Статии с етикет: НИКОЛ ПАШИНЯН

Държавната Дума на Русия приел изявление относно ситуацията в Нагорни Карабах, в която призова Азербайджан и Армения да прекратят огъня и изрази готовност да окаже посредническа помощ за мирното урегулиране на ситуацията.

Депутатите изразиха сериозна загриженост във връзка с рязкото изостряне на обстановката в зоната на Нагорно карабахския конфликт, довело до многочислени човешки жертви и решително осъдиха прилагането на сила от противостоящите страни.

След приемането от страна на долната камара на руския парламент на изявлението във връзка с ескалацията на карабахския конфликт, председателят на Държавната Дума – Вячеслав володин заяви, че депутатите са длъжни да направят всичко, така че с помощта на парламентарния диалог да внесат своя принос в урегулирането на ситуацията в Нагорни Карабах и за понижаване на напрежението.

По думите на Вячеслав Володин, необходимо е още един път да се подчертае, че депутатите от Държавната Дума се застъпват за диплбоматически път на уреждане на конфликта, за политически решения.

Председателят на Комитета по въпросите на Обществото на независимите държави (ОНД), евразийската интеграция и връзките със съотечествениците при Дръжавната Дума – Леонид Калашников, разказа пред руското електронно издание „Москва - Баку“, защо в долната камара на руския парламент са сметнали за важно приемането на такова изявление.

„Вие сами виждате, какъв фурор предизвика в Русия поредното противопоставяне между Азербайджан и Армения. За Русия въпросът за това противопоставяне е болезнен, сякаш нараняват нас самите. И Азербайджан и Армения за нас са приятелски страни, приятелски народи.

Във връзка с това, Държавната Дума прие изявление, в което беше изразено желание да положи посреднически усилия за разрешаването на конфликта. В този смисъл, има исторически пример, който ни позволява да се надяваме, че това изявление няма да си остане просто хартия.

Напомням, че през 1994 година, руският парламент заедно с парламента на Киргизия инициира процеса по умиротворяване на Нагорно Карабахския конфликт. Прозесът беше оглавен от Междупарламентарната асамблея на ОНД. Това беше, може би единственият опит в най-новата история на пост-съветското пространство, когато именно парламентарната дипломация доведе до резултат при урегулирането на толкова сложен конфликт. Беше подписан Бишкекският протокол, трите точки на урегулирането – прекратяването на огъня и размяната на военнопленниците.

По-нататък, трябваше да се осъществи въвеждането на миротворческите сили, връщането на седемте района около Нагорни Карабах, отнети на Азербайджан. По-нататък, когато между Азербайджан и Армения се установеше доверие, щеше да се решава въпросът за Нагорни Карабах – връщането на бежанците, референдум по статута. Карабахският процес е съсредоточен около тези точки и до ден днешен.

Но след сключването на Бишкекското споразумение, стана едно събитие, което не се улавя от много хора. Министърът на външните работи на Русия – козирев, остави инициативата по урегулирането на конфликта на Минската група на ОССЕ. И урегулирането беше успешно погребано.

През тези години, имаше суетня около разрешаването на конфликта, но нищо не се решаваше, самия конфликт тлее и периодически избухва. До 2016 година, не се лееше кръв в такива мащаби, а сега започна отново да се лее. Азербайджан вижда, че проблемът не се решава. На Армения също не й е толкова добре от това, че конфликтът остава нерегулиран, защото страната е отрязана от света, от глобалните икономически проекти – намира се в блокада.

Нагорни Карабах никой не го признава и не го признава в качеството на независим субект. Значи проблемът трябва да се решава, а не безкрайно да се погребва, за да живеят всички добре, за да не се създават рискове за сигурността, за да процъфтява регионът.

На мен ми се струва, че това решение, предложено с Бишкекския протокол, е подходящо и днес, за което и казах докато говорех в Държавната дума по време на обсъждането на изявлението по Карабахския конфликт.

Моето лично мнение, за което многократно съм заявявал е: днес се разнасят дежурните призиви към съпредседателите на Минската група на ОССЕ. Струва ми се, че в това има много простовата хитрост. След като за 30 години Минската група не можа да разреши конфликта, не поиска да го разреши, то е необходимо той да бъде решен с друг способ.

Западните страни, Франция и САЩ имат своя логика по отношение на карабахското регулиране и не са така заинтересувани от разрешаването му, за разлика от Русия, за която Азербайджан и Армения са братя, с които някога ние живеехме в една страна.

