Срещите с Президента Илхам Алиев и с Министър Джейхун Байрамов по време на конференцията, организирана от ADA University в периода 24 – 26 ноември 2022 година

BLACKSEA-CASPIA
9 December 2022

Срещата с Президента Илхам Алиев, завърши след като продължи около три часа.

ADA University

В периода 24 – 26 ноември 2022 година, в Азербайджан беше проведена третата поредна конференция, организирана от тамошния университет по дипломация и международни отношения – ADA University, намиращ се в Баку. Конференцията е известна сред специалистите по проблемите на Южен Кавказ като „Агдамска конференция“. Тази година и България беше представена на конференцията в лицето на доц. д-р Теодор Дечев, ръководител на Лабораторията по проблемите на Черноморския и Каспийския регион при Висшето училище по сигурност и икономика (ВУСИ). Към него се присъедини и доц. д-р Паскал Желев от УНСС (приятел и партньор на Лабораторията), който по това време беше на специализация точно в ADA University.

По време на работата на конференцията, участниците в нея имаха две последователни срещи с особено голямо значение. Първата беше на 24 ноември 2022 година с Министъра на външните работи на Азербайджан – г-н Джейхун Байрамов, а втората беше на 25 ноември 2022 година с Президента на Азербайджанската република – Илхам Алиев. И двете срещи продължиха по около три часа, като и Президентът Алиев и Министър Байрамов оставиха по-голямата част от времето за задаване на въпроси и даване на отговори.

По-долу предлагаме на читателите на blacksea-caspia паметната записка, подготвена от доц. д-р Теодор Дечев. Записката не е стенограма, но няма пропуснати въпроси от повдигнатите по време на разговорите.

Среща с Министъра на външните работи на Азербайджанската република – Н. Пр. Джейхун Байрамов

Срещата на министъра на външните работи на Азербайджан - Джейхун Байрамов с участниците в Международната конференция „По протежение на Средния коридор: геополитика, сигурност и икономика“ (Баку, Азербайджан, 24-26 ноември 2022) започна с негово изложение. Очаквано той започна с преглед на положението в света и ситуацията на международното поле.

Първоначално министърът дипломатично и евфемистично заяви, че международните институции са в състояние на трансформация. След това поясни, че те са в състояние на дълбока криза. За това има много причини. Кризата се вижда най-ясно във връзка с войната в Украйна.

Министърът ясно формулира позицията на Азербайджан по отношение на войната в Украйна – правителството в Баку винаги е подкрепяло териториалната цялост на Украйна, а също така и на Грузия и Молдова.

Азербайджанската република може би първа е доставила хуманитарна помощ за Украйна, в това число гориво за линейки и за машините в селското стопанство. Оказана е хуманитарна помощ и на Молдова.

Пак в контекста на войната в Украйна, министърът на външните работи на Азербайджан подчерта, че страната му е фактор в борбата с енергийната криза в Европа. Кризата рязко повиши нуждите на европейските страни и над 10 държави водят преговори за доставка на природен газ от Азербайджан. Страната ще направи всичко, което е по силите й за да отговори на търсенето.

Джейхун Байрамов припомни и за подписаното стратегическо споразумение с Европейския съюз в лицето на Урсула фон дер Лайен, като потвърди още един път, че Азербайджан ще удвои доставките на природен газ за ЕС.

Друг важен акцент е намерението на Азербайджан да доставя големи количества „зелена електроенергия“ за Европейския съюз. Страната има втората по големина ветрова мощност в света след тази в Северно море. Производството на електроенергия за сметка на силата на вятъра ще помогне на страната да намали вътрешната консумация на природен газ за генериране на електрическа енергия и ще може да го пренасочи за по-продуктивни цели.

Министърът на външните работи постави акцент върху важността на маршрута между Европа и Средна Азия. Азербайджанската република е максимално ангажирана за увеличаване на пропускателната способност на това трасе.

На 26 ноември 2022 година в Актау (пристанищен град на Казахстан на Каспийско море) ще се състои втора поредна среща (първата е била в Баку през лятото) между представителите на Азербайджан, Казахстан и Грузия.

Джейхун Байрамов подчерта, че страната му работи и по транспортния коридор „Изток - Запад“ и по коридора „Север - Юг“.

