В интервю за “Дойче веле” бившият американски съветник по националната сигурност Збигнев Бжежински осъжда военна акция срещу Сирия, заявявайки, че администрацията на САЩ няма стратегия за региона. Збигнев Бжежински е бил съветник по националната сигурност на президента Джими Картър от 1977 до 1981 г. и е смятан за един от най-видните експерти по американската външна политика. В момента той е професор по международни отношения в университета “Джонс Хопкинс” и съветник и управител на Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон.
- След съмнението за мащабна атака с химически оръжия срещу цивилни, изглежда, някакъв вид военни действия срещу режима на Асад вече са неизбежни. Подкрепяте ли тези военни действия и какво мислите за тях?
- Моето мнение е, че подобна акция, ако бъде предприета, трябва да бъде част от някаква по-широка стратегия. В противен случай тя може да бъде смятана за подходящ наказателен отговор, но това ще реши ли проблема? Има ли стратегия за решаване на проблема? И кой е част от тази стратегия и кой не е? Това са въпроси, по които мисля, че хората трябва да помислят сериозно, преди да се хвърлят във военна акция, която - макар и може би морално оправдана с оглед на естеството на извършеното нарушение, а именно античовешки действия - ще има последици, които може да не са така желани.
- Мислите ли, че администрацията на Обама има стратегия или по-голям план за Сирия и за последиците след военни действия?
- Ако има, то това е много добре пазена тайна.- Какъв план бихте искали да видите?- Струва ми се, че проблемът в сирийския случай е част от по-голяма дилема относно катаклизмите в Близкия изток. Решаването на този катаклизъм не може да се основава изцяло на военна сила, нито да зависи почти изцяло от западните сили. Аз съм поразен колко нетърпеливи изглеждат Великобритания и Франция в полза на военните действия. Също имам предвид факта, че тези две сили са бивши империалистически колониални сили в този регион.Като се има предвид съвременната реалност на това, което наричам в моите писания “глобално политическо пробуждане”, политика на сила, основана главно на западни, а в някои случаи - бивши колониални сили, не ми изглежда много обещаващ път за евентуално решение на регионалния проблем.- Споменавате необходимостта от по-широка коалиция, която трябва да бъде част от всяко военно действие. Какво имате предвид?- Най-малкото Турция трябва да бъде открито и пряко включена, ако това стане. И мисля, че трябва да има някакъв израз на одобрение и подкрепа за това от други сили, които са много зависими в някаква степен от минималната стабилност в Близкия изток за собственото си икономическо благосъстояние. С други думи, имам предвид някои от азиатските сили, които зависят толкова много от енергията, течаща от Близкия изток.
- Не споменахте Русия. Каква роля трябва да играе Русия според вас?
- Една разумна роля от страна на Русия би била да се присъедини към международната общност при определянето на някои общи стандарти не само за решаване на сирийския проблем, но също така и за широко обсъждане с Иран на ядрената му програма и начина, по който тя може да бъде стабилно и предсказуемо легитимирана, и, разбира се - с активна подкрепа за намиране на решение на израелско-палестинския проблем, който причинява част от съществуващото напрежение. Всички тези неща трябва да бъдат разглеждани в по-широк контекст и да не се ограничават единствено до военен отговор от малък брой западни страни, някои от които нямат особено конструктивен историческия опит.
- Как тълкувате факта, че администрацията на Обама не се опитва да се включи ООН в това усилие и вместо това основно опитва да привлече за участие НАТО?
- Не съм сигурен, че сте прави, като характеризирате администрацията на Обама по този начин. Мисля, че администрацията на Обама би искала да има санкция за военна мисия от ООН, но се опасява, че на подобно начинание ще бъде наложено вето от руснаците, а впоследствие може би и от китайците. Това според мен показва, че голяма част от сериозните дискусии трябва да се провеждат със страните, които по един или друг начин смятат, че могат да бъдат засегнати от последиците от бързо ескалиращото насилие в региона като цяло. Проблемът накратко е, че това, което се случва, е по-голямо от Сирия и не може да се разглежда като чисто сирийски проблем. На второ място ответно действие за морално сериозно прегрешение като химическа атака трябва да бъде все пак част от по-голям проект със стратегическите цели, а не само наказание.
- Какви последици очаквате или от какво се страхувате след евентуална военна атака срещу режима в Сирия? Президентът Асад вече заплаши, че ще изготви САЩ във втора Виетнамска война. Приемате ли това сериозно?
- Всяка аналогия има известна степен на целесъобразност, но може да бъде и много подвеждаща. Мисля, че има много аспекти на виетнамския проблем, които са много различни от Сирия не на последно място сред които е фактът, че има противопоставяне срещу Асад в Сирия, което е доста съществено, но не всичко.
- За да обобщим - в момента не сте убедени, че предстоящите военни действия срещу Сирия са правилния ход в този момент?
- Не виждам широк стратегически контекст за това. И съм загрижен, че участниците в тях са твърде тясно базирани - това са Америка и бившите колониални сили. Това ми се струва, че създава непосредствен политически проблем.
/СД