Индонезия се стреми да стане индустриален производител,вместо износител на природни ресурси, предприемайки действия, коитоса логическото следствие от редица фактори.
На първо място е неизбежното, но постепенно изместване на износа от крайбрежието на Китай на евтино производство, тъй като цените на труда и други директни разходи се покачват. С население от 240 милиона, богата на ресурси и множество естествени пристанища с директен достъп до ключови глобални транспортни пътища, Индонезия се намира в добро положение и може в бъдеще да поеме евтиното производство и чуждите инвестиции, като напусне крайбрежието на Китай. Въпреки това, в момента Индонезия изпитва липса на нужната инфраструктура, с която да поддържа подобен индустриален план или да подобри използването на ресурсите си. Без адекватна градска и свързаните с нея транспортни системи, производство на енергия и предавателни мрежи, подобрени пристанища и съоръжения за преработка на минерали, Индонезия е притисната между забавящото търсене на сурови материали от страна на Китай и невъзможността да премине с готовност към по-голямо домашно потребление на важни минерали.
През октомври 2012 президентът на Индонезия, Сусило Бамбанг Юдойоно, посети Източен Kалимантан-сърцето на индонезийската въглищна индустрия-и обяви началото на строежа на 8 главни инфраструктурни проекта. Те включват терминала за контейнери Кариангау в Баликапан, подобрения на международното летище Сепинган, пристан и индустриален комплекс в района на Източен Кутай и фабрика за тор в град Бонтанг. Въпреки това, в страна, която насърчава децентрализацията в последното десетилетие, Джакарта се изправя пред значителното изпитание да изпълни план, чийто мащаб и размер изисква по-силно и централно управление.
Докато Индонезия се стреми да се преобрази от износител на природни богатства в индустриален производител, изглежда ще бъде нужна рецентрализация, за да се улесни дългосрочното стратегическо планиране.
Карта: www.stratfor.com