликт:

• Като граждани на толерантната мултикултурна държава България, ние абсолютно отказваме да приемем аргумента, използван от някои български медии, че конфликтът между Армения и Азербайджан е религиозен. Това е военен конфликт, който е резултат от неоснователните териториални претенции на Армения срещу Азербайджан. Азербайджан като България е мултикултурно и мултиетническо общество, което е дом на голяма и уважавана православна християнска общност. Армения, напротив, е моноетническа държава;

• Регионът Нагорни Карабах не е спорна територия. Това е територия на Азербайджан, международно призната и потвърдена от 4-те резолюции на Съвета за сигурност на ООН (822, 853, 874 и 884) от 1993 г., които са задължителни за всички държави-членки на ООН;

• Армения е окупирала не само региона Нагорни Карабах, но и 7 азербайджански региона около него, където преди това не е живяло арменско население;

• Контраоперациите не са на територията на Армения. Азербайджанската армия не се опитва да превземе територията на Армения или която и да е част от нея. Войната, започнала с окупацията на териториите на Азербайджан преди повече от 30 години, доведе до окупацията на 20% от територията на Азербайджан. Азербайджан предприема контра мерки за освобождаване на окупираните си територии съгласно член 51 от Устава на ООН и осигурява връщането на един милион бежанци и вътрешно разселени азербайджански цивилни;

• Азербайджан можеше да освободи териториите си преди 30 години. Имаше цели 30 години да го направи. Азербайджан има числено превъзходство на армията, числено и качествено превъзходство на техниката и въоръжението. Може би ще попитате защо не са го направили преди? Отговорът е, че през 1994 г. в резултат на премирието Азербайджан и Армения се задължават да разрешат конфликта по мирен начин и да направят това с помощта на посредници - Минската група на ОССЕ. За съжаление, през всичките тези години официален Ереван не е показал политическата воля за мирно освобождение на поне 1 см от окупираната азербайджанска земя.

Трябва да е ясно, че нито азербайджанската държава, нито азербайджанският народ никога няма да приемат окупацията на международно признатите територии. Защото, грубо нарушавайки Устава на ООН и други правни международни задължения, Армения извърши военна агресия срещу Азербайджан и окупира регион Нагорни Карабах и 7 прилежащи към него района на Азербайджан. Международната общност последователно и най-категорично осъжда използването на военна сила срещу Азербайджан и произтичащата от това окупация на неговите територии, както е отразено в резолюциите на Съвета за сигурност на ООН под номера 822 (1993 г.), 853 (1993 г.), 874 (1993 г.) и 884 (1993 г.), като по този начин отхвърля всякакви действия, нарушаващи суверенитета и териториалната цялост на Азербайджан и отказва да признае за легитимна ситуацията, произтичаща от подобни действия.
Като български граждани от азербайджански произход, ние призоваваме миролюбивата и уважаваща международното право общност на България, категорично да осъди окупационната политика на Армения, провокативните действия на тази държава и незаконните действия на арменската общност в България!

Да живее България! Да живее Азербайджан!

Български граждани от азербайджански произход

 

Забележка: Заглавието е на редакцията. То отразява някои от най-важните акценти в писмото.

Публикувана в Гледища

Азербайджанският дипломат, знаменитият певец Полад Бюлбюл оглу разказа в ефира на Радио «Комсомольская правда», какво иска Баку в днешния конфликт в Южен Кавказ.

Аз знам Вашата радиостанция, слушам я с удоволствие, когато пътувам с колата си, тя е много обективна. Затова съм готов да отговоря на Вашите въпроси.

Но искам да подчертая корена на проблема. Всички казват: свалете оръжието, не трябва да се воюва, хайде да тръгнем по мирен път. Хайде. Двадесет процента от азербайджанската територия – седем района е окупирана от Армения. И през всичките тези 27 години, като се започне от 1994 година, когато се взе решение да се прекратят бойните действия, втора точка беше освобождаването на завзетите територии.

По тази тема има четири резолюции на Съвета за сигурност на ООН. Но щом територията е окупирана – това е и коренът на всички пробеми.

На тези територии стралеят снайперисти, това е една такава пълзяща война. Тя продължава вече 26 години. На това трябва да се сложи край.

Днешното ръководство на Армения, начело с господин Пашинян прави абсурдни изявления относно преговорите, с което буквално ги унищожава.

И днес няма никакви мирни преговори.

Последното противопоставяне също започна с обстрел от арменска страна, така както стана провокацията през юли, едва ли не на една „УАЗка” азербайджанската армия е имала намерение да нападне цяла Армения, въобще някаква абракадабра! И когато от арменска територия ни удариха с тежка артилерия, нашата армия естествено отговори.

Този път стана примерно същото. До този момент, през август успяхме да пленим ръководителя на диверсионната група, който беше изпратен на територията на Азербайджан за провеждане на терористични актове.

Разбирате, че сега всички се правят на едни такива овчици, вижте ги какви са бедни и нещастни, Азербайджан ги обижда. Воюва с тях. А те са едни такива мирни и пухкави! Завзели територии!

Прес-службата на Илхам Алиев каза: Азербайджан няма да приеме никакви половинчати решения. Но какво представлява НЕполовинчатото решение?

Освобождаване на завзетите от Армения територии. Освобождаване от арменската армия, а не от населението на Карабах. Само погледнете, какви боеве се водят! С какви оръдия стрелят те! Тези неща от небето ли са паднали? Значи, всичко това е предварително подготвено, там има огромни блиндажи, укрепителни съоръжения, направени по всички правила на военното изкуство.

Чуйте ме! Нали знаете, че в Русия беше приет закон за това, че даже обсъждането на „отчуждаването” на части от територията й е углавно престъпление? А тук става дума за 20 процента от територията! И ние какво, трябва да чакаме още 30 години, докато Армения благоизволи да ни даде нещо?

Но арменската страна настоява, че Вие сте я нападнали.

Нека си идат от тези територии. Никой няма да ги напада. Днес, когато има спътници, радиолокационно фиксиране, всичко става известно в рамките на минута. Кой и кога е стрелял, къде е уцелил.

Но работата не е в това. Съгласно устава на ООН, ние имаме право на самозащита. На освобождаване на своите територии. Ако целият свят признава Нагорни Карабах за територия на Азербайджан, в това число и Русия признава териториалната цялост на Азербайджан и не признава никаква република там („Нагорно Карабахската република, бел. ред.), то въпросът трябва да се решава по същество.

Разбира те ли, Вие през цялото време се връщате към последствията, а трябва да се лекува причината. Ако отидете на лекар, той трябва да лекува заболяването Ви, а не симптомите му.

Хайде кажете честно и откровено, сега между Армения и Азербайджан – война ли се води?

