Статии с етикет: България

Във връзка с изпълнение на Договор за БФП № BG16RFOP002-2.049-0001-C01 „Подобряване на производствения капацитет в „АЙ БИ ДЖИ - ПЛАСТ“ ЕООД“ по процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG16RFOP002-2.049 МИГ „Долни Чифлик и Бяла” –Мярка 2. „Подобряване на производствения капацитет в МСП“ по Оперативна програма “Иновации и конкурентоспособност” 2014-2020 г. се провежда процедура „избор с публична покана” с предмет: „Доставка, монтаж и пускане в експлоатация на ДМА: 1 бр. обработващ център за алуминий, 1 бр. едноглава отрезна машина с долно подаване на диска, 1 бр. автоматична двуглава отрезна машина със сервоуправление на ъглите, 1 бр. ъглонабивна машина, 2 бр. монтажни маси за алуминиева дограма.“

Прогнозна стойност в лева, без ДДС: общо: 389210,17лв.

Краен срок за приемане на офертите: 03.02.2020 г.

Документация по процедурата:

  • 0.1-Prilojenie 3.2_Publichna_pokana_PMS 160-IBG Plast;
  • 1.2-Tehnicheska specifikaciq-IBG Plast.docx;
  • 2.3-Prilojenie 3.6_Metodika_za_ocenka_PMS 160-IBG Plast;
  • 3.6-Proekt na dogovor.docx;
  • 4.7-Obshti uslovia kam proekta na dogovora;
  • 5.8-Prilojenie 3.3_Iziskvania_oferti_PMS 160-IBG Plast;
  • 6.5-Prilojenie 3.7_Declaracia_ZUSESIF_PMS 160_IBG Plast;
  • 7.4-Prilojenie 3.4_Oferta_PMS 160_IBG Plast;
  • 8.9-Declaracia_GDPR;

Забележка:
Този документ е създаден по проект BG16RFOP002-2.049-0001-C01 „Подобряване на производствения капацитет в АЙ БИ ДЖИ - ПЛАСТ ЕООД”, финансиран по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 – 2020. Бенефициент: „АЙ БИ ДЖИ” – ПЛАСТ ЕООД. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от „АЙ БИ ДЖИ” – ПЛАСТ ЕООД и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Договарящия орган.

eu-project.jpg
Публикувана в У нас

Приключи успешно изпълнението на дейностите по проект BG16RFOP002-2.049-0001-C01 "Подобряване на производствения капацитет в "АЙ БИ ДЖИ ПЛАСТ" ЕООД", финансиран по Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020.

Проектът цели повишаване на производителността и експортния потенциал на "АЙ БИ ДЖИ ПЛАСТ" ЕООД. Успешното осъществяване на основната проектна дейност - закупуване на модерно производството оборудване, ще даде възможност на компанията за внедряване на технологии за оптимизиране и нарастване на общите производствени инвестиции чрез ефективното и ефикасно използване на факторите на производство и изграждането на възможности за възприемане и адаптиране на европейски и международни знания и технологии.

Като краен резултат ще се увеличи потенциалът за производство и износ на продукти с висока добавена стойност и ще се осигури развитието на конкурентно, ефикасно и ефективно производство, гарантиращо устойчивост и добър икономически ефект за компанията. Чрез внедрените нови технологии се подобри производственият процес, постигна се по-висока производителност, намаляват се производствените разходи и се оптимизира производствената верига. Това от своя страна осигурява ефикасност и ефективност на производството, гарантиращо устойчивост и добър икономически ефект за предприятието и увеличаване на трудовата заетост.

Чрез реализацията на проекта се постига и подобряване на пазарното присъствие на МСП на територията на МИГ "Долни Чифлик и Бяла”, оптимизиране на производствените процеси и нарастване на производствения капацитет на предприятията. Постига се заложената в СВОМР на МИГ Долни Чифлик и Бяла стратегическа цел 2 "Устойчив и интелигентен растеж на територията на МИГ "Долни Чифлик и Бяла". Очаква се да бъде постигнато повишаване на конкурентоспособността и капацитета за растеж на местната икономика чрез насърчаване на технологичното развитие и иновациите, и устойчиво управление и развитие на местните ресурси и при други предприятия от района.

2020 05 11 IBG Plast 2 1 TronzadorasMG
2020 05 11 IBG Plast 3 1 Tekna TKE553TU6
2020 05 11 IBG Plast 4 1 Atla Coop Itaca
2020 05 11 IBG Plast 5 1 Emmegi ACCA XL

Забележка:
Този документ е създаден по проект BG16RFOP002-2.049-0001-C01 "Подобряване на производствения капацитет в АЙ БИ ДЖИ - ПЛАСТ ЕООД”, финансиран по Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014 – 2020. Бенефициент: "АЙ БИ ДЖИ” – ПЛАСТ ЕООД. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от "АЙ БИ ДЖИ” – ПЛАСТ ЕООД и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Договарящия орган.

eu-project.jpg
Публикувана в У нас

В изпълнение на административен договор за предоставяне на БФП № BG16RFOP002-2.049-0001-C01 „АЙ БИ ДЖИ ПЛАСТ“ ЕООД изпълнява проект „Подобряване на производствения капацитет в АЙ БИ ДЖИ - ПЛАСТ ЕООД”, финансиран от ОПИК 2014-2020 чрез подхода ВОМР, съфинансирана от ЕФРР на Европейския съюз.

Общата цел на проекта е повишаване на капацитета за растеж и увеличаване на експортния потенциал на "АЙ БИ ДЖИ - ПЛАСТ" ЕООД, което ще доведе до повишаване на конкурентоспособността на икономиката на територията на МИГ "Долни Чифлик и Бяла". Чрез подобряване на производствения си капацитет компанията има за цел да се наложи като конкурентен производител на пазара на ПВЦ и алуминиева дограма, като предлага пълен набор от дейности и услуги по производство и монтаж с високо качество и оптимална себестойност.

Специфичната цел на проекта е компанията да подобри производствения си капацитет като модернизира производствената си дейност, както и да разнообрази продуктовата си гама. Оптимизацията на процеса ще бъде постигната посредством интегриране в производството на високотехнологични производствени системи на новите машини, позволяващи значително разширяване на иновативния обхват на възможностите на производствената технология. Това ще доведе до планирано постепенно повишаване на експортния капацитет, подобряване на ресурсната и енергийната ефективност, намаляване на използваните суровини.

Дейностите по проект № BG16RFOP002-2.049-0001 „Подобряване на производствения капацитет в АЙ БИ ДЖИ - ПЛАСТ ЕООД” включват:

  • Общи производствени инвестиции за подобряване на производствените процеси и внедряване на нови технологии за подобряване на ресурсната ефективност и ефикасност в производствения процес;
  • Дейности за информиране и публичност.

Очаквани резултати: В резултат от успешното изпълнение на дейността - закупеното и пуснатото в експлоатация ново оборудване, ще се подобри производствения капацитет на компанията. Успешното реализиране на проекта ще даде възможност за внедряване на технологии за оптимизиране и подобряване на производствените и технологични процеси, постигане на по-висока производителност, намаляване на производствените разходи и оптимизиране на производствената верига, ресурсна ефективност. Изпълнението на проект № BG16RFOP002-2.049-0001 „Подобряване на производствения капацитет в АЙ БИ ДЖИ - ПЛАСТ ЕООД” се очаква да доведе до нарастване на производителността, увеличаване на приходите от износ и увеличаване на ефективността на предприятието. Очакваният резултат от изпълнението на дейностите за информиране и публичност по проекта са постигане на широка информираност на обществеността, заинтересованите страни, доставчиците и клиентите на компанията за полученото финансиране от Европейския съюз и Република България чрез Европейския фонд за регионално развитие.

