Вътрешната политическа опозиция и проблемите със сигурността в Мианмар (бившата Бирма), могат да се превърнат в заплаха за важен тръбопровод, построен в страната от Китай. Известно е, че режимът в Мианмар се крепи дълги години на подкрепата на Китай. Построяването на споменатия тръбопровод е предложено за първи път от китайците през 2004 г. и е приключило през 2007 г. (The Uncertain Future of the Sino – Myanmar Pipeline, http://www.stratfor.com/analysis/uncertain-future-sino-myanmar-pipeline от 05 август 2013 г.) Съоръжението се състои от два успоредни тръбопровода. През едната тръба минава петрол, който се внася от Близкия Изток, а през другата се доставя природен газ от територията на бивша Бирма (щата Ракхин) през китайската провинция Юнан с намерението да се достигне Гуиганг в провинция Гуангкси.
Природният газ потича към Китай по китайско-мианмарския тръбопровод на 28 юли, независимо, че последната отсечка от тръбопровода, стигаща до провинция Гуангкси все още не е завършена. Вътрешното налягане в тръбопровода също не е достигнало проектното си ниво. Тръбопроводът стратира след двумесечно закъснение и в обстановка на голямо безпокойство за надеждността му, поради продължаващите бойни действия по участъка от трасето в щата Шан и в съседния щат Качин. Предполага се, че участъкът от тръбопровода от китайската провинция Юнан до провинция Гуангкси ще заработи през септември 2013 г. Има обаче слухове, че са възможни допълнителни закъснения, особено при петролопровода, като нефтът може да потече през него чак през юни 2014 г.
Пекин финансира и построи двойния тръбопровод, като начин да захранва бързо нарастващите си нужда от енергоносители. Като цяло, Китай изразходва 145,9 милиарда кубически метра природен газ годишно, като прогнозите са, че потреблението ще нарастне до 200 милиарда кубически метра годишно през 2020 г. Независимо, че природният газ, доставян през китайско-мианмарския тръбопровод е само скромна част от общото потребление на Китай, то той си остава ключ към усилията на Пекин да разнообрази източниците си на енергоносители. (China's Recurring Cocern Over Natural Gas Supplies, http://www.stratfor.com/analysis/chinas-recurring-concern-over-natural-gas-supplies от 21 ноември 2010 г.).
За сега, природният газ, доставян в Китай през Мианмар ще се използува за укрепване на местните икономики в Юнан и в Гуангкси. След това, газопроводът евентуално ще бъде свързан с разширението на тръбопровода „Изток – запад“ за да захранава китайската крайбрежна икономика. (Energy Pipelines Between China and Myanmar, http://www.stratfor.com/image/energy-pipelines-between-china-and-myanmar от 05 август 2013 г.).
Българските средства за масова информация проявяват трогателна липса на всякакъв интерес към събитията в Мианмар, независимо, че там се разиграва геополитическа шахматна среща на най-високо ниво. От една страна, китайското правителство е силно ангажирано и буквално държи ръката си на пулса на етническите конфликти в Мианмар. Нещо повече, с течение на времето, Китай е успял да си извоюва положението на арбитър в споровете на централното правителство на Мианмар с войнствуващите народности в периферията на страната. (Myanmar, China: Border Insecurity Threatens Political Interests, http://www.stratfor.com/analysis/myanmar-china-border-insecurity-threatens-political-interests от 13 юни 2012 г.).
Самите етнически конфликти в Мианмар задължително ще бъдат тема на друг анализ, но факт е, че Пекин е силно заинтересуван, да има колкото се може по-пряк контрол върху ставащото в Мианмар, заради сигурността на новия си стратегически двоен търбоповод. В случаите, когато усещат интересите си накърнени, китайците изобщо не се свенят да демонстрират и способност сами да разпалват етнически конфликти в Мианмар и да демонстрират на не до там демократичното й правителство, че имат инструменти, с които да го направят по-отстъпчиво. (The Kachin's Role in Myanmar – Chinese Relations, http://www.stratfor.com/analysis/kachins-role-myanmar-chinese-relations от 16 март 2012 г.).
Новата роля на Мианмар като транзитна страна, през която се доставят енергоносители за Китай, доведе до незабавното нарастване на интереса на американското правителство към нея. (U.S. - Myanmar Relations and The Threat to Chinese Interests, http://www.stratfor.com/analysis/us-myanmar-relations-and-threat-chinese-interests от 04 януари 2013 г.). Американците обаче са силно затруднени в сближаването си с властите в Мианмар, поради систематичната критика на която ги подлагат. В момента, управляващите в Мианмар са критикувани от Вашингтон най-вече заради продължаващия въоръжен конфликт с народността Качин в северната част на страната. Вашингтон критикува използуването на въоръжени сили срещу цивилни граждани, както и използуването на авиация и на артилерия срещу мирните граждани и срещу бунтовниците.
Подобен подход, естествено намалява шанса за сближаване между САЩ и Мианмар, което разбира се само радва Пекин. Евентуалното сближаване между САЩ и Мианмар, пряко заплашва интересите на Китай. Затова от Пекин се стараят да създадат максимални пречки пред намирането на общ език между американците и Мианмар, с ясната цел да запази първенствуващата си позиция във външнополитическата ориентация на Мианмар. В течение на десетилетия, по-точно след самоизолацията от западния свят през 1962 г. на тогавашна Бирма (днес – Мианмар), Китай е единственият съюзник, инвеститор и търговски партньор на тази страна (China's Enduring Influence in Myanmar, http://www.stratfor.com/geopolitical-diary/chinas-enduring-influence-myanmar от 06 април 2012 г.). Китайците наблюдават с безпокойство опитите на Вашингтон да подобрява отношенията си с техните съседи, така че можем да очакваме много упорито състезани между двете суперсили на територията на 60 милионната държава в Югоизточна Азия – Мианмар.
Междувременно, след обявената през март 2011 г., икономическа и политическа либерализация в Мианмар, засилен интерес към тази държава проявява и Япония. Японците са съблазнени от стратегическото разположение на страната в Югоизточна Азия и от изобилната, евтина работна ръка в нея. Бившата Бирма, става все по-привлекателна за големите геополитически и геоикономически играчи, които ожесточават конкуренцията си на тази територия. (Japan's Interest in Myanmar, http://www.stratfor.com/analysis/japans-interest-myanmar от 31 октомври 2012 г.). Анализатори предполагат, че за да си проправят път в Мианмар, яяпонците ще използуват разширяването на сътрудничеството си с Индия. (India and Japan Move Closer Together, http://www.stratfor.com/analysis/india-and-japan-move-closer-together от 26 октомври 2010 г.).
Политическите лидери на Индия и Япония, действително се срещнаха още преди три години - на 26 октомври 2010 г. в Токио, за да обсъддят стратегическото си сближаване. Всички очакват сближаването между Токио и Ню Делхи да се ускорява постоянно, с оглед на нарастващото безпокойство в двете страни от възхода на Китай. Самата Индия също изпитва неудържимо желание да засили влиянието си в източната си съседка.