Наричайте го както искате. За нас, това е освобождаване на териториите ни. В Шуша (старинната столица на Карабахското ханство, бел. ред.) е домът на моя баща Бюлбюл. Бил съм там два пътии – през 2007-ма и през 2009-та година. Домът е разрушен. Без покрив, без прозорци. Баща ми беше известен певец, там имаше неговпаметник. Половината паметник е разрушен. Ето аз съм азербайджанец. На 75 години съм. И искам да се върна в бащиния си дом, да го ремонтирам. Това е всичко.

Сега не можете ли да направите това?

Разбира се, че не мога. Всичко там е окупирано. Минирано. Вие представяте ли си, какво се върши там? Изгорена земя!

Ето, у нас през тези дни бяха убити 10 души цивилни, от тях – две деца. Има такъв град Нафталан, сигурно сте чували? Той е курорт, нефтът там е лековит. Той въобще не принадлежи към Карабах! Там арменски снаряд уцели къща, пет души бяха убити.

Сто и петдесет къщи са разрушени през тези дни на територията на Азербайджан. На територията на Армения не е паднала нито една бомба. Всички тези разговори, че там има турски наемници – това е пълен „фейк”, от – до. Нашата армия днес не се нуждае от допълнителни сили. В посолството ни има страшно много обръщения от азербайджанци, които молят да ги изпратим на фронта. На всички тях казваме: огромно благодарим! Но днес нашата армия не се нуждае от това. Тя е напълно екипирана, имаме най-съвременно въоръжение.

Ако си представите биещи се деца, то кои са родителите, които трябва да …

В дадения случай родителите са Минската група на ОССЕ, където тримата държави - съпредседателки са Русия, Америка и Франция. И всеки път се водят тези разговори – хайде с мир. Хайде! Освободете териториите и ще дадем специален статут на Нагорни Карабах. Никой не се е отказал от това. Кой иска да умират деца? Никой не иска да се води война, да тече кръв.

Но нас ни принуждават да правим това ... Ние имаме един милион бежанци, които останаха без домове! А къде да ги денем? Те искат да ги върнем там, където са живели.

И докато това не стане, спокойствие няма да има.

Източник: https://www.kp.ru/daily/217188/4295495

Публикувана в Очи в очи

Обстрелът на азербайджанските населени пунктове от страна на арменските въоръжени сили представлява нарушение на Женевските конвенции. За това е заявил пред италианските средства за масова информация, членът на постоянната комисия на Сената на Италия по външните работи, член на управляващата партия „Движение 5 звезди“, сенаторът Джанлука Феррара.

Италианският сенатор е изразил безпокойство от ескалацията на арменско-азербайджанския конфликт, като е отбелязал необходимостта от възобновяване на преговорите за предотвратяване на по-нататъшното влошаване на ситуацията на окупираните от Армения територии на Азербайджан.

Джанлука Феррара е отбелязал, че урегулирането на конфликта трябва да включва пълното спазване на принципите на териториалната цялост на Азербайджан и неприкосновеността на международно признатите държавни граници на страната въз основа ва съответните резолюции на Съвета за сигурност на ООН. Сенаторът е изразил надежда, че Европейският съюз ще успее да използува дипломатическите си канали, за да помогне за прекратяване на боевете.

Изявлението на италианския сенатор разпространиха такива италиански медии като „Il Tempo“, „Agenzia Nova“, „Politicamente Corretto“, „Adnkronos“, „Fortune Italia“, „Maxim Italia“, „Notize Yahoo“, „Libero Quotidiano“, „TW News“.

В интервю пред новинарската агенция „Agenzia Nova“ Председателката на Асоциацията за италианско-азербайджанска дружба в италианския парламент – Россана Болди е изразила дълбоката си загриженост от ескалацията на арменско-азербайджанския конфликт. Та също така е изразила надежда, че Италия, в качеството си на член на Минската група на ОССЕ ще умножи усилията си за регулиране на Нагорно-карабахския конфликт по мирен път, по пътя на преговорите въз основа на уважаването на принципите на териториалната цялост и нерушимостта на признатите на международно равнище граници, а също така на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН от 1993 година.

Припомняме, че на 27 септември 2020 г., около 06:00 часа сутринта, въоръжените сили на Армения осъществиха мащабни провокации, като подложиха на интензивен обстрел позициите на азербайджанската армия по цялата линия на фронта, както и населени пунктове на страната, разположени в прифронтовата зона, с използване на оръжие с голям калибър, минохвъргачки и артилерийски установки с голям калибър.

С цел да бъде пресечена бойната дейност на въоръжените сили на Армения и да се осигури безопасността на мирното население, командването на азербайджанската армия взе решение да започне контранастъпателна операция на войските по целия фронт.

На Физули-Джебраилското направление са освободени селата Ашагъ Абдуррахманлъ, Гараханбейли, Гарвенд, Кенд Хорадиз, Юхаръ Абдулрахманлъ от Физулинския район, а също така селата Буюк Марджанлъ и Нюзгар в Джебраилския район. Освен това на направлението на Агдеринския район и Муровдаг са разгромени вражески постове, а важни височини са взети под азербайджански контрол.

Съгласно информацията на министерството на отбраната на Азербайджан, в резултат на военната операция на Въоръжените сили на Азербайджан на Геранбойското направление на фронта е освободен връх Муровдаг в планинската верига Муров.

Трябва също така да се отбележи, че конфликтът между двете южно кавказки страни, започва през 1988 година, поради териториалните претенции на Армения към Азербайджан. Нагорни Карабах и седем прилежащи към него района – около 20 процента от територията на Азербайджан, се намират под окупацията на арменските въоръжени сили.

През май 1994 година, страните постигнаха влизане в режим на прекратяване на огъня, като до ден днешен под егидата на Минската група на ОССЕ при съпредседателството на Русия, Франция и САЩ се водят все още неуспешни мирни преговори.

Приетите от Съвета за сигурност на ООН четири резолюции за освобождаването на окупирания Нагорни Карабах и прилежащите му територии и до ден днешен не се спазват от Армения.

Източник: https://www.trend.az/azerbaijan/politics/3306399.html

Публикувана в Свят

Продължаващият няколко десетилетия арменско - азербайджански конфликт трябва да бъде разглеждан през призмата на възстановителното правосъдие (restorative justice). В литературата по проблемите на разрешаването на конфликти, „възстановителното правосъдие“ предвижда редица действия за успокояване на враждебните действия между намиращите се в състояние на конфликт конфликт страни. Арменcко-азербайджанският конфликт започна с въоръжено военно нападение, предприето от Армения срещу Азербайджан в края на 1980-те и началото на 1990-те години. Войната (1988-1994 г.) доведе до окупацирането от страна на Армения на региона на Нагорни Карабах и седемте съседни региона, като четирите резолюции на Съвета за сигурност на ООН (822, 853, 874, 884), настояващи за освобождаването на окупираните азербайджански територии, продължават да се игнорират се игнорират.

До сега, разрешаването на конфликта си остава трудно постижимо, въпреки факта, че Съпредседателството на Минската група на ОССЕ, което включва САЩ, Франция и Русия, работи по този въпрос от 1997 г. За да се доближи до разрешаването на арменско-азербайджанския конфликт, е необходимо Армения да води преговори, имайки на ум принципите на възстановителното правосъдие.

