Борислав Гърдев за „Докосни ме“ на Боян Иванов: Среща със значима и стойностна книга

Четвъртък, 05 Ноември 2020 16:34 Публикувана в Гледища Прочетена 470 пъти
Боян Иванов - Човек, за когото писаното слово се оказва не временна прищявка, а призвание, емоция и съдба. Боян Иванов - Човек, за когото писаното слово се оказва не временна прищявка, а призвание, емоция и съдба. Архив на БСДП.

„Докосни ме“ е една приятна изненада, каквато отдавна не бях преживявал.

Спретната 150 странична стихосбирка от Боян Иванов.

От анотацията научавам интересни подробности за автора – че е човек с разностранни интереси, с пет висши образования и едно незавършено, човек, писал и поставял пиеси, рисувал, борил се човешки живот, общувал с личности като Владимир Висоцки и обичал артисти като Стефан Данаилов…

Човек, за когото писаното слово се оказва не временна прищявка, а призвание, емоция и съдба.

„Докосни ме“ в структурно отношение е разделен на два дяла – „Докосни ме“ – своеобразен лиричен дневник и компендиум от най – съкровените му и изповедни интимни стихове и „Мой роден дом – сакрален!“, сбор от родолюбиви и патриотични творби, изпълнени с любов, копнеж и тревога, за чието структуриране и хронологично подреждане отговаря редакторката Цветелина Ангелова.

Като цяло книгата обхваща стихотворения, писани между 23 юни 2017 и 14 юли 2020 г.

„Докосни ме“ е поредица от емоционално правдиви и безхитростно поднесени признания за любимата , към която чувствата на лирическия герой са искрени и непосредствени.

Тя е мечтаната жена, луната, царицата, царствената особа, която предизвиква несекващ копнеж и силна страст.

Не случайно в „Закрилница“ авторът споделя :

Всяка нощ те моля…
дай мъничко любов за мен
на моята любима…
единствена сред множество звезди!,

а в „Щастие“ признанието е още по – категорично :

Благодаря ти, че ми позволи
да те обичам…
Завърнало се мое щастие…

Поетът пренася на пиедестал своята любима, пише непрекъснато като в транс поредица от любовни послания.

За някои това може и да изглежда преувеличено или ненужно, но не може да се отрече главното и основното – в този свой своеобразен дневник Боян Петров Иванов е пределно откровен, разголен, уязвим и щастлив, от чувството, което го изгаря.

Вторият дял също притежава стойностни и ценни творби - „Душата ми гори“, „Моят народ спи“, „Хроника за едно село“…

Тук Иванов е по – директен и критичен в изказа си.

Той се прехласва от красотата на родината си, но не се примирява с нейните недъзи и слабости :

Една мутра като лавина се втурва да закрива
хоризонта на моя заспал народ…
„Сам юнак на коня с тръба зове свойте братя на оръжие“…
Народът спи…
Моят народ спи…

Прозренията в граждански ангажираната му поезия са впечатляващи, Иванов прави горчива преоценка на своя живот в минипоемата „Равносметка на един път“, възхвалява родното си място – „Гомотарци“ и неусетно обхваща кръга от вълнуващите го проблеми.

Ако има нещо, за което запознатият с актуалната ни действителност читател може да съжалява, то е, че Боян Иванов не е имал възможност да разкрие в дълбочина и последователност своята визия за започналите на 9 юли 2020 г. протести срещу Борисов и неговото корумпирано управление.

„Моят народ спи“ е по – скоро първи и обнадеждаващ опит в тази насока.

Съобразявайки се с настоящето състояние на автора ще споделя, че изпитвам респект и уважение към неговите усилия на поетичното поле, ще стискам палци за неговия жизнен и творческия път, надявайки се за неговия юбилей – на 26 август 2021 г. той става на 70 – да ни зарадва с нова и още по – добра своя книга.

2020 11 05 Boyan Ivanov Vidin 1
2020 11 05 Boyan Ivanov Vidin 2
2020 11 05 Boyan Ivanov Vidin 3
2020 11 05 Boyan Ivanov Stihosbirka Dokosni Me Grab
2020 11 05 Boyan Ivanov Stihosbirka Dokosni Me Litze

Библиография:

„Докосни ме“, Боян Петров Иванов, 2020, редактор: Цветелина Ангелова, издател: „Полиграфюг“, Хасково

 

Бележка на редакцията: Боян Иванов е роден на 26.08.1951 г. в с. Гомотарци, област Видин. Завършва гимназия във Видин и трудовата си дейност започва в Химическия комбинат в града. След година е приет за студент в Духовната семинария, но скоро разбира, че това не е неговото поприще и напуска. Става учител в с. Джанка, Кърджалийско. Преподава български език и история.

Година по-късно започва да следва медицина и след дипломирането си като специалист по кожни болести работи в гр. Берковица, а в последствие в Коми АССР. Докато пребивава в СССР записва и завършва режисура в град Одеса. Негов кумир става Владимир Висоцки, с когото се запознава лично.

След завръщането си България е режисьор в драматичния театър „Николай Осипович Масалитинов“ в град Пловдив. Същевременно учи маркетинг, реклама и история на изкуството във Великотърновския университет.

Следва магистърска степен по социални дейности от Свободния университет в гр. Варна, като в тази сфера работи дълги години като директор на социалния патронаж в гр. Видин. Завършва образованието си с две магистратури в Свободния университет във Варна – социална и девиантна психология, практикувайки като психолог във Видин и Ботевград.

Социалните си възгледи споделя като член на централното ръководство на БСДП и ръководител на партията в област Видин, където е издиган като кандидат за народен представител.

Освен поезия е автор и на драми, някои от които поставя на театрална сцена. Като майстор на четката извайва еднакво добре красиви пейзажи, графики и портрети.

„Докосни ме“ е първата му стихосбирка с любовна поезия, в която са включени и стихове, посветени на родния дом и България.

Последно променена в Петък, 06 Ноември 2020 10:04
Влезте, за да коментирате