Както отбеляза ръководителят на „SOCAR Balkan“, има още едно направление за работа – това е разширяването на търговските позиции на компанията на пазара на нефтопродукти в България.
„Това е достатъчно сложна задача, тъй като има много голяма конкуренция, с оглед на това, че тук работи нефтопреработвателния завод на компанията „ЛУКОЙЛ“. Въпреки това, има определени възможности. Ние работим над това и има известни резултати. Затова, разширяването на позициите на пазара на нефтопродуктите е една от сериозните посоки на нашата работа“, е добавил Мурад Хайдаров.
Снимка: SOCAR
На 08 октомври 2025 година, азербайджанската информационна агенция “Trend News Agency” публикува съобщение под заглавие: „SOCAR е заинтересована от придобиването на рафинерия в България“. Авторството на текста е на Ляман Зейналова – журналистка, която следи отблизо експанзията на SOCAR в Югоизточна Европа, в това число и в България.
Според данните на „източник, запознат с въпроса“, цитиран от Зейналова, азербайджанската Държавна петролна компания - SOCAR е изразила интерес към руската рафинерия на LUKOIL в България.
Интересното е, че в публикацията си Зейналова се позовава на български източници за това, какво възнамерява да прави азербайджанска компания. Тя пише:
„Заслужава да се отбележи, че според български източници SOCAR и турската холдингова компания „Cengiz“ са сформирали консорциум за придобиване на рафинерията на LUKOIL в Бургас.
Други кандидати за актива са международният търговец Vitol, унгарската MOL Group, казахстанската национална петролна компания „KazMunayGas“ и турският пенсионен фонд OYAK“.
След това обаче, коректно е подчертано, че „SOCAR и LUKOIL не коментираха тази информация по никакъв начин“.
В заключение е приведено едно дзостатъчно дълго и не казващо нищо изявление на анонимния източник на „Trend News Agency“:
„SOCAR следва дългосрочна стратегия в България за взаимноизгодно сътрудничество със съответните държавни агенции и компании в различни области, включително доставки на газ, газоразпределение и разширяване на позициите си на пазара на петролни продукти. Естествено, от тази гледна точка, активите на LUKOIL в България също представляват интерес за компанията. SOCAR е проучила този въпрос и е провела съответните консултации и преговори“. (https://ru.trend.az/business/energy/4100801.html ).
Всъщност, „Trend News Agency“ писа за първи път за интерес на SOCAR към нефтопреработвателния завод в Бургас още на 04 септември 2025 година. Тази новина обаче беше включена в платената секция на агенцията и не беше достъпна за всички. Ако трябва да сме обективни, темата за купуване на активите на „ЛУКОЙЛ“ в България от SOCAR се „подмята“ из медиите още от 2023 година, но до ден днешен няма никакви симптоми за сключена сделка, нито дори ясно официално заявление от страна на потенциалния купувач.
Пак на 04 септември 2025 година в секцията за свободен и безплатен достъп на „Trend News Agency“, беше поместено ексклузивно интервю с Мурад Хайдаров, ръководител на регионалния офис на SOCAR за Балканите, който е базиран в София. (https://ru.trend.az/business/energy/4087000.html ). В самия край на поместения текст присъства следния „знаменателен“ абзац:
Както отбеляза ръководителят на „SOCAR Balkan“, има още едно направление за работа – това е разширяването на търговските позиции на компанията на пазара на нефтопродукти в България.
„Това е достатъчно сложна задача, тъй като има много голяма конкуренция, с оглед на това, че тук работи нефтопреработвателния завод на компанията „ЛУКОЙЛ“. Въпреки това, има определени възможности. Ние работим над това и има известни резултати. Затова, разширяването на позициите на пазара на нефтопродуктите е една от сериозните посоки на нашата работа“, е добавил Мурад Хайдаров.
На 08 октомври 2025 година, новината, че SOCAR иска да купи „Нефтохим“ – Бургас, вече беше пусната в емисията на Trend News Agency, която е на свободен достъп.
От тук може да се заключи, че SOCAR има сериозни амбиции за разширяване на пазарното си присъствие в България извън доставките на природен газ, като една от пречките за това е конкуренцията на „ЛУКОЙЛ“ чрез неговата производствена мощност в България – нефтопреработвателния завод в Бургас.
