Статии с етикет: Карекин Тер Харутюнян

1918 Baku Razrusheniya Sled Martneskite Sabitiya 1
1918 Baku Razrusheniya Sled Martneskite Sabitiya 2
1918 Baku Ubiti Po Vreme Na Martenskite Sabitiya 1
1918 Baku Ubiti Po Vreme Na Martenskite Sabitiya 2


В резултат на Първата световна война започва да се оформя нова геополитическа карта на света. Към края на Великата война много нации се издигат, за да придобият своята независимост и да създадат свои независими държави. Борбата за национални права на двата най-големи и коренни народа на Кавказ, азербайджанците и грузинците, среща съпротива от рушащата се Царска Русия и болшевиките, които се стремят да възстановят тази империя под различна форма под лозунга "правителство на работници и селяни".

Въпреки че болшевиките, които поеха контрола над основния нефтен и индустриален център на Кавказ – Баку, имат привлекателни идеи, те изпитват затруднения с осигуряването на въоръжени сили за задържане на властта. От друга страна, в Баку, както и в други градове на Азербайджан позицията на партията “Мусават”, която се бори за националните права на азербайджанците, е по-силна, отколкото на болшевиките.

Подобна ситуация превръща арменско-дашнакските сили, опитващи се да установят държава в Кавказ, в естествен съюзник на болшевиките. Още по време на Втората световна война въоръжените сили под контрола на Арменския национален съвет и дашнаките, състоящи от арменци, воюват в царската армия.

Трябва да се отбележи, че по време на войната в битките срещу Османската империя арменците, които се сражават от страната на царска Русия срещу „Тройния съюз“, в който влиза и България, проявяват особена жестокост към цивилното население и военнопленниците, докарани до Кавказ без въоръжение. Наред с османските войници, пленени на Кавказкия фронт, германски, австрийски, унгарски, български, албански и арабски военнопленници, държани на остров Наргин край Баку, също са подложени на тормоз от арменски войници, служещи в царската армия.

Изследванията показват, че арменците са били основните извършители на престъпления срещу азербайджанското население в Баку през март 1918 г. Това, че подобен акт на геноцид е бил планиран предварително, показва статията на етнически арменец Степан Шаумян, назначен от Ленин за извънреден комисар на Кавказ от В.И.Ленин, публикувана във вестник „Бакинский рабочий“ през февруари същата година.

В статията С. Шаумян открито пише, че силите, които искат и се борят за автономията на Азербайджан, ще получат „купчина руини“. За тази цел болшевиките изцяло подкрепват Арменския национален съвет в Баку за обучение на военни части за извършване на масовото убийство. [1]

Процесът на изпращане на военните части, състоящи от арменци, и арменските бойци на Кавказ се ръководи от арменците, носещи най-високи военни звания в Петроград. Преди масовите убийства в Баку са изпратени бронирани влакове, коли, техническо оборудване и др. През февруари 1918 г. генерал-майор Иван Баграмян, в началото на март генерал Рустам Зарян и Акоп Багратуни посещават Баку. Арменският национален съвет отправя апел към арменските войници и офицери, които се връщат от фронта да се съберат в Баку и да бъдат готови за битка в необходим момент.

В същото време арменците са особено активни във формиращите се военни части на Бакинския съвет. Анализът на документите, съхранявани в архивите, показва, че 70% от 10-12 хилядната армия, създадена по онова време под името на Червената гвардия, състои именно от арменците. Началник на щаба на тази армия е З.Аветисян, полковник от бившата царска армия и член на партията "Дашнакцутюн".

С цел да предотврати възможна съпротива по време на масовите убийства, през януари 1918 г. Бакинският съвет арестува командира на Мюсюлманския корпус генерал Асад бей Талъшински и обезоръжава войниците на корпуса, състоящ от мюсюлмани, подготвящи се за отпътуване за Ленкоран на кораб "Евелина". Специално предимство се дава на арменците (Шаумян, Г. Корганов, С. Сарксян и М. Йолчиян) и в Комитета за революционна отбрана на Бакинския съвет, който е създаден за управление на масовите убийства, които ще започнат на 30 март 1918 г.

Именно след такава подготовка военните части на Бакинския съвет и Арменския национален съвет започват масовите убийства в мюсюлманските квартали на града. В резултат на провокации от арменски сили военните кораби в Каспийско море също започват да стрелят по града, което довежда до загуба както на човешкия живот, така и до сериозни щети на историческите и архитектурни паметници на града. По груби оценки само в Баку по време на мартенския геноцид, извършен от болшевишките и арменските войски са били убити около 10-12 хиляди души.

