Пенсионни съвети за начинаещи работници и служители

Неделя, 22 Септември 2019 16:50 Публикувана в Гледища Прочетена 1001 пъти
Повече от 11 години работи в областта на пенсионното производство в Националния осигурителен институт (НОИ) и в една от частните компании, подготвящи документи за пенсиониране. В НОИ работи в Дирекция "Европейски регламенти и международни договори", където обслужва голям брой български граждани, притежаващи чуждестранен трудов и осигурителен стаж. Повече от 11 години работи в областта на пенсионното производство в Националния осигурителен институт (НОИ) и в една от частните компании, подготвящи документи за пенсиониране. В НОИ работи в Дирекция "Европейски регламенти и международни договори", където обслужва голям брой български граждани, притежаващи чуждестранен трудов и осигурителен стаж. Снимка: Личен архив.

Страната влезе в поредния цикъл от избори и неминуемо отново ще бъде изваден на сцената въпросът за пенсиите, техния размер, за теглилата на пенсионерите и за несправедливото ни общество. Но тук, вместо да се занимаваме с размера на пенсиите, ще се опитам да обърна внимание на тези, които сега започват трудовата си кариера, и върху това, че осигуряването на старините на човека започва от първите дни и на първото работно място.

Да, това е точно така. Независимо от всевъзможните клишета, които ще чуем, вече е напълно възможно човек да се пенсионира с добра пенсия, без да е бил депутат 30 години. В моята практика вече редовно има случаи примерно на пенсионирани учители с пенсии с размер над 900 лева на месец. Разбира се, за това заслугата не е нито на управляващата партия, нито на опозицията, а на самите хора, които са се трудили упорито и са постигнали един трудов стаж без прекъсвания, като пътьом са работели и допълнително, което също се е отразило върху размера на пенсиите им.

Подобни примери има и при повечето други професии. И това не е за чудене, защото средната заплата в страната постоянно нараства. От януари 2006 г. до към края на 2018 тя вече е нараснала три пъти. Ако човек не крие осигуровки, ако не влиза в договорки за осигуряване на ниска заплата срещу получаване на "пари в плик", ако се старае да не допуска прекъсвания на трудовия си стаж и се осигурява и когато работи на второ място, шансът за една пенсия, различна от общоприетата представа за "мизерните пенсии в България", е напълно реален.

Затова човек трябва да мисли за пенсията си и за старините си, още когато започна попълването на първата трудова книжка. Разбира се, планирането на "пенсионна стратегия" в днешно време не е никак лесно, най-вече заради постоянните промени в законодателството.

Когато в края на 20-ия век беше направена пенсионната реформа и се премина към така наречената "три колонна система" на социално осигуряване, едва ли който и да е от участниците в работата по нея (представители на изпълнителната и законодателната власт, на социалните партньори - работодатели и синдикати, на академичната общност и експерти от НОИ и от други институции) си е помислял, че по безобразно бърз начин Кодексът за социално осигуряване (КСО) ще се превърне в най-често и най-много пъти изменяният и допълван законодателен текст в страната.

Кодексът за социално осигуряване (КСО) успя да изпревари дори и Кодекса на труда, който му "води" с повече от десетилетие по отношение на възрастта си.

Наистина, недопустимо е безгрижното отношение, с което изпълнителната власт предлага, а законодателната власт приема всевъзможни промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО). Много от тези промени нито са достатъчно добре обмислени, нито са достатъчно добре формулирани, като сами стават генератор на нови промени. Това прави "пенсионното планиране" много трудна задача, но въпреки това, могат да се дадат някои добри съвети, които са валидни при всякакви полети на фантазията на законодателя.

Отношението ни към пенсионирането като такова

Да започнем с въпроса за отношението към самото пенсиониране. Честа реплика е: "О, то не се знае дали ще доживея до тогава, а Вие ме карате да се осигурявам." Мога да уверя всички, които успокояват с тази мантра безгрижното си отношение към собствените си старини, че ще доживеят до пенсия с огромна вероятност. Въпреки че редовните писачи по пенсионните въпроси из интернет форумите и фейсбуците, не спират да тракат по клавиатурите си за провеждан по отношение на народа и в частност - на пенсионерите "геноцид", продължителността на живота в Р. България упорито продължава да ... нараства.

Ако до преди известно време се знаеше, че средната продължителност на живота на мъжете у нас е 69 години и 4 месеца, а на жените - 72 години, днес вече числата сочат средна продължителност от 72 години за мъжете и 74 години за жените. Най-общо казано, значителна част от тези хора, които започват работа днес, ще доживеят поне до 82 години, като медицинският опит показва, че до тази възраст хората остават в добро умствено състояние.