Въпреки факта, че през 2019 година се проведоха няколко срещи между министрите на външните работи на двете страни и беше отбелязана положителна динамика в хуманитарен план с взаимните посещения на журналисти в Азербайджан и в Аремния, които се провеждат за първи път, съществен напредък в преговорите не беше постигнат. По тази причина, 2019 година беше наречена „загубена година за уреждане на конфликта“. През януари 2020 г. в Женева се проведе среща между министрите на външните работи, последвана от много обсъжданите Мюнхенските дебати между президента Илхам Алиев и министър-председателя Пашинян през февруари. Тези дебати бяха оценени от някои експерти по-скоро като контрапродуктивни, тъй като те са засилили противоречията и не са допринесли за сближаване на позициите на противостоящите страни.

След това последваха така наречените „парламентарни и президентски избори“, проведени от Армения в Нагорно Карабахския регион, резултатите от които не бяха признати от нито един член на международната общност. Изборите доведоха до Шушинската провокация, когато „новоизбраният президент“ на марионетния режим в окупираните територии на Азербайджан беше „инагуриран“ в Шуша - град с голямо нравствено и културно значение за Азербайджан. Подстрекателските коментари на арменския министър-председател Пашинян, отричащи думите на министър на външните работи на Русия Лавров относно факта, че постепенното и поетапно разрешаване на конфликта е било някога предмет на преговори, добави още масло в огъня.

На този фон, през месец май въоръжените сили на Азербайджан проведоха военни учения, включително в Нахчъван, както страната също засили покупките си на въоръжение от чужбина. Покупките на Азербайджан са инициирани, благодарение на неотдавнашната ратификация на военно-финансовото споразумение от парламента на 31 май, което позволява на Азербайджан да купува нови оръжия от Турция за укрепване на своя военен потенциал. Турските безпилотни летателни апарати (дронове) се смятат за сериозен възможен вариант сред широкия спектър от разнообразни избори, които са на разположение според споразумението.

От 12 до 14 юли Армения наруши режима на прекратяване на огъня, този път на международно признатата арменско-азербайджанска граница в посока на азербайджанския регион Товуз. След като атаката беше спряна от Азербайджан, от международни страни, включително от Европейския съюз, от съпредседателите на Минската група на ОССЕ и от Руската федерация призоваха за незабавно прекратяване на военните действия.

Освен това, блокирането, предизвикано от COVID-19, допълнително попречи на преговорния процес. Страните се срещнаха по време на пандемията на 21 април, както и на 29 и 30 юни, чрез видеоконференция между министрите на външните работи Мамедяров и Мнацаканян с участието на съпредседателите на Минската група - Игор Попов (Русия), Стефан Висконти (Франция), Андрю Шофер (САЩ) и личния представител на действащия председател на ОССЕ - Андрей Каспршик.

В съвместното изявление от срещата на 21 април се посочва, че предвид настоящите безпрецедентни предизвикателства, пред които са изправени хората по целия свят, „... министрите на външните работи и съпредседателите изразиха надежда, че решителността, проявена в глобални ответни мерки на пандемията, ще даде творчески и конструктивен тласък на мирния процес." Освен това, в съвместното си изявление от 29 и 30 юни 2020 година, съпредседателите на Минската група призоваха страните „да предприемат допълнителни стъпки за укрепване на режима на прекратяване на огъня и да подготвят населението за мир“.

Предвид възникналото безизходно положение, става от важно значение да се разгледа концепцията за възстановително правосъдие в арменско-азербайджанския конфликт.

Възстановителното правосъдие - термин, който произлиза от литературата за разрешаване на конфликти, означава предприемане на действия за намаляване на враждебността между враждуващите страни. Привържениците на тази идея твърдят, че „наказанието на нарушителите само по себе си не им пречи да продължат да мразят другата страна“. Ето защо е най-добре „нарушителите да поемат отговорността да признаят престъплението си и да бъдат мотивирани да променят връзката от деструктивна на конструктивна“. Концепцията не цели единствено да компенсира загубите на жертвите, които са претърпяли от ръката на нарушителя. Необходимо е също така да бъдат преразгледани съществуващите системи, така че несправедливостите, извършени в миналото, да не бъдат повече възможни в бъдеще.

Тези елементи на възстановителното правосъдие, особено последното, отнасящо се до необходимостта от преразглеждане на съществуващите системи, трябва да станат част от политиката на Армения по време на разрешаването на този конфликт, както и на последващия миротворчески процес. Признаването на всички неправомерни действия спрямо Азербайджан и истинското намерение да се работи за справедлив и траен мир, основан на нормите и принципите на международното право, включително зачитането на суверенитета, може да положи основата за постигане на възстановително правосъдие в това нестабилно съседство.

Отхвърлянето на слабия напредък, постигнат в преговорния процес до момента, точно както наскоро се изрази гласно премиерът на Армения Пашинян, още повече застрашава и без това нестабилна ситуация и стеснява перспективите за възстановително правосъдие. Още повече, провокациите в стил „право в лицето ти“, извършени от арменското ръководство - първо в Ханкенди през ноември 2019 г., където Пашинян нагло заяви, че „Нагорни Карабах е Армения и точка“, а по-късно - гореспоменатата Шушинска провокация, заедно с грубите нарушения на режима на прекратяването на огъня, включително неотдавнашната провокация в Товуз - всичко това подкопава надеждите, че тази година може да е възможен някакъв напредък.

Вместо да изостряват конфликта, народите трябва да търсят добросъседски отношения и мирно съжителство в региона, към който принадлежат. Това е от съдбоносно значение за Южен Кавказ, регион, който е невероятно дезинтегриран, поради неразрешения конфликт между Армения и Азербайджан.

Има три важни стъпки, които Армения трябва да предприеме за постигане на възстановително правосъдие.

Първо, Армения трябва да поеме отговорност за дългогодишната си военна окупация.

Второ, Армения трябва реално да участва в преговори за мирно разрешаване на конфликта, основано на зачитането на принципите на суверенитета и териториалната цялост, както и на най-високата степен на самоуправление, предлагана от Азербайджан за региона Нагорни Карабах, като част от формулата за бъдещо уреждане.

Трето, Армения трябва да работи в тандем с други съседи за подобряване на регионалната архитектура и да преследва постигане на добри отношения с всички държави в региона, включително и с Азербайджан.

Тези стъпки ще привлекат в замяна подобни ходове на сътрудничество от страна на Азербайджан, под формата на отваряне на комуникации, на границите с Армения и нейното включване във всички мащабни регионални енергийни и инфраструктурни проекти, осъществявани от Азербайджан и неговите международни партньори. Предприемането на подобни действия може също да означава, че Армения и Азербайджан най-накрая биха могли да отново да възобновят отношенията си и реинтегрират своето население и общества.