Министърът на външните работи на Азербайджан е обезпокоен от забавянето на сключването на мирно споразумение с Армения. Той напомни за мирните предложения на Баку към Ереван и за положителната реакция на международната общност на тях.

В предложенията към Армения няма нищо изненадващо, но на арменците им бяха необходими месеци за да ги осмислят. На 7-ми ноември е имало среща във Вашингтон между азербайджанската и арменската страна на ниво министри на външните работи.

Тревожното е, че арменската страна сякаш иска да усложни документа – вместо да е един, арменците искат той да стане рамков, а после да бъде допълван и детайлизиран.

Джейхун Байрамов говори и за проблемите с демаркацията и делимитация на границата между Азербайджан и Армения. Той отбеляза, че тези две процедури на границата с Руската федерация са отнели над десет години, като трябва да се има пред вид, че този случай може определено да бъде оценен като “success story”. Подобни са темповете и при делимитацията и демаркацията на границата с Грузия. В случая с Армения обаче няма такава “success story”.

В изказването на министъра на външните работи прозира съмнение в сериозността на арменската страна. Въпросът е колко е искрена отсрещната страна. По въпроса за границата е имало три срещи на комисията натоварена с делимитацията и демаркацията. Втората от тях е била в Москва, а третата – в Брюксел.

Министърът със съжаление посочи, че продължава минирането на азербайджанската територия. Това е открито предизвикателство, като до момента от мини са загинали 45 души. Става дума за миниране, при което са използвани мини, произведени в периода 2020 -2021. Азербайджанската страна категорично не е съгласна, Лачинският коридор да се използва за превоз на мини.

Азербайджан заявава готовността си да реинтегрира арменците, живеещи в Карабах. Има редица малки „истории на успеха“ с арменците от Нагорни Карабах. Те са свързани най-вече със строителни работи и с решаване на проблеми на водоснабдяването.

Азербайджан ще компенсира инвестициите на арменци в Карабахската инфраструктура. Азербайджанските власти се обръщат към арменците, които си заминават от региона: „Не рушете, не събаряйте построеното – ние ще го платим и ще Ви компенсираме“.

Според Джейхун Байрамов, азербайджанските власти не харесват намесата на неподходящи хора и на незаконни заселници. Той намекна за неблаговидната роля на арменец – бивш олигарх и на бивш външен министър от екипа на Роберт Кочарян.

Въпросите към Джейхун Байрамов бяха много но почти никой не питаше за „следния коридор“. Имаше много въпроси за ролята на Франция и на Русия. Самият Министър на външните работи на Азербайджан повдигна въпроса за поведението на Франция, но имаше и допълнителни въпроси. По мое мнение нямаше провокационни или недоброжелателни въпроси.

Въпроси зададоха Матю Брайза, Владимир Сокор, Халид Таймур Акрам от Пакистан и Ферхат Пиринччи (Ferhat Pirinççi). След тези въпроси, Джейхун Байрамов отговори и даде възможност да се зададат нови въпроси.

Въпроси зададоха: Sajjad Karim, Екатерина Метревели от Грузия, Венцеслав Събев от Geneva Geostrategic Observatory.

Бившият американски посланик в Азербайджан, а сега член на бордовете на две компании в България - Матю Брайза, всъщност направи много изискан комплимент на министъра на външните работи за ясното и изчерпателно изложение, след което помоли за оценка на ролята на САЩ в региона.

Владимир Сокор (Vladimir Socor - САЩ, Джеймстаун Фондейшън) зададе въпрос за актуалната роля на Русия в региона.

Аманда Пол запита това, каква помощ оказва ЕС за развитието на „следния коридор“. Също така тя запита за поведението на Иран, в частност за доставката на дронове за Армения.

Халид Таймур Акрам (Khalid Taimur Akram - Пакистан) запита за отношението на ЕС към Армения.

Ферхат Пиринччи (Ferhat Pirinççi – Турция) зададе въпрос за френската резолюция за налагане на санкции на Азербайджан.

Джейхун Байрамов отговори на тези въпорси, като започна с оценката на ролята на САЩ. Той отбеляза, че САЩ играят активна роля в региона и че Азербайджан оценява ролята им. Според него, САЩ подкрепят индиректно позицията на Азербайджан.