Така че, скъпи начинаещи работници и служители, забравете напълно размишленията от типа "аз я оживея до пенсия, я не". Ще доживеете и ще имате достатъчно време да размишлявате над въпроса, защо не сте взели мерки, още когато сте били млади и още сте имали време за това.

Не оставяйте днешната работа за утре

От същия тип е вредното самоуспокояване: "Сега съм млад, има време да мисля за пенсия." Уви, няма никакво време. Осигурителното законодателство е такова, че няма никакво време за маене. Всяка изработена година е от значение, като прекъсванията на осигурителния стаж трябва да се избягват по всякакъв начин.

Някой би възразил, че това не зависи само от него. Подобно оправдание е основателно само от части. Да, действително има обстоятелства, при които човек може да се окаже безработен не по свое желание, но това не значи, че не трябва да се търси алтернатива по най-бързия възможен начин. Ако сте се осигурявали добросъвестно, ще имате достатъчно време да си търсите работа, докато получавате обезщетението, което сте заслужили с осигуровките си срещу безработица. Става дума за месеци време. Днес има такъв дефицит на работна сила, че търсенето на работна сила надхвърля предлагането. Поне за момента е така, като надали ще има съществена промяна в близко време.

Не се поддавайте на изкушенията на "сивата икономика"

Друг е въпросът, че прекъсването на осигурителния стаж може да дойде от това, човек да се поддаде на крайно погрешното изкушение да се включи в стройните редове на "сивата икономика", наричана и "неформална заетост". Не са толкова малко хората, които се съгласяват да работят и без трудов договор, стига заплащането на ръка да ги удовлетворява. Да, за момента - за днес и за утре, сумата може да е удовлетворителна, но в други ден вече ще Ви се представи сметката. А тя е свързана с прекъсване в осигурителния Ви стаж, което ще "пробие" пенсията Ви.

Никога не забравяйте, че правото на придобиване на пенсия поради навършена възраст и старост е функция, както на възрастта Ви, така и на осигурителния Ви стаж. Определяща е сумата на тези два параметъра и не бива с лекота да пилеете дори месеци, да не говорим за години.

"Парите под масата" изяждат бъдещата Ви пенсия

Също така не бива да се поддавате и на по-меката форма на същото упражнение - осигуряване върху по-ниска сума, срещу получаване на пари "в плик". Тази разновидност на самоунищожаване на пенсията на работника или служителя, се осъществява в условията на престъпен сговор между работодателя и наетия на работа.

Резултатът е, че един ден наетият ще се чуди и ще се вайка, че пенсията му е малка. Само че тогава ще е добре да прехвърля вината не на правителството, парламента, Националния осигурителен институт или на етническите малцинства, а да си спомни собствените си действия на млади и на не толкова млади години.

За това впрочем, той ще има пълна възможност, защото Регистърът на осигурените лица (РОЛ) всичко помни за периода след 01 януари 1997 година. Дори и да го "хакнат", той пак помни ... Но към Регистъра ще се върнем след малко. Сега трябва да кажем няколко думи за факта, че има цели съсловия, които като че ли водени от някакви общи гилдийни традиции или направо психози, категорично отказват да се осигуряват. Принадлежащите към тях деятели на свободния труд, с пяна на устата обясняват, че няма да се осигуряват, не искат да се осигуряват и че на проклетата държава лев няма да дадат ...

Осигуряването е задължително и разумно

Колкото и да е враждебен към социалното осигуряване, човек не трябва да забравя, че осигуряването е задължително. Няма как да се извърши доброволен отказ от внасяне на осигуровки. Такива желания от време на време изстрелват в публичното пространство хора, за които можем да предполагаме, че са с добро материално положение и не разчитат на пенсия нито от първия, нито от втория стълб на осигурителната система. Били сме свидетели на огласени публично персонални искания за отказ от осигуряване, срещу доброволен отказ от пенсия. За съжаление, такива искания са в конфликт със закона още на ниво философия и технология.

Българската осигурителна система има три "стълба", тоест - три начина на осигуряване. Първите два са задължителни, а третият е доброволен. Първият стълб е както се нарича това научно - разходопокривен. Това е старославната "държавна" пенсия, при която през време на трудовата си кариера, Вие плащате осигурителни вноски, които се използват за изплащане на пенсиите на Вашите родители и прародители. Забележете, с парите, които внасяте по първия стълб, Вие осигурявате заплащането на пенсиите на Вашите предшественици, а не на собствените Ви пенсии.