Възстановителното правосъдие, което включва конфликтните страни в диалог, „насърчава нарушителите да поемат отговорност за своите действия и да се извинят, за да се възстанови консенсус между страните“. Възстановителното правосъдие често се съпоставя с „възмездното правосъдие“, което носи предимно наказателната конотация за нарушителя, докато възстановителното правосъдие цели да се намалят неприязънта и враждебността между страните след признаването от страна на нарушителя на собствените му разрушителни действия. Това от своя страна ще създаде среда, в която нарушителят и жертвата биха могли да съществуват съвместно в бъдеще.

Окупацията на азербайджански територии подкопава перспективите за възстановително правосъдие. По тази причина, Армения трябва да се ангажира с конструктивни преговори с Азербайджан за постигане на справедливо и трайно решение на арменско-азербайджанския конфликт, като с това ще постигне по-голяма полза за себе си, както и за регионална стабилност и сътрудничество. В интерес на Армения, по възможно най-добър начин, е да работи за постигане на възстановително правосъдие с Азербайджан и накрая да поеме отговорност за своите действия, като по този начин да положи основите за мир и съвместно съществуване с азербайджанците в Южен Кавказ.
. . .
Д-р Есмира Джафарова е член на управителния съвет на Бакинския център за анализ на международните отношения (Center of Analysis of International Relations - AIR Center).

Източник: https://gjia.georgetown.edu/2020/08/05/restorative-justice-in-the-context-of-the-armenia-azerbaijan-conflict

Публикувана в Гледища

На 09 февмруари 2018 г., се състоя 15-ия Съвет за сътрудничество (Cooperation Council) на Европейския съюз и Азербайджан. Срещата се проведе след три годишна пауза, въпреки, че по принцип би трябвало да е ежегодна. В официалното прессъобщение се подчертава, че срещата е проведена в контекста на интензифицирането на взаимоотношенията между ЕС и Азербайджан, включително и в духа на започналите през миналата година преговори за ново двустранно споразумение.

 

Предишният Съвет за сътрудничество беше проведен през месец ноември 2013 година, но след това последва период на охлаждане на отношенията между Брюксел и Баку.

 

Взаимоотношенията между ЕС и Азербайджан достигнаха най-долната си точка през 2015 година, когато Европейския парламент излезе с няколко резолюции, които бяха твърде критични към положението с човешките права в Азербайджан.

 

За разлика от Европейския парламент, Европейската комисия възприе много по-прагматичен и бизнес ориентиран подход. През ноември 2016 година, тя получи мандат да води преговори за ново споразумение с азербайджанските власти, което да дойде на мястото на предишното споразумение за партньорство и сътрудничество, което е подписано през 1996 г. и вече е на повече от 20 години.

 

По-долу, предлагаме бележките на г-жа Федерика Могерини (Federica Mogherini) след разговорите й с г-н Елмар Маммадяров (Elmar Mammadyarov), министър на външните работи на Азербайджан.

 

Елмар, аз съм много щастлива да съм Ваш домакин – на Вас и на цялата Ви делегация за 15-ия Съвет за сътрудничество между Европейския съюз и Азербайджан. Мина известно време – няколко години – през които не се срещахме в този формат. И днес ние подновихме тези срещи, коато част от интензифицирането на нашия ангажимент от миналата година. Срещата беше изключителвно полезна, много открита, много конструктивна и ние обсъдихме няколко въпроса, смисъла на които ще се опитам да предам в следващите минути.

 

Но този ново и интензифицирано обвързване, което имаме от миналата година, вкючва преговорите при които ние постигнахме напредък към едно всеобхватно ново споразумение между ЕС и Азербайджан. И позволете ми да кажа, че посещението на Президента [на Азербайджан, Илхам Алиев] миналата година, представлява един много важен момент в изминатия път.

 

Надявам се, че тези преговори скоро ще бъдат приключени, за да направим партньорството си по-адекватно на времената в които живеем, на предизвикателствата пред които сме изправени и на възможностите, от които можем да се възползуваме. Ние също така обсъдихме необходимостта да имаме по-редовен обмен, по-структуриран обмен в областта на външната политика и на политиката по сигурността и ние ще продължим да работим върху тези идеи.

 

Днес ние направихме преглед цялостното състояние на нашите отношения, на двустранните аспекти, както и на важния дневен ред, който имаме като част от Източното партньорство (Eastern Partnership) и Европейската политика на добросъседство (European Neighbourhood Policy).

 

Азербайджан е важен партньор за Европейския съюз, чиято независимост, суверенитет и териториална цялост, Европейският съюз подкрепя изцяло. Нашите близки контакти се илюстрират от факта, че Европейският съюз е най-големият икономически партньор на Азербайджан, представлявайки почти половината от външната търговия на страната – по-точно 48,6 процента. Също така, Европейският съюз е най-големият чуждестранен пряк инвеститор в Азербайджан. Страната започна да диверсифицира икономиката си и едновременно с това ние се надяваме да видим Азербайджан да ускори процеса на приемането си в Световната търговска организация (WTO).

 

Южният газов коридор е само един пример на нашето стратегическо партньорство в областта на енергетиката, което обслужва интересите и на Азербайджан и на Европейския съюз. Пускането в експлоатация на железопътната линия Баку – Тбилиси – Карс, също беше стъпка към транспортното свързване на ЕС, Турция, Грузия, Азербайджан и Централна Азия.

 

Споразумението за въздушните съобщения, което договаряме, също ще помогне да свържем Азербайджан и страните от Европейския съюз. Колкото повече хора от ЕС и от Азербайджан могат да пътуват и да се срещат, да обменят о пита си и да разбират обществата си, своята история, своите култури, толкова по-добре ще е за нашите взаимоотношения. Но също така, тези проекти имат и стратегическа стойност, с оглед на геополитическата свързаност на Европа и Средна Азия чрез този регион.

 

Днес, ние също така обсъждахме проблемите на демокрацията, върховенството на закона и зачитането на човешките права. Това е част от солидна основа за взаимно полезна връзка. Европейският съюз винаги е подчертавал и сега отново подчерта, че пълното изпълнение на международните задължения и ангажименти на Азербайджан е от жизнено важно значение за нас. Това означава да се възприемат препоръките да се въведат правила за избиорите, за правото на сдружаване и за медиите в съответствие с международните стандарти, особено в предизборния контекст, в който Азербайджан е влязъл.

 

Европейският съюз винаги подчертава въжността да се уважават човешките права и основните свободи. Ние вярваме, че едно жизнено гражданско общество е от съдбоносно значение за съществуването и напредъка на демокрацията и ние ще продължим подкрепата си в това отношение.

 

Също така, ние обсъждахме Нагорно-Карабахският конфликт, който си остава много сериозно предизвикателство. Подновяването на разговорите на високо равнище във Виена, Санкт Петербург и в Женева е важно развитие на нещата. Ние бихме искали да видим страните да следват техните ангажименти да интензифицират преговорите и на ограничат напрежението по Линията на съприкосновение.