Договор № BG16RFOP002-2.049-0001-C01 за изпълнение на проект „Подобряване на производствения капацитет в АЙ БИ ДЖИ - ПЛАСТ ЕООД” се финансира от ОПИК 2014-2020 чрез подхода ВОМР, съфинансирана от ЕФРР на Европейския съюз.

Общата стойност на безвъзмездната финансова помощ по проекта е 350 370.17 лв., от които 297 814.64 лв. европейско и 52 555.53 лв. национално съфинансиране.

Забележка: Този документ е създаден по проект BG16RFOP002-2.049-0001-C01 „Подобряване на производствения капацитет в АЙ БИ ДЖИ - ПЛАСТ ЕООД”, финансиран по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 – 2020. Бенефициент: „АЙ БИ ДЖИ” – ПЛАСТ ЕООД. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от „АЙ БИ ДЖИ” – ПЛАСТ ЕООД и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Договарящия орган.

 

eu-project.jpg

Публикувана в У нас

Защо да се изкачите до там?

Върхът е най-южната точка на България - достатъчна причина да се запътите на красиво пътешествие в източнородопския граничен рид Гюмюрджински снежник. Ридът е защитена местност - оазис, издигащ снага високо над околните меки гънки в тази  част на Родопите.

В ясно време от билото се виждат заливът Порто Лагос, езерото Вистонида и Егейско море с близките острови – Тасос, Самотраки и Гьокчеада. Залезът на върха е особено романтичен.

Как да стигнете?

40970 650


Върхът е висок само 1463 м. Изкачването му обаче не е от най-леките. Изходен пункт е старата застава над село Горно Къпиново (на 50 км от Кърджали). Едночасов преход по стръмен горски път извежда до хижа Хвойнова поляна с малко езерце край нея. Дотук се стига и с високопроходим автомобил. След хижата следвате сравнително добра червена маркировка. По стар граничен път и пътеки ще излезете на билото. Оттук, поемайки на изток, можете 1) да се движите по граничната бразда с всички изкачвания и спускания до върха, или 2) да продължите по маркираната с червено пътека, лъкатушеща по северния склон. Вторият вариант спестява част от и без това голямата денивелация и ще сте на завет от почти постоянния вятър. Но при този вариант пък няма да се насладите на гледката на юг.

40969 650
Ако изберете първия вариант, освен Вейката, ще изкачите още един панорамен връх – Три кладенци или Ючбунар (на турски). Ще го познаете по каменните зидове от овчарници, изоставени след като новата граница преминала буквално през средата им.

А връх Вейката ще познаете по граничната пирамида номер 4. Изкачването отнема около 5:30-6:00 часа при хубаво време и лек багаж. За слизане предвидете поне 3 часа. По-неопитните могат да планират изкачване за два дни, като нощуват край хижата или в близост до върха.

40968 650

Съвет: Запасете се с достатъчно вода (последната чешма е до хижата), внимавайте за отровни змии (не са много, но се срещат). Районът е граничен, така че спазвайте разпоредбите на Гранична полиция. Зад бившия кльон все още има шанс да попаднете на старо минно поле. Спазвайте маркировката и не се отклонявайте от утъпканите пътеки.


Източник: http://www.peika.bg/statia/Vrah_Veykata_v_Rodopite_nay_yuzhnata_tochka_na_Balgariya_l.a_i.98089.html

Публикувана в Пътешествия

Иван Киселов не вярва, че еднократните действия на премиера са достатъчни доказателства за същинска промяна на модела на управление в страната.

В началото на февруари, по време на срещата на премиера с българската общност в Лондон, в какафонията от подвиквания и размяна на реплики, въпросът на един млад мъж разбуни духовете. "Шпигел на немски означава огледало, г-н Борисов. Вие като се погледнете в огледалото, виждате ли Пеевски?" пита Иван Киселов. Думите му предизвикаха аплодисмени в залата, отричане от страна на Бойко Борисов, тур на пиара му по телевизиите, в който въпросите бяха определени като провокация и сравнени с методите на Държавна сигурност. Само две седмици след това премиерът обяви, че думите на Киселов са предизвикали у него просветление, той е осъзнал как изглежда в очите на хората и затова е започнал масово да спира обществени поръчки.

Ето какво мисли самият Иван Киселов за неочаквано бурните реакции, предизвикани от думите му. Той е консултант във финансовия сектор в Лондон, от 2007 г. учи извън България, като завършва бакалавърска степен в Италия. Следват стажове в различни европейски държави, включително и в БНБ, а преди три години завършва магистратура в Лондон и започва работа там. Заради естеството на работата си той казва, че има поглед над икономическите и политическите събития в Южна и Източна Европа.

Вашата реплика създаде неочаквано бурна вълна от реакции, както от страна на премиерът, така и от медиите. Включително бяхте свързан с медии и икономически кръгове. Как си обяснявате това?

Относно обвързването на личности с кръгове, това е ужасно отровен начин да се влияе на хората с по-критично отношение и поглед над събитията в страната. Хората, които насаждат ненавист към всяко по-критично мнения, са тези, които печелят от липсата му. За мен беше изключително притеснително, че вместо вицепремиери да отговарят на въпросите и обвиненията с аргументи, те скачаха на амбразурата наред с абонираните коментатори.

Доколко вашият въпрос и самата среща в Лондон са повлияли на конкретните действия, които премиерът поде в последните седмици?

Въпросът е можем ли да говорим за конкретни промени? Първият ден след срещата нямаше никакъв отзвук, БНТ и до сега не отразиха темата. Колкото дали съм очаквал ефект - за мен въпросът ми обобщаваше мнение, насъбирано от много хора, в продължение на много години. Необяснимо е докога и как могат да се случват шокиращи, дразнещи, непрозрачни, несъвместими със закона неща, по толкова очевиден начин, и това да не води до нищо. Страхотното натравяне на информационната среда вече доведе и до липса на възмущение. Всичко това не е в полза на никой, който има някакво чувство за морал и отношение към родината.

Нужно е да се научим, че разговорите и приказките трябва да водят до конкретни резултати, които не трябва да се изчерпват с едни еднократни действия на един човек. Става дума за една система, която се е доказала като корумпирана и неработеща на всички нива, от регулатори като КЗК, КФН и дори - централната банка. Напълно оправдано е абсолютното недоверие в институциите и няма как то да се върне, без те да се докажат с конкретни действия.

Обещанията за дълбоки реформи бяха сред причините това правителство да бъде сформирано и да получи подкрепата на гражданите, но ние виждаме, че тези реформи не се случват. Те са орязани и все по-осакатени, и, както виждам от реакциите на ЕС, не кореспондират на това, което трябва да се направи. Някои ще кажат, че чакаме ЕС да ни каже какво трябва да се направи. Тъжно е, че някои отвън трябва да ни каже, че сме много зле, понеже ние много добре знаем какви са проблемите и решенията. Има хора, които знаят какво е нужно - за жалост, повечето от тях в момента са в опозиция. Абсолютно непонятно е как двигателите на промените са вечно в опозиция. Изключително важно е да се обясни как хората, които са в основата на тези промени, които са подкрепени от ЕС и официално от самото правителство, се превръщани в опозиционери. Трябва да се търси подкрепа точно от тези, които са задали тона за реформи с реални предложения за решения.

Визирате ли конкретни политически сили или лица?

Христо Иванов е един такъв пример. Върху него се стовариха обвиненията, че едва ли не подкопава съдебната реформа, а това, което той имаше като програма и идеи кореспондираше с препоръките на ЕК, описани в докладите, както и на основата, изградена и постигната в съседна Румъния.