Такава е била на времето "стратегическата иновация" на Ото фон Бисмарк, който въвежда пръв в света разходопокривната пенсионна система, която за това някои наричат още "Бисмаркова" или "Райнландска". Така той успява да въведе пенсиониране за хората над определена пределна възраст (боя се, че е била 80 години), без да има предварително събрана и една марка. Тогава социалдемократите и опозицията като цяло, протестирали, защото това им се видяло грозна измама - човек да плаща цял живот чуждите пенсии, а след това да чака някой друг да плаща неговата.

Само че, Бисмарковата система се прихванала и до ден днешен продължава да се използва. Това обаче създава проблеми на държавите, които я прилагат. Причината е демографската криза. Продължителността на живота расте, а броят на ражданията намалява. Съответно, броят на пенсионерите расте, а броят на хората, които да изкарват пенсиите им намалява. И в Европа (в частност в България) и в Русия и дори в Китай (!) демографската криза се задълбочава. Неотдавна, един германски вестник предложи с цел икономисване на административни разходи, всеки работещ германец да бъде обявяван за роб на един пенсионер и да е длъжен да изпълнява всичките му желания за прехрана, обличане и забавление.

Това разбира се е шега, но в шегата има огромна истина. И в Германия, и у нас броят на пенсионерите застрашително се доближава до броя на работещите. Общият брой на пенсионерите у нас към 30 септември 2018 година е 2 160 292 души, като 146 000 от тях са работещи пенсионери. Общият броя на заетите в България за 2018 година е 2 962 609 души. От тези числа не е трудно да се види, че прилагането на Бисмарковата, разходопокривна схема, при която ние плащаме пенсиите на предишните поколения, става все по-трудно. Не е случаен фактът, че за да се плащат пенсиите по първия стълб, освен осигурителните вноски, всеки месец се използва и огромен трансфер от бюджета. Значителна част от данъците, които плащаме също се използват за заплащане на пенсиите.

По тази причина държавата е изключително ревнива към плащането на осигурителните вноски, а на нас не ни остава нищо друго, освен да се погрижим за собственото си бъдеще, докато изпълняваме законовите си задължения.

Не забравяйте, че осигурителната система има и втори и трети стълб

Тук трябва да се отбележи, че всеки, който е роден след 01 януари 1960 година, се осигурява и по така наречения втори стълб на осигурителната система, наричан и допълнително задължително пенсионно осигуряване. За разлика от първия стълб с неговата разходопокривна система, вторият стълб, както и третият са с капиталопокривна система. Иначе казано - каквото си внесем остава за нас. Осигурителните вноски по втория и по третия стълб се насочват (по избор на осигурените лица) към частни пенсионни фондове, които ги управляват в съответствие с едно доста строго и твърде консервативно законодателство.

Задачата на пенсионните фондове е да осигуряват доходност на парите на бъдещите пенсионери, най-малко за да се компенсира инфлацията. В момента, примерно, доходността на частните пенсионни фондове е много по-добра от тази на банките. Така бъдещите пенсионери, родени след 01 януари 1960 година, ще получават две пенсии - едната от осигурителните вноски на идващите след тях поколения (от първия стълб) и една допълнителна от собствените им средства, натрупани и трупали доходност във втория стълб.

От това идва напълно естествената препоръка към започващите трудовата си кариера - още с постъпването на първото им работно място, да се поинтересуват сериозно, в кой пенсионен фонд би било разумно да насочит осигурителните си вноски по втория стълб от допълнителното задължително пенсионно осигуряване. Тук начинаещите работници и служители и бъдещи пенсионери би трявало да се ръководят поне от два критерия: единият е репутацията на пенсионния фонд, управляван от съответното пенсионно осигурително дружество, а другият са данните за доходността, осигурявана от съответния пенсионен фонд.

Пенсионните фондове във втория стълб са два вида - универсални и професионални. В универсалните фондове се осигуряват хората, упражняващи така наречената "трета категория" труд, иначе казано - масовият случай на работа, която не е свързана с екстремални натоварвания и с особени условия на труд (под водата, под земята или във въздуха). В професионалните фондове се осигуряват хората, които упражняват първа и втора категория на труд, на които в момента няма да се спираме.

Управлявайте парите си и не оставяйте пенсиите си на самотек

Важното е това, когато започнете работа да се информирате на първо място, кои са действуващите в момента пенсионни фондове (универсални и професионални) и какво е представянето им на пазара. За това можете много добре да се информирате от сайта на Комисията за финансов надзор. Добре е да се консултирате и с компетентни лица, към които отнасяме лица със съответната подготовка и професионален опит на финансовите пазари, а не приятелите от фитнеса, трети братовчеди или колеги, които знаят всичко.