Поведението на Франция и нейната позиция спрямо Азербайджан бяха оценени като: “absolutely inappropriate”.

Външният министър оцени отношенията с Туркменистан като добри, включително и по въпросите около находището „Достлук“.

Говорейки за ролята на Русия, Джейхун Байрамов сдържано заяви, че по отношение на руските миротворци в Нагорни Карабах, Азербайджан се придържа към подписаните споразумения по въпроса.

Подкрепата на ЕС за средния коридор беше оценена като реална. ЕС подкрепя изграждането на средния коридор. Според министъра няма и особена алтернатива на средния коридор в момента. Според него ще има финансова помощ за изграждането на средния коридор. За какво ще се използва евентуалната финансова помощ, тепърва ще се решава, но съществмума определен интерес на ЕС към този маршрут.

Иран беше оценен като „особен съсед“, и отношенията с него са „много специфични“. Съществуват исторически напластявания, но досега винаги са успявали да решат двустранните проблеми.

Въпреки това съвсем недвусмислено беше казано, че за 40 (четиридесет) години в Иран е имало само две военни учения на границата с Азербайджан и те са били … миналата и тази година.

Беше заявено в прав текст, че в Азербайджан активно действат иранските разузнавателни служби, както и това че са изпратени много послания, че това не е приемливо. Съвсем наскоро Джейхун Байрамов е провел телефонен разговор с министъра на външните работи на Иран по телефона.

Говорейки за Европейския съюз, Джейхун Байрамов се изрази образно, че не го разглежда като „един прозорец“. Повечето европейски страни се държат коректно с Азербайджан. Подходът на Франция, която по принцип е дългогодишен медиатор в Южен Кавказ, в момента е „абсолютно неприемлив“. Френските декларации бяха класифицирани като „едностранчиви“.

Особено остро реагира азербайджанската страна на опита да бъде ангажирана общността на франкофонските страни в натиска на правителството на Франция срещу Азербайджан. Черновата на декларацията на франкофонските страни е най-острият антиазербайджански документ, писан до момента. За щастие, документът не е възприет в този си мвид от страните – членки на „Франкофонията“ и в крайна сметка е разгледан съвсем друг документ.

Всъщност и този документ е приет без обичайния консенсус в общността на франкофонските държави, като не е получил подкрепа от Румъния и България. Много от франкофонските страни са били подложени на силен натиск от Париж за да подкрепят документа, макар и в променения му вид.

Според Джейхун Байрамов, подобна е историята на мисията на ЮНЕСКО в Карабах. И тук ролята на Франция е абсолютно неприемлива. За 30 (тридесет) години има само две мисии на ЮНЕСКО в Карабах, като Армения блокира всякаква дейност там.

Сайяд Карим (Sajjad Karim – Обединено Кралство) зададе въпрос относно отварянето на азербайджанско посолство в Израел. Той също запита за отношението на Франция към Азербайджан и ролята, която тя играе в това отношение в Европейския съюз.

Бившият депутат (британски консерватор) от Европейския парламент запита и дали съществува връзка между вътрешното напрежение в Иран и отношението на Ислямската република към Азербайджан, доколко вълненията там се отразяват върху иранско-азербайджанските отношения.

Екатерина Метревели (Ekaterine Metreveli - Грузия) зададе въпрос за декларираното намерение на Азербайджан да изнася електроенергия за ЕС и за ролята на Русия в региона. Също така, тя се поинтересува за отношението на министъра по въпроса за пристанището Анатия.

Венцеслав Събев (Vedntzeslav Sabev - Швейцария, Женева) се поинтересува, защо при водените преговори с Армения и проведените последователни срещи на различни места, не е използвана платформата на преговорната инфраструктура на Женева – Дворецът на нациите (Сградата на Обществото на народите)?

Джейхун Байрамов започна отговора си с въпроса за новооткритото посолство в Тел Авив, заедно с представителство в Палестина. Той подчерта, че отношенията между Азербайджан и Израел са стари и дълбоки. Те са вековни и датират от преди основаването на двете държави. Винаги е имало разбирателство между евреи и азербайджанци.