Според вас не подронва ли Борисов още повече доверието в институциите с едноличните си ходове?

Това е израз на начина и стила, по който държавата се управлява от край време. За мен важното в случая е какво допълнително ще се случи около тези действия на премиера. Ако кажем, че са намерили вратичка в договорите и ги прекратят, това не отменя въпроса какви ще са последствията. Ще бъде ли търсена вина, ще има ли разследване на това как са поръчани, какво ни гарантира, че следващия при следващия търг всички проблеми няма да се повторят? Кой и как ще гарантира, че хората в институциите, които са в основата на тези поръчки, ще бъдат разследвани и ще поемат отговорността за действията си?

Защо отношението на премиера към срещата се извъртя на 180 градуса в рамките само на седмица, от отричане до "катарзис"?

До голяма степен сме свикнали на 180-градусвоите преобръщания по всякакви теми. Благодаря за думите на премиера (който каза, че въпросът на Киселов го е накарал да се замили - бел. ред.), но това са позиции, формирани в последните 2-3 години от все по-активното гражданско общество в страната. Не можем да пренебрегваме и окалваме хората, които говорят за нещата, които се оказват правилните. Разчита се на едно постоянно облъчване с гнусотии, което не оставя трайна следа освен, че формира психиката на хората. В един момент няма значение каква информация е прокарана между редовете.

Според вас дали последните действия са индикация за разместване на пластовете или само - за разместване на мебелите?

За съжаление трябва много неща да се случат, за да можем да говорим за разместване на пластовете, и те трябва да бъдат в определена, предварително зададена посока. В Румъния хора като Моника Маковей и шефът на антикорупционния орган са с ранг буквално на национални герои. Страната държи икономическия си подем в момента на доверието, което чуждите инвеститори изграждат към институциите им. Големи компании инвестират в продукция и създаване на реални производствени мощности, защото те усещат промяна в средата. Хората там са по-политически активни защото виждат резултати от тази активност.

Как се информирате и как изградихте мнението си за ролята на Делян Пеевски в българския икономически и политически живот?

Старая се да се информирам от различни източници, включително чужди и български медии. Въпреки, че имам предпочитания към някои български медии, които спазват ниво на език, на медийна етика и качество на информация. С приятели коментирахме, че в момента, в който човек започне да различава истината от лъжата, се вижда колко информация крие в себе си лъжата. Когато видим какво пише в "ПЛИЦ", ние добре знаем каква е посоката, в която искат да ни бута задкулисието. Абсурдно е, че може да съществува един такъв дезинформационен център, който да облъчва и да лъже без никаква санкции. И не става дума само за медиите, а и за контрапротести и други "контра" прояви. Трябва да се ангажираме повече с това какво е нормално и докога ще приемаме манипулация с мнението на хората.

Как изглеждат събитията в България през призмата на твоя социален кръг в Лондон?

Българите в чужбина са същите като българите в България - има най-различни хора. Един вертикален разрез на общността ни в чужбина ще покаже, че хората тук не са толкова различни от тези у нас. Човек носи корените, възпитанието и образованието със себе си. Има много хора, които следят и се интересуват, други са загубили интерес.

Имате ли намерение да се върнете в България?

Имам много приятели, които работят, и работят добре, в България. Вярвам, че ако човек се бори, няма проблем да направи кариера в България. За мен е повече от естествен избор да се върна - животът в чужбина е интересен, учи на много, но е глупаво човек с лека ръка да загуби произхода си. Наистина е тъжно, когато виждам отношението на бизнеса към държавата ми.

Кои са най-важните промени, които според вас ще позволят отлепянето на България от дъното?

Категорично началото, върху което ще се гради всичко останало, е правосъдието и прокуратурата. Немислимо е да правим каквито и да е промени, без да започнем от там. Секторът не работи, или поне не в името на хората, а е инструмент за постоянен шантаж и позволява влиянията, които разбиват реда.

Изключително важно е да има реална стратегия за икономиката на страната. Секторите, които са силни от десетилетия, продължават да нямат кадри, въпреки наличието на десетки висши учебни заведения. Ролята на държавата е да управлява и насочва производството на кадри към тези сектори, които произвеждат добавена стойност и развиват страната.

Фокусирането в среда на безредие и липса на правосъдие е трудно. Създава се страхотна почва за евтин популизъм и опортюнизъм. Това ни пречи да виждаме голямата обща картина за това, което трябва да се случи с държавата ни, за да стане тя устойчива на външни рискове. Ние сме късметлии, че все още не сме станали свидетели на външни фактори, които ще станат стрес-тест на държавата.

Но аз вярвам, че ако има положителни промени, те моментално ще се отразят на отношението на хората - както се слчуи в Румъния. Няма как след като с теб за злоупотребили с обещанията да продължиш да вярваш на появяването на нови измислени герои, които да водят до същите резултати.


Източник: http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2016/02/23/2710437_chovekut_koito_predizvika_premierski_katarzis/

Публикувана в У нас
Петък, 19 Февруари 2016 17:58

Фрогоко: Модерните млади за Левски

Ето как модерният млад българин, който предпочита да се себеизразява с помощта на графити по стени и подлези, възприема Апостола на свободата.
За него Левски е вечно жив, знакът за безкрайност го доказва.

 

Източник: http://frognews.bg/news_107207/Frogoko-Modernite-mladi-za-Levski/

Публикувана в У нас

България е страната на оправданите, а не осъдените политици. Независимо от коя партия са - БСП, СДС, ДПС, НДСВ, ГЕРБ и т.н. - никой никога не е бил осъждан, всички са невинни.

26 години през т. нар. преход българската държава видимо се разграбва, но до ден-днешен няма осъдени овластени лица. Това вече започва да не е изненада. И днес като се огледаме - държавата разграбена – виновни няма.
На 19 февруари 2008 г. след като бе оправдан и по последното – четвърто дело бившият кмет на София Стефан Софиянски изрече култовата фраза: „Аз съм единственият доказано некорумпиран политик”.
В днешни дни зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов се превръща във втория "доказано некорумпиран политик”. Срещу бившия столичен кмет бяха водени три дела за бизнесцентровете "Гурко", "Милениум център", както и за ремонта на Централните хали. И трите приключиха с оправдателни присъди, а разследването за местността "Погребите" бе прекратено още в досъдебна фаза, поради липса на данни за извършено престъпление. В деня, в който съдът постанови "невинен" за Софиянски, бившият главен прокурор Никола Филчев, който беше повдигнал четири обвинения срещу него, отлетя за Казахстан, където беше назначен за пълномощен посланик на България.

В зората на демокрацията се проведоха множество знакови дела. Очакванията бяха, че ще бъдат посочени и осъдени виновниците за състоянието на страната. И от този период остават единствените две ефективни присъди срещу висши политици. От тогава до ден-днешен няма осъден висш политик.

През 1990 г. Георги Атанасов е освободен от всички постове в преименуваната Българска социалистическа партия. През 1992 г. е осъден на 10 години затвор за финансови злоупотреби, но е помилван от президента Желю Желев през 1994 г.