Само руският президент и лидерите на Азербайджан и Армения трябва да седнат и да решат Карабахския въпрос. Смятам, че това е реална сила и реален формат, способен да реши конфликта. И ние, парламентаристите, сме готови да участвуваме по всякакъв начин“.

Източник: https://moscow-baku.ru/news/politics/leonid_kalashnikov_nagornyy_karaba


Бележка на редакцията:

Няма съмнение, че в изявлението на г-н Леонид Калашников има редица истини, но също така и той прилага това, което сам нарича „простовата хитрост“, анатемосвайки работата на Минската група по разрешаването на конфликта в Нагорни Карабах. Русия е съпредседател на Минската група. С дейното участие на руските съпредседатели бяха формулирани така наречените „Мадридски принципи“ за рамка на разрешаването на конфликта в Нагорни Карабах. Русия, Франция и САЩ действуваха рядко синхронизирано при формулирането и при опитите за прокарване на „Мадридските принципи“.

Разбира се, не е дипломатично да се посочва в този момент страната, която е „допринесла“ най-много за провала на „Мадридските принципи“ и г-н Калашников не го прави. Това, разбира се не е никоя от страните – съпредседателки на Минската група. През февруари 2020 година, станахме свидетели на заявката на министър-председателя на Армения – Никол Пашинян за пълното дезавуиране на „Мадридските принципи“ и за замяната им с негови собствени, „Мюнхенски принципи“.

Но разбира се, много по-лесно е да се хвърля сянка върху усилията на останалите съпредседатели на Минската група и да се предложи „решаване на въпроса“ между Русия, Азербайджан и Армения. В това не би имало нищо лошо, ако историята не помнеше голям брой срещи, точно в този формат, които вървяха успоредно на формулирането на „Мадридските принципи“.

На практика, тогавашния президент на Русия – Медведев, създаде искания от г-н Калашников формат, но и той не доведе до разрешаване на конфликта. По тази причина, както и поради откровения саботаж на преговорите от една от страните в конфликта, сега Великите сили наблюдават от близо военните действия и се ограничават с призиви за помирение. Кога ще решат да се намесят – времето ще покаже.

Подробно проследяване и анализ на работата на Минската група по формулирането и прокарването на „Мадридските принципи“, като рамка за разрешаването на Нагорно Карабахския конфликт, може да се види в журналния вариант на книгата „От Мадридските принципи до Мюнхенските дебати“.

Част Първа: https://blacksea-caspia.eu/bg/от-мадридските-принципи-до-мюнхенските-дебати

Част Втора: https://blacksea-caspia.eu/bg/от-мадридските-принципи-до-мюнхенските-дебати-2

Част Трета: https://blacksea-caspia.eu/bg/145381754

Част Четвърта: https://blacksea-caspia.eu/bg/от-мадридските-принципи-до-мюнхенските-дебати-4

Публикувана в Свят

Продължаващият няколко десетилетия арменско - азербайджански конфликт трябва да бъде разглеждан през призмата на възстановителното правосъдие (restorative justice). В литературата по проблемите на разрешаването на конфликти, „възстановителното правосъдие“ предвижда редица действия за успокояване на враждебните действия между намиращите се в състояние на конфликт конфликт страни. Арменcко-азербайджанският конфликт започна с въоръжено военно нападение, предприето от Армения срещу Азербайджан в края на 1980-те и началото на 1990-те години. Войната (1988-1994 г.) доведе до окупацирането от страна на Армения на региона на Нагорни Карабах и седемте съседни региона, като четирите резолюции на Съвета за сигурност на ООН (822, 853, 874, 884), настояващи за освобождаването на окупираните азербайджански територии, продължават да се игнорират се игнорират.

До сега, разрешаването на конфликта си остава трудно постижимо, въпреки факта, че Съпредседателството на Минската група на ОССЕ, което включва САЩ, Франция и Русия, работи по този въпрос от 1997 г. За да се доближи до разрешаването на арменско-азербайджанския конфликт, е необходимо Армения да води преговори, имайки на ум принципите на възстановителното правосъдие.

