Решението на унгарския парламент да издигне знамето на Земята Шекели (Székely) – регион в Трансилвания в Румъния, в който живее голяма група етнически унгарци предизвика остър спор между Будапеща и Букурещ. Спорът за статута на унгарското население в Румъния е резултат на събития с вековна давност. Разположени между средна и югоизточна Европа, Унгария и Румъния имат дълга споделена история. Повечето от териториите на днешна Унгария и Румъния са били владяни от Османската империя, а по-късно от династията на Хабсбургите.
Официалните граници между двете нации многократно са се местили от едната страна на Карпатите на другата още през Средните векове. Едно от най-съществените преначертавания на границите става след Първата световна война, когато Унгария загубва две трети от територията си, в това число и Трансилвания, дадена на Румъния. В резултат на това, унгарците се превръщат в най-голямата малцинствена група в Румъния. Според преброяването от 2011 г., в Румъния живеят около 1 200 000 етнически унгарци, което е около 6,5 процента от общото население.
Половината от унгарците живеещи в Румъния са “Шекели”, живеещи предимно на територията, известна като „Земята Шекели“ - обособен етно-културен регион в източна Трансилвания. Този регион се е радвал на различни степени на автономия до 1968 г., когато румънското комунистическо правителство преправя административното деление на страната, така че да се елиминира всякаква идентификация на територии и региони по етнически или културен признак. Разделението по етнически и културен признак обаче съществува с пълна сила и до ден днешен, като сме свидетели на няколко инициатива на етническите унгарци, които искат да възстановят автономния си статут оттатък Карпатите.
Спорът около правата на унгарците в Земята Шекели идва в особен момент. И Унгария и Румъния понасят последиците на икономическата криза в Европа. Това в особена степен се отнася за Земята Шекели, която е една от най-бедните територии в Румъния, което я прави доста податлива на политически манипулации и от румънски и от унгарски политици. Етническите малцинства в Румъния в много голяма степен желат да запазят културната си идентичност – възможността за обучение на техния език в училище или пък да развяват собствените си знамена. Сами по себе си тези въпроси не представляват заплаха за териториалната цялост на Румъния. Едновременно с това, финансовата криза укрепи регионалистките настроения и сентименти, които преди това бяха приспани до голяма степен. В Букурещ се безпокоят, че това може да доведе до ескалация на автономистките настроения на унгарците.
От друга страна, финансовата криза създава добре наторена почва за избуяването на националистически партии, които нападат присъствието на „чужденци“, като под това понятие се разбират в равна степен, както имигрантите така и малцинствените групи. При това съчетание на неблагоприятни фактори, засилването на националистическа риторика в Румъния и в Унгария става все по-опасно със задълбочаването на икономическата криза.