Предизвикателствата пред следващия ирански президент

7 June 2013

Иранският „Съвет на настойниците“ обяви списъка на осемте одобрени кандидати за президентските избори, които ще се състоят на 14 юни тази година. 686 кандидати внесоха своите кандидатури, но по-късно много от тях се оттеглиха в полза на по-известни и популярни личности. Сред тях са бившият президент Аятолах Али Акбар Хашеми Рафсанджани, както и Есфандиар Рахим Машайи - дясната ръка на  президента в отставка Махмуд Ахмадинеджад.

Иранският министър на вътрешните работи потвърди слуховете, че  кандидатурата на Рафсанджани е била отхвърлена поради напредналата му възраст. Машаи, който е дългогодишен обект за присмех на някои от консервативните политици, въпреки че има и много поддръжници от кабинета на Ахмадинеджад, също бе отхвърлен.

Рафсанджани и  Машайи могат да внесат възраженията си в Съвета относно решението му. Иранският върховен лидер Аятолах Али Хаменей също би могъл да се намеси в тяхна защита  и да съдейства за одобряването на техните кандидатури.  Наскоро Хаменей поднови мандата на Рафсанджани на заеманата от него длъжност като председател на Съвета по целесъобразност – облечена с много власт държавна институция по надзора, оглавявана от Хаменей, преди той самият да стане Върховен водач.

Междувременно   Ахмадинеджад заплаши, че ще направи обществено достояние секретна информация, изобличаваща корупцията на членове на семейството на Върховния лидер.  Ахмадинеджад използва тази заплаха, за да се защити от обвиненията, отправени срещу него миналия месец. ВсОстава неясно дали Върховния лидер би желал публиката да види, че той се огъва пред това предизвикателство.

Предстоящите президентски избори ще променят значително политическата история на Иран. След като стана Върховен водач на страната през 1989 година, Аятолах Хаменей ръководеше много от изборите, които бяха внимателно балансирани между интересите на прагматични консерватори като Рафсанджани и на реформисти като бившия президент - Ходжат ол Еслам Мохаммад Хатами.

Ахмадинеджад е първият президент, който не произлиза от средите на духовенството и беше подложен на атаките на консерваторите заради опитите си да трансформира президентството и да го превърне в независима институция. Тези негови реформистки идеи силно възмутиха про-религиозните среди, които контролират политиката от основаването на републиката от Аятолах Хомейни.

След като отхвърли основните кандидатури,  Съветът на настойниците на практика остави кандидатурата на бившия ислямистки революционен командващ на въздушните сили и настоящ кмет на Техеран - Мохамед Бахер Калибаф без значителни конкуренти на предстоящите избори.

Напрегнатите борби между политическите сили доведе до ситуация, в която броят на кандидатите от страна на консерваторите силно намалява. В случай че Хаменей реши да не се намеси в решението на Съвета на настойниците относно  Рафсанджани и  Машайи, консерваторите рискуват да се отчуждят от два основни политически „фундамента“ в Ислямската република.

Независимо от резултатите на предстоящите президентски избори един факт остава ясен – бъдещият президент ще бъде изправен пред предизвикателството да балансира страстите в раздвоената политическа обстановка, нарастващото икономическо и религиозно напрежение.

Превод: Яна Михайлова

Пояснение на редакцията:

За тези, които са запознати по-повърхностно с държавното устройство на Иран, даваме следните пояснения.

Съветът по целесъобразност е създаден от Аятолах Хомейни през 1988 г. Той е упълномощен да посредничи в дебатите между Парламента и Съвета на настойниците. Понастоящем, според Конституцията Съветът по целесъобразност служи за съвещателно тяло на Върховния водач, което го прави едно от най-могъщите правителствени тела в страната.

Съветът на настойниците (англо говорящите го превеждата като „Съвет на пазителите“ или като „Съвет на стражите“) се състои от 12 юристи, шестима от които са назначени от Върховния водач. Главата на съдебната власт препоръчва останалите шестима, които се одобряват официално от Парламента.

Упълномощен е с властта да тълкува Конституцията и да определя дали законите, приети от Парламента, следват линията на шариа (ислямският закон). След това съветът може да упражни вето спрямо Парламента. Ако един закон, приет от Парламента, е определен за несъвместим с Конституцията или шариа, той се изпраща обратно в Парламента за преразглеждане. Съветът също така проучва президентските и парламентарни кандидати, за да определи тяхната годност за заемане на длъжността.

Съветът на експертите, който се среща за седмица всяка година, се състои от 86 "целомъдрени и учени" духовници, избирани от народа за период от 8 години. Както президентските и парламентарните избори, Съветът на настойниците определя качествата на тези, които трябва да членуват в този съвет. От 2007 ноември председател на съвета на експертите е Али Акбар Хашеми Рафсанджани.

Този текст е публикуван за първи път в http://www.stratfor.com/geopolitical-diary/challenges-irans-next-presid… във вторник, 21 май 2013 г. – 19:59 часа в рубриката „Геополитически дневник“. Помества се с разрешението на www.stratfor.com