Отделен въпрос е, че Израел е голям потребител на азербайджански нефт. Той отново подчерта, че в Азербайджан никога не е имало антисемитизъм.

Министърът на външните работи направи много интересна реплика – той подчерта, че „демократична Армения“ не е подкрепила резолюцията прокарана от големите демокрации относно човешките права в Иран. Според него още по-интересно е защо никой не пита Армения, защо гласува заедно с КНДР и Сирия.

Джейхун Байрамов заяви, че не би могъл да коментира въпроса около споменатото по-горе пристанище. За ролята на Русия в региона, той направи следното разграничение. Според него по време на 44 дневната война, Русия е доставяла оръжие на Армения, но е останала политически неутрална.

Среща с Н. Пр. Илхам Алиев – Президент на Азербайджанската република

Беше отбелязано, че за разлика от предишната „Агдамска конференция“, срещата ще протече в по-неформален порядък. Няма да има предварителен ред и записване за въпроси, а те ще се задават чрез поискване на думата.

Ректорът на ADA University, отбеляза, че това е третата по ред среща на участници в конференцията с президента през последните години. От своя страна, Президентът Илхам Алиев благодари на участниците в срещата и на ADA Unversity за интереса към проблемите на региона на Южен Кавказ.

Той отбеляза, че вече доста време Азербайджан се радва на стабилност и това е в основата на възходящото икономическо развитие на страната. Азербайджан е “landlocked country” (страна без излаз на отворено море) и на нея й се налага да работи много за своята свързаност. В основата на политиката на Азербайджан е търсенето на синергия между коридорите „Изток - Запад“ и „Север - Юг“.

Президентът подчерта, че строящото се летище в град Лачин е третото по ред летище на освободените територии, като с това международните летища на Азербайджан стават девет.

Незабавно след приключването на експозето на Президента, посланик Матю Брайза зададе въпроса за отношенията на Азербайджан с Туркменистан и за суаповата сделка между Азербайджан, Туркменистан и Иран. Илхам Алиев заяви, че на Азербайджан е необходим още природен газ. Той се надява догодина да започне експлоатацията на Абшеронското газово поле.

Освен това Президентът разви тезата за необходимостта от нов мениджмънт на Държавната нефтена компания на Азербайджан – SOCAR.

Халид Таймур Акрам (Khalid Taimur Akram - Пакистан), запита за дипломатическата активност на Президента Илхам Алиев. Той се интересува от проблемите създавани пред Азербайджан от Армения и Иран.

В отговор, Илхам Алиев благодари за политическата и морална помощ на Пакистан за Азербайджан. Той отбеляза, че след отминаването на пандемията той е пътувал много в Средна Азия, която се смята за приоритет във външната политика на Азербайджан.

Догодина Президентът Алиев ще посети Пакистан. Той определи Пакистан като „традиционно приятелска страна“ и говори за засилване на връзките между двете страни.

След това, Президентът Алиев направи важният коментар, че в момента международното право не работи и това налага страни като Азербайджан да взимат превантивни мерки. Говори специално за изграждането на железопътна линия Китай – Киргизстан – Узбекистан.

Специално внимание беше отделено на тристранното сътрудничество между Казахстан, Азербайджан и Турция към което се присъединява и Грузия. Състоялата се среща в Актау (Казахстан) беше проведена вече в този нов четиристранен формат.

Президентът Алиев заяви, че не смята Армения и Иран да могат да попречат на функционирането на Средния коридор. Специално АРмения няма никаква тежест в този контекст, защото железопътните линии в страната са собственост на компанията РЖД – „Российские железные дороги“. Той не смята, че Иран има някакви сериозни основания или съображения, които да го карат да пречи на работата на Средния коридор.

Сайяд Карим (Sajjad Karim – Обединено кралство) приветства отварянето на посолство на Азербайджан в Тел Авив в Израел от позицията си на британски консерватор. Той прояви специален интерес към дигиталната интеграция на освободените територии.

Президентът Алиев благодари за подкрепата. Той заяви, че знае че не всички са щастливи от отварянето на азербайджанско посолство в Израел, но тук Азербайджан следва своя интерес.

Той също така каза, че не е специалист в областта на дигитализацията, но възстановяването на освободените територии в Карабах и Зангезур ще бъде модел за цялата страна, в това число и в областта на дигитализацията.

