„Не само ние, но и всички страни от региона сме заинтересовани от диверсификация на маршрутите за доставки поради нестабилната геополитическа ситуация в света. Преговорите с Казахстан се водят отдавна и за Азербайджан ще бъде изгодно да стане транзитна страна за пренос на въглеводороди (не само на нефт, но и на природен газ в бъдеще). Мисля, че тук не се предвиждат проблеми в бъдеще и рестартирането на „Баку-Супса“ ще има само положително въздействие върху икономиката на Азербайджан“, e казал д-р Емин Гарибли, доцент в катедрата по международна икономика в Националния университет по икономика в Баку – UNEC.
Снимка: UNEC
Министерството на енергетиката на Казахстан заяви, че Астана и Баку обмислят възможността за започване на транспортирането на петрол по тръбопровода „Баку-Супса“. Те отбелязаха, че страните в момента обсъждат този въпрос.
Министърът на енергетиката на Казахстан Алмасадам Саткалиев каза, че Казахстан и Азербайджан планират да започнат транспортиране на нефт по тръбопровода „Баку-Супса“. Маршрутът до грузинското пристанище Супса е с капацитет от 5 милиона тона годишно.
Според него в момента страните обсъждат възможността за започване на доставки по този тръбопровод. В момента страните изчисляват техническите характеристики на това трасе.
Освен това той отбеляза, че Астана и Баку са се договорили за износ на петрол от Казахстан по „Баку-Тбилиси-Джейхан“.
„Вече постигнахме споразумения за износ на казахстански нефт по тръбопровода „Баку-Тбилиси-Джейхан“ и се обсъжда възможността за започване на доставки по тръбопровода „Баку-Супса“. Освен това, както съобщихме, Казахстан започна да доставя петрол на Германия по тръбопровода „Дружба“, отбеляза Саткалиев.
Според министъра тези доставки се извършват в съответствие с предварително сключени споразумения относно транзита на казахстански нефт.
По-рано ръководителят на министерството на енергетиката на Азербайджан - Парвиз Шахбазов заяви, че до края на тази година доставките на казахстански петрол по „Баку-Тбилиси-Джейхан“ ще достигнат 1,125 милиона тона петрол.
„Всеки месец Азербайджан получава от 12 до 14 танкера, превозващи казахстански петрол. Това е задоволително развитие. Първоначалното споразумение между страните предвиждаше транспортирането на 1,5 милиона тона нефт през тази година. Но като се има предвид, че доставките започнаха през април тази година, ние ще можем да транспортираме 1,125 милиона тона петрол до края на 2023 г.“, каза той преди време.
Кандидатът на икономическите науки, доцент в катедрата по международна икономика в UNEC - Емин Гарибли в разговор с кореспондент на „Вестник Кавказа“ отбеляза, че в Баку биха били заинтересувани от връщането в експлоатация на петролопровода „Баку-Супса“ в рамките на дългосрочен договор.
„Не само ние, но и всички страни от региона сме заинтересовани от диверсификация на маршрутите за доставки поради нестабилната геополитическа ситуация в света. Преговорите с Казахстан се водят отдавна и за Азербайджан ще бъде изгодно да стане транзитна страна за пренос на въглеводороди (не само на нефт, но и на природен газ в бъдеще). Мисля, че тук не се предвиждат проблеми в бъдеще и рестартирането на „Баку-Супса“ ще има само положително въздействие върху икономиката на Азербайджан“, каза той.
„За пускането на „Баку-Супса“, разбира се, ще е необходимо да се разрешат технически проблеми поради престоя на тръбопровода, но те могат да бъдат разрешени. Транзитът на казахстански нефт в тази посока ще реши проблема с разликите в съдържанието. Нашата марка „Azeri Light“ е лек петрол, а тази на Казахстан е много по-тежка и ако се изпомпват през различни тръби, това ще бъде от полза и за нас, и за Казахстан. Смятам, че всички ние, страните износителки на петрол, днес сме стратегически партньори и изпомпването през нашата територия няма да бъде насочено срещу интересите на трети страни, а напротив, ще ни позволи да си сътрудничим и да гарантираме енергийната сигурност на регион“, подчертал е Емин Гарибли.
„Като цяло по отношение на „Баку-Супса“ е необходимо да се постигне съгласие само по проблеми от техническо естество. Заслужава да се добави, че в момента Азербайджан сключва споразумения за превоз на много стоки през Казахстан и нашата [на Азербайджан] територия. Знаем, че в Казахстан е създадена система от транспортни възли. Мисля, че нашето сътрудничество има много обещаващо бъдеще и заедно ще дадем значителен принос за регионалното развитие“, е завършил икономистът.
Дължината на нефтопровода е 837 километра. Неговият пропускателен капацитет надхвърля седем милиона тона нефт годишно (145 хиляди барела на ден). Операторът на тръбопровода е „bp“ („Бритиш Петролеум“). Крайната точка за транспортиране на нефта е черноморското пристанище Супса в Грузия. След това нефтът се транспортира до потребителите в Европа с танкери.
Източник: https://casp-geo.ru/kazahstan-i-azerbajdzhan-planiruyut-reanimirovat-nefteprovod-baku-supsa/