Река Яндзъ е ключова географска, екологическа, културна и икономическа област в Китай. Простирайки се на 6418 км. от Тибетското плато, от което извира, до края си в Източно Китайско море, реката едновременно разделя и свързва страната.
На север от нея лежат житните поля и въглищни мини на Севернокитайската равнина и платото Льос, което обединява традиционните партиини ядра на Китай. Край бреговете на реката и на юг са крайречните мучурища и терасирани планински местности, които през историята са снабдявали Китай с Ориз, чай, памук и дървесен материал. Реката преминава през висините на платото Юнан-Гидзъ, плодородните земи на низината Янгдзъ, езерата и мучурищата на Среден Янгдзъ и търговските пристани по делтата на реката. Водната й повърхност граничи с 19 провинции и заема основно място в икономическия живот на повече хора от населението на Русия и САЩ взети заедно.
Десетките притоци на реката достигат от Сиян в южната провинция Шаанси, до южен Гуангдонг-система от притоци, без която Китай не би могла да се обедини в единно политическо здание. Яндзъ, дори повече от Жълтата река, определя вътрешните ограничения и стратегически императиви на управляващите в Китай.
Жълтата река може да е произхода на китайската цивилизация, но сама по себе си е твърде слаба, за да поддържа икономическия живот на велика сила. Жълтата река е китайският еквивалент на река Хъдсън или Делауеър в САЩ. В контраст, Яндзъ е китайската Мисисипи-реката, която позволи на Китай да стане империя.