Ахмед Тахер (Ahmed Taher - Египет) запита Президента Алиев как вижда бъдещето на отношенията на Азербайджан с арабските страни и в частност с Египет.

Президентът Алиев изрази огромното си уважение към арабските страни. Той оповести, че ще бъде отворен офис на Арабската лига в Баку. Той припомни за помощта оказана от Азербайджан на арабските страни по време на пандемията от COVID-19. Той направи важното разграничение, че политическите отношения на Азербайджан с арабските страни са прекрасни, но икономическото сътрудничество е на незадоволително ниво.

Джон Робъртс (John M. Roberts, Обединено Кралство) попита Президента Илхам Алиев, дали има някакъв проблем от който да се буди нощем.

Президентът Алиев заяви, че спи прекрасно. Той спомена, че на времето арменците са смятали, че смущават съня му със заплахите, че арменските танкове ще се разходят по улиците на Баку. Те действително са стигнали до улиците на Баку, но в качеството им на трофеи от Втората Карабахска война.

Илхам Алиев подчерта задоволството си от това, че преговорите между “bp” („Бритиш Петролеум“) и Държавната нефтена компания на Азербайджан (SOCAR) вървят много добре за ACG (нефтеното поле „Azeri-Chirag-Guneshli“ в Каспийско море). Той високо оценява намеренията на “bp” („Бритиш Петролеум“) да построи слънчева централа в Джабраил.

Той коментира, че колкото повече електроенергия от ВЕИ бъде произведена, толкова повече допълнителен природен газ ще има за пазара.

Беше зададен въпрос за азербайджанско – турските отношения и за политиката на Азербайджан в Африка.

Илхам Алием заяви, че там всичко е ясно. „Ние сме братя и съюзници. Съюзът от Шуша просто формализира съществуващото положение“. Тук Президентът на Азербайджан повтори тезата си, че ако нямаш силна армия „ще страдаш в горчиви дни“.

Що се отнася до политиката в Африка, Азербайджан отваря посолство в Кения. Дипломатическата активност на страната расте – по едно и също време са отворени посолства в Израел и Палестина, в Кения и в Албания. Беше отбелязано, че по време на пандемията, Азербайджанската република е помогнала на редица африкански страни.

Аманда Пол (Amanda Paul - Белгия) запита Президента Алиев как вижда ролята на ЕС като медиатор. Тя запита съща тока, как Илхам Алиев вижда бъдещето на Източното партньорство на ЕС?

Илхам Алиев отговори, че в Азербайджан приемат Източното партньорство като платформа за сътрудничество с Европейския съюз, но не и с другите страни от Източното партньорство, които са извън ЕС.

Той заяви, че Азербайджан приема посредническата инициатива на Шарл Мишел от самото начало, особено като се има пред вид „смъртта“ на Минската група. Като резултат от това Алиев отбелязва, че за първи път в историята Армения е признала териториалната цялост на Азербайджан и суверенитета му върху Карабах.

Срещата в Прага е била в малко по-друг формат, защото се е присъединил президентът Макрон, но срещата е била резултатна.

Президентът Алиев заяви много твърдо, че няма да има друга среща между лидерите на Азербайджан и Армения с участието на Президента Макрон.

По тази причина, няма да има среща на Илхам Алиев на 7-ми декември 2022 година, заради искането на Никол Пашинян на нея да присъства Президентът Макрон.

Илхам Алиев също говори за провала на антиазербайджанската резолюция, предложена на франкофонските държави.

Майкъл Доран (Michael Doran - САЩ) пита за отношенията между Азербайджан и Иран. Според неговата оценка, турско-азербайджанският съюз носи на Баку големи ползи. Той пита дали е възможно изграждането на Зангезурския коридор без да бъде сключен мирен договор с Армения.

В отговор, Президентът Алиев напомни за предложената формула 3 + 3 за сътрудничество в Южен Кавказ (3 + 3 = Азербайджан, Грузия и Армения плюс Русия Турция и Иран). Той отбеляза, че Грузия е имала разбираеми възражения, заради участието на Русия във формулата, но срещу участието на Иран не е имало възражения.

