Обратите в хода на събитията белязаха гражданската война в Сирия откакто тя започна през 2011 година. По различни времена ту бунтовниците, ту лоялистите надделяваха на бойното поле. Но по-късно, най-решаващият елемент, който определя кой взема връх, се оказа степента на външна помощ и подкрепа, която всяка от страните получава. За сирийските възстанници, Турция беше важен спонсор, ако не и най-важният. Днешният хаос в Турция, последвал провалилият се опит за преврат, по-скоро ограничава активността на Анкара в сирийския конфликт. (Wanning Support Weakens the Syrian Rebelion, 26-th of July 2016, 14:44 GMT, https://www.stratfor.com/image/waning-support-weakens-syrian-rebellion ). От гледна точка на бунтовниците, опитът за преврат не можеше да се случи в по-НЕподходящ момент. Точно когато те бяха едновременно в тежка зависимост от турската помощ и под изключителен натиск от страна на враговете им.
Друг мрачен облак на хоризонта на бунтовническата кауза е нарастващата координация на действията в Сирия на Съединените щати и Русия. Това се превръща в проблем за бунтовниците поне по две причини:
На първо място, координацията между Вашингтон и Москва е фокусирана върху прицелването в една от най-ефективните и боеспособни групировки – Джабхат ал-Нусра, която съвсем до скоро официално се водеше за клон на Ал Кайда в Сирия. (Буквално през последните дни настъпиха промени в официалните отношения между Джабхат ал-Нусра и Ал Кайда, но те надали ще доведат до бърза промяна на отношението на САЩ и особено на Русия към първата групировка).
Въпреки сериозните различия във възгледите и в идеологията с останалите бунтовнически формации, Джабхат ал-Нусра си сътрудничеше в нарастващи мащаби с тях в борбата срещу лоялистките сили, подкрепящи Башар Асад. Отслабването на Джабхат ал-Нусра, без да е налице едновременно засилване на останалите бунтовнически групировки ще работи изключително в полза на сирийското правителство ( както и на Ислямска държава, б. ред.).
На второ място, засилената координация на Русия със Съединените щати означава, че очакванията на бунтовниците за по-голяма американска помощ и въоръжения (които Вашингтон е обещал да изпрати в случай, че разговорите в Женева за спиране на гражданската война се провалят) ще останат напразни.
С изпращането на предложение до Москва за по-голяма координация, Вашингтон показва, че има желание да избегне ескалацията на напрежението с Русия и с лоялистките сили, защото то би могло да минира по-широките военни усилия срещу Ислямска държава. Като добавка към проблемите на бунтовниците, идва устойчивата подкрепа, която лоялистите на Башар Асад получават от своите съюзници. През последните няколко месеца, Иран, Хизбула и Русия вкупом оказваха пряка помощ на режима на Асад, като на някои места дори я усилиха.
В провинция Алепо например, Иран е направил всичко, но не и ад се оттегли от фронтовата линия, като в същото време, въздушните удари на руснаците дават значителен принос към усилията на лоялистите да обсадят контролираните от бунтовници части на град Алепо. Както обеща в своя реч в края на юни, лидерът на Хизбула – Шейх Хасан Насраллах, неговата групировка също е укрепила присъствието си в Сирия, включително и на бойното поле около Алепо.
Изправени пред несигурни нива на чуждестранна подкрепа и сериозно притеснени от нарастващата помощ за лоялистите, сирийските бунтовници несъмнено са изправени пред тежки месеци, изпълнени с предизвикателства.