Писмо, написано преди 97 години, затворено в бутилка и пуснато в река Сейнт Клер, течаща близо до американския град Детройт, най-накрая видя бял свят. Водолазът Дейв Лендър, който се изхранва с издирване на потънали антики, ценности и артефакти, изчопли заровената в тинята бутилка.
"Видях част от стъкло, зад което ясно се виждаше навито на руло парче хартия. Помислих си, че бутилката е хвърлена наскоро от деца, които си играят на Робинзон Крузо, но забелязах, че буквите, които успях да видя през стъклото на шишето, са изписани по доста старомоден начин", сподели Лендър пред журналисти.
Водолазът занесъл бутилката в местния музей, където писмото и шишето са вече част от експонатите. Писмото, или по-скоро съобщението, написано в телеграфен стил, е написано от две млади по онова време жени, които отишли да се позабавляват в лунапарка "Ташму". "Изкарваме си чудесно в Ташму и бихме искали да сте с нас," е написано на лист хартия, подписано от Стела Прамсталер и Тили Еспър.
Един от 32-мата внука на Тили - Ерик Шиболд споделя, че съобщението го е просълзило, но предпочита да го остави в музея, за да могат хората да усетят автентичния полъх от миналото.
Съобщенията, затворени в бутилки и пуснати в различни водни басейни, все още се смятат от много хора за приключение с неочакван край. Интересен е случаят на Дороти и Джон Пикъм, които през 1979 година, по време на презокеанското си пътешествие в Тихия океан, пускат бележка в затапена бутилка от шампанско. В нея те посочили адреса и телефона си и молели човека, който намери шишето да се свърже с тях. Шест години по-късно виетнамски беглец, скрит в рибарска лодка, отвеждаща го към Тайланд, изважда бутилката от водата. Хоа Ван Нгуен се свързва със семейство Пикъм. Те му отговарят и кореспонденцията между тях прераства в истинско приятелство. Дороти и Джон помагат на Нгуен да емигрира в САЩ и да изтегли там близките си. И до днес семействата им живеят къща до къща.
Интересен е и случаят на 10-годишнния Джон Кери от Орегон, който пуска затвореното си в бутилка съобщение в Тихия океан. Година по-късно хавайско момиче намира писмото на Джон и се свързва с него. Интересното в случая е, че името на девойката е Ла На, което на хавайски означава "Спокойна като вода".
Странен път "извървява" и бутилката на 16-годишният Кори Суеринджър от щата Флорида, който пуска съобщението си в Атлантическия океан. Любител на приключенските и пиратски романи, той се хваща на бас с приятели, че някой, някога, някъде ще получи бележката му. Кори печели баса година и половина по-късно, когато получава телефонно обаждане от Ирландия. Баща и син рибари намират бутилката в мрежите си и решават да се свържат с подателя. И до днес, двете момчета изкарват ваканциите си заедно като ирландското момче Иън учи Кори да лови риба, докато американския му приятел все още работи над предизвикателството да накара ирландеца да престане да се изчервява от гледката на красивите полу-голи момичета на ролкови кънки.