Въпреки факта, че през 2019 година се проведоха няколко срещи между министрите на външните работи на двете страни и беше отбелязана положителна динамика в хуманитарен план с взаимните посещения на журналисти в Азербайджан и в Аремния, които се провеждат за първи път, съществен напредък в преговорите не беше постигнат. По тази причина, 2019 година беше наречена „загубена година за уреждане на конфликта“. През януари 2020 г. в Женева се проведе среща между министрите на външните работи, последвана от много обсъжданите Мюнхенските дебати между президента Илхам Алиев и министър-председателя Пашинян през февруари. Тези дебати бяха оценени от някои експерти по-скоро като контрапродуктивни, тъй като те са засилили противоречията и не са допринесли за сближаване на позициите на противостоящите страни.

След това последваха така наречените „парламентарни и президентски избори“, проведени от Армения в Нагорно Карабахския регион, резултатите от които не бяха признати от нито един член на международната общност. Изборите доведоха до Шушинската провокация, когато „новоизбраният президент“ на марионетния режим в окупираните територии на Азербайджан беше „инагуриран“ в Шуша - град с голямо нравствено и културно значение за Азербайджан. Подстрекателските коментари на арменския министър-председател Пашинян, отричащи думите на министър на външните работи на Русия Лавров относно факта, че постепенното и поетапно разрешаване на конфликта е било някога предмет на преговори, добави още масло в огъня.

На този фон, през месец май въоръжените сили на Азербайджан проведоха военни учения, включително в Нахчъван, както страната също засили покупките си на въоръжение от чужбина. Покупките на Азербайджан са инициирани, благодарение на неотдавнашната ратификация на военно-финансовото споразумение от парламента на 31 май, което позволява на Азербайджан да купува нови оръжия от Турция за укрепване на своя военен потенциал. Турските безпилотни летателни апарати (дронове) се смятат за сериозен възможен вариант сред широкия спектър от разнообразни избори, които са на разположение според споразумението.

От 12 до 14 юли Армения наруши режима на прекратяване на огъня, този път на международно признатата арменско-азербайджанска граница в посока на азербайджанския регион Товуз. След като атаката беше спряна от Азербайджан, от международни страни, включително от Европейския съюз, от съпредседателите на Минската група на ОССЕ и от Руската федерация призоваха за незабавно прекратяване на военните действия.

Освен това, блокирането, предизвикано от COVID-19, допълнително попречи на преговорния процес. Страните се срещнаха по време на пандемията на 21 април, както и на 29 и 30 юни, чрез видеоконференция между министрите на външните работи Мамедяров и Мнацаканян с участието на съпредседателите на Минската група - Игор Попов (Русия), Стефан Висконти (Франция), Андрю Шофер (САЩ) и личния представител на действащия председател на ОССЕ - Андрей Каспршик.

В съвместното изявление от срещата на 21 април се посочва, че предвид настоящите безпрецедентни предизвикателства, пред които са изправени хората по целия свят, „... министрите на външните работи и съпредседателите изразиха надежда, че решителността, проявена в глобални ответни мерки на пандемията, ще даде творчески и конструктивен тласък на мирния процес." Освен това, в съвместното си изявление от 29 и 30 юни 2020 година, съпредседателите на Минската група призоваха страните „да предприемат допълнителни стъпки за укрепване на режима на прекратяване на огъня и да подготвят населението за мир“.

Предвид възникналото безизходно положение, става от важно значение да се разгледа концепцията за възстановително правосъдие в арменско-азербайджанския конфликт.

Възстановителното правосъдие - термин, който произлиза от литературата за разрешаване на конфликти, означава предприемане на действия за намаляване на враждебността между враждуващите страни. Привържениците на тази идея твърдят, че „наказанието на нарушителите само по себе си не им пречи да продължат да мразят другата страна“. Ето защо е най-добре „нарушителите да поемат отговорността да признаят престъплението си и да бъдат мотивирани да променят връзката от деструктивна на конструктивна“. Концепцията не цели единствено да компенсира загубите на жертвите, които са претърпяли от ръката на нарушителя. Необходимо е също така да бъдат преразгледани съществуващите системи, така че несправедливостите, извършени в миналото, да не бъдат повече възможни в бъдеще.

Тези елементи на възстановителното правосъдие, особено последното, отнасящо се до необходимостта от преразглеждане на съществуващите системи, трябва да станат част от политиката на Армения по време на разрешаването на този конфликт, както и на последващия миротворчески процес. Признаването на всички неправомерни действия спрямо Азербайджан и истинското намерение да се работи за справедлив и траен мир, основан на нормите и принципите на международното право, включително зачитането на суверенитета, може да положи основата за постигане на възстановително правосъдие в това нестабилно съседство.