 

Ние вярваме, че status quo-то е неустойчиво и че конфликтът няма военно решение. Той се нуждае от политическо уреждане в съответствие с международното право. Европейският съюз продължава изцяло да подкрепя усилията и предложенията на съпредседателите на Минската група на Организацията за сигурност и сътрудничество (ОССЕ), включително чрез нашия специален представител, кто и мерките за изграждане на доверие.

 

На края, ние се върнахме няколко месеца назад към срещата на Източното партньорство, която се проведе тук в Брюксел през ноември и потърсихме продължение на някои от нейните заключения. Аз благодарих на г-н Министъра за неговите много конструктивни приноси и за много приноси, които Азербайджан направи за подготовката и провеждането на днешната среща.

 

Едно от заключенията, които обсъждахме днес е необходимостта от по-нататъшно укрепване на стратегическата комуникация, да обясняваме за какво става дума в нашето партньорство, и какви пмени ще донесе то за нашите граждани – а именно промени за добро. Ще дам само един малък пример за това сътрудничество – практическото отражение върху ежедневния живот на нашите граждани на програмата „Еразъм+”. От 2015 година насам, ЕС е финансирал повече от 1300 премествания на студенти и университетски служители между Азербайджан и страните от ЕС. Това е нещо, което се надявам да нарастне в бъдеще.

 

Така че, Елмар, аз бих искала да Ви благодаря на Вас, на Вашия екип за това, че ст еднес в Брюксел за конструктивна и гледаща напред дискусия, която ние със сигурност ще продължим. Приятелите и партньорите са способни да разискват и лесни и по-трудни въпроси и аз съм много доволна, че успяхме да направим това днес. Уверена съм, че това ще продължи по един открит, конструктивен и положителен начин.

 

Благодаря Ви много.

 

Превод: Теодор Дечев

Публикувана в Свят
Вторник, 19 Януари 2016 09:47

Шанс за Молдова?

Сделка между ЕС и Русия може да сложи край на безизходицата в кризата между Молдова и Приднестровието. Накрая ще имаме една проруска Приднестровска република и една проевропейска остатъчна Молдова.

От две години насам не бяха водени разговори за решаване на кризата в Приднестровието във формата 5+2. В него участват: представители на двете конфликтни страни Молдова и отцепилият се регион на Приднестровието, посредниците ОССЕ, Русия и Украйна и наблюдателите ЕС и САЩ.

Фактът, че страните в преговорите са събраха в Берлин, може да бъде окачествен като успех за германското председателство на ОССЕ. Но това си остава и единствената добра новина от проведената среща. Въпреки настоятелните апели на германския външен министър Франк-Валтер Щайнмайер, фронтовете остават втвърдени. "Доверието може да бъде възстановено само когато страните се обединят около решение на практическите въпроси. И това ще доведе до нова положителна динамика в решаването на конфликта. Призоваваме и двете страни решително да преследват тази цел", заяви Щайнмайер. Но както Молдова, така и Приднестровието са твърде далеч от представите на германския външен министър.

Историческата обремененост

Историческата и геополитическа предистория на целия регион на източната граница на ЕС обаче не спомага за възстановяване на доверието между двете страни в конфликта. Република Молдова възникна като част от бившата провинция Бесарабия, отделена от Румъния през 1940 година с пакта Хитлер-Сталин и станала част от Съветския съюз. Към новооснованата съветска република Молдавия принадлежеше и Приднестровието - регион с преобладаващо руско и украинско население.
След като Република Молдова обяви своята независимост (след краха на Съветския съюз), в началото на 90-те години Приднестровието се отцепи след кървави сблъсъци и обяви самостоятелност, която не е призната международно и до днес. По време на войната бившата съветска 14-а армия застана на страната на Приднестровието. И до днес в отцепилия се регион са разположени руски войски, въпреки че още през 1999 година Москва се задължи с договор да се изтегли.

Разединената страна

Положението в целия регион се влоши драматично след войната в Източна Украйна и руската анексия на полуостров Крим. Към това се прибавя и фактът, че Молдова е затънала в дълбока вътрешнополитическа криза, корупция, борба за власт между олигарсите и все повече се отдалечава от понятието за демократична правова държава. Разочаровани от тъй наречените проевропейски правителства, все повече молдовци дават гласа си за проруските социалисти. Междувременно се изпари и еуфорията от подписването на Споразумението за асоцииране с ЕС през 2014 година и безвизовия режим за молдовските граждани.

Според последните проучвания, едва 30 процента от молдовските граждани подкрепят проевропейския курс на правителството, а подкрепяният от Москва лидер на социалистите Игор Додон е с най-големи шансове да спечели президентските избори през есента. Той открито мечтае за федерализиране на Молдова, което означава Приднестровието отново да стане част от републиката, но с разширена автономия. А това би провалило сметките на проевропейските сили в Кишинев и Букурещ за повторно обединение между Молдова и Румъния.

На този фон в Кишинев се говори за един друг сценарий - за сделка между ЕС и Москва, т.е. Приднестровието да остане самостоятелна република и никой да не пречи на една "остатъчна" Република Молдова да продължи по пътя си към Европа. Предстои да видим кой от тези варианти ще определя политическата реалност през следващите години.

Предпазлив оптимизъм

"Приднестровието не бива да бъде пречка за проевропейския път на Република Молдова", заяви депутатът от Бундестага Бернд Фабрициус за ДВ след посещение в Молдова. Той е убеден, че Споразумението за асоцииране с ЕС може да доведе до стабилно партньорство, което оставя открит "молдовския" път, а от друга страна не утежнява връзките на страната с евразийските ѝ съседи. "При този сценарий Приднестровието не представлява никаква спънка", уверен е депутатът.

В Берлин беше подписан протокол, в който двете страни се задължават да изпълнят конкретни задачи за подобряване на техническото сътрудничество помежду си. На първо време става въпрос за малки проекти, които трябва да подобрят живота на хората от двете страни на Днестър.

Публикувана в Свят

Продължаваме с хрониката на събитията в Украина, които „изправиха на нокти“ цяла Югоизточна Европа, страните от ОНД, а вече може би и цяла Европа. Продължение от: http://www.svobodennarod.com/world/4401-ukraina-demokratichna-revolyutziya-grazhdanska-voina-ili-voina-s-rusiya-chast-1.html

 

22 февруари 2014 г., 04:51 Киевско време

 

Нощта на 21-ви срещу 22-ри февруари 2014 г., е повече от гореща и събитията се движат с шеметна бързина. Радикалните протестиращи от така наречения „Правий сектор“ призовават „Партията на регионите“ и „Комунистическата партия на Украина“ да бъдат спрени с „всякакви методи“. (Названието  на радикалите от „Майдана“ е „Правий сектор“ на украински или „Правый сектор“ на руски. В названието има очевидна игра на думи, тъй като то може да се възприема и като „Десният сектор“ и като „Секторът, който е прав“). На съвестта на „антиукраинските сили“ (за каквито са определени ПР и КПУ) лежат многочислени нещастия на украинския народ.