Ако не предприемете действия, за да изберете сами пенсионния фонд, в който ще натрупвате вноските си по втория стълб, ще бъдете разпределен служебно, по жребий в произволен фонд. Лично аз не препоръчвам подобно поведение - човек трябва да се интересува от парите си и да следи доходността, която те му носят.

И понеже говорим за това, че човек трябва да следи парите си, следващото напълно безплатно, но за сметка на това много важно действие е да си извадите така наречения "Персонален идентификационен код" (ПИК) на НОИ. Това става много бързо, като се посети съответното териториално управление на НОИ, в зависимост от това къде живеете. Веднага, на място Ви се издава "Персоналния идентификационен код" (ПИК), с чиято помощ Вие можете да следите всяко движение по осигуряването си.

Това е много важно, защото за съжаление не всички работодатели са толкова добросъвестни, та да не проверяваме, дали са ни внесли осигуровките добросъвестно. В сайта на НОИ можете да направите всякакви справки за социалното си осигуряване, като използвате само своя ЕГН и своя ПИК.

Не правете никакви компромиси със социалните си осигуровки

Моят съвет е да бъдете безкомпромисни, когато става дума за социалните Ви осигуровки. Те трябва да се правят върху всеки един приход от труд, който имате в пълния му размер. По-горе вече говорихме за различните мутации на "сивата икономика", в които в никакъв случай не бива да допускате да бъдете ангажирани. Тук само ще подчертая отново, че не бива да се съгласявате на никакви комбинации, свързани с "икономисване на средства" за сметка на осигуряването. Колкото и изкусително да Ви се вижда да получите повече сега, за сметка на "икономия" на социални осигуровки, трябва да помните, че по дефиниция ще загубите повече в бъдеще.

Някой би казал, че във взаимоотношението "работодател - работник", силната страна е работодателят. У него са "и ножът и сиренето" и работникът не може да се противи на волята на работодателя. В наше време, срещу тази теза има два много сериозни аргумента. Единият е, че работодател, който не желае да плаща социалните осигуровки в пълен размер, рискува да се сблъска с цялата контролна мощ на държавата. Огромната, преобладаваща част от случаи на "схеми" за "спестяване" на социални осигуровки се дължи не на едноличното решение на работодателя, който е оказал брутален натиск върху работника си, а на сговор между работодателя и работника. Това е заговор на мълчанието и вазимното разбирателство. Той се дължи най-вече на пренебрежителното отношение на работника към собственото му социално осигуряване и на спазването на принципа "по-добре някой лев в повече днес, отколкото по-голяма пенсия някъде в бъдещето".

Втората причина, да смятаме, че работникът може да защити правото си на адекватно социално осигуряване е неоспоримият факт, че в момента в страната има много голям дефицит на работна сила. Не просто дефицит на квалифицирана работан ръка, но и недостиг на хора въобще. Без да "подкокоросваме" по какъвто и да е начин работниците да изнудват работодателите на база на недостига на работна сила, не можем да не подчертаем, че защитаването на правото на социално осигуряване върху пълния размер на възнаграждението е напълно постижима мисия. Отказът на работника (служителя) да участва в "схеми" за "икономисване" на средства за сметка на криене на социални осигуровки в днешно време води не до неприятности за работника, а най-често до съгласие на работодателя да следва правилата. Съгласието може да е дадено с "омерзение", но в крайна сметка се дава, защото хората са "кът".

Не се ощетявайте сами, заради безотговорността на държавата

В интерес на истината, няма смислен аргумент срещу добросъвестното осигуряване, освен постоянните промени в пенсионното и осигурително законодателство. Тук бих добавила още един път, че постоянните, хаотични и категорично недоизпипани промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО), в момента оказват основното "развращаващо" въздействие върху осигуряващите се лица.

Последните се борят най-вече с гузната си съвест, която периодически им напомня, че като не се осигуряват, те "изяждат" днес бъдещето си в по-далечна перспектива. Но те противопоставят на натякванията на вътрешния си глас "успокоението", че никой не знае, какво ще е осигурителното законодателство след няколко години. За съжаление, колкото и порочна да е практиката да изядеш днас утрешната си пенсия, аргументът за неясното законодателно бъдеще е трудно опровержим. Това е огромна вина на държавата, която изобщо не се грижи за устойчивостта на осигурителното законодателство. Тази практика не спира, въпреки многократните напомняния идващи от всички страни - от социални партньори, от академични учени, от практици от сферата на осигуряването (както от НОИ, така и от частния сектор) и от къде ли още не.