Запознаването с архивните документи показва, че тези кървави масови убийства са направили ужасно впечатление на представителите на други националности, живеещи в Баку или го посещавали за различни цели. Това е отразено и в документите на Извънредната следствена комисия на Азербайджанската демократична република, която е създадена в края на 1918 година за разследване на събитията.

Например, Александър Квасник, евреин, живеещ в Баку по време на събитията, в изявлението си за организаторите и извършителите на геноцида заяви: "Изпълнителният комитет (имат предвид съответния орган на Бакинския съвет) се състои изцяло от арменци ...".

А бившият кмет на Баку Яков Николаевич Смирнов казва на следствена комисия, че арменците заплашват със смърт не само здрави хора, но и ранените в болниците.

Другият евреин Юда Беленкий свидетелства: „Мюсюлманите предимно бяха ограбени и разстреляни от арменски войници“. За един от най-ужасяващите факти за геноцида в своите показания разказва 22-годишния Леван Гогоберидзе, грузински гражданин, живеещ в Балаханъ. В изявлението се казва:

„По време на погромите през март 1918 г. живеех в къщата на Агаеви в село Балаханъ. Тази къща беше обсадена от въоръжени арменци, водени от Айрапет Сургулянц. Първо, къщата е обстреляна от брониран влак, а след това и от пушки. Реших да избягам. Заедно с мен избягаха и Махмуд Агаев и няколко мюсюлмани, чиито имена не знаех. Отдалечихме се малко от задната градина, когато арменците ни хванаха. Агаев беше прострелян в крака. След 5 дни задържането ни в гарата, непознат по фамилия Рахимов и аз, бяхме освободени, а останалите, братя Агаеви и руснаците бяха разстреляни пред нашите очи. Те бяха петима, най-големият от тях беше на 40, а най-малкият - на 8 години".

Очевидно е, че арменските военни банди, извършили престъпленията на геноцид, убиват не само онези, които могат да им окажат съпротива, но дори и деца.

Другият свидетел, Леон Долевски, полски гражданин, съобщи, че арменците са подпалили печатни и търговски центрове в града. Другото лице, дошло от Персия, Таги Алакбарзаде, разказва на следствието, че арменците са подпалили хотел „Дагестан“, в който бяха настанени 50 души, и разположен срещу него хотел „Карвансарай“, в който бяха настанени 100 мюсюлмани.

Актовете на геноцид от 1918 г. не се ограничават само до територията на Баку, масовите клане и убийства се извършват в Карабах, Зангезур, Иреван, Нахчъван, Ленкоран, Губа, Шамахъ и други региони. 8027 души са подложени на геноцид в Шамахъ, от тях 2560 са жени и 1277 деца. През април-май 1918 г. в Губинска кааза (бел. пр. съответствала е по значение на околия в България.) въоръжените отряди на партията "Дашнакцутюн", ръководени от Амазасп Срванцтян, подчинен на Бакинската комуна, убиват 36 782 души. Масовият гроб на жертвите на геноцида, открит в Губа през 2007 г., ни позволява да разберем мащаба и степента на опасност от извършените тогава масови убийства.

В места, където азербайджанците живеят и формират абсолютното мнозинство – в Зангезур (днешна провинция Сюник в Армения) са били унищожени 115 села, в Иреванската губерния – 211 и в провинция Карс – 92, а срещу населението са извършени кланета. По данни от 1919 г. в Иреван и околните райони са убити 131 970 души.

Масовите убийства в Зангезур и Нахчъван се извършват от арменски отряди, ръководени от Андраник Озанян, Карекин Тер Харутюнян Нъждех, Драстамат Канаян (Дро), Долуханян. Архивните документи съдържат важна информация, че гореспоменатите членове на арменския комитет нападат над 50 мюсюлмански села в областите Нахчъван, Шарур-Даралаяз и Ордубад и убиват голямата част от жителите на селото.

Както става ясно от гореспоменатите факти, масовите убийства в Баку през март 1918 г. са извършени целенасочено и систематично, за да унищожат азербайджанците напълно или частично. За съжаление, въпреки приемането на Конвенцията на ООН за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид от 1948 г., осъждането му от цивилизования свят и признаването, че геноцидите са причинили големи загуби на човечеството през цялата история, геноцидът срещу азербайджанците е извършен отново в края на ХХ век. По-страшни зверства от тези мартенски събития бяха извършени през февруари 1992 г. срещу населението на град Ходжалъ в региона Нагорни Карабах на Азербайджан от арменската държава.

 

Литература:

[1] Рустамова-Тогиди Солмаз. Март 1918 г. Баку. Азербайджанские погромы в документах. Баку, 2009, cтр. 22.

