Изминаха две седмици от началото на протестите в Турция. Всичко започна на 28 май с демонстрация на малка група млади еколози, които се събраха на истанбулския плащад „Таксим“ на протест срещу планираното разрушаване на стени, изкореняването на дървета в парка „Гези“. Планираните действия в парка бяха възприети от протестиращите като оскверняване на исторически места. Първоначалният мирен протест се превърна в насилие през нощта на 30 май 2013 г., когато полицията се е опитала да разпъди участниците, които вече са надхвърляли 100 души.
На следващия ден към природозащитниците се присъединяват високопоставени функционери на основната опозиционна партия в Турция – Народно-републиканската партия. НРП е главният опонент на управляващата Партия на справедливостта и развитието и включването на нейни представители в протестите съвсем не е изненада. За кратко време посланието на протеста еволюира от призив за спасяване на дърветата в "Гези парк" до заклеймяването на министър-председателя Реджеп Тайип Ердоган и неговата управляваща партия. Анти-правителствените лозунги и скандирания към този момент вече включват: „Долу диктатора!“, „Тайип подай оставка!“ и „Обединявайте се срещу фашизма!“.
С идването на почивните дни в края на седмицата протестът се разраства много бързо, като на 1 юни на площад „Таксим“ се събират повече от 10000 души. До падането на нощта пристигат съобщения за започнали протести в градовете Измир, Ескишехир,Мугла, Ялова, Анталия, Болу, Адана, Анкара, Кайзери и Коня. Много от местата, на които са започнали протести, са територии, където се очаква Народно-републиканската партия да изведе на улиците голям брой поддръжници. Забележително изключение обаче са градовете Коня, Кайзери и Анкара, които са райони на силна подкрепа за Партията на справедливостта и развитието. Най-големите протести в Истанбул и в Измир извеждат на улиците десетки хиляди протестиращи, които са предимно млади хора.
Всички наблюдават внимателно ръста на броя на протестиращите и териториалното им разпространение, както и разширяването на демографската база на подкрепящите протестите. Прерастването на протестите на десетки хиляди турци в масови демонстрации на стотици хиляди може да се окаже съдбоносно за управляващите. Независимо от това, въпреки нарастването на недоволството в страната, в момента Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието продължава да има сериозна поддръжка, особено сред по-консервативните турци от селските райони, които представляват по-голямата част от населението в страната.