Държавната Дума на Русия приел изявление относно ситуацията в Нагорни Карабах, в която призова Азербайджан и Армения да прекратят огъня и изрази готовност да окаже посредническа помощ за мирното урегулиране на ситуацията.
Депутатите изразиха сериозна загриженост във връзка с рязкото изостряне на обстановката в зоната на Нагорно карабахския конфликт, довело до многочислени човешки жертви и решително осъдиха прилагането на сила от противостоящите страни.
След приемането от страна на долната камара на руския парламент на изявлението във връзка с ескалацията на карабахския конфликт, председателят на Държавната Дума – Вячеслав володин заяви, че депутатите са длъжни да направят всичко, така че с помощта на парламентарния диалог да внесат своя принос в урегулирането на ситуацията в Нагорни Карабах и за понижаване на напрежението.
По думите на Вячеслав Володин, необходимо е още един път да се подчертае, че депутатите от Държавната Дума се застъпват за диплбоматически път на уреждане на конфликта, за политически решения.
Председателят на Комитета по въпросите на Обществото на независимите държави (ОНД), евразийската интеграция и връзките със съотечествениците при Дръжавната Дума – Леонид Калашников, разказа пред руското електронно издание „Москва - Баку“, защо в долната камара на руския парламент са сметнали за важно приемането на такова изявление.
„Вие сами виждате, какъв фурор предизвика в Русия поредното противопоставяне между Азербайджан и Армения. За Русия въпросът за това противопоставяне е болезнен, сякаш нараняват нас самите. И Азербайджан и Армения за нас са приятелски страни, приятелски народи.
Във връзка с това, Държавната Дума прие изявление, в което беше изразено желание да положи посреднически усилия за разрешаването на конфликта. В този смисъл, има исторически пример, който ни позволява да се надяваме, че това изявление няма да си остане просто хартия.
Напомням, че през 1994 година, руският парламент заедно с парламента на Киргизия инициира процеса по умиротворяване на Нагорно Карабахския конфликт. Прозесът беше оглавен от Междупарламентарната асамблея на ОНД. Това беше, може би единственият опит в най-новата история на пост-съветското пространство, когато именно парламентарната дипломация доведе до резултат при урегулирането на толкова сложен конфликт. Беше подписан Бишкекският протокол, трите точки на урегулирането – прекратяването на огъня и размяната на военнопленниците.
По-нататък, трябваше да се осъществи въвеждането на миротворческите сили, връщането на седемте района около Нагорни Карабах, отнети на Азербайджан. По-нататък, когато между Азербайджан и Армения се установеше доверие, щеше да се решава въпросът за Нагорни Карабах – връщането на бежанците, референдум по статута. Карабахският процес е съсредоточен около тези точки и до ден днешен.
Но след сключването на Бишкекското споразумение, стана едно събитие, което не се улавя от много хора. Министърът на външните работи на Русия – козирев, остави инициативата по урегулирането на конфликта на Минската група на ОССЕ. И урегулирането беше успешно погребано.
През тези години, имаше суетня около разрешаването на конфликта, но нищо не се решаваше, самия конфликт тлее и периодически избухва. До 2016 година, не се лееше кръв в такива мащаби, а сега започна отново да се лее. Азербайджан вижда, че проблемът не се решава. На Армения също не й е толкова добре от това, че конфликтът остава нерегулиран, защото страната е отрязана от света, от глобалните икономически проекти – намира се в блокада.
Нагорни Карабах никой не го признава и не го признава в качеството на независим субект. Значи проблемът трябва да се решава, а не безкрайно да се погребва, за да живеят всички добре, за да не се създават рискове за сигурността, за да процъфтява регионът.
На мен ми се струва, че това решение, предложено с Бишкекския протокол, е подходящо и днес, за което и казах докато говорех в Държавната дума по време на обсъждането на изявлението по Карабахския конфликт.
Моето лично мнение, за което многократно съм заявявал е: днес се разнасят дежурните призиви към съпредседателите на Минската група на ОССЕ. Струва ми се, че в това има много простовата хитрост. След като за 30 години Минската група не можа да разреши конфликта, не поиска да го разреши, то е необходимо той да бъде решен с друг способ.
Западните страни, Франция и САЩ имат своя логика по отношение на карабахското регулиране и не са така заинтересувани от разрешаването му, за разлика от Русия, за която Азербайджан и Армения са братя, с които някога ние живеехме в една страна.
Само руският президент и лидерите на Азербайджан и Армения трябва да седнат и да решат Карабахския въпрос. Смятам, че това е реална сила и реален формат, способен да реши конфликта. И ние, парламентаристите, сме готови да участвуваме по всякакъв начин“.
Източник: https://moscow-baku.ru/news/politics/leonid_kalashnikov_nagornyy_karaba…
Бележка на редакцията:
Няма съмнение, че в изявлението на г-н Леонид Калашников има редица истини, но също така и той прилага това, което сам нарича „простовата хитрост“, анатемосвайки работата на Минската група по разрешаването на конфликта в Нагорни Карабах. Русия е съпредседател на Минската група. С дейното участие на руските съпредседатели бяха формулирани така наречените „Мадридски принципи“ за рамка на разрешаването на конфликта в Нагорни Карабах. Русия, Франция и САЩ действуваха рядко синхронизирано при формулирането и при опитите за прокарване на „Мадридските принципи“.
Разбира се, не е дипломатично да се посочва в този момент страната, която е „допринесла“ най-много за провала на „Мадридските принципи“ и г-н Калашников не го прави. Това, разбира се не е никоя от страните – съпредседателки на Минската група. През февруари 2020 година, станахме свидетели на заявката на министър-председателя на Армения – Никол Пашинян за пълното дезавуиране на „Мадридските принципи“ и за замяната им с негови собствени, „Мюнхенски принципи“.
Но разбира се, много по-лесно е да се хвърля сянка върху усилията на останалите съпредседатели на Минската група и да се предложи „решаване на въпроса“ между Русия, Азербайджан и Армения. В това не би имало нищо лошо, ако историята не помнеше голям брой срещи, точно в този формат, които вървяха успоредно на формулирането на „Мадридските принципи“.
На практика, тогавашния президент на Русия – Медведев, създаде искания от г-н Калашников формат, но и той не доведе до разрешаване на конфликта. По тази причина, както и поради откровения саботаж на преговорите от една от страните в конфликта, сега Великите сили наблюдават от близо военните действия и се ограничават с призиви за помирение. Кога ще решат да се намесят – времето ще покаже.
Подробно проследяване и анализ на работата на Минската група по формулирането и прокарването на „Мадридските принципи“, като рамка за разрешаването на Нагорно Карабахския конфликт, може да се види в журналния вариант на книгата „От Мадридските принципи до Мюнхенските дебати“.
Част Първа: https://blacksea-caspia.eu/bg/от-мадридските-принципи-до-мюнхенските-дебати
Част Втора: https://blacksea-caspia.eu/bg/от-мадридските-принципи-до-мюнхенските-дебати-2
Част Трета: https://blacksea-caspia.eu/bg/145381754
Част Четвърта: https://blacksea-caspia.eu/bg/от-мадридските-принципи-до-мюнхенските-дебати-4