 

Бележка на редакцията:

Елнур Калбизада е доктор по история. Работи в Националната академия на науките на Азербайджан, където е началник отдел „Кавказка политика“ в Института по Кавказология. Една от причините да поместим статията на д-р Елнур Калбизада, е и защото тя отразява гледна точка, идваща от официалната азербайджанска историческа наука.

Редакцията на сайта по никакъв начин не би желала публикуването на дискусионни текстове, свързани с историята на Закавказието, да се тълкува като опит за насаждане на омраза към един или друг народ от региона. Готови сме да публикуваме и други текстове по тази тема, стига те да имат научен, а не пропаганден характер.

У нас, въпреки огромното геополитическо и геоикономическо значение на Закавказието, историческият период на Февруарската революция, Октомврийския преврат и на така наречената „болшевизация” на Азербайджан, Армения и Грузия е слабо познат на публиката и дори на специалистите. Като си даваме сметка за нарастващото по експонента значение на Закавказието за енергийната сигурност на Европа, ние отдаваме огромно значение на всички усилия за урегулиране на конфликтите в региона, особено на Нагорно-Карабахския конфликт. По тази причина, ще продължаваме да държим темата във фокуса на вниманието си. В раздел „Анализи” на сайта са поместени и други текстове по нея, с различна гладна точка, като примерно този:
https://blacksea-caspia.eu/bg/analizi/klaneto-v-baku-prez-mart-1918-g-bolshevishkata-arogantnost-i-rolyata-na-poleznite-idioti 

Публикувана в Гледища

По-долу поместваме становището на доц. д-р Илгар Нифталиев, известен азербайджански историк, относно оценката за живота и дейността на Карекин (Гарегин) Тер Харутюнян (известен с прозвището си Нъждех или Нжде). Публикацията е част от дискусия в „Свободен народ онлайн“, която продължава вече повече от година и едва ли скоро ще свърши. Редакцията е готова да помести и други мнения по въпроса, стига те да спазват добрия тон и да казват нещо ново в дискусията.

 

Днес, в хода на разгръщащата се кампания за героизиране на хора, които активно сътрудничат на нацистите по време на Втората световна война, към лика на светиите приписват и основателя на арменското фашистко движение „Цегакрон” (в превод от арменски цега – род, племе, крон – вяра, религия) Карекин Тер Харутюнян (известен с прозвищети си Нъждех или Нжде).

Доказателство за това са наскоро открити от историци документи с гриф "строго секретно" на Управление "Държавна сигурност" на Народния комисариат по вътрешните работи на Закавказката социалистическа федеративна република (УГБ НКВД ЗСФСР). Особен интерес сред тях представлява Директива № 138 от 7 април 1935 г.

Този документ е ръководящи инструкции към териториалните подразделения на чекистите относно наблюдаваното нарастване на активността сред дашнаците:

"Активността в дейността на дашнаците, която започна след XII конгрес както в чужбина, така и вътре в страната, последно време започна ясно да се откроява под формата на ескалация във фашизъм. Оставайки на основата на непримирима борба срещу болшевизма, "Дашнакцутюн" утвърди тази борба под формата на фашизация като единствения начин за укрепване на своя авторитет и придаване на войнствения дух. За да определят "последователността" на техния преход към пътя на фашизма, дашнакските идеолози изтъкват прословутата арийска теория, прилагана към арменския народ".

Както може да се види от горния цитат, действията на "Дашнакцутюн" еднозначно са интерпретирани от органите на държавна сигурност на съветското Закавказие като вид фашизъм.

По-нататък в документа се посочва, че един от лидерите на арменската диаспора в чужбина Нъждех публикува статия „Думата ми към новото поколение арменци”. Сред най-интересните цитати от тази работа трябва да се отбележи:

"Ако завземайки властта, "Дашнакцутюн" ще господства със своята половинчата програма на социализма, тогава ние всички ще напуснем тази партия. Трябва най-после да вземем пример от Хитлер".

Призивът на Нъждех към по-младото поколение арменци да се научат как да действат от Хитлер, звучи доста хубаво по онова време. С други думи, Нъждех призовава последователите си да се научат да правят със своите врагове същото, което в близко бъдеще почват да правят хитлеристите с евреите първо в Германия, а след това и на териториите на всички окупирани страни на Европа.