Отхвърлянето на слабия напредък, постигнат в преговорния процес до момента, точно както наскоро се изрази гласно премиерът на Армения Пашинян, още повече застрашава и без това нестабилна ситуация и стеснява перспективите за възстановително правосъдие. Още повече, провокациите в стил „право в лицето ти“, извършени от арменското ръководство - първо в Ханкенди през ноември 2019 г., където Пашинян нагло заяви, че „Нагорни Карабах е Армения и точка“, а по-късно - гореспоменатата Шушинска провокация, заедно с грубите нарушения на режима на прекратяването на огъня, включително неотдавнашната провокация в Товуз - всичко това подкопава надеждите, че тази година може да е възможен някакъв напредък.

Вместо да изостряват конфликта, народите трябва да търсят добросъседски отношения и мирно съжителство в региона, към който принадлежат. Това е от съдбоносно значение за Южен Кавказ, регион, който е невероятно дезинтегриран, поради неразрешения конфликт между Армения и Азербайджан.

Има три важни стъпки, които Армения трябва да предприеме за постигане на възстановително правосъдие.

Първо, Армения трябва да поеме отговорност за дългогодишната си военна окупация.

Второ, Армения трябва реално да участва в преговори за мирно разрешаване на конфликта, основано на зачитането на принципите на суверенитета и териториалната цялост, както и на най-високата степен на самоуправление, предлагана от Азербайджан за региона Нагорни Карабах, като част от формулата за бъдещо уреждане.

Трето, Армения трябва да работи в тандем с други съседи за подобряване на регионалната архитектура и да преследва постигане на добри отношения с всички държави в региона, включително и с Азербайджан.

Тези стъпки ще привлекат в замяна подобни ходове на сътрудничество от страна на Азербайджан, под формата на отваряне на комуникации, на границите с Армения и нейното включване във всички мащабни регионални енергийни и инфраструктурни проекти, осъществявани от Азербайджан и неговите международни партньори. Предприемането на подобни действия може също да означава, че Армения и Азербайджан най-накрая биха могли да отново да възобновят отношенията си и реинтегрират своето население и общества.

Възстановителното правосъдие, което включва конфликтните страни в диалог, „насърчава нарушителите да поемат отговорност за своите действия и да се извинят, за да се възстанови консенсус между страните“. Възстановителното правосъдие често се съпоставя с „възмездното правосъдие“, което носи предимно наказателната конотация за нарушителя, докато възстановителното правосъдие цели да се намалят неприязънта и враждебността между страните след признаването от страна на нарушителя на собствените му разрушителни действия. Това от своя страна ще създаде среда, в която нарушителят и жертвата биха могли да съществуват съвместно в бъдеще.

Окупацията на азербайджански територии подкопава перспективите за възстановително правосъдие. По тази причина, Армения трябва да се ангажира с конструктивни преговори с Азербайджан за постигане на справедливо и трайно решение на арменско-азербайджанския конфликт, като с това ще постигне по-голяма полза за себе си, както и за регионална стабилност и сътрудничество. В интерес на Армения, по възможно най-добър начин, е да работи за постигане на възстановително правосъдие с Азербайджан и накрая да поеме отговорност за своите действия, като по този начин да положи основите за мир и съвместно съществуване с азербайджанците в Южен Кавказ.
. . .
Д-р Есмира Джафарова е член на управителния съвет на Бакинския център за анализ на международните отношения (Center of Analysis of International Relations - AIR Center).

Източник: https://gjia.georgetown.edu/2020/08/05/restorative-justice-in-the-context-of-the-armenia-azerbaijan-conflict

Публикувана в Гледища

Посолството на Азербайджанската Република направи изявление във връзка с участието на съпругата на Министър-председателя на Армения - Анна Хакобян в последните военни учения в окупираните територии на Азербайджан. По-долу предаваме текста му дословно.

В периода 25-31 август 2020 г., петнадесет арменки, водени от съпругата на министър-председателя на Армения, Никол Пашинян - Анна Хакобян, които членуват в организацията „Жени за мир”, ръководена от самата Анна Хакобян, преминаха едноседмичен курс на военно обучение в окупираните територии на Азербайджан.