От ноември 1991 до юли 1994 се води дело, в което Григор Стоичков /член на политбюро на БКП и вицепремиер до 1989 г./ и Любомир Шиндаров са обвинени в това, че са нарушили нормативните документи за санитарните радиационни правила и не са взели достатъчно ефективни мерки за опазване здравето на населението при Чернобилската авария през 1986 г. Стоичков е осъден на две години затвор. Преживява инфаркт през 1995 и е освободен предсрочно през април 1996 г.
От 1992 г. е и друго шумно дело – срещу Андрей Луканов, премиер на две правителства – от 8 февруари до 21 септември 1990 г. и от 22 септември до 20 декември. Този период остава в съзнанието на българина като „Лукановата зима”, правителството едностранно преустановява плащанията по външния дълг и страната остава изолирана от международните финансови пазари до уреждането на отношенията с кредиторите през 1994 година. На 7 юли 1992 г. по искане на тогавашния главен прокурор Иван Татарчев 36-ото НС му отнема депутатския имунитет. На 9 юли 1992 г. е арестуван и подведен под отговорност във връзка с разследването на т. нар. дело № 3 за безвъзмездните помощи, раздавани по Живково време на държави от Третия свят и “братски партии”. Лежи в килиите на столичното следствие. Не е осъден и делото е прекратено. Освободен е на 30 декември 1992 г. Луканов веднага подава жалба до Европейския съд по правата на човека в Страсбург. И през март 1997 г. ЕСПЧ определя, че задържането под стража на Андрей Луканов не е било законно по смисъла на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, и България е осъдена да плати 40 000 френски франка за незаконния му арест. Друго знаково дело, водено под номер 1 срещу Тодор Живков, също не приключва с осъдителна присъда.

Аферата „Сапио”

В историята без осъдителни присъди остава и аферата „Сапио”. Експерти я оценяват като „айсберга” на корупцията по времето на Иван Костов, други анализатори я определят като „началото, когато краденето се превръща в държавна политика”. По аферата осъдени няма.

Аферата „Сапио“ е случай от 1992 г., при който фондация „Сапио“ безмитно внася в България стоки с личното разрешение на тогавашния министър на финансите Иван Костов. На 24 март 1992 г. Костов, в качеството си на министър на финансите в правителството на Филип Димитров, подписва разрешение, с което фондация „Сапио“ една седмица да осъществява безмитен внос на стоки. Фондацията е собственост на бившия депутат от СДС във Великото народно събрание Ясен Златков. Въпреки че разрешението е парафирано като „еднократно, по изключение“, фондацията го размножава и с него внася няколко големи пратки. Ясен Златков успява да внесе в България стоки за около 5 млн. долара.

Няколко месеца по-късно в пресата се появяват обвинения, че разрешението е издадено в нарушение на въведения през февруари 1992 г. данъчен режим за фондации. Главна прокуратура започва предварителна проверка по случая, която завършва на 10 февруари 1993 г., установявайки, че Костов не е нарушил законите на страната, тъй като само подписът му не разрешава вноса и писмото не е заведено по надлежния ред в Министерството на финансите, като липсва син печат от МФ. Самият Иван Костов твърди, че е имал правно основание да издаде разрешение за внос. Според него престъплението е в нееднократното използване на разрешението, като още докато е министър на финансите, започва съдебно дело срещу Фондация „Сапио“, с което имуществото на фондацията е запорирано и митниците си възстановяват нанесените им щети. Ясен Златков емигрира в САЩ и регистрира Фондация „Сапио“ зад граница.
През 1994 г. е съставена анкетна комисия към Народното събрание, която установява, че фондация „Сапио“ е нанесла щети на държавния бюджет от невнесени акцизи, мита и данъци в размер на 338 498 022 тогавашни лева, равностойни на 13 540 000 щатски долара. През 1999 г. тогавашният главен прокурор Иван Татарчев първоначално възлага предварителна проверка и оповестява, че е завършила с мнение за образуване на следствие срещу Костов. Но не завежда дело, което впоследствие оправдава с изтичащия си мандат (1999). През 2002 г. се появяват твърдения, че давността по делото „Сапио“ е изтекла, но Татарчев оспорва и застъпва тезата, че давностният срок е до 2008 г. През февруари 1999 г. Никола Филчев става главен прокурор и обявява, че е отказано образуването на предварително производство по аферата "Сапио", включително и срещу Иван Костов. Тогава Филчев казва само, че по този начин се слага "край на войната между институциите", но не подписва прокурорски акт.

Това е времето, когато на мода са фондациите. „Сапио” е една от първите фондации. Тя е създадена през 1990 г., регистрирана е в съда на 2 април 1991 г. Председател е синият депутат Ясен Златков, близък на Иван Костов. ”Сапио” бързо създава 11 клона в различни сфери – на забавленията, здравеопазването, училищата, магазини и др. През 1991 г. с нестопанска цел е създадена политическата фондация „Демокрация”. Година по-късно за улесняване на стопанската й дейност, се създава ЕООД ”Фодем” – дружество с ограничена отговорност, но то се управлява от изпълнителния директор на фондацията. И с фондация „Демокрация” се завихря скандал, в който участва името на Иван Костов. Двадесет дни преди местните избори руският бизнесмен Майкъл Чорни, с публикация във в. „Труд” обвинява Костов, че го е изнудвал за пари. Десет дни преди парламентарните избори, във фондацията постъпват като дарение 189 000 долара от регистрираната в Кипър офшорна фирма „Ромент Трейдинг”. Кипърски адвокат чрез в. „Труд” прави изявление, че банковият превод е извършен по нареждане на бизнесмена Майкъл Чорни. От фондацията твърдят, че произходът на парите е проверяван от Бюрото за финансово разузнаване и няма данни Майкъл Чорни да е дарител.

Кръгът „Орион”

При аферата „Орион” за първи път се прокарва твърдението за обръчи от фирми. Българска земеделска и промишлена банка е създадена през 1995 г. и става известна като банката на кръга „Орион”. Босът на „Орион” е Румен Спасов, син на дългогодишен зам.-министър на вътрешните работи ген. Мирчо Спасов, който по-късно е и зав. отдел „Задгранични кадри” на ЦК на БКП. В създаването на БЗПБ участват различни бизнесмени, свързани с БСП и т. нар. орсовски – земеделски организации на някогашните ТКЗС-та, реанимирани по законопроект на левия депутат Златимир Орсов. Акционер е и шефът на строителната фирма „Колонел” Ангел Василев, по-късно разследван и един от обвинените за убийството на премиера Луканов (1996 г.).

Председател на Надзорния съвет на банката на „Орион” БЗПБ е Веска Меджидиева, съпруга на Румен Спасов. През 1995 г. тогавашният главен прокурор Иван Татарчев атакува в съда учредяването на БЗПБ и през април 1996 г. състав на Върховния съд заличи регистрацията й, приемайки, че тя е учредена с фантомни нерегистрирани по закона земеделски организации.

Малко по-късно става ясно, че за учредяването на банката Румен Спасов е използвал 6 млн. долара от руския бизнесмен Майкъл Чорни, осигурени чрез дилъра Павел Тренев. Касета с неговите признания е предадена от лидера на СДС през 1996 г. Иван Костов на главния прокурор Иван Татарчев.

Заличаването на банката довежда до разпад на „Орион”. През 1996 г. Веска Меджидиева бяга от страната в ЮАР, където местните закони я пазят от исканата от българските власти екстрадиция. Съпругът й Румен Спасов я последва. Той умира в ЮАР (2009 г.) от рак.

Срещу Меджидиева се водят няколко наказателни дела, по които е оправдана. Едното е за източването на 78 млн. (стари лева) от БЗПБ. Румен Спасов е обвинен, че ползва кредити от порядъка на около 10 млн. долара, които не връща от Българска земеделска банка, свързвана с и името на Атанас Тилев. По разследването на убийството на Луканов основната версия, по която следствието работи е, че то е поръчано именно от боса на „Орион”, до доказването й в съда не се стигна. Приживе Луканов влиза в остър и открит конфликт с Румен Спасов и съпругата му Веска Меджидиева.

