Статии с етикет: ЛЕОНИД КАЛАШНИКОВ

„Във връзка с урегулирането на Нагорно Карабахския конфликт до сега бяха допуснати редица грешки. Именно, заради тези грешки1, арменско – азербайджанск8ият конфликт не се решава вече 30 години“.

За това е заявил председателят на Комитета по работата със страните от ОНД – Леонид Калашников, коментирайки напрежението на азербайджанско-арменската граница и провокацията, извършена от арменската страна.

Според мнението му, една от тези грешки се свежда до това, че урегулирането на конфликта е възложено именно на Минската група на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ).

„Това беше формат, създаден по желание на Запада. Естествено, това се поддържаше и от тогавашните руски власти – президентът Елцин, министърът на външните работи Козирев. По това време в нашата страна сядаха и ставаха под диктовката на Запада.

Ще Ви кажа, че по това време, решаването на този проблем в рамките на Парламентарната асамблея на ОНД беше възможно. Също така, беше разработена схема на решаване на този проблем. Но по същото време, американците се изказаха против такъв вариант и беше създадена Минската група и институцията на съпредседателите й.

Вижте, след възникването на последната ситуация на азербайджанско-арменската граница, международните организации, в това число и съпредседателите на Минската група, разпространиха изявление и дадоха оценка на това събитие. То тук главният въпрос е да се назове основната причини за това напрежение, тя трябва да бъде в центъра на вниманието. В какво се състои причината? Разбира се, в неурегулирането на карабахския конфликт.

Днес, ние чуваме призиви за привличането на Минската група за стабилизиране на напрежението по границата. На мен ми е трудно да разбера, кой излъчва тези призиви. С какво се е занимавала минската група през това време? Какво е направила тази организация за тези 30 години? Ако кажем истината – нищо. Вие знаете, че сега няма значение, кой е започнал първи и продължава напрежението днес. Важен е въпросът – защо е възникнало това напрежение?

А главният отговор е – защото конфликтът не е разрешен. Всички прекрасно разбират, че за това време нищо не е било направено за улегулиране на конфликта. Това вече го разбира и руското ръководство. Това е радостно. Руското ръководство разбира, че САЩ и Европа не искат разрешаване на конфликтите в Закавказкия регион (в руския текст е допусната явна фактическа грешка – там пише „Западния регион“, което очевидно не отговаря на смисъл на изложевието). Те са заинтересувани от нестабилност около Русия и от разгаряне на регионалните конфликти“, е заявел той в разговор с информационната агенция АПА.

Руският парламентарист е заявил, че единственият начин за разрешаване на конфликта е:
„за това, лидерите на трите държави – Русия, Азербайджан и Армения, трябва да се срещнат и да решат въпроса коренно. Аз не виждам друго решение. Аз не виждам рвазрешаване на конфликта по военен път. Минската група на ОБСЕ не е заинтересувана от разрешаването на този конфликт. Затова няма никаква полза от тяхната дейност, а по-точно от тяхното бездействие“.

Калашников е отбелязал, че Нагорни Карабах е територия на Азербайджан:

„Никой не казва, че това не е територия на Азербайджан. Разбира се, че това е територия на Азербайджан. Но никой нищо не прави за връщането на тези територии, в това е въпросът. Аз се познавам от близо със своя президент и с президента на Азербайджан – Илхам Алиев. А с премиера на Армения – пашинян, може да се каже, че не се познавам.

Смятам, че днес Владимир Путин и Илхам Алиев, използувайки своя авторитет, могат да решат този проблем. Те действително искат справедливо решение на този въпрос. Естествено, проблемът не може да се реши отведнъж. Но трябва да се започне с нещо. Аз добре разбирам азербайджанците по този въпрос. Вижте, ние приехме в Държавната Дума закон за инкриминиране на призиви, насочени към нарушаване на териториалната цялост на страната. Ясно е, защо азербайджанците днес излизат на улицата и поддържат армията си“.

