Президентът на САЩ, Барак Обама видимо няма да успее да събере многонационална коалиция, която да сподели бремето на ограничената операция срещу Сирия във вида в който си я представяши неговата администрация. САЩ биха могли или едностранно да дадат символичен, но неефективен изстрел по Сирия за да демонстрират действие заради самото действие; или да проведат самостоятелна и силно непопулярна многомесечна въздушна атака по земни цели или просто да се откажат от военната кампания.
Без значима коалиция, Съединените щати нямат голям избор освен да фокусират усилията си за едно крайно амбициозно и трудно за договаряне споразумение, което да включва и Русия и Иран. Нарастващите ограничения върху военния вариант на САЩ в Сирия може да пренасочи вниманието на американците към дипломатическо свръхусилие спрямо партньори, с които е трудон да се преговаря. Русия има възможността да настоява САЩ да обърнат внимание на голям брой въпроси, свързани с определянето на границите на руската сфера на влияние на територията на бившия СССР, както и да изисква американците да уважават границите, които Москва прокарва. Видимо, една такава сделка ще бъде така конструирана, че тя ще позволи на Русия и на Иран да запазят политическото си влияние в Дамаск. Слабата перспективата на подобни преговори на върха и крайно ограничената полза от едностранен наказателен удар, може да доведе до отстъпление на САЩ от сегашната им позиция по отношение на Сирия, освен ако не видят значителна промяна на нагласите сред все още колебаещите се техни съюзници – Франция и Турция.