За това заявява в своя „Фейсбук“ профил лидерът на радикалите – Дмитрий Ярош и изявлението му незабавно е подхванато от интернет медиите в Украина. (http://gordonua.com/news/maidan/Pravyy-sektor-prizval-lyubymi-metodami-likvidirovat-PR-i-KPU-10916.html ).

 

Ръководителят на „Правий сектор“ е написал следното за визираните от него две политически формации:

 

Първата (Партията на регионите, б. ред.) е ядрото на днешния криминално-олигархичен режим и слята с държавния апарат, тя на практика осигурява господството в страната на отчетливо авторитарна диктатура. Втората, (Комунистическата партия на Украина, б. ред.) е правоприемница на окупаторите – болшевики и днес представлява важен елемент на престъпната олигархическа система“.

 

Централният щаб на „Правий сектор“ е отдал заповед на всички свои местни отряди да приложат максимум усилия за „ликвидиране на антинародните, престъпни групировки“.

 

При това, трябва да се действува с всички достъпни методи“ е подчертал Дмитрий Ярош. Той също така е призовал и привържениците на „Правий сектор“ да действуват по аналогичен начин и по възможност да прекратяват дейността на посочените политически „групировки“.

 

От трибуната на „Майдана“, Дмитрий Ярош е заявил, че нито едно държавно учреждение няма да бъде предадено на властите, докато не бъде изпълнена волята на „Майдана“. Договореностите, които бяха постигнати между властта и представителите на опозицията на отговарят на стремежите на „Майдана“ е заявил в емоционалното си слово Дмитрий Ярош.

 

22 февруари 2014 г., 05:45 Киевско време

 

След изявлението на Дмитрий Ярош, украинската публика, която едва ли е спала много през тази нощ е развълнувана и от изявление на министъра на външните работи на Швеция – Карл Билдт, който написва в профила си в Twitter:

 

Сега е потвърдено, че Янукович се е опитал да хвърли армията срещу протестиращите. Същото той е искал да направи още през 2004 г., но тогава са го спряли”. Съобщението е излъчено в 05:00 часа сутринта, като външният министър на Швеция съобщава това твърдение като проверен факт и не добавя нещо повече. Четиридесет минути по-късно, цяла Украина коментира постинга на Карл Билдт (http://gordonua.com/news/worldnews/Bildt-YAnukovich-pytalsya-zadeystvovat-protiv-protestuyushchih-armiyu-10921.html ).

 

22 февруари 2014 г., 05:57 Киевско време

 

Няма десет минути след като изявлението на Карл Билдт е обиколило украинския интернет, изданието INSIDER съобщава, че активисти на „Майдана“ са поели контрола над гишето за заминаващи и над VIP терминала на киевското летище „Жуляны“. Според информацията на INSIDER активистите са блокирали всички подходи към всички терминали на летище „Жуляны“ в 20:00 часа вечерта на 21 февруари 2014 г. (петък). Те издирвали депутати, както и командири и бойци на поделението „Беркут“, които се опитват да напуснат града или страната.

 

Плъховете не летят“ е написано на един от плакатите на активистите, които са блокирали летището. (http://gordonua.com/news/maidan/Aktivicty-kontroliruyut-VIP-treminal-v-aeroportu-ZHulyany-10922.html ).

 

22 февруари 2014 г., 06:45 Киевско време

 

Утрото на 22 февруари 2014 г., съвсем не носи на украинците някакви успокояващи новини. Напротив, намира се руски държавен служител, който артикулира пред топ-международно издание, това за което всички си мислят – че Русия ще воюва за Крим. (http://gordonua.com/news/politics/Financial-Times-Rossiya-gotova-voevat-za-Krym-10905.html ).

 

Журналисти на „Financial Times“ цитират високопоставен руски държавен служител, който ги е информирал следното:

 

Русия е готова да воюва за Крим, за да защити живеещите там етнически руснаци и своите военни бази", е заявил високопоставеният руснак. Той продължил със следните разсъждения:

 

Ако Украина се разцепи, това ще доведе до война. От начало те ще се лишат от Крим, ние ще влезем там и ще го защитим, така както направихме в Грузия“. (Kathrin Hille and Roman Olearchyk, Russia rattles sabre over fate of Crimea, 20 February 2014, 6:50 pm, http://www.ft.com/intl/cms/s/0/84909a9e-9a55-11e3-8e06-00144feab7de.html?siteedition=uk#axzz2u98hwcD7 ).

 

Според „Financial Times“, цитиран от украинските медии, рискът от повторение на грузинския сценарий от 2008 година е възникнал поради това, че безредиците в Украина са изострили междуетническите конфликти в Крим. 60 на сто от населението на полуострова са етнически руснаци, останалите 40 процента са украинци и кримски татари се отбелязва в статията на финансовото издание.

 

Говорителят на Кримския парламент – Владимир Константинов е заявил на 20 февруари 2014 г., че не изключва възможността за излизане на Крим от състава на Украина:

 

Възможно е. Ако страната се разпадне. Всичко отива натам“, заявил е той.

 

В частни разговори, много руски държавни служители и политически дейци подчертават, че Украина влиза в сферата на влияние на Русия.

 

Ние няма да позволим на Европа и на САЩ да ни отнемат Украина. Бившите съветски републики са единно семейство“, е заявил пред журналистите от „Financial Times” руски дипломат.

 

Те (ЕС и САЩ, б. ред.) смятат, че Москва е все така слаба, както в началото на 90-те години, но това не е така“.

 

Според финансовото издание обаче, изявленията на говорителя на Кримския парламент са били приети неедноцначно. Лидерът на Меджлиса на кримските татари е нарекъл коментарите на Владимир Константинов „предателски“.

 

22 февруари 2014 г., 06:45 Киевско време

 

Почти по същото време, украинските медии препредават съобщение на европейската фондация „European Endowment for Democracy”, поместено във Фейсбук профила на организацията:

 

Фондацията предоставя 150 000 евро в поддръжка на активидстите, които са получили травми или се нуждаят от юридичска подкрепа след жестоката разправа с демонстрантите на Майдана. Активистите и техните семейства ще получат медицинска, юридическа и материална помощ, в това число и за транспортиране на ранените в болници извън Киев“, са заявили от фондацията. (http://gordonua.com/news/maidan/Evropeyskiy-fond-vydelit-postradavshim-aktivistam-150-tysyach-10924.html ).

 

22 февруари 2014 г., 07:30 Киевско време

 

Съботното утро продължава да поднася на украинците информация от всички краища на света, от която струи очакване за разпадане на Украина, за „федерализация“ и какво ли още не.

 

Сред тях е малко закъснялата вече публикация на Фред Уейр в „Крисчън сайънс монитор“, в която се говори за намеренията на Кремъл по отношение на Украина, като се привеждат становищата на различни анализатори и политолози.