От публикацията по-горе се вижда, че SOCAR и „ЛУКОЙЛ“ пазят мълчание по въпроса за „Нефтохим“ – Бургас, а новините за интереса на Държавната нефтена компания на Република Азербайджан се предават под формата на цитиране на българските медии.
Това би могло да ни наведе на мисълта, че SOCAR има интерес, но дори и да е заявен пред „ЛУКОЙЛ“, все още нищо не е сигурно. Всъщност, дори и „ЛУКОЙЛ“ да са принципно съгласни, има толкова детайли, сложности и подробности, че едва ли можем да очакваме някакви еднозначни изявления преди поне част от тях да бъдат изяснени.
Отделен въпрос е това, че SOCAR разполага с прекрасен нефтопреработвателен завод в Измир – заводът S.T.A.R., който може да преработва нефт и от вида BRENT и от вида URALS.Заводът, чието изграждане струва 7 милиарда щатски долара, работи от октомври 2018 година. Въпрос на технико-икономически анализ е, дали би било изгодно за SOCAR да се натовари с разходите по придобиването на „Нефтохим“ – Бургас.
Като стана дума за Нефтопреработвателния завод S.T.A.R. на SOCAR, трябва да се напомни, че започналият през месец септември 2024 година (https://ru.trend.az/business/energy/3948864.html ) ремонт в това предприятие доведе до двойно понижаване на закупените от Турция количества руски нефт. (съобщението е на Trend News Agency, която цитира анализаторите от агенцията за глобално икономическо разузнаване “Kpler” (https://www.kpler.com/ ).
По онова време, Турция беше сред трите най-големи купувачки на руски нефт, но през август 2024 година, покупките й паднаха до 200 хиляди барела в денонощие, срещу 400 – 450 хиляди барела в началото на лятото на 2024 година.
Тогава от „Kpler“ изказаха предположението си, че спадът се дължи на плановата поддръжка на рафинерията S.T.A.R, която беше започнала на 05 септември 2024 година и трябваше да продължи до началото на ноември.
„Тази рафинерия консумира приблизително 45% от целия руски петрол, доставян на турския пазар. Поради поддръжката на рафинерията, доставките на руски петрол на турския пазар са намалели“, заключиха тогава от „Kpler“.
Трябва да се отбележи, че капацитетът за рафиниране на петрол в рафинерията S.T.A.R. през август 2024 година, беше 200 хиляди барела на ден, който трябваше да се увеличи с 2,5% след ремонтите.
Безспорно, SOCAR би имал едно голямо преимущество – суровината, без значение дали е азербайджански или казахстански нефт (в този смисъл, аналогична е гледната точка и на „КазМунайГаз“ – държавната компания на Казахстан), ще може много лесно да се доставя до черноморския бряг по нефтопровода „Баку - Супса“. Супса е пристанище на черноморския бряг в Грузия с нефтен терминал. Нефтопроводът е собственост на „Бритиш Петролеум“ – bp, тоест на компанията, която е оператор на редица находища в Азербайджан и е възможно най-близка до властите в Баку.
Но очевидните преимущества спират до тук. От тук нататък идват точните сметки, за които ние не можем на гадаем „експромпто“ и „на коляно“. Има и още нещо:
Ако говорим за така наречената „управляваща класа“ у нас, според дефиницията на Гаетано Моска и още по-точно за най-влиятелните елити, съдържащи се в нея, струва ми се, че по начало в България никой не би бил във възторг от закупуването на Нефтохима от SOCAR или от „КазМунайГаз“.
Колкото и неприятно да звучи за ушите на мнозина, това би довело до рязко „изсветляване“ на дейността около Нефтохима, би изключило от разните „схеми“ различни привилегировани групи, изобщо би изтърбушило „космическия корупционен ред“.
От гледна точка на планетките и астероидите в "космическия корупционен ред" е много по-добре да се появи някаква не особено добре идентифицирана международна частна компания, която да запази "status quo ante". Както и беше тръгнало да става …
Сега с последните новости - отстъпки и отсрочки от САЩ и Обединеното кралство пък нещата се завъртат в съвсем друга посока.
Междувременно, на 15 ноември 2025 година, на фона на иначе абсолютно повтарящите се рецитации на българските, азербайджанските и руските медии се появи една интересна спекулация (няма как да бъде категоризирана другояче) за интерес и намеса на компанията „Chevron“ в баталиите около съдбата на активите на „ЛУКОЙЛ“ в България.