Павел Тренев е също забъркан в сагата около кръга "Орион" – той е подсъдим по делото за източване на 6 млн. долара от Централна кооперативна банка (ЦКБ) през 1995 година. Изчезва от България безследно, а години по-късно се появява в Чикаго. През 2001 година, е открит случайно при полицейска операция срещу кражбата на автомобили в столичния кв. „Дружба“. Делото срещу него стартира три години по-късно – през 2004 година. След като е освободен от ареста, Тренев отново изчезва и до днес не е ясна съдбата му.

През 2014 г. делото за източените 6 млн. долара от сметки на Майкъл Чорни тръгва на 19 март на втора инстанция в Софийския апелативен съд десет години след старта му. На първа инстанция делото е приключило с оправдателни присъди. На 5 февруари миналата година основният подсъдим - Павел Тренев, наричан още "дилърът на кръга "Орион", беше оправдан изцяло поради липса на доказателства, както и заради несъставомерност на повдигнатото му обвинение.

Банкови фалити

Въпреки грандиозния крах в българската банкова система, когато през 1996 година фалираха 15 банки и при това потънаха 1700 милиарда стари лева, виновни и осъдени също няма.

БНБ пусна списък от т. нар. кредитни милионери, на които приписа въпросните 1700 милиарда стари лева, като необслужвани кредити. След 1997 година стартираха дела срещу много банкери, но до осъдителни присъди не се стигна. Обратно – банкери осъдиха държавата в Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург. Така заканите на главните прокурори Татарчев и Филчев десетките дела за фалитите и източването на банките да приключат с осъдителни присъди увиснаха като голословни намерения.

В наши дни продължава практиката за шумни обвинения, дълги процеси и оправдателни присъди. В края на януари Цветан Цветанов бе оправдан и по третото последно делото, което се водеше срещу него в съда. Така бившият вътрешен министър стана един от последните засега „доказано невинни” властимащи от прехода.

Преходът е пренаситен на съдебни саги – всяко следващо правителство обещава, че виновните от предходното ще бъдат осъдени. Но до този момент делата, които са приключили завършват с „Невиновен” в името на народа.

В различните епизоди на вече 26-годишния преход в главните роли освен МВР, съд и прокуратура бяха различни имена сред тях освен Цветанов, който е бивш вътрешен министър имаше и други министри в повечето случаи отново бивши – Николай Цонев, Емилия Масларова, Мирослав Найденов. Има дори зам.-председател на Народното събрание – Христо Бисеров. Вицепремиерът в правителството на Любен Беров Нейчо Неев, останал известен с фразата си „Ега ти държавата, щом аз съм й вицепремиер” съвсем не на шега също може да бъде включен в списъка със съдебно преследвани и оневинени държавни мъже.

През март 2000 г. на Неев бяха повдигнати обвинения от главния прокурор Никола Филчев за незаконен износ на петролни продукти за над 211 млн. стари лева. Законът предвижда до 200 хил. лв. глоба или до 15 г. лишаване от свобода. Ексвицепремиерът търгувал с петрол по време на предишното югоембарго през 1994 г., наложено от ООН заради войната с Босна. Първоначално делото се проточи, защото трима обвиняеми поискаха служебни адвокати. Делото влезе в спецотчета на Филчев. Самият Неев изкара близо месец арест и бе освободен срещу 3000 лв. гаранция. С гаранции са и другите подсъдими. По-късно делото беше прекратено.

Цветанов три пъти невинен

Срещу Цветан Цветанов – настоящ зам.-председател на ГЕРБ и председател на ПГ на партията в съда влязоха три дела. Бившият вътрешен министър, който ще остане в историята на МВР с акциите със странни имена и раздаването на „присъди”, като че ли претърпя своеобразен катарзис, след като стана подсъдим и не един път се позоваваше на презумпцията за невинност – всеки е невинен до доказване на противното.
По първото от трите дела, по които бе оправдан и от трите съдебни инстанции бе за длъжностно присвояване на 50 хил. лева в полза на бившия директор на РЗБОП-Велико Търново Орлин Тодоров.

Второ от делата му въобще не стигна до втора съдебна инстанция - по него прокуратурата се отказа да поддържа обвиненията, които повдигна по делото и съдът го оправда. В този процес бившият вътрешен министър беше подсъдим с тримата бивши директори на СДОТО - Сергей Кацаров, Камен Костов и Цветан Иванов. И тримата също бяха оправдани.

По третото делото – това за шестте НЕ за разпореждане за подслушване, той чу два пъти виновен, преди да бъде окончателно оправдан. През май 2014 г. Цветанов Софийският градски съд (СГС) го осъди на 4 години затвор, присъда, която бе потвърдена и от Софийският апелативен съд (САС). На 19 юни ВКС обаче отмени решението на САС и върна делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Решението беше подписано с особено мнение на съдия Жанина Начева. Вторият път, Софийският апелативен съд (САС) оправда Цветанов. Така делото отново беше на вниманието на Върховния касационен съд (ВКС) и януари тази година той не окончателно оправдан и по него.

През февруари миналата година стана ясно, че производството срещу бившия земеделски министър е прекратено с постановление на градска прокуратура от 4 февруари 2015 г. Основният свидетел по делото не е предоставил достатъчно ясни и конкретни факти, които да дават възможност на градската прокуратура да поддържа обвиненията срещу скандално известният Мирослав Найденов, който беше земеделски министър в първия кабинет на Бойко Борисов /2009-2013/. Съдебната сага с негово участие започна две години преди това - през март 2013 г. прокуратурата повдигна три обвинения на бившия земеделски министър Мирослав Найденов - за корупция, принуда и служебна злоупотреба. Още тогава в писмо на Найденов разпространено до медиите минути след като стана ясно, че е обвиняем, той заяви категорично, че не се притеснява „нито от Калина Илиева, нито от СРС-тата, с които е била окичена, нито от твърденията на други лица, свързани с това дело, които са склонявани да свидетелстват срещу мен... Повдигнато ми е обвинение по дело, което е отлежавало 3 години и половина в изчакване на подходящия момент, но за мен това е възможност да изчистя името си и да посоча поръчителите". Днес Найденов е бизнес лидер – председател на Управителния съвет на Сдружение „Съюз за стопанска инициатива” (ССИ).

Срещу бившия военен министър Николай Цонев се водеха общо три дела в цивилен и едно във военен съд.

В началото на миналата година Върховният касационен съд (ВКС) окончателно потвърди оправдателните присъди по дело срещу него, съдията Петър Сантиров и ексглавния секретар на финансовото министерство Тенчо Попов. Цонев, Сантиров и Попов бяха обвинени по времето на първото управление на ГЕРБ, че са предлагали подкуп от 20 000 евро на следователя Петьо Петров, за да прекрати дело срещу Цонев. Делото стана особено популярно, след като на 1 април 2010 г. ексвоенният министър бе арестуван от прокурора тогава Роман Василев с думите: "Тъй като сте абсолютен престъпник, долу на земята!". По това делото нито една от трите съдебни инстанции не произнесе присъда виновен. През октомври 2012 г. тримата бяха напълно оправдани от Софийския градски съд. Апелативните съдии се съгласиха с решението му.
Още в средата на 2013 г. ВКС потвърди друга оправдателна присъда на бившия военен министър за престъпление по служба. Върховният съд също реши, че той не е виновен по дело за покупката на машина за хангари (технология за комплектомобилна производствена линия за метални конструкции). По него отново и градският съд го оправда още през ноември 2010 г., а апелативният съд потвърди присъдата. Преди това през юни 2012 г. Цонев бе признат окончателно за невинен по други две дела. Едното от тях доби популярност като делото за "Терем". По него прокуратурата го беше обвинила за това, че на 25 юни 2009 година, като министър на отбраната - едноличен собственик на капитала на дружеството "Терем", Цонев се е разпоредил с целеви средства не по предназначение. По-малко от две седмици преди това, на 1 юни пък Цонев окончателно беше оправдаван по т. нар. "военно дело" срещу него, по което бе подсъдим за времето от преди 13 години, когато е бил директор на Дирекция "Управление на доставките" в Министерството на отбраната. Тук той беше подсъдим за сключени четири неизгодни сделки, с които бил ощетил ведомството.