 

Според статията, след като поредното договорено примирие в Киев се разпада (статията най-вероятно е написана преди подписването на споразумението, на което гаранти са европейските минситри, пристигнали в Киев, б. ред.), в Москва руските лидери вече не могат да скрият досадата си от президента Виктор Янукович, който нито може да постигне  стабилно споразумение с подкрепяната от улицата опозиция, нито пък да я смачка с груба сила. (Fred Weir, Is Ukraine President losing the Kremlin's cofidence ?, The Christian Science Monitor, 20 February 2014, http://www.csmonitor.com/World/Security-Watch/2014/0220/Is-Ukraine-president-losing-the-Kremlin-s-confidence? ).

 

На първо място се цитира нервната реплика на министър-председателя на Русия, Дмитрий Медведев, който направо заяви:

 

Ние се нуждаем от партньори, които да са в добра форма и от власт в Украина, която да е легитимна и ефективна, така че хората да не си изтриват краката в нея като в изтривалка. ... Украинските власти трябва да се концентрират върху защитата на хората, върху защитата на правоохранителите, които пазят държавните интереси и самите граждани. Само в този случай бихме могли да развием в цялост предвиденото икономическо сътрудничество“, добавил Медведев, изказвайки предположението, че последният транш от 2 милиарда долара от пакета финансова помощ на Русия за Украина, (който се състои от 15 милиарда долара), може да бъде задържан.

 

Според експертите, в Кремъл спешно претеглят шансовете си, докато правителството на Янукович се разпада. Някои от тях изказват предположението, че вероятно остават броени дни, ако не и часове, докато сегашният президент бъде принуден да избяга от Киев и да се опита да възстанови правителството си на друго, по-спокойно място, като Харков или Донецк, отбелязва Фред Уейр. (Междувременно, Янукович вече беше отлетял към Харков, където беше свикан конгрес на депутатите от източните региони и от Крим).

 

Това би означавало истинско разпарчетосване на страната на отделни административни зони, начело с политическите сили, верни било на проевропейското протестно движение, било на проруското правителство на Янукович“ се казва в статията.„От гледна точка на Русия, Янукович е допуснал съдбоносна грешка, че не е смазал това възстание още в зародиш. И както стана ясно, той не е в състояние да сключ сделка с опозицията“ е заявил пред „Christian Science Monitor“ колумнистът на вестник „Коммерсант“ - Сергей Строкань.

 

Кореспондентът на „Christian Science Monitor“ цитира и мнението на политолога Андрей Пиотковский:

 

Създаването на хаотична ситуация и насилието, вършат работа на кремъл, давайки повод за руска намеса и за разделяне на Украина. Именно такъв сценарий излиза на дневен ред: да се раздели Украина и да се придърпат източната част на страната и Крим обратно в руската орбита“.Фред Уейр цитира и мнението на генералния директор на руската „Агенция за политически и икономически комуникации“ - Дмитрий Орлов, според когото президентът на Русия Владимир Путин и най-близките му съветнци все още се надяват, че ситуацията ще се стабилизира.

 

Но освен Путин и Медведев, в руския политически елит има група, която настоява за по-твърди действия от страна на Москва“, пояснява политологът. „Сега всичко ще зависи от това, ще успеят ли украинските власти и лидерите на опозицията да се отдръпнат от ръба на пропастта и да сключат своего рода сделка“.

 

22 февруари 2014 г., 07:42 Киевско време

 

По-оптимистично е отекнало, разпространеното по горе – долу същото време изявление на Председателя на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (OSCE) – Дидие Буркхалтер (Didier Burkhalter), външен министър на Швейцария. Изявлението, което е от предишния ден включва задължителните протоколни приветствию към старните, постигнали споразумението, подписано с посредничеството на европейските министри.

 

Споразумението е важна стъпка в посока на слагане край на насилието и разрешаването на конфликта“, заявил е Буркхалтер. Той е призовал всички страни в конфликта да осигурят неговото прилагане на практика и да се придържат към постигнатите договорености. (Виж в официалния сайт на ОССЕ: http://www.osce.org/cio/115559 ).

 

Буркхалтер е отбелязал особения принос на външните министри на Полша, Германия и Франция, както и на специалния пратеник на Руската федерация. Той е потвърдил, че ОССЕ (OSCE) предлага своята подкрепа и експертиза при прилагането на споразумението.

 

Председателството на ОССЕ разглежда различини възможности да подкрепи прилагането на споразумението. Аз отново потвърждавам готовността на ОССЕ да подпомогне Украина по всякакъв възможен начин, включително чрез наблюдение на изборите и чрез полагане на усилие за разкриване на фактите за насилие и нарушаване на човешките права. Като се има пред вид необходимостта да се изгради наново доверие между всички ангажирани в конфликта страни, може сериозно да се разглежда ролята на ОССЕ като наблюдател и гарант за прилагане на конкретните стъпки, договорени между страните по споразумението, който не е обвързан с никоя от страните“.

 

22 февруари 2014 г., 07:46 Киевско време

 

Докато хората още четат изявленията на Буркхалтер в украинския интернет и долита нова новина, която ще доведе до доста продължително търсене на местонахождението на президента Янукович.

 

Оказва се, че по данни на справочната служба на авиовъзела, служебният самолет на президента на Украина – Виктор Янукович ... не е кацал на Харковското летище. Сензационната новина е пусната от Лента.РУ (Виж: http://lenta.ru/news/2014/02/22/harkov1/ ), като медията се позовава на ИТАР-ТАСС.

 

Според пуубликуваното в Лента.РУ, справочната службана авиовъзела е дала тази информация на ИТАР-ТАСС в събота сутринта на 22 февруари 2014 г. Междувременно, „Интерфакс“, позовавайки се на независим източник, съобщава за пристигането на Янукович в Харков.

 

Тези противоречиви съобщения предизвикват голямо объркване, защото по-рано голям брой средства за масова информация съобщават, че Янукович и най-приближените му спешно са напуснали Киев през нощта на 22 февруари в посока Харков. Очакваше се там той да вземе участие в конгрес на депутатите от югоизточните области на Украина, организатор на който е общественият съюз „Украински фронт“. За провеждането на конгреса с не съвсем ясна цел, съобщава и харковският губернатор Михаил Добкин.

 

Организацията „Украински фронт“ беше създадена на 01 февруари 2014 г., на основа на Партията на регионите и на няколко десетки обществени организации. Според заявленията на същия губернатор Добкин, фронтът ще „чисти“ Украина от тези, които са дошли с „окупационни планове“. (Виж: http://lenta.ru/news/2014/02/01/front/ ). Учредяването на „Украински фронт“ става по време на извънреден конгрес на „Партията на регионите“, провеждан в Харков.

 

Предложението да се създаде такъв „фронт“ е било дадено от ръководителя на управителния съвет на „Съюза на ветераните от Афганистан“. Участниците в извънредния конгрес на Партията на регионите го подкрепили единодушно. На този извънреден конгрес участвували ръководителите на първичните партийни организации на Партията на регионите, на борй около 6000 души и представители на около 50 общестевни орагнизации.