В азербайджанския сайт “Haqqin” се появи статия от Елнур Мамедов, озаглавена: „Битката на SOCAR с американците в България“. В статията, освен че се повтарят куп неща, които са в обръщение от август тази година насам, се казва и следното:
„Потенциалната конкуренция от страна на „Chevron“ обаче се очерта като неочакван фактор. Първите съобщения за интереса на тази американска компания се появиха през ноември и, което е забележително, те произлизат от руски медийни източници. „Chevron“ нито потвърждава, нито отрича тези съобщения, но засилената активност на енергийния гигант изглежда напълно логична.
Компанията е ключов акционер в петролни проекти в Казахстан, като държи 50% дял в проекта Тенгиз и 18% дял в проекта Карачаганак. На този фон показателна е неотдавнашната среща във Вашингтон между казахстанския президент Касъм-Жомарт Токаев и ръководството на „Chevron“, след която страните се споразумяха да засилят сътрудничеството.
Трябва да се отбележи, че между 2024 и 2025 година, петролът от Казахстан, заедно с доставките от Азербайджан и Ирак, беше основната суровина за българската рафинерия. „Chevron“ разполага с обширна рафинерийна инфраструктура, управлявайки пет големи рафинерии в Съединените щати.
Логистично, доставката на суров петрол до Бургас може да се окаже по-скъпа за „Chevron“, отколкото за „Cengiz-SOCAR“. Въпреки това, много ще зависи от политическите решения на Съединените щати и българското правителство. Вашингтон вече активно използва гръцки пристанища, по-специално терминала в Александруполис, през който петрол и петролни продукти биха могли да бъдат доставяни и до България, която притежава 20% дял в гръцкия терминал“. ( https://haqqin.az/news/366179 ).
Тук трябва да се отбележи, че сайтът “Haqqin” не се отнася към списъка на официалните азербайджански медии, но като цяло официални азербайджански лица не се притесняват да се позовават на негови публикации. Тук не предаваме пълния текст на статията, защото останалото е многократно преповтаряно и предъвквано в българските медии и оттам – в азербайджанските.
Две неща обаче са показателни. Едното е, че като конкурент на SOCAR е показана американската компания „Chevron“, която е единствената, която все още има някакви дейности на руска територия. Вероятно пак „Chevron“ оказва натиск върху Тръмп да уреди въпроса за подновяване на работата по концесията за добив на нефт на остров Сахалин.
Второто показателно нещо е, че „Chevron“ е с подобни логистични маршрути и съображения, както и „Cengiz-SOCAR“. Находището Тенгиз е на брега на Каспийско море и нефтът от него се транспортира било по нефтопровода „Тенгиз - Новоросийск“, било с танкери до Баку и от там – най-вече по нефтопровода „Баку – Тбилиси - Джейхан“. В България, слава Богу, няма как да се внася нефт през пристанището на Новоросийск, само че, за казахстанския нефт пренасян в Баку, нефтопроводът „Баку - Супса“ ще върши абсолютно същата работа, както и да „Cengiz-SOCAR“.
В този смисъл, ако има нещо верно в твърдението на изданието “Haqqin”, то логистичните съображения на „Chevron“ са досущ същите, както и на „Cengiz-SOCAR“.
В този смисъл е лишено от всякакъв смисъл твърдението на сайта “Haqqin”, че „логистично, доставката на суров петрол до Бургас може да се окаже по-скъпа за „Chevron“, отколкото за „Cengiz-SOCAR“. Става дума за един и същи маршрут.
Така или иначе, в тази публикация се препотвърждава, че и SOCAR и „ЛУКОЙЛ“ мълчат по въпроса, за разлика от турския бизнесмен – Дженгиз, който излъчва различ(ни сигнали през последните дни, но очевидно те не ангажират SOCAR, а още по-малко „ЛУКОЙЛ“.
Затова и пак трябва да се повтори, че към края на работния ден на 18 ноември 2025 година, не е известен заявен официално интерес от страна на SOCAR или на „КазМунайГаз“ за закупуване на активите на „ЛУКОЙЛ“ в „Нефтохим“ – Бургас. Говореше се много, но това бяха приказки от типа: „тоз ми каза – онзи увери ме“. Така че, никак не е сигурно, че в SOCAR са се отказали, както и изобщо не е изключено … изобщо да не са кандидатствали.