Масларова и Бисеров – невинни засега

На 3 ноември 2013 г. изненадващо се разбра, че зам.-председателят на Народното събрание Христо Бисеров подал молба за напускане на ДПС и НС като се посочваше единствено, че мотивите му са лични. Няколко дни имаше мистериозни догадки, защо Бисеров направи това докато стана ясно, че има проверка, свързана с класифицирана информация, по случая. Тази проверката е била свързана със сигнал, който е изпратен от ДАНС в прокуратурата.

Близо година и половина след събитията Софийска градска прокуратура (СГС) внесе отново обвинителен акт срещу него. Той бе предаден на съд за извършени три престъпления – за избягване установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери, за нарушаване на Валутния закон относно задължението за деклариране на сделки с валутни ценности и за затаяване на истина в писмена декларация, подадена пред Сметната палата. Два месеца по-късно той бе оправдан от първа инстанция, а прокуратурата заяви, че ще протестира пред Софийският апелативен съд. Със сигурност до съд обаче няма да стигне дело за пране на пари. С постановление от 3 февруари тази година СГП е прекратила наказателното производство срещу него Ивайло Главинков поради недоказаност на обвинението за „пране на пари”.

Бившият министър на труда и социалната политика Емилия Масларова също чу, че е невинна от първа съдебна инстанция. Тя беше оправдана от Софийски градски съд в края на миналата година по делото за присвояване на над 10 милиона лева от ремонта на социален дом в Стара Загора. Решението на Софийският градски съд (СГС) дойде пет години след повдигнато й обвинение от главния прокурор Борис Велчев.

Батко също е невинен

Доказано невинен на две съдебни инстанции засега след 7-годишна съдебна сага, наблюдавана и от Брюксел, е и изпълнителният директор на Фонд „Републиканска пътна мрежа“ Веселин Георгиев. Прокуратурата заяви, че ще протестира и така вече 8-ма година след скандала тази съдебна сага все още няма окончателен край. Според обвинението в нарушение на Закона за обществените поръчки през 2006 и 2007 година Веселин Георгиев като длъжностно лице е одобрил сключването на договори за обществени поръчки за десетки милиони между ръководения от него фонд и фирми, с цел да набави имотна облага за братята си Бойко и Емил Георгиеви. През октомври същата година СГС го оправда и по делото за престъпления по служба с цел облага.

Без финал е и друго шумно дело това срещу бившия министър-председател Сергей Станишев обвинен, че е загубил седем документа с класифицирана информация. Документите, според обвинението са изгубени в периода 04.11.2005 г. - 27.07.2009 г. в София. Тъй като Станишев не е осъждан и от деянието не са причинени имуществени вреди, прокуратурата внесе предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание. То тръгна едва в края на миналата година.

Повече от 7 години тече и друг съдебен епизод – този по Делото САПАРД – няма край – няма, но пък в Германия, където беше международното продължение на българската схема, бяха издадени осъдителни присъди.
Дълга е и сагата с политика и собственик на ЦСКА Александър Томов. Преди година на 17 февруари СГС оправда Томов по обвинението му за източване на близо 29 млн. лв. от "Кремиковци" и други 3.5 млн. евро от футболния отбор ЦСКА. Делото бе разгледано за втори пореден път от СГС, шест години след неговото начало. Първоначално Томов бе получил 9-годишна осъдителна присъда на първа инстанция, произнесена през януари 2011 г. Две години и девет месеца по-късно Софийският апелативен съд (САС) отмени това решение и върна делото за ново разглеждане.

Така 26 години вече нито един висш политик, магистрат или служител не е вкаран зад решетките. И всички се чувстват спокойни, че ако попаднат под ударите на съдебната власт ще почувстват това като погалване по главата с крайна „диагноза” – Невинен.


Източник: http://www.bgnes.com/bylgariia/politika/4409602/

Публикувана в Подземия

Коментарът e на проф. д-р Николай Слатински от личния му профил във "Фейсбук". Заглавието и акцентите са на редактора.
Властта, особено тази власт, управлява без каквато и да било стратегия. Тя действа ситуативно, „отиграва“ проблемите, имитира управление, симулира наличието на някакви идеи и се опитва да внушава чрез пропаганда, че нещо прави. Всъщност, тя се опитва да обясни, че макар и да не прави нищо, го прави добре.
Подобно „управление“ като номер минава у нас. Малко харизма, малко медийно промиване на общественото съзнание, малко еврофондове и много взети назаем милиарди, срещу ипотекиране на бъдещето на държавата, а вече и на нейното настояще.
Но това е така не от вчера, камо ли от днес.
Днес обаче има повод за замисляне и тревога.
Защото властта очевидно е загубила ориентация, инстинктите й за оцеляване вече не работят, тя започва да се поддава на паника. Всичко, което се случва е все едно при снишаващия се стремително дирижабъл, хората в неговата кошница да започнат да изхвърлят от нея торбите с пясък, само и само той да се поиздигне поне с малко. Но проблемът е, че всъщност дирижабълът е пробит и шумът, който се чува е от изтичащия от него газ.
Ние виждаме, да го кажа отново, паника у властта. Ние съзерцаваме пасивно пълната загуба на ориентация у властимащите. Пред очите ни е започналото свободно падане.
Проблемът е, че поради разни въздушни течения, това падане може да се забави, да ни се струва, че ние криво-ляво, но летим. Това обаче не е летене, то е носене в разни посоки и по капризите на ветровете. Единствената реална перспектива е неизбежния удар в земята.
За жалост, като общество отново и отново се хвърляме да обясняваме някой конкретен ход, дадена импровизация, отчаян опит да се симулира контрол върху дирижабъла. Това е взиране в повърхностното, във видимото от притъпените ни сетива.
А трябва да търсим дълбоката причина за случващото се. И тя е в пълната неспособност на властта да овладее управлението на дирижабъла „България“. Никога и никъде не се е случвало една сложна система, каквато е държавата, с нейното общество и гражданите й, да е издържала дълго на „управление“ от паникьосани, загубили ориентация, имитиращи управление и симулиращи контрол върху властта, изплашени и напълно неспособни да се справят с положението любители. За жалост, едва ли точно ние, ще сме първите, които ще избегнат възмездието, за това, че са поверили управлението на държавата си на точно такива паникосани и дезориентирани аматьори…

 

Източник: https://www.facebook.com/nikolay.slatinski?fref=ts

Публикувана в Гледища
Сряда, 17 Февруари 2016 09:26

Как стигнахме дотук

Публикуваме коментарът от "Фейсбук" страницата на Христо Иванов, бивш министър на правосъдието, относно готовността на Европейската комисия да преустанови действащия механизъм за надзор върху вътрешните работи и правосъдието на Румъния, преди да направи същото за България. Заглавието и акцентите са на редактора.

Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер е обявил готовност запрекратяване на европейския мониторинг за Румъния заради добрите резултати от борбата с корупцията. България, заради липсата на резултати от борбата с корупцията, вероятно ще продължи да бъде наблюдавана. С това ЕК изпреварващо съобщава съдържанието на предстоящите заключения на Европейския съвет, които официално ще обявят предоставянето на перспектива за излизане на Румъния от мониторинга след един или два доклада. Това (би трябвало да) е моментът на истината в София.