 

22 февруари 2014 г., 09:12 Киевско време

 

Докато медиите се занимават с обявения на предишния ден национален траур заради жертвите на „Майдана“ и със съобщенията за нощни престрелки около блокпостове на опозицията в покрайнините на града, в един момент започва преброяването на съборените паметници на Ленин.

 

Оказва се, че през предишното денонощие са съборени паметниците на Ленин в Днепропетровски, в Полтава и в Чернигов. Най-трудно станало събарянето на статуята ан вожда на световния пролетариат в Днепропетровск, което продължило до късно през нощта. Около паметника се събрало огромно множество, което през цялото време пяло химна и сканидирало „Слава на Украина“. Интернет медиите се надпреварват да качват видеофилми със събарянето на въпросните паметници, но първи са от ЛIГА.Новости (Виж: http://news.liga.net/news/politics/986558-video_snosa_statuy_lenina_v_dnepropetrovske_poltave_i_chernigove.htm ).

 

22 февруари 2014 г., 09:34 Киевско време

 

Половин час преди 10:00 часа, медиите в Украина следят с повишено внимание, започващото заседание на продължаващата извънредна сесия на Върховната Рада. В дневния ред са включени два въпроса: Определяне на датата на предсрочните избори за президент на Украина и оставката на главния прокурор на страната. (http://gordonua.com/news/maidan/Segodnya-prodolzhitsya-ekstrennaya-sessiya-Verhovnoy-Rady-Ukrainy-10933.html ).

 

Активистите от „Майдана“ изискват от народните депутати да разгледат въпроса за незабавната оставка на президента Виктор Янукович. На 21 февруари 2014 г., на „Майдана“ беше заявено, че ако Янукович не съобщи за сотавката си до 10:00 часа на 22 февруари 2014 г., протестиращите ще тръгнат на щурм. Медиите поясняват, че в ултиматума на „Майдана“ не е уточнено, къде точно ще щурмуват протестиращите, но човек не е трудно да се досети за какво става дума.

 

Ултиматумът беше даден, въпреки подписаното на 21 февруари 2014 г., споразумение между опозицията и Янукович за връщане на Конституцията от 2004 г., за сформиране на нов Минситерски съвет и за насрочване на нови президентски избори.

 

22 февруари 2014 г., 09:42 Киевско време

 

Извънредното заседание на Радата още не е започнало, но медиите вече са заляни от нова порция конспиративни теории, обвинения в предателство и лепене на етикети. Тон задава независимият (по украинската терминология – извънфракционен) депутат Олесь Доний. (http://gordonua.com/news/maidan/Doniy-Svobode-vygoden-Prezident-YAnukovich-u-kotorogo-psihologiya-ubiycy-10936.html ).

 

Всеки ден на по-нататъшно пребиваване на Янукович на власт, може да донесе нови и нови жертви“, заявява Олеся Доний.

 

Този човек има психология на убиец. И ако някой мисли, че като му даде време до декември ще го успокои, то той дълбоко греши. Хората могат да ги убиват направо пред входовете на жилищата им. Това може да бъде снайперист или просто бандит. Те никъде не са се дянали – в Киев са си“, убеден е Доний.„Докато Янукович не бъде отстранен от власт, не е емигрирал или не е седнал на подсъдимата скамейка, Украина е в огромна опасност“, добавя той.

 

„Радикалният опозиционер“, както сам се нарича Доний, е доста удивен от поведението на лидерите на трите опозиционни партии, подписали споразумението с Янукович и вижда в това следи от „договорености в сянка“ с президента Янукович.

 

Аз съм крайно от постигането на такъв компромес в кавички между опозицията и властта. Нещо повече – в пленараната зала ме нападнаха депутати от страна на партията „Свобода“, когато излязох с искане за приемане на законодателене акт за отстраняване на Янукович от властта“, разказал Доний специално за електрониня сайт „Гордон“.

 

Това е много странно! Ние не знаем за тайните договорености, но очевидно става дума за създаване на коалиция с ново правителство и нови ръководители на администрацията по места. Очевидно „Свобода“ претендира за някакви кресла и всичко това ще може да продължи, докато Янукович е президент. Ако Янукович не е гарант, това ще означава предсрочни избори не само за президент, но и за парламент. И не е известно, ще попадне ли „Свобода“ в новия парламент. С Янукович те ще имат до декември билет за влизане в правителството. Само с това мога да свържа „антимайдановското“ им поведение“, предположил народният депутат.

 

Според Доний, въпросът за съдбата на Тимошенко е ил повдигнат във Върховната Рада „твърде спонтанно“, а тройка опозиционни лидери нямали особено желание да го разглеждат.

 

Въпросът за декриминализацията на члена, по който е осъдена Тимошенко не е възниквал по време на преговорите, а е възникнал „експромпто“ след изявлениетона независимия депутат Виталий Чудновски. Затова, вечерта Арсений Яценюк е бил принуден да подеме и такава инициатива. Млако хора знаят, че вечерното заседание на сесията в четвъртък се опита да провали лично Олег Тягнибок. По негово предложение, тази сесия трябваше да отпадне. Тягнибок е предложил това лично по време на срещата с Янукович и Рыбак и спикерът на парлмента (Рыбак, б. ред.) се е съгласил.Фактически в момента „Свобода“ и опозицията се опитват да спрат отстраняването на Янукович. Но само Тимошенко да излезе от затвора и тя ще разбие плановете на тези „дзоговарящи се“, които са отишли на съглашения на сянка с Янукович“, заявил Доний.

 

22 февруари 2014 г., 09:57 Киевско време

 

Броени минути преди началото на извънредната сесия, изтича информация за разногласия сред делетатите на Конгреса на юго-източните области и Крим, който трябва да се провежда по това време в Харков.

 

Главният редактор на вестник „Новости Донбасса“ - Алексей Мацука съобщава в своя Фейсбук профил, че част от депутатите от донецката структура на Партията на регионите са решили да не се включат в работата на  Конгреса на депутатите от всички нива от юго-източните области и Крим. (http://gordonua.com/news/politics/ZHurnalist-Macuka-CHast-doneckih-regionalov-ne-poehali-v-Harkov-10937.html ).

 

Много по-интересна е недвусмислената квалификация, която главният редактор на Донбаския вестник употребява за участниците в конгреса в Харков. Той просто ги нарича „сепаратисти“. Всъщност Алексей Мацука написва това, което всички си мислят:

 

По наша информация, част от донецките регионални дейци са се отказали да пътуват за конгреса на сепаратистите в Харков. Имало е организация, Донецката областна организация на Партията на регионите да пътува, но те са я игнорирали. Имаме списъците на тези хора, но няма да ги публикуваме – те ни помолиха за това“, написал Мацука във Фейсбук.

 

(Продължението следва)

Публикувана в Свят

Представителят на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа за свободата на медиите Дуня Миятович изрази безпокойство от последния случай на заплахи към журналисти от депутата и лидер на "Атака" Волен Сидеров.

Публикувана в У нас