Председателят на Комитета към Държавната Дума, също така е изразил мнение и по въпроса, ще се включи ли Организацията на договора за колективна безопасност (ОДКБ) в армено – азербайджанския конфликт:

„Присъединяването на ОДКБ към този конфликт би било престъпление. Защото тази организация не е създадена за водене на войни с едни или други съседи. Затова тези приказки трябва да се спрат. Ако някой иска да въвлече ОДКБ в карабахския конфликт, нека знае, че подобно нещо никой, никога няма да постигне. Страните, влизащи в ОДКБ също знаят прекрасно, за какво е създадена тази организация. Глупаво е да се мисли, че ОДКБ ще влезе във война с Азербайджан. На такова нещо никой няма да отиде. Забравете за това“.

Източник: https://minval.az/news/124011110

Публикувана в Свят

Държавната Дума на Русия приел изявление относно ситуацията в Нагорни Карабах, в която призова Азербайджан и Армения да прекратят огъня и изрази готовност да окаже посредническа помощ за мирното урегулиране на ситуацията.

Депутатите изразиха сериозна загриженост във връзка с рязкото изостряне на обстановката в зоната на Нагорно карабахския конфликт, довело до многочислени човешки жертви и решително осъдиха прилагането на сила от противостоящите страни.

След приемането от страна на долната камара на руския парламент на изявлението във връзка с ескалацията на карабахския конфликт, председателят на Държавната Дума – Вячеслав володин заяви, че депутатите са длъжни да направят всичко, така че с помощта на парламентарния диалог да внесат своя принос в урегулирането на ситуацията в Нагорни Карабах и за понижаване на напрежението.

По думите на Вячеслав Володин, необходимо е още един път да се подчертае, че депутатите от Държавната Дума се застъпват за диплбоматически път на уреждане на конфликта, за политически решения.

Председателят на Комитета по въпросите на Обществото на независимите държави (ОНД), евразийската интеграция и връзките със съотечествениците при Дръжавната Дума – Леонид Калашников, разказа пред руското електронно издание „Москва - Баку“, защо в долната камара на руския парламент са сметнали за важно приемането на такова изявление.

„Вие сами виждате, какъв фурор предизвика в Русия поредното противопоставяне между Азербайджан и Армения. За Русия въпросът за това противопоставяне е болезнен, сякаш нараняват нас самите. И Азербайджан и Армения за нас са приятелски страни, приятелски народи.

Във връзка с това, Държавната Дума прие изявление, в което беше изразено желание да положи посреднически усилия за разрешаването на конфликта. В този смисъл, има исторически пример, който ни позволява да се надяваме, че това изявление няма да си остане просто хартия.

Напомням, че през 1994 година, руският парламент заедно с парламента на Киргизия инициира процеса по умиротворяване на Нагорно Карабахския конфликт. Прозесът беше оглавен от Междупарламентарната асамблея на ОНД. Това беше, може би единственият опит в най-новата история на пост-съветското пространство, когато именно парламентарната дипломация доведе до резултат при урегулирането на толкова сложен конфликт. Беше подписан Бишкекският протокол, трите точки на урегулирането – прекратяването на огъня и размяната на военнопленниците.

По-нататък, трябваше да се осъществи въвеждането на миротворческите сили, връщането на седемте района около Нагорни Карабах, отнети на Азербайджан. По-нататък, когато между Азербайджан и Армения се установеше доверие, щеше да се решава въпросът за Нагорни Карабах – връщането на бежанците, референдум по статута. Карабахският процес е съсредоточен около тези точки и до ден днешен.

Но след сключването на Бишкекското споразумение, стана едно събитие, което не се улавя от много хора. Министърът на външните работи на Русия – козирев, остави инициативата по урегулирането на конфликта на Минската група на ОССЕ. И урегулирането беше успешно погребано.

През тези години, имаше суетня около разрешаването на конфликта, но нищо не се решаваше, самия конфликт тлее и периодически избухва. До 2016 година, не се лееше кръв в такива мащаби, а сега започна отново да се лее. Азербайджан вижда, че проблемът не се решава. На Армения също не й е толкова добре от това, че конфликтът остава нерегулиран, защото страната е отрязана от света, от глобалните икономически проекти – намира се в блокада.

