На 94-години почина оръжейният конструктор на легендарния "Калашников" - Михаил Калашников след тежко и продължително боледуване.Той бе приет в реанимацията на Републиканския клинико-диагностичен център в Удмуртия на 17 ноември.
Калашников е роден е в с. Куря, Алтайска губерния, днес в Алтайски край, РСФСР на 10 ноември 1919 г. Той е 17-ото дете от 18 в семейството. Властите обявяват семейството му за кулаци и през 1930 г. то е изселено в Томска област. На 18-годишна възраст започва работа в железопътното депо на гара, днес селище от градски тип, Матай, Алмаатинска област, Казахстан.
През 1938 г. е влиза на служба в Червената армия. Завършва курс за младши командири със специалност механик-водач на танк и служи в танков полк в гр. Стрий, Лвовска област, Украйна. Там разработва инерционен брояч за произведените изстрели на танково оръдие, приспособление за стрелба с пистолет през амбразура и прибор за определяне моторесурса на танк. Изпратен е в Ленинград (днес Санкт Петербург) за внедряване на изобретенията.
Работата му е прекъсната от нападението на Германия срещу СССР на 22 юни 1941 г. Изпратен е на фронта като командир на танк с воинско звание старши сержант. През октомври 1941 г. е ранен в битката при Брянск. По време на лечението си прави първите скици на автоматично стрелково оръжие. Пуснат е в домашен отпуск за възстановяване и на гара Матай с подръчни материали прави първия прототип на картечен пистолет. Изпращат го в Московския авиационен институт, евакуиран от Москва в Алмати, Казахстан. Там изготвя втория прототип.
Преминава ускорено обучение в конструкторско бюро в Подмосковието. Работи в оръжеен завод в гр. Ковров, Владимирска област. Там доразработва легендарния автомат „АК-47“ (1947). С него участва в анонимен конкурс и печели 1-во място.
От 1949 г. работи в гр. Ижевск, където „АК-47“ е пуснат в масово производство (1949).Все още танков командир, Калашников разбрал, че руската армия има нужда от ново въоръжение.
Историята
Докато бил в болницата, честа тема на разговорите била липсата на добра автоматична винтовка, която да се съревновава с немските. Скоро Калашников влязъл в състезание за ново оръжие, което трябвало да работи в кални, мокри и студени условия. Руският войник харесал простотата на дизайна на картечния пистолет ППС-43 на Алексей Судаев. Немската шурмова винтовка оказала влияние на по-нататъшните автомати, включително и на бъдещия „Калашников“, но скоро след войната потънала в складовете за неприкосновен запас. Калашников създал своя „Михтим“ и спечелил състезанието. Впоследствие били създадени поредица от пушки, като най-сетне се появил автоматът Калашников. АК-47 бързо бил възприет и скоро бил обявен за основната пушка на армията на СССР, а после и на всички държави от социалистическия блок.
В сравнение с автоматите, използвани през Втората световна война, е по-лек и компактен. Класическите боеприпаси са патрони 7,62 х 39 мм. АК-47 е предназначен за водене на автоматична и полуавтоматична (единична стрелба). Отличителни за него са лесната поддръжка, надеждност[1] и простота на боравене.Служи като база на ред други модели автомати, карабини, картечници и др. Произведени са над 100 млн. броя в света, като производството продължава и до днес. Много разпространено и употребявано оръжие в държавите от Третия свят и в голяма част от страните от бившия Източен блок. Китай го произвежда като „Тип 56“. В разговорната реч често бива наричан само „калашник“.
В Германия Калашников сътрудничи с германския оръжейник Хуго Шмайсер (Шмайзер), създател на щурмовата пушка „МР-43“. Оръжията им си приличат на външен вид, но имат коренно различна конструкция.
„АК-47“ става основно стрелково оръжие в Съветската армия. Прието е на въоръжение и в множество други армии. По разпространение и употреба във военни действия няма аналог в света. На неговата основа конструкторът разработва и картечница „Калашников“. Участва в конструирането на серията ловни пушки „Сайга“ на базата на „АК“.
Автоматът се произвежда в различни модификации. По приблизителни данни са произведени 100 млн. броя, включително и по лиценз в други страни. Завод „Арсенал“ в Казанлък е прочут с това, че произвежда качествени „АК-47“ и последвалите модификации.
На Калашников е присвоено военно звание звание полковник в Съветската армия (1969), генерал-майор във Въоръжените сили на Русия (1994) и генерал-лейтенант (1999).
Конструкторът има 35 авторски свидетелства за изобретения. Доктор е на техническите науки (1971), академик на 16 руски и чуждестранни академии, вкл. почетен член на Руската академия на ракетните и артилерийските науки и на Руската инженерна академия. Дългогодишен депутат във Върховния съвет на СССР. Член на Съюза на писателите на Русия.
Редактор: Светломира Димитрова.