Какво са променили събитията от 20 януари 1990 г.?

Четвъртък, 21 Януари 2021 12:14 Публикувана в Гледища Прочетена 224 пъти
Нападението срещу Баку през нощта на 19 срещу 20 януари 1990 г. е преднамерена и планирана наказателна акция, извършена от ръководството на СССР. Нападението срещу Баку през нощта на 19 срещу 20 януари 1990 г. е преднамерена и планирана наказателна акция, извършена от ръководството на СССР. Посолство на Азербайджанската Република в България

Обикновено в повечето страни по света януари се символизира с бял цвят, а карамфилът е символ на любовта. В Азербайджан това не е така. Азербайджанците си спомнят януари с червено и черно, а карамфилите са символ на траур в тази страна. Причината за това са кървавите масови убийства, извършени на 20 януари 1990 г. срещу мирното население и цивилни хора от военните части на Съветския съюз. Масовите убийства, започнали в Баку, по-късно продължават в други градове на страната в Ленкоран и Нефтчала. Само в Баку съветската армия убива 131 граждански лица, сред които са били азербайджанци, руснаци, евреи, татари и други народности, 744 са ранени, 841 души cа арестувани от органите на сигурността на Съветския съюз, 200 къщи и 80 автомобила, включително линейка са изгорени и унищожени.

Извършвайки събитията от 20 януари, ръководството на СССР има за цел да задуши националноосвободителното движение, започнало в Азербайджан през 70-те и 80-те години. През този период агресивните действия на другата съюзна република, Арменската ССР, срещу Азербайджан и опитите за незаконно завладяване на азербайджански територии, което е в нарушение на международното право, естествено вбесяват азербайджанците. Народът очаква ръководството на СССР да предотврати това. Съветското ръководство не само не предприема никакви стъпки в тази посока, но и тайно подкрепя арменците.

Мълчанието на различните държави и фактът, че всяка от различните сили има свои цели, също изиграва особена роля в развитието на предварително планираните събития според кървавия сценарий. Редица западни държави разглеждат подобни събития като част от плана да отслаби и унищожи СССР. Целта на съветското ръководство, което разпространява информация, че събитията уж се случват на религиозна основа, е да дискредитира националноосвободителното движение на азербайджанците на Запад, да го представи като опасна тенденция и, по този начин, да го задуши.

Според някои изследователи намеренията на М.Горбачов, който дойде на власт с цел да свали СССР са били по-мръсни и коварни. От една страна, той се опитва да изпълни плана, представен му от неговите арменски приятели в Кавказ, а от друга, извършва провокации срещу великия азербайджанец, който дълго е участвал в управлението на СССР - Гейдар Алиев, на чиито качества завижда през цялата си политическа кариера, и непрекъснато се опитва да го дискредитира.

В края на 80-те години, въпреки многократните опити на пенсионирания Гейдар Алиев да предотврати провокативните дейности от Армения и арменците в региона на Нагорни Карабах в Азербайджан и да предложи решения на М. Горбачов и неговото обкръжение, всички неговите действия остават без отговор. Опитите за преговори с ръководството на СССР, също са били неуспешни. Само благодарение на изключителната смелост и прозорливост на Гейдар Алиев той успява да се срещне с Владимир Крючков, член на Политбюро и тогавашен председател на КГБ, и да изрази своите виждания относно начините за разрешаване на така наречения Карабахски проблем, които би искал да сподели с М. Горбачов.

В края на 1989 - началото на 1990 г., по времето, когато ситуацията в Кавказ, включително в Азербайджан, излиза извън контрол, М. Горбачов се опитва да хвърли цялата вина от себе си и своето обкръжение върху Гейдар Алиев. През 1987-1990 г. разрушителният лидер на СССР, който не е бил в контакт с Гейдар Алиев в продължение на 3 години, на 19 януари 1990 г. – ден преди трагедията, му се обажда на него и казва, че в Азербайджан стават безредици и го обвинява за това.

По това време обаче за отношенията на Гейдар Алиев с Азербайджан и Баку не може да се говори, защото той е бил настанен в санаториума „Барвиха“ край Москва, където е бил под специалния контрол на съветските органи на сигурността и ако е имало такава възможна връзка, би било невъзможно съветското ръководство да не я предотврати. По-късно, като говори за обаждането на Михаил Горбачов, Гейдар Алиев казва:

„Отговорих му много сурово, казах му, че всичко това е клевета: първо, аз нямам такива отношения с Азербайджан, и второ, народното движение в Азербайджан възникна като решителен протест срещу несправедлива политика на Москва и азербайджанското ръководство".

