От края на 70-те до края на 80-те години на миналия век Лий е бил част от личната охрана на бъдещия севернокорейския лидер Ким Чен Ир, познавал го е съвсем отблизо, също както и повечето останали водещи фигури в страната. Лий е човек, който от функциониращо колелце в системата на режима се превръща в критик на същия този режим. Междувременно той живее в южнокорейската столица Сеул, пътува из цял свят и разказва своята история – например по време на срещата на върха по човешките права, проведена в края на февруари т. г. в Женева. Лий разгласява тежките нарушения на човешките права в Северна Корея и иска да види сегашния диктатор Ким Чен Ун пред Международния наказателен съд.
54-годишният Лий влиза в елитния кръг на личните охранители на Ким Чен Ир още по времето, когато бил ученик. Във всички тогавашни училища имало мащабна акция за подбор на бодигардове за сина на основателя на севернокорейската държава Ким Ир Сен. Кандидатите били подлагани на всевъзможни тестове и проверки за физическо здраве и психическа устойчивост. Най-голямо значение обаче се отдавало на семейния произход на младежите и най-вече на това да нямат политически затворници сред роднините си или пък хора, избягали в Южна Корея.
Лий Йон Гук отговарял на всички изисквания. След края на едногодишните проверки той получил назначението си. След това бил подложен на специални подготвителни тренировки за бъдещата си работа – граничещи с истинско промиване на мозъка. „Внушаваха ни, че Ким Чен Ир е богоподобен, и аз тогава наистина вярвах, че е забележителна личност”, разказва Лий. Само че преките контакти с лидера постепенно развенчали тази увереност. Ким, който по онова време нямал и 40 години, бил енергичен и много невъздържан. „Той имаше крайно вулгарен език. Това изобщо не беше човекът, който бях очаквал да видя”, казва бившият бодигард.
При това Ким проявявал и лична загриженост към своите охранители. Не било рядкост да си приказва с някои от тях или да ги пита как се чувстват. Те, на свой ред, кипели от желание да се изтъкнат пред своя покровител и да спечелят симпатиите му. За разлика от останалия народ, който мизерствал, членовете на личната охрана на диктатора живеели прилично – на тях например не им се налагало да гладуват.
Другото лице
Но макар и да имали някои привилегии, мъжете от охраната живеели в постоянен страх, че биха могли да допуснат някоя грешка и да изпаднат в немилост. Защото дори най-невинни провинения водели до трагични последствия за цялото семейство, разкзва Лий. Ким например силно се влияел от настроенията си. „ Той беше крайно жесток човек, който не знаеше пощада. Онези, които си позволяваха да говорят зад гърба му или да му се присмиват тайно, изчезваха незабавно, дори и да са били сред най-приближените му хора”. Тези твърдения на Лий не могат да бъдат проверени. Когато говори за миналото си, той неизменно свежда поглед надолу, за да не гледа в очите на човека, с когото разговаря. Жестикулира почти непрекъснато и казва, че не му се е налагало да убива хора, докато е бил при Ким. „За убийствата отговаряха други”, добавя той.
През 1988 приключила кариерата на Лий като бодигард.Той бил принуден да се раздели с работата си - не защото не се справял добре, а защото негов братовчед станал личен шофьор на Ким Чен Ир. Забранено било двама души от едно и също семейство да се намират в прякото обкръжение, обслужващо диктатора. По времето, когато бил личен охранител, той нямал право да посещава семейството си – живеел в нещо като позлатена клетка.
Когато получил правото да напуска Пхенян, Лий бил ужасен от бедността в страната. „Видях, че навън почти нищо не се е променило, докато ме е нямало, че животът на хората е още по-лош от преди, че страдат от глад и дори измират от недохранване”. Тогава за пръв път го споходили и съмнения в правотата на режима. „ В медиите и в пропагандата неизменно се тръбеше, че Ким плачел заедно със своя гладуващ народ. Твърдеше се още, че от съчувствие към тях, той отказвал да се храни”. Истината била обаче съвсем различна. Цялото семейство на диктатора тънело в охолство и разкош.
От охранител до политически затворник
След края на службата си при Ким Чен Ир Лий продължил да работи за правителството на друг, по-нисък пост. Той все още се ползвал с привилегии поради миналото си. През 1994 г. например получил виза за посещение в Китай, откъдето смятал да избяга в Южна Корея. Планът му обаче се провалил. Лий бил предаден от един мъж, който му обещавал подкрепа, но вместо това го издал на севернокорейските власти. Беглецът бил закаран обратно в Северна Корея, където попаднал в лагера Йодок – т.нар. Лагер номер 15.
„Със задържаните там се отнасяха като с животни”, казва той и после се поправя: „Не, по-зле, отколкото с животни”. Налагало му се да яде мишки и змии, за да оцелее, защото храна почти нямало. „На всеки две седмици произволно се подбираха затворници, които биваха умъртвени. Всички останали бяхме принудени да присъстваме на екзекуциите, които се извършваха на 10 метра от нас”.
Лий прекарал общо четири години и седем месеца в трудово-изправителния лагер, после бил освободен. „За ново бягство изобщо не съм мислил”, признава Лий, защото трагичният му опит от лагера го възпирал. Съдбата обаче му изиграла поредната лоша шега. Лий не подозирал, че в къщата му има подслушвателни устройства, които следели всяка негова стъпка. Един ден службите за сигурност отново се опитали да го задържат и макар че му сложили белезници, Лий успял някак си да се отскубне и да избяга през границата с Китай.
От май 2000 г. Лий Йон Гук живее в Южна Корея. Само няколко десетки километра го делят от родината му. И до днес той изпитва страх от севернокорейския режим, макар че гледа този страх да не взима връх. Затова говори за миналото си – това е неговият опит да го преодолее. Само една тема той никога не засяга: за съдбата на семейството му, останало в Северна Корея. Тогава страхът все пак взема връх над останалите му чувства.