С началото на войната в Украйна, ролята на Зангезурския коридор нараства многократно. Според Президента Алиев, Армения има огромен интерес от отварянето на Зангезурския коридор, защото това е единственият начин да си създаде железопътна връзка с Иран. Поради теренните особености на арменско-иранската граница, там не е осъществимо свързване на железопътните мрежи на двете съюзени държави.

Илхам Алиев заяви, че не разбира враждебността на някои от иранските лидери, както и че не разбира причината за провеждането на иранските военни учения на границата между двете държави. Азербайджан не е дал повод за враждебността на Иран. Президентът на Азербайджан подчерта, че при необходимост, азербайджанците ще защитят начина си на живот и светския режим на управление в страната.

От своя страна, Илхам Алиев зададе въпроса, защо няма нито едно азербайджанско училище в Иран.

Президентът Алиев подчерта, че е работил с трима предишни президенти на Иран и никога не е възниква ситуация, която да наподобява на сегашната.

Хакан Явуз (M. Hakan Yavuz - САЩ, щатът Юта) приветства освобождаването на седемте окупирани азербайджански района. Той поясни, че с въпроса си се обръща към Президента Алиев като към учен – изследовател на Движението за мир, а не като към държавен глава. Той запита Илхам Алиев не смята ли, че Азербайджан трябва да оглави създаване на общи учебници за страните от региона и за създаване на мирна менталност.

Също така, той запита Президента Алиев дали има обяснение защо Никол Пашиня си сменя мнението „по седем пъти на ден“?

Президентът Алиев благодари на Хакан Явуз за това, че е посетил Шуша. Той заяви, че ако Шуша наистина беше арменска, както претенздират в Ереван, то тя не би била оставена в това състояние. Той отбеляза, че чена фона на огромните разрешения, са построени само две вили, които според него „отразяват нивото на арменската клептокрация“.

Илхам Алиев заяви, че не знае къде дяват арменците парите на своята диаспора.

След това той отбеляза, че наистина е автор на докторска дисертация на тема: „Антивоенното движение във Великобритания и отношението на политическите партии към него“. Той си спомни и за някои британски политици, които на времето са били редовни посетители на съветското посолство в Лондон.

Според Президента Алиев „въпросът за мирната менталност е без отговор“. Арменското общество е отровено. Арменците са отровени от националистите и от настроенията на диаспората. Това е въпреки, че 44-дневната Втора Карабахска война е била студен душ за арменците.

Илхам Алиев не скри крайно негативното си отношение към политиците от така наречения „Карабахски клан“ (нарече президента Серж Саргсян – „Сержик“), а самата държава Армения характеризира като „малък, зависим, дори робски руски сателит“.

Едновременно с това, Президентът Алиев напомни за срещата си с Никол Пашинян, състояла се на 27 септември 2018 година в Душанбе. На нея е било постигнато споразумение за намаляване на инцидентите и нарушенията на спирането на огъня по протежение на границата. Никол Пашинян е спазвал стриктно цяла година споразумението за спиране на провокациите по границите. После нещата се променят, поради натиска който арменското обществено мнение оказва на Пашинян.

Илхам Алиев заяви, че не знае дали в момента Никол Пашинян е искрен, но „Армения трябва да смени цялата си образователна парадигма“.

Коерт Дебьоф (Koert Debeuf - Белгия) напомни, че преди около година в Брюксел, Президентът Илхам Алиев е обяснявал психологията на Кремъл. Във връзка с това, той попита дали Президентът ще се ангажира с прогноза и сега.

Илхам Алиев изказа мнението, че в момента никой не може да каже, какво точно ще стане. Той коментира двойния аршин по въпроса за териториалната цялост, с който работят някои от Великите сили.

Бренда Шафър (САЩ) запита, как вижда Президентът Алиев, големия регион около Зангилан след време?

Илхам Алиев говори дълго ца израелско-азербайджанските отношения. Той изказа личното си убеждение, че бежанците и вътрешно преместените лица ще се върнат по родните си места.

На въпрос на Венцеслав Събев (Ventzeslav Sabev – Женева, Швейцария), Президентът Алиев отговори, че едно от големите предимства на азербайджанското общество е, че е мултикултурно. Той изброи редица азербайджански мултикултурни форуми, в това число така нареченият „Бакински процес“. Той заяви, че през Втората Карабахска война, Азербайджан е дал като жертви (шахиди) 3000 души от всички етнически групи в страната. Според него, Втората Карабахска война е показала по безспорен начин сцеплението и спойката в мултикултурното азербайджанско общество и неговото единство.

