След като жителите на сръбския град Обреновац драснаха клечката на сградите, в които трябваше да бъдат настанени няколко автобуса със сирийски бежанци, http://svobodennarod.com/world/3720-sarbi-drasnaha-klechkata-na-obshtezhitie-za-siriiski-bezhantzi.html членовете на Червения кръст се опитаха да помогнат на сирийските бежанци, като ги настаниха в хотела на града и им подсигуриха храна.
Собственикът на хотела в Обреновац - Божо Бузеич казва с усмивка, че бежанците се държат прилично и харчат отпуснатите от правителството пари в ресторанта и кафенето на хотела. Той допълни, че държавните субсидии са направили живота на жителите на Обреновац доста по-сносен.
Междувременно, силите за сигурност се опитаха да намерят подслон на поредната вълна от бежанци в близкото село Ушче, където властите възнамеряват да построят лагер, който да приюти бегълците.
Жителите на малкото село са силно обезпокоени от решението на властите. Те се опасяват най-вече за сигурността на децата си, в частност момиченцата, като смятат, че децата им ще станат обект на сексуална агресия от страна на чужденците.
"Осем годишната ми дъщеря ще трябва да минава всеки ден в близост до бежанския лагер. Въпреки че съчувствам на тези хора, не мога да се чувствам спокоен за дъщеря си и знам, че всеки баща ще разбере тревогите ми", казва Горан Йованович.
Селото е разделено на две части, тъй като правителството предлага парична помощ на хората, които приютяват бегълците. Някои от жителите на селото приемат бежанци не само от Сирия, но и от Африка, като се аргументират с християнските си принципи и икономическата стагнация.
"В моята къща съм приютила 50 човека и смятам, че с това изпълнявам христянския си дълг. Освен това, всички в семейството ми изгубиха работата си, а с парите, които ни плаща правителството, ще успеем да преживеем зимата", казва Златица Жучич.
Самите бежанци споделят пред журналисти чувството си а несигурност и враждебното настроение на местните хора.
" Искам да замина в страна, в която ще получа нормално човешко отношение", каза сирийски бежанец като изрично помоли името му да не се споменава, тъй като се страхува, че местните жители "ще го линчуват или още по-лошо - ще го накарат да яде прасе".
редактор Яна Михайлова