Но въпреки това, не си заслужава сами да се ощетяваме, заради безотговорността на законодателя. Навършването на пенсионна възраст идва неусетно и тогава сметката ни се представя по най-неизгодния за нас начин.

Помислете и за третия, доброволен стълб

Ако човек има малко по-добри доходи от обикновените, спестовността винаги трябва да се разглежда като добродетел. Ако имате свободни средства, Вие ще сте изправени пред много, различни възможности за инвестиране и спестяване. Тук възможността да се влагат пари в доброволен пенсионен фонд, тоест в третия стълб на осигурителната система е доста целесъобразна. Тук са в сила всички съвети, които бяха дадени по-горе за втория стълб на допълнителното задължително осигуряване.

Инвестирането в доброволен пенсионен фонд в момента продължава да е по-доходно от стандартното държане на парите в банков депозит. Действително, тези пари остават "замразени" до момента на навършване на пенсионна възраст, но това се "откупува" от относителната сигурност на инвестицията, поради консервативните законови изисквания към управлението на средствата в доброволните пенсионни фондове. Ако имате възможност - не подценявайте възможността да натрупвате средства в доброволен пенсионен фонд. Третият стълб на социалното осигуряване не е лукс, а добър инструмент за инвестиране.

Навършвате пенсионна възраст - не изпадайте в паника и се консултирайте със специалист

Тази статия по принцип съдържа съвети към хората, които започват трудовата си кариера, но един от най-важните е, че рано или късно наближава "денят Х", когато се навършва пенсионната възраст. Тогава вече няма да сте в началото на кариерата си, но както вече казах, за този момент трябва да се мисли от самото начало. Но, така или иначе, както и да сте се осигурявали, както и да сте се грижили за пенсионното си бъдеще, "денят Х" или може би "денят П", тоест, денят на пенсионирането наближава.

Добрата практика е да се поинтересувате от състоянието на пенсионните си дела, около година преди да навършите възрастта за пенсиониране. Тогава е разумно да се обърнете към експерт, който да Ви посъветва, какво да направите, за да се пенсионирате, колкото се може по-безконфликтно и по-благополучно.

Пенсионните консултанти на практика винаги са хора, които са работили достатъчно дълго в Националния осигурителен институт (НОИ). Те познават в детайли процедурите, които следват служителите в НОИ в хода на пенсионното производство. Познават също така начина им на мислене и дори техните основни "дразнители".

Моят съвет е да не бъдете "евтини на брашното и скъпи на триците" и да си позволите пенсионен консултант или консултантска фирма, за да се направи пълен преглед на пенсионните Ви дела. Трябва да се провери, дали сред документите за пенсионирането Ви има нередовни такива, както и да се установи дали не липсват необходими документи.

Трябва да се определят най-добрите Ви три години преди 31 декември 1996 година за пенсиониране (валидно до 01.01.2023 г.). Добрият пенсионен консултант може да изчисли прогнозен размер на пенсията Ви, при цялата му условност. Може да се прецени и евентуалното Ви право на ранно пенсиониране в намален размер, една година по-рано и да изчисли размерът на една такава пенсия. От това зависи и колко бихте спечелили от евентуалното си ранно пенсиониране.

Тук би могло да се продължи с още по-дълъг списък на консултациите и услугите, които би могъл да окаже (и би трябвало обезателно да предложи) пенсионният консултант. Това обаче би трябвало да бъде тема на отделна статия, адресирана вече не към започващите трудовата си кариера, а към хората, които се движат към края й.

Важното е да не се забравя - трябва да започнете да се грижите за пенсионирането си още от първия ден на трудовата си кариера, независимо с какво недоверие се отнасяте към осигурителната система в страната и към постоянните промени в пенсионното законодателство. Не трябва да се вслушвате в "песента на сирените" от "сивата икономика" - така може само да се разбиете върху скалите на житейските неудачи.

Последно променена в Понеделник, 23 Септември 2019 22:53
Емилия Милчева

Емилия Милчева завършва специалност "Политология" във Философския факултет на Софийския универстет "Св. Климент Охридски" 2000 г. Магистър е по Политология със специализация в областта на българския политически процес. Работила е в Агенцията по заетостта. Повече от 11 години работи в областта на пенсионното производство в Националния осигурителен институт (НОИ) и в една от частните компании, подготвящи документи за пенсиониране. В НОИ работи в Дирекция "Европейски регламенти и международни договори", където обслужва голям брой български граждани, притежаващи чуждестранен трудов и осигурителен стаж. Автор е на монографичното изследване "Националният съвет за тристранно сътрудничество и институционализацията на трипартизма в България (1989 - 1994)", както и на статии в научни и популярни издания.

Влезте, за да коментирате