Нагорни Карабах никой не го признава и не го признава в качеството на независим субект. Значи проблемът трябва да се решава, а не безкрайно да се погребва, за да живеят всички добре, за да не се създават рискове за сигурността, за да процъфтява регионът.

На мен ми се струва, че това решение, предложено с Бишкекския протокол, е подходящо и днес, за което и казах докато говорех в Държавната дума по време на обсъждането на изявлението по Карабахския конфликт.

Моето лично мнение, за което многократно съм заявявал е: днес се разнасят дежурните призиви към съпредседателите на Минската група на ОССЕ. Струва ми се, че в това има много простовата хитрост. След като за 30 години Минската група не можа да разреши конфликта, не поиска да го разреши, то е необходимо той да бъде решен с друг способ.

Западните страни, Франция и САЩ имат своя логика по отношение на карабахското регулиране и не са така заинтересувани от разрешаването му, за разлика от Русия, за която Азербайджан и Армения са братя, с които някога ние живеехме в една страна.

Само руският президент и лидерите на Азербайджан и Армения трябва да седнат и да решат Карабахския въпрос. Смятам, че това е реална сила и реален формат, способен да реши конфликта. И ние, парламентаристите, сме готови да участвуваме по всякакъв начин“.

Източник: https://moscow-baku.ru/news/politics/leonid_kalashnikov_nagornyy_karaba


Бележка на редакцията:

Няма съмнение, че в изявлението на г-н Леонид Калашников има редица истини, но също така и той прилага това, което сам нарича „простовата хитрост“, анатемосвайки работата на Минската група по разрешаването на конфликта в Нагорни Карабах. Русия е съпредседател на Минската група. С дейното участие на руските съпредседатели бяха формулирани така наречените „Мадридски принципи“ за рамка на разрешаването на конфликта в Нагорни Карабах. Русия, Франция и САЩ действуваха рядко синхронизирано при формулирането и при опитите за прокарване на „Мадридските принципи“.

Разбира се, не е дипломатично да се посочва в този момент страната, която е „допринесла“ най-много за провала на „Мадридските принципи“ и г-н Калашников не го прави. Това, разбира се не е никоя от страните – съпредседателки на Минската група. През февруари 2020 година, станахме свидетели на заявката на министър-председателя на Армения – Никол Пашинян за пълното дезавуиране на „Мадридските принципи“ и за замяната им с негови собствени, „Мюнхенски принципи“.

Но разбира се, много по-лесно е да се хвърля сянка върху усилията на останалите съпредседатели на Минската група и да се предложи „решаване на въпроса“ между Русия, Азербайджан и Армения. В това не би имало нищо лошо, ако историята не помнеше голям брой срещи, точно в този формат, които вървяха успоредно на формулирането на „Мадридските принципи“.

На практика, тогавашния президент на Русия – Медведев, създаде искания от г-н Калашников формат, но и той не доведе до разрешаване на конфликта. По тази причина, както и поради откровения саботаж на преговорите от една от страните в конфликта, сега Великите сили наблюдават от близо военните действия и се ограничават с призиви за помирение. Кога ще решат да се намесят – времето ще покаже.

Подробно проследяване и анализ на работата на Минската група по формулирането и прокарването на „Мадридските принципи“, като рамка за разрешаването на Нагорно Карабахския конфликт, може да се види в журналния вариант на книгата „От Мадридските принципи до Мюнхенските дебати“.

Част Първа: https://blacksea-caspia.eu/bg/от-мадридските-принципи-до-мюнхенските-дебати

Част Втора: https://blacksea-caspia.eu/bg/от-мадридските-принципи-до-мюнхенските-дебати-2

Част Трета: https://blacksea-caspia.eu/bg/145381754

Част Четвърта: https://blacksea-caspia.eu/bg/от-мадридските-принципи-до-мюнхенските-дебати-4

Публикувана в Свят