От своя страна, участникът от Турция Ферхат Пиринччи (Ferhat Pirinççi) сподели, че и той е бил в Шуша и в Гянджа и има лични впечатления от разрушенията, извършени от арменските сили по време на окупацията на Шуша и от ракетните удари по Гянджа. Въпросът му беше, дали Азербайджан ще поиска репарации или компенсации от Армения.

Илхам Алиев отговори, че по този въпрос вече е започната работа, като са поканени и международни експерти за оценка на щетите. Несъмнено ще бъде поискано обезщетение за извършените разрушения по време на двете войни и особено по време на окупацията.

Също така ще бъде повдигнат въпросът за кражбата на полезни изкопаеми, в това число на злато от рудниците в Келбаджарския регион. Въпросът е много сериозен и затова се работи без да се бърза, като се изпипват подробностите.

Екатерина Метревели (Ekaterine Metreveli - Грузия) благодари на Президента Алиев за неговото посещение в Грузия, както и за разбирането му по отношение на резервираността на Грузия по повод формулата за сътрудничество 3 + 3. Тя се поинтересува от това как работи така наречения „Пражки формат“ на преговорите с Армения.

Илхам Алиев декларира солидарност и готовност за взаимна подкрепа с Грузия. За него, Грузия е стратегически партньор на Азербайджан. Тук има малък успех, „отворен е малък прозорец“ – арменците са се съгласили да се срещнат с азербайджанците в Грузия. Президентът Алиевзаяви, че много иска да се проведат тристранни консултации между Азербайджан, Грузия и Армения.

Ласло (Lásló Vasa - Унгария) запита за работата на Организацията на тюркско говорещите държави и за връзката й със Средния (междинния) коридор.

Според Илхам Алиев, тюркско говорещите държави ще използват коридора в огромна степен. Ползвателите на коридора ще спестят не само време, но и пари, като икономиите ще се постигнат за сметка на координацията на тарифната политика между страните, които използват коридора.

Лука Миралия (Luca Miraglia - Италия) запита как Президентът Алиев вижда мястото на Балканите, на Трансадриатическия газопровод и на другите свързани с него съоръжения.

Президентът Алиев подчерта, че Италия е една от деветте страни, с които Азербайджан е подписал декларация за стратегическо партньорство. Също така той съобщи, че ще бъде създаден азербайджанско – италиански университет.

Илхам Алиев заяви, че азербайджанската страна прави всичко възможно за повишаване на капацитета на Трансадриатическия газопровод (TAP). Въпросът е обсъждан с Марио Драги, докато последният е бил министър-председател. Както и при предишни случаи, Илхам Алиев подчерта, че ще трябва и останалите акционери в Трансадриатическия газопровод (и изобщо в газопроводите от Южния газов коридор) да участват в работата по повишаване на капацитета на тази газова връзка.

Говорейки за огромния интерес към природния газ, доставян по Южния газов коридор, Илхам Алиев отбеляза, че в момента Азербайджан няма достатъчно природен газ, за да удовлетвори всички искания, отправени от европейските му партньори. Той отново подчерта, че всички акционери в Южния газов коридор трябва да се ангажират, за да стане възможно увеличаването на доставките на природен газ.

Президентът Алиев още един път приветства работата по постигане на свързаност на газовите мрежи. Той специално приветства пускането в експлоатация на гръцко-българския интерконектор IGB, както и на всички други проекти за постигане на газова свързаност в това число и интерконекторът „София - Ниш“.

Той потвърди, че Азербайджан има големи планове за износ на електроенергия, произведена от възстановяеми източници – най-вече на офшорни ветрови инсталации в Каспийско море.

На края на срещата между президента Илхам Алиев и участниците в конференцията, Ректорът на ADA University напомни, че по време на посещението на Илхам Алиев в Италия, той е изненадал всички, като в речта си е говорил преди всичко за въпросите на образованието и за амбициите на Азербайджан в тази посока.

Срещата завърши след като продължи около три часа.