За нормалното функциониране на политическата система е необходим баланс. Баланс между лявото и дясното, също както, за да бъде силен Левски е необходимо да е силен и ЦСКА. През последните години „лявото” в българския политически живот направи не една, а няколко крачки назад. Факторите за това отстъпление са много и няма да изпадаме в търсене на причините за това. Фактът е безспорен - електоралната тежест на „левите партии” в България намалява. За хубаво или за лошо.
По нашите географски ширини обичаме да свързани вътрешните ни процеси с тези случващи се в Европа, а дори и в света. Донякъде са верни тези съждения, но не съвсем. И примерите са около нас.
Вярно е, че в бившата югославска република Хърватия, президентският пост бе спечелен от представителката на Хърватската демократична общност – Колинда Китарович, но е и вярно, че резултатът на досегашния президент на най-новия член на ЕС, социалдемократа Иво Йосипович не е за подценяване. Бившият вече президент водеше след първия тур, а на втория загуби, след обединяването на всички останали политически сили срещу него, с по-малко от процент( около 20хил. гласа е разликата му с победителката).
Друг представител на левия балкански спектър, румънският премиер Виктор Понта също е добър пример за „модерен ляв”. Макар да загуби президентския пост преди няколко месеца от десния кандидат и бивш кмет на Сибиу – Клаус Йоханис, Понта води уверено Румъния по дългия и трънлив европейски път. Пример за доброто му управление е намалената безработица в северната ни съседка, както и безкрупулната борба с корупцията по високите етажи на политическия и медиен елит. Европейското поведение на Понта се изрази и в липсата на каквато и да е намеса при разследванията на румънската полиция срещу негов близък роднина. Не са случайни и все по-често срещаните становища на представители на ЕС, че е възможно Румъния да бъде отделена от България във връзка с Шенген. А това се дължи на сериозно работа,а не на безпочвена европейска прищявка.
Безспорно най-актуалното име сред левите сили на Балканите е това на гръцкия опозиционер и вероятен победител на предстоящите предсрочни парламентарни избори в южната ни съседка – Алексис Ципрас. За влиянието на лидера на радикалната левица СИРИЗА говори и фактът, че той беше издигнат за председател на ЕК от Европейската обединена левица/Северна зелена левица, като беше избран почти единодушно. Според последните социологически изследвания, партията на харизматичния и енергичен Ципрас води пред управляващата „Нова демокрация” на премиера Андонис Самарис с повече от 3%. Странно за политическите анализатори се оказва как родения в столицата Атина инженер успява да стане любимец на голямо част от възрастните хора, но и едновременно с това и на най-младото поколение. Ципрас успява да съчетае спомените свързани комунизма с надеждата за по-добри европейски перспективи пред Гърция.