За първи път Гейдар Алиев разбира за събитията в Баку на 20 януари 1990 г. от академик Георги Арбатов, разхождайки се из парка на санаториума. Веднага след това той заминава за Москва, откъдето се обажда в Баку, за да получи повече информация за случилото се. Когато тълпата се събира пред азербайджанското представителство в Москва на 21 януари 1990 г., Гейдар Алиев проявява изключителна смелост и отива до представителството, където осъжда тази трагедия, извършена от съветското ръководство срещу азербайджанския народ.

За да се разбере мащабът на събитията в Баку по онова време, е достатъчно да се обърне внимание на броя и състава на военните сили, участващи в операцията срещу народа. В архивните документи за това можем да намерим различна информация. Отбелязва се, че броят на съветските войски, които са изпратени за Азербайджан, на 19 януари вече е достигнал 24 000. Евгений Примаков, който тогава е бил кандидат за член на Политбюро на ЦК на Комунистическата партия и пристига в Баку в навечерието на събитията, в интервюто си казва, че по време на телефонен разговор с Горбачов те са говорили за въвеждане на 35 000 - 40 000 военнослужещи. В друг източник се посочва, че от 1988 г. до 1990 г., под предлог за стабилизиране на ситуацията, докато в Баку вече има контингент от 110 000 съветски военни, в Азербайджан се изпращат допълнително 66 000 войници и офицери.

Друг източник отбелязва, че към масовите убийства в Баку през нощта на 19 срещу 20 януари 1990 г. са привлечени и въздушно-десантните подразделения на Псков, Рязан и Тула, включително 76-та въздушно-десантна дивизия, 56-та въздушно-щурмова бригада и 106-та въздушно-десантна дивизия. Повече от 50 000 войници от Закавказието, Москва, Ленинград и други военни области, както и частите на вътрешните войски на МВР са били събрани около Баку. Бакинският залив и прилежащите територии бяха блокирани от кораби на Каспийския военен флот.

Фактът, че подразделенията, докарани в Баку на 19 януари и отличили се с особена жестокост през следващите дни, са окомплектовани с войници и офицери от запаса от Ростов, Краснодар и Ставропол, където има значително арменско население, също дава знак за подлите намерения на съветското ръководство.

Извършвайки масовото убийство в Баку, правителството на Горбачов грубо нарушава конституциите на СССР и Азербайджанската ССР. Анализирайки всички процеси, които са се случили, както и информацията, съдържаща се в архивните документи, събитията от 20 януари могат да се смятат не само като кървави в историята на Азербайджан, но и като славен ден. Както беше споменато по-горе, хората не вярваха много в разрешаването на кризисните процеси, които досега са се случвали в рамките на съюза, и решиха да изберат пътя към свободата и независимостта.

Както е известно, съществуването на Съветския съюз се основаваше на три основни принципа: планова икономика, комунистическа идеология и дружба между народите. Събитията от 20 януари разклатиха доверието дори и на тези азербайджанци, които искрено вярваха в тези принципи на СССР.

На първо място, задълбочи се пропастта между народа и комунистическото ръководство на СССР и Азербайджан. Неочакваната 40-дневна стачка, започнала след масовото убийство, спирането на работата на фабрики и заводи сериозно повлиява на разпадането на съветската икономика, която функционира като единна верига.

Проарменската позиция на правителството на Михаил Горбачов към Азербайджан, както и окомплектоването на частите на войските, участвали в масовите убийства на 20 януари, от области в Русия, където има много сериозно арменско присъствие, разклащат идеята за „дружба между народите от съюза“.

Първата правна и политическа оценка на събитията от 20 януари е направена на 17 ноември 1990 г. на първата сесия на Върховния съвет на Нахчъванската автономна съветска социалистическа република на Азербайджан, председателствана от общонационалния лидер Гейдар Алиев.

В подготвеното от Гейдар Алиев и приетото от парламента на автономната република решение „За политическата оценка на събитията в Баку през януари 1990 г.“, извършените масови убийства са били оценени като посегателство срещу суверенните права на Азербайджанската ССР и демократичните процеси, насилие и агресия срещу мирно население.

В решението се подчертава, че ръководството на СССР е виновно за това тежко престъпление и се изисква извършителите да бъдат изправени пред съда. Решено е, че всяка година на 20 януари в Нахчъванската автономна република ще се отбелязва като Национален ден на траура и е отправена молба към Върховният съвет на Азербайджанската република този ден да се отбелязва и на републиканско ниво.

По този начин се вижда, че нападението срещу Баку през нощта на 19 срещу 20 януари 1990 г. е преднамерена и планирана наказателна акция, извършена от ръководството на СССР. Но това наказание не само не сломи стремежа на азербайджанския народ към независимост, а по-скоро ускори разпадането на империята.

 

Бележка на редакцията: Елнур Калбизада e доктор по история, Началник отдел "Политика на Кавказ" в Института по Кавказознание на Националната академия на науките на Азербайджан.

Свързани статии (по етикет)

Влезте, за да коментирате