Лично за Нъждех това не е нещо ново, тъй като той успешно практикува фашистките методи срещу азербайджанското население в Зангезур по време на управление на дашнакското правителство в Армения през 1918-1920 г. Ярко доказателство за това са материалите по разследването по делото на Нъждех, които са публикувани в работата на бившия сътрудник на органите за държавна сигурност на Арменската ССР полковник Ваче Овсепян "Карекин Нъждех и КГБ. Спомени на разузнавача" (Ереван, 2007). Тук се привеждат много свидетелства на самите арменци за престъпленията на Нъждех.

В своите показания от 16 септември 1947 г. членът на нелегалната комунистическа организация в Зангезур, участник на въстанието срещу военния режим на Нъждех Арсен Хойлунц отбелязва:

„През 1919-1920 г. под ръководството на Нъждех, който командва въоръжените сили на дашнакската армия в Кафански район, са унищожени десетки азербайджански села в Кафански и околните райони и са убити хиляди мирни жители от тези села".

Фактите за насилието и зверското масово убийство на азербайджанците от отрядите на Нъждех са дадени в свидетелските показания и на друг арменец – Авака Джанунц:

“През 1920 г. Нъждех организира и заедно с Дро Канаян ръководи грабежа на повече от 100 азербайджански села в Губадлински район. След грабежа тези села бяха изгорени от Нъждех и Дро. От тези села най-големите бяха Шорнухи и други".

Съгласно справката, изготвена от подполковник от Първо главно управление на Министерството на държавната сигурност (МДС) на СССР Г. Агаян през август 1952 г., през 1920 г. военен отряд на Нъждех е застрелял около 18 хиляди души в Иреван и други градове. Тези действия на Нъждех дори стават предмет на обсъждане на партийния съд на партията "Дашнакцутюн", който го изключва от партията.

След възстановяването си в партията на дашнаките през 1925 г., Нъждех продължава активната си партийна работа, избран е за член на Централния комитет на партията на дашнаките в България. Както в пресата, така и на партийни срещи той провежда активна пропаганда, насочена срещу Съветския съюз. Както следва от обвинителното заключение по следствено дело на Нъждех, „през 1933 г., обвиняемият Г. Е. Тер Харутюнян специално пътува до САЩ и в други държави, където организира дашнакска младежка организация "Цегакрон", проповядваща расизъм и по същество е фашистка младежка организация".

В началото на 1934 г. Нъждех се връща от САЩ в България, където създава отделно своя организация, състояща предимно от бивши дашнаци, която просъществува до Втората световна война. Както е видно от показанията на арестувания арменски изтоковед А.Чолоян-Сируни, разпитан в МДС на Арменската ССР:

"Нъждех се е опитал да създаде Цегакронско движение и в Румъния, дори нееднократно идва в Букурещ с тази цел и изнася лекции. Тези опити остават без резултат. Но възникват отделни младежки групи, които се сплотяват около различни вестници и следват модата – фашизъм. По този начин за известно време съществува група, сплотена около вестник "Азг", която смята себе си за предвестник на арменския фашизъм.

Около арменското издание на вестник "Кавказ" също по известно време се събира една друга група арменски фашисти. Освен вестник "Размик", поддръжниците на Карекин Нъждех в България издават също така и фашисткото списание "Раса и родина". А в САЩ излиза "Таронаканутюн", който от своя страна проповядва нещо подобно на арменския фашизъм. Но всички тези групи не успяват да се превърнат в една организация".

По този начин, в навечерието на войната на Германия срещу СССР, Нъждех става известен като лидер на арменските фашисти, информация за когото стига до Берлин. Не е случайно, че още преди германското нападение срещу Съветския съюз през 1941 г. в София от Германия именно за среща с Нъждех пристига Петър Камсаракан, арменски инженер, сътрудник на отдел "С" на Шесто управление за сигурност на Райха, който провежда контраразузнавателна дейност срещу СССР и страните от Близкия и Далечния Изток. По време на срещата с Карекин Нъждех са разгледани основните насоки на сътрудничество.

След започването на войната със Съветския съюз Нъждех става член на "Арменския национален съвет", организиран в Берлин през 1942 г. от германското Министерство на окупираните източни области и предназначен да спомага на германците в борбата със Съветския съюз и установяване в Армения на правителството под протектората на фашистка Германия.

През есента 1942 г. по указание на германското разузнаване Нъждех пътува до Берлин. Както става ясно от следствените материали, по време на военните години по негова заповед 40 офицери и военни арменци от България са наети и изпратени за обучение в предградията на Берлин, откъдето след няколкомесечно обучение са изпратени в Крим срещу Съветските войски, за да бъдат прехвърляни по-нататък в Съветска Армения за шпионаж и диверсия и организиране на въстания в случай на приближаването на германските войски към границите на Армения.