Важно е да си отговорим как стигнахме дотук и този отговор се съдържа в докладите на ЕК по мониторинговия механизъм. Фокусът на този мониторинг е един – гарантирано ли е на практика върховенството на правото и какви са резултатите от борбата с корупцията ПО ВИСОКИТЕ ЕТАЖИ НА ВЛАСТТА. Всичко останало - законодателни изменения, реорганизации, графици, съвети, обучения, координация и пр., е просто средство за постигане на тези резултати. От тази гледна точка съдебната реформа е едно просто нещо - привеждане на институциите на съдебната власт в състояние на практика да поемат отговорността да гарантират върховенство на правото и да се борят с корупцията по високите етажи на властта, включително в своите собствени редици.

В Румъния още преди присъединяването към ЕС направиха институция, годна да се бори с корупцията по високите етажи на властта. По същото време България се посвети на поредица от буфосинхронни уйдурми, които да прикрият трайния политически консенсус сред политико-бизнес кръговете, че техните висши представители трябва да останат недосегаеми за закона. Положение, което с охота е гарантирано от прокуратурата, лобитата в съдебната власт и другите регулатори и контролни институции, както и от пропагандната машинария, имитираща медии.

В резултат след близо 10 години наблюдение последният доклад за Румъния отново констатира наличието на впечатляващи конкретни резултати. Докладът за България отново констатира липсата на такива резултати и уйдурмите продължават със страшна сила.

Последната година е истински връх в това отношение - след масовите антикорупционни протести от 2013 г., след събарянето на КТБ, след активизацията на българските съдии, които поискаха изчистване на съдебната власт, след оголване до ослепителна очевидност на срастването между медийна, икономическа, съдебна и политическа власт в лицето на модела "Пеевски" - мнозинствато във Висшия съдебен съвет (ВСС), водено от главния прокурор, и политическата ни класа успяха и през 2016 г. да предотвратят началото на реална борба с корупцията и да спрат много от реформите, нужни за демонтажа на този модел.

Струва си да припомним акценти.

В опит да хванем влака през декември 2014 - януари 2015 г. заедно с колеги от кабинета и парламента предложихме да последваме румънския модел и да създадем специализирана независима (!) институция, обединяваща специално подбрани (!) прокурори и разследващи полицаи, които да водят наказателно преследване срещу корупцията по високите етажи на властта. Такава беше предвидена и в първия вариант на правителствената стратегия за борба с корупцията.

След като главният прокурор Сотир Цацаров се противопостави на подобна мярка, премиерът взе политическо решение вместо нея да има специализирано звено, интегрирано в настоящата нереформирана структура на прокуратурата, МВР и ДАНС. Звеното има ограничен брой служители, които не са минали никакъв специален подбор или обучение и няма никакви причини да се очаква да разполагат с необходимата институционална независимост, лична мотивация или специализирана подготовка да се изправят срещу корупционните схеми, които иначе всеки ден пълнят страниците на (реалните) медии у нас. То е подчинено на заместник-главен прокурор, чието име се крие от обществеността, очевидно защото се осъзнава, че съобщаването му няма да генерира, а напротив - ще отнеме – доверие. За сравнение - шефката на румънската специализирана прокуратура г-жа Лаура Кьовеши е герой не само в Румъния, но все повече и у нас. В края на годината това звено отчете с половин уста 30-ина разследвания срещу цаца от ниския и средния ешелон на местната, съдебната и централната власт, но нито една знакова фигура или такава, която може да бъде заподозряна, че реално носи отговорност за подмяната на легитимното демократично управление с обирджийски схеми, което се наблюдава у нас от години.

Паралелно в течение на 2015 г. в съдебната власт се разви най-сериозният от години скандал, свързан с корупция и търговия с влияние: казусът "Софийски градски съд", прераснал в казуса "Ченалова - Янева", довел до "СМС гейт". Червената нишка на тези отварящи се като матрьошки скандали е опитът на различни лобита в съдебната власт да предотвратят разплитането на подозираната корупционна схема в СГС. Това беше и най-добрият ни шанс за начало реална операция "чисти ръце" в съдебната власт, включваща главния прокурор, ВСС и ВАС. Вместо това обаче цялото развитие на тези казуси беше белязано от отказа на ВСС и прокуратурата да се занимае със същността на излизащите на повърхността твърдения, подозрения и данни.

Не беше предоставен сорс-кодът на предишния софтуер за "случайно" разпределение на делата ("Лоу чойс") за проверка на подозренията за скрити функционалности (въпреки множеството ми призиви за това), не беше проведена проверка на сървърите на СГС и други съдилища с висок корупционен риск (на първо място ВАС) за следи от манипулация на разпределението на конкретни дела (отново - въпреки десетки призиви), записите от разговорите Ченалова - Янева бяха проверени по начин, който в най-добрия случай може да бъде наречен гавра. През цялото време г-н Цацаров лидираше опозицията срещу всички проверки и когато най-накрая обяви, че прокуратурата ще проверява и съдържанието на записите, изначално изключи себе си от кръга на проверяваните лица и не направи дори привидно усилие да се отстрани от възможността да влияе върху хода на проверката като свръховластен ръководител на централизираната прокурорска йерархия. Когато в навечерието на посещението на експерти на ЕК опитах да поставя на обсъждане пред ВСС дали не може да се направи повече за една убедителна проверка – бях обвинен, че правя преврат срещу главния прокурор и премиера. В забележителен синхрон пропагандната машина на Пеевски атакуваше всеки, който посмее да заговори за независима прокурорска институция, да настоява за проверка по скандалите или по друг начин стане неугоден на своя най-ценен и пазен клиент - Сотир Цацаров.

Съвсем логично някои от най-тежките констатации от тазгодишния доклад за липсата на воля за разследване на корупциия са свързани с казусите около СГС и ЕК отново (на две места!) препоръча независима и убедителна проверка по тях. В седмиците след доклада обаче няма никакво усилие да се поеме отговорност за това тотално фиаско от страна на мнозинството във ВСС и главния прокурор. Очевидно е, че те решиха, че това е краят на темата - санким, до следващия доклад остава цяла година. Нещо повече - когато в резултат на тези бурни успехи ЕК препоръча независима проверка на прокуратурата, в София се заеха да превърнат това начинание в поредната размита имитация и губене на време и пари. И, разбира се, аз бях обявен за виновник за доклада (сега ще бъда виновен и за разделянето ни от Румъния).

Пак през тази славна година бяха "загубени" тефтерите на Филип Златанов, с което беше турен край на всякакви очаквания да се понесе отговорност за превръщането на комисията за конфликт на интереси (КПУКИ) от поредната "мярка" за пред Брюксел в инструмент за политически натиск. Разбира се, отговорност не беше понесена нито за безславния край на делото, нито дори за изчезването на тефтера.

Паралелно продължи неотклонното замитане на казуса КТБ и напоителното прехвърляне на сметката към джоба на българските граждани. Вчера в опит да се омекоти ефектът от разделянето ни с Румъния биде разпоредено докладът на английския консултант да бъде предоставен на прокуратурата. Нещо, което е трябвало да стане веднага след изготвянето му и с което се признава, че за близо две години след като участва в сриването на КТБ, прокуратурата не е напреднала в изясняването на цялостната схема на политико-финансовата пирамида и просто чака връщането на Цветан Василев от Белград.