По време на курсовете те са взели участие в повече от 20 занятия по бойна, огнева, физическа подготовка, както и по тактика. По време на обучението по огнева подготовка, участничките са се запознавли с основните части и механизми на автомата „Калашников“, с оптичните знаци и устройствата за нощно виждане, обучавали са се в стрелба с автомат и картечница, както и на техниката на хвърляне на гранати от прикритие на открито поле.

Тази стъпка на арменската страна е част от поредицата провокации срещу Азербайджан.

Възползвайки се от пандемията, арменският министър-председател Никол Пашинян усърдно хиперболизира рисковете от азербайджанския фактор, преориентирайки общественото внимание към военната тема.

Никол Пашинян, чийто син служи като наборник в арменската армия в окупираните територии на Азербайджан, продължава да се обезценява като привърженик на правата и свободите, потъвайки все по-дълбоко в бездната на милитаризма. Като популист той е принуден да превърне въпроса за Нагорни Карабах в основния блок на политическата програма и по този начин да кандидатства за удължаване на премиерския си мандат.

Той не успява да реализира нито една от точките на програмата за икономическо възраждане, да върне надеждата и вярата на съгражданите за дългоочакваното социално преустройство, да създаде достойни условия за живот. Остана само една възможност за самоутвърждаване и това е получаване на вота на доверие от жителите на окупираните територии, именно тези, които са превърнати в затворници от казармения живот, който водят.

Трябва да се отбележи, че на 12 юли въоръжените сили на Армения, използвайки артилерия, се опитаха да атакуват и завземат позиции на въоръжените сили на Азербайджан в региона Товуз по протежение на държавната граница между Азербайджан и Армения. С тези си провокативни действия Армения цели да въвлече трети страни в конфликта между Армения и Азербайджан.

Още една цел на Армения е да създаде заплаха за всички съществуващи енергийни проекти и проекти за свързване с Европа в региона и да възпрепятства пълното пускане в експлоатация на Южния газов коридор, което е в крайния си етап.

Подобни агресивни действия на Армения представляват сериозна заплаха за стратегическите интереси, както на Европейския съюз, така и на България в региона. Както е известно, през 2021 г., България ще получи един милиард кубически метра природен газ от газовото находище „Шах Дениз“ в Азербайджан, което ще осигури 1/3 от газовите потребности на България.

Тази провокация на въоръжените сили на Армения представлява акт на агресия и използване на сила и тя следва да се разглежда като продължение на последните действия и изявления на ръководството на държавата-агресор Армения, които водят до увеличаване на напрежението в региона.

2020 09 09 Anna Hakopyan Na Voenno Obuchenie 1
2020 09 09 Anna Hakopyan Na Voenno Obuchenie 2
2020 09 09 Anna Hakopyan Na Voenno Obuchenie 3
2020 09 09 Anna Hakopyan Na Voenno Obuchenie 4
2020 09 09 Anna Hakopyan Na Voenno Obuchenie 5
2020 09 09 Anna Hakopyan Na Voenno Obuchenie 6

Наскоро, на 23 август 2020 г., диверсионно-разузнавателна група на арменските въоръжени сили се опита да извърши провокация в посока към Гьоранбойския район на фронта. В резултат на мерките, предприети от частите на азербайджанската армия, разположени на това направление, командирът на арменската диверсионна група - старши лейтенант Гурген Алавердян е взет в плен. У командира на диверсионно-разузнавателната група на арменските въоръжени сили са открити няколко вида бойно оръжие.

Всички тези факти за пореден път доказват, че цялата отговорност за влошаване на ситуацията на фронта се носи от военно-политическото ръководство на Армения.

Бележка на редакцията: Заглавието на текста е на редакцията. Допълнителна информация за проведеното обучение на членките на движението „Жени за мир”, както и богат снимков материал, можете да намерите в публикацията на арменското издание „Аравот Новости – Армения”: https://www.aravot-ru.am/2020/09/03/335383

Публикувана в Свят

Скъпи приятели,
На 12 юли въоръжените сили на Армения, използвайки артилерия, се опитаха да атакуват и да завземат позиции на въоръжените сили на Азербайджан в посока на района Товуз по протежение на държавната граница между Азербайджан и Армения.

Въоръжените сили на Азербайджан бяха принудени да предприемат като контранастъпление като ответна мярка, за да предотвратят нахлуването на арменските въоръжени сили. В резултат на боевете четирима военнослужещи от азербайджанската армия бяха убити, а четирима са ранени.

