Добивът на нефт е източник на приходи със съдбоносно значение за Ислямска държава. Твърди се, че към месец март, добивът на нефт е осигурявал на групировката около 20 милиона долара месечно. (Targeting the Islamic State’s Biggest Moneymaker, July 8-th, 14:17 GMT, Stratfor, Media Center, https://www.stratfor.com/image/targeting-islamic-states-biggest-moneymaker ). Това отговаряло на приблизително половината от общия приход на Ислямска държава. Освен осигуряването на финансови ресурси, преработката на нефта е за ИД и важно логистично предимство – групировката може да си осигури достъп до преработени и рафинирани горивни продукти, с които да захранва превозните си средства и генераторите си, само чрез контрабанда ако няма местно производство. За съжаление, прицелването в рафинериите на Ислямска държава е по-трудна военна операция отколкото някои си мислят. Сателитните снимки, предоставени на “Stratfor” от техните партньори от “AllSource Analysis” дават възможност да се обясни, в какво са трудностите.
Сателитните снимки, направени през месец април 2015 година и през месец юни 2016 година, показват стотици импровизирани рафинерии, намиращи се под контрола на Ислямска държава, разположени близо до иракския град Аддая (Addayah) на около 35 километра югозападно от Мосул. Те са изградени някъде в периода февруари – април 2015 година и са меко казано „импровизирани“, снабдени само с най-основоно необходимата екипировка, като примитивни пещи и пълни с вода траншени. Липсата на каквито и да са по-сложни съоръжения в „производствените предприятия“ на Ислямска държава, позволяват работата там да бъде лесно започвана отново, след като бъдат разрушени чрез обстрел. Освен това, „рафинериите“ са много на брой и са разпръснати така, че противниците на Ислямска държава трудно могат сериозно да възпрепятстват производствения процес само с няколко концентрирани удара.
Друг проблем е фактът, че по-голямата част от работниците в „рафинериите“ не са пряко свързани с Ислямска държава. Групировката много често дава разрешителни за работа на местни оператори, срещу данък върху добитата продукция. Живеещите наоколо общности са в тежка зависимост от това, колко нефт ще преработят в „рафинериите“. Спирането на производството или пълното разрушаване на работните площадки може да има гибелни последици за изхранването на цивилното население, живеещо на територията под контрола на Ислямска държава.
В крайна сметка, въпреки тези ограничителни съображения, коалицията водена от Съединените щати, започна настъпателна кампания срещу финансовите приходни потоци на Ислямска държава, включително и срещу нефтопреработвателните операции на грлупировката. След като значително подобри разузнавателната си работа и събирането на достоверна информация, водената от американците коалиция нанесе многобройни удари по най-големите рафинерии на Ислямска държава.
Конвоите от цистерни на групировката също бяха подложени на постоянни атаки, макар че военно въздушните сили на САЩ се стремят да предпазват шофьорите за предстоящите удари като разпръскват предупредителни листовки. От друга страна, цистерните се оказаха едно от най-слабите звена в нефтопреработвателната производствена верига на Ислямска държава. Причината е в това, че те са по-трудни за подмяна и по-скъпи в сравнение с импровизираните „рафинерии“.
Всичките описани по-горе мерки са отворили значителна пробойна във финансите на Ислямска държава. Според официални лица от Пентагона, производството на петролни продукти от страна на групировката е намаляло с около 30 на сто и това е довело до спадане на финансовите приходи на Ислямска държава наполовина.