Изброяването може да продължи – скандали, на които институциите отказват да реагират или, ако са принудени да се задействат, правят това с безочлива демонстрация, че всичко ще бъде само моментен кризисен PR и тотално замитане под килима. Отговорност няма нито за извършителите, нито за онези в прокуратура, полиция, съд, контролни органи, които се занимават с замитането. Пропагандно тази схема се обслужва от пеевската машина, която аз отказвам да наричам "медийна".

Пред същите тази година видяхме как политическата класа отказа да реформира конституционния статут на главния прокурор и да въведе каквато и да било форма на ефективна демократична отчетност. Не бива да пропуснем, разбира се, и инициативата от последните дни за определянето на по един зам.-министър за борба с корупцията във всяко министерство - мярка, с която окончателно ще тръшнем Румъния в земята.

В резултат на тези успехи в борбата с контрабандата дори изпращащият св. валентиновско-трифон-зарезановски сърчица Юнкер днес е принуден да обяви възможността за разделяне на Румъния от България. Родината ни е изправена пред поредното унижение да станем вече единствен в ЕС сертифициран парий по отношение на фундамента на държавността - наличието на върховенство на правото.

Изходът е прост и се състои в поемане на отговорност. Политическият ни елит би трябвало да осъзнае, че е време за реална промяна на "правилата на играта". Или да слезе от историческата сцена.

За пореден път призовавам парламента и политическите лидери, включително премиера Борисов, да поемат ясен ангажимент за радикална реформа на прокуратурата, МВР и другите служби, свързани с борбата с корупцията, за премахване на безконтролността на главния прокурор и за създаване на ефективно работеща прокуратура, която да гарантира сигурността на българските граждани и да разруши срастването на публичната власт с организираната престъпност.

Изключителни заслуги за този резултат има на първо място г-н Сотир Цацаров. Три години след началото на мандата му е пределно ясно, че той е лидер на антиреформаторското мнозинство във ВСС, вдъхновител на парламентарната съпротива срещу пълноценните изменения в конституцията, гарант, че в прокуратурата няма да мръдне нищо в посока повишаване на капацитета за борба с корупцията и скъпоценен клиент на пеевската пропагандна машина. Не е ли време е да поеме някаква отговорност, най-малкото като използва нововъведената възможност да бъде изслушван от Народното събрание по конкретни въпроси и от парламентарната трибуна да обясни на всеки български гражданин в името на какво счита, че трябва да продължи да заема поста главен прокурор в оставащите 4 години от своя мандат и нашия живот? За какво точно му служи неговият безконтролен статут, за чието съхраняване се бори толкова много? Отговорност следва да бъде понесена и от другите основни фигури на мнозинството във ВСС – шефовете на етичната и дисциплинарни комисии, новоизбрания представляващ.

Както се казва – да бъдем оптимисти.


Източник: https://www.facebook.com/hristaky/posts/10207871815206132

Публикувана в Гледища

Вместо да гледат към бъдещето, много българи се потапят все повече в своето митологизирано минало - там, където дремят "турското робство", ситият комунизъм и дядо Иван. Как да си обясним този носталгичен унес?

Българинът може да бъде спокоен. Неговото „турско робство“ отново беше спасено, този път с цената на една министерска оставка. И с тържествените обещания на всички участници в затихващата разправия, че никога повече няма да се съмняват в своето робско минало. А за да бъде триумфът пълен, край Дунава светнаха лампичките върху новата статуя на владетеля на Видинското царство Иван Срацимир. Този паметник достойно се нарежда до светещия цар Самуил в София и до подготвяната за откриване, все още загадъчна статуя на цар Борис Първи.

В тъмните покои на историята

През второто десетилетие на 21 век в топяща се демографски България се наблюдават някои странни явления. Вместо да гледа напред към бъдещето, част от политическата класа все по-често изпада в тежък носталгичен унес и със зъби и нокти брани тъмните покои на миналото. В ход е, например, поредната масирана кампания за закриване на Комисията по досиетата. Нарастващото любопитство на изследователи и общество към деянията на кадровиците от ДС и към забранените от закона досиета на починали лица се сблъсква с твърдата решимост върху тези важни исторически източници за тоталитарния режим да остане забраната с гриф „строго секретно“. Сиреч, пропагандните митове за репресивния „патриотизъм“ и служба в името на тоталитарната родина да си останат хербаризирани в съзнанието на новите поколения.
Продължава да се шири и патологичната привързаност към няколкото съветски МИГ-ове, от които се очаква да охраняват българското, а и натовското въздушно пространство. Въпреки примитивната им електроника и двигателите втора, та дори и трета употреба. Мантрата, че съветското въоръжение си остава непобедимо, както и че връщането на казармата ще направи от младите българи истински мъже, вилнее вече трето десетилетие в съзнанието на неподозирано голям брой българи. Без никой сериозно да си зададе въпроса в какви казарми и поделения ще бъдат настанени бъдещите редовни войници, кой и с какви средства ще финансира тяхното облекло, изхранване, оборудване...

Какво е обяснението за тези устойчиви нагласи? И дали в тях не се крие и причината за обстоятелството, че българите се самоопределят като една от най-нещастните нации в света?

Д-р Даниел Смилов от Центъра за либерални стратегии изброи пред Дойче Веле три причини за този носталгичен унес. Първата е, че сегашното правителство е загубило стратегическа ориентация и поради това търси „популярни” сламки, за които да се хване. „Министерският пост на проф. Тодор Танев отдавна беше под въпрос, но начинът, по който той в крайна сметка беше сменен, се оказа панически опит да се отклони вниманието от наистина тежките критики в доклада на ЕК. Вместо проблемите да се атакуват съдържателно, просто се пуска разсейваща димка“, коментира политологът.

"Соцносталгия и патетично русофилство"

Като втора причина Смилов посочва безпътицата на българската левица. „И в други постсоциалистически страни левицата е в тежка криза - Унгария и Полша са очевидни примери за това. Но при нас безпътицата доведе до вкопчването на БСП в соцносталгията и патетичното русофилство. А това разгражда образа им на европейска левица, който с много труд бяха започнали да придобиват в началото на 21 век. Казано иначе, те се връщат в миналия век. За това им помага и очевидното агресивно поведение на Русия в рамките на т.нар. хибридна война“, обяснява политологът. И добавя, че България се е напълнила с медии и сайтове, които не спират да славословят руското оръжие и да громят прехода. „Руските пари нямаше да дават ефект, ако българската левица не подготвяше почвата. Парадоксът е, че по този начин лявото не трупа доверие в себе си, а по-скоро руши вярата на българите, че заедно могат да постигнат смислени неща. А това е наистина опасно“, предупреждава анализаторът.
Третата причина за сегашното объркване на българското общество Смилов вижда в отслабването на ЕС и възхода на националпопулизма. Политологът припомня как години наред България живя под крилото на силен център в ЕС, в резултат от което успя да постигне напредък. „Сега обаче страната навлиза в период, в който здравината на собствените институции, отговорността на националните политици и партии става все по-решаваща. И тук има от какво да се притесняваме, тъй като родната сцена е изпълнена предимно със ситуационни играчи и инженерни проекти на корпоративни структури. В борбата за популярност вече никой не се свени да вади етнически, расистки и всякакви други карти, а медийната среда усилва тази тенденция, като „награждава“ тези, които отиват отвъд премереното, отвъд разумното. В резултат от това на всеки проблем се търси не най-адекватното, а най-екстравагантното и нелепо решение“, обобщава Даниел Смилов.

 

Източник: http://www.dw.com/bg/%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%BE-%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%BC%D0%BD%D0%BE%D0%B3%D0%BE-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8-%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D1%82-%D0%BD%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D0%B4/a-19037605

Публикувана в Четиво
Страница 1 от 9