Четири семейства останаха без син, брат, съпруг и баща. Децата им са станали сираци за една нощ.

Тази провокация от въоръжените сили на Армения представлява акт на агресия и използване на сила и следва да се разглежда като продължение на последните действия и изявления на ръководството на държавата-агресор Армения, които водят до увеличаване на напрежението в региона.

Войските на Държавната гранична служба на Азербайджан са разположени по протежение на обширната част на държавната граница в районите Газах и Товуз от азербайджанската страна, за да предотвратяват провокации и да се намалят случаите, които могат да доведат до напрежение по границата между Армения и Азербайджан. Армения, напротив, продължава да милитаризира границата между две държави, като умишлено и систематично се насочва към цивилните граждани.

На 12 и 13 юли арменските въоръжени сили нарушиха режима на прекратяване на огъня и в посока Нахчъван (известен и с руската си транскрипция Нахичеван, бел. ред.), използвайки оръжия с голям калибър, като обстреляха позициите на азербайджанската отбрана в районите Шахбуз и Джулфа на Нахчъванската автономна република на Азербайджан.

Използването на реактивни гранати и запалителни снаряди от арменските войски по време на нарушаването на режима на прекратяване на огъня, доведе до изгарянето на до 5 хектара земя в неутрална гранична зона.

Подобно военно безразсъдство от страна на Армения, преследва целта да въвлече военно-политическите организации, в които тя участва, в конфликта между Армения и Азербайджан и да избегне отговорността за окупацията и агресията срещу Азербайджан.

Трябва да се отбележи, че агресията на Армения срещу Азербайджан, продължава вече близо 30 години, и извършените по протежение на границата провокации също противоречат на правните документи на военно-политическите организации, на които Армения е член. С тези провокативни действия Армения цели да включи трети страни в армено-азербайджанския конфликт, въпреки това, че позицията на международната общност относно агресивната политика на Армения е добре известна.

Скорошната провокация от Армения е поредното доказателство, че официален Ереван не е заинтересован от договорното уреждане на конфликта между Армения и Азербайджан. Агресивната политика на Армения, представляваща пряка заплаха за регионалния мир и сигурност, отново беше призната в речта на премиера Никол Пашинян по време на обсъждането на стратегията за национална сигурност на Армения на заседанието на Съвета за сигурност, проведено в Ереван на 10 юли 2020 г.

Армения започна тази атака във време, когато международната общност обединява усилията си за борба с COVID-19. Този акт на агресия и продължаващите нарушения на примирието от страна на Армения доказват, че подкрепата, която Армения отправи към призива на генералния секретар на ООН за глобално прекратяване на огъня заради COVID-19, не е нищо друго освен лицемерие.

На фона на влошаващото се социално-икономическо положение в Армения, което дължи на разпространението на COVID-19 в резултат на некомпетентно управление, ръководството на Армения се стреми да ескалира ситуацията в региона, за да се отклони вниманието от сериозните вътрешни проблеми на страната.

Грубо нарушавайки Устава на ООН и други правни международни задължения, Армения извърши военна агресия срещу Азербайджан и окупира региона Нагорни Карабах и 7-те прилежащи към него района на Азербайджан. Международната общност последователно и най-категорично осъди използването на военна сила срещу Азербайджан и произтичащата от това окупация на неговите територии, както е отразено в резолюциите на Съвета за сигурност на ООН с номера 822 (1993 г.), 853 (1993 г.), 874 (1993 г.) и 884 (1993 г.), като по този начин отхвърля всякакви действия, нарушаващи суверенитета и териториалната цялост на Азербайджан и отказва да признае за легитимна ситуацията, произтичаща от подобни действия.

Азербайджан призовава международната общност категорично да осъди политиката на окупация на Армения и нейните провокативни действия, извършени по протежение на държавната граница между Азербайджан и Армения. Международната общност е отговорна да гарантира стриктното спазване от страна на Армения на нейните международни задължения и да изисква пълно, незабавно и безусловно изтегляне на арменските въоръжени сили от окупираните територии на Азербайджан.

Международната общност дължи това на над 1 милион азербайджански бежанци и вътрешно разселени лица.

С уважение,
Посланик на Азербайджан в България
д-р Наргиз Гурбанова

Забележка: Заглавието е на редакцията.

Публикувана в Свят