Нъждех нееднократно изнася пропагандни речи пред военнопленниците-арменци, призовавайки ги към въоръжена борба срещу СССР, и заявява: "Който загива за Германия, той загива за Армения".

С наближаването на съветската армия към България през есента 1944 година, Нъждех преминава в нелегалност, но на 2 ноември 1944 г. Нъждех е арестуван в София и изпратен в Москва. Интересно е, че в неговия арест вземат непосредствено участие и българските арменци, за които Нъждех по-нататък ще се изкаже не особено ласкаво:

"Дойде съветската армия и се случи това, което очаквах. Възползвайки се от сегашния хаос няколко арменци, некърмени с млякото на своя народ, вече са започнали работата си. Те, предимно обущари, в качеството си на полицейски агенти, придружени от българската милиция ходят от къща до къща и търсят мен. Завинаги отвратителни роби, които винаги са използвали чуждестранни сили, за да утолят безсилния си гняв и да унищожат враговете си сред сънародниците си".

На 24 април 1948 г. на специално съвещание в МДС на СССР Карекин (Тер Харутюнян) Нъждех е осъден на 25 години затвор. След 11 години лишаване от свобода (1944-1955 г.) Нъждех умира във Владимирския централен затвор на 21 декември 1955 г.

В заключение бих искал да припомня, че на 18 декември 2013 г. на 67-та сесия на Общото събрание на ООН беше приета резолюцията „За борбата с героизирането на нацизма и други практики, които допринасят за насърчаване на съвременни форми на расизъм, расова дискриминация, ксенофобия и свързани с тях прояви на нетърпимост”.

Съгласно параграф 23 от резолюцията поставянето на паметник на разработчика на откровена нацистка идеология на "Цегакрон" Карекин Нъждех е една от съвременните форми на пропаганда, "базирана на идеи или теории за превъзходство на една раса или група лица от определен цвят или етнически произход" и е в пряко нарушение на член 4 от Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация.

Освен това в параграф 19 се подчертава "важността на уроците по история, посветени на драматичните събития и човешките страдания, произтичащи от появата на идеологиите на нацизма и фашизма". Ето защо паметникът на Нъждех трябва да бъде разрушен, а името му – да бъде забравено.

 

Бележка на редакцията: В статията на азербайджанския историк доц. д-р Илгар Нифталиев, очевидно се визират два случая. Първият е издигането на паметник на Карекин (Гарегин) Тер Харутюнян, известен с прозвището си Нъждех (или Нжде) в центъра на Ереван. Вторият е намерението в частен имот в град Плиска (!) да се издигне паметник на Нъждех в България.

Дискусията около почитането на паметта на Нъждех не е от вчера. Тя се води много острастено не само между арменци и азербайджанци, но и между политическите елити на Армения и Руската федерация. В „Свободен народ онлайн“ имахме възможността да поместим много интересна информация за същностната страна на тези дебати, стигащи до конфликт.

Особено показателни са пренията между Людмила Вячеславовна Козлова – сенатор от Съвета на федерацията на Руската федерация (http://svobodennarod.com/head-on/item/5998-vazrazhdaneto-na-natzizma-ot-pribaltika-do-armeniya.html ) и арменската историчка д-р Хрануш Харатян (http://svobodennarod.com/head-on/item/5999-armenska-istorivhka-sreshtu-ruska-senatorka-za-savetizatziyata-na-azerbaydzhan-i-nefta-savetska-rusiya-pomagna-za-razkasvaneto-na-armeniya.html ).

„Свободен народ онлайн“ беше медията, която приведе сме в подробности и суперлативното становище на Лилит Адибекян за отношението към Нъждех (Нжде), в нейното интервю специално за „Свободен народ онлайн“, поместено на 18 февруари 2018 година. (http://svobodennarod.com/views/item/5965-lilit-adibekyan-mnogo-e-vazhno-da-pochita-e-pametta-na-nashite-obshti-natzionalni-geroi-armentzi-i-balgari.html ).

В редакцията сме добре запознати със заслугите на Карекин Тер Харутюнян – Нъждех към България с неговото участие в арменската доброволческа рота по време на Първата балканска война. Спорът около адекватността на издигането на паметник на Нъждех (Нжде) обаче се води най-вече поради не докрай изяснената роля, която той играе по време на Втората световна война, както и поради не твърде благовидната му роля спрямо азербайджанското население по време на драматичните събития от 1918 година в Закавказието.

По тази причина, публикуваме статията на известния азербайджански историк доц. д-р Илгар Нифталиев. Редакцията е готова да помести и други мнения по въпроса, стига те да спазват добрия тон и да казват нещо ново в дискусията.

Публикувана в Очи в очи