Зад сегашното незавидно положение на нещата в Западна Африка обаче седят не само терористичните мрежи, свързани с Ал Кайда, с Ислямска държави, както и с други – не толкова популярни салафистки структури. Зад сегашното незавидно положение, стоят и куп военни режими, които през последните пет-шест години изникнаха като гъби след дъжд. Военните се самоназначиха на власт след съответните военни преврати, пледирайки, че дотогавашната власт не може да се справи с „джихадистите“ и само излезлите от казармите „политически мениджъри“, могат да се справят с радикалните ислямисти. В Мали успяха даже да осъществят два преврата за една година, за да е съвсем сигурно, че на власт са дошли най-правилните „политически мениджъри“ от казармите.
Карта на така наречения „Coup belt“ – Пояса на успешните преврати в периода 2020 – 2025 година. На картата не се вижда само Малгашката република на остров Мадагаскар, където също успешно е взета властта с военен преврат.
Този постинг е естествено продължение на сродни предишни размишления. В него се дискутират същите проблеми, макар и в друга форма – в телевизионно студио, в разговор с водещ. Аз мога да мина за сравнително редовен участник в предаването „Дискусионно студио“ на Стоян Иванов по телевизия СКАТ.
Стоян Иванов е разумен човек с доста тънък усет към ежедневната ирония, в която живеем. Затова и макар политическите ни възгледи да не съвпадат изцяло, ние се разбираме много добре в нашите разговори.
Заглавието, което Стоян Иванов постави на нашия разговор е:
Как Русия, а сега и Турция, заемат мястото на Запада в Африка. Нова вълна мигранти към Европа? Но както става дума и в предишния постинг, там където има руско присъствие, вероятността от възникване на бежанска вълна, рязко нараства, също като авторитета на Путин сред определени категории от населението у нас.
За опасността от нова бежанска вълна от Западна Африка към Европа сме говорили многократно, в това число и в предишния постинг. Реално, такава вълна вече има и тя е резултат от непрекъсващата гражданска война в Мали и Буркина Фасо, от терористичните набези в Нигер и от продължаващите сблъсъци между прословутата организация „Боко Харам“ в Нигерия и правителствените войски.
Всъщност, свидетели сме на поредица от мащабни войни в Африка, на които световната общественост не обърна никакво внимание, без значение дали става дума за „прогресивната“ или за „консервативната“ общественост. Без значение, че и двете общности разполагат с достатъчен брой кресливи говорители, просто никой не се трогва от африканските войни, когато те не водят до бежанска война, която да плисне на „вълнолома“ в Европа.
В днешната Демократична република Конго, в миналото Заир, преди това – просто Конго, а в още по-далечното минало – белгийско Конго, досега са водени две общоафрикански войни с изключителна представителност на броя на участниците. Въпреки това, у нас не написаха и буква за тези събития, защото на нашите ГКПП-та не се е явил нито един бежанец. Ако беше се явил, щяхме да видим „кон боб яде ли“.
То щяха да са тръшкания дали бежанецът е един или зад него се крие още един милион негови сънародници. Дали пък не е болен от някой смъртоносна болест? Я ебола, я някакъв мутирал вариант на СПИН-а, който досега не е идвал по нашите земи. После някой от новооглашените ни, но крайно речовити и убедени в правотата си „консерватори“, щеше да изнесе лекция на тема, колко вредни и несъстоятелни са всякакви форми на толерантност, щеше да заклейми „толерастите“ и „либерастите“.
Само че, бежанските вълни от войните в центъра на Африка, се „абсорбират“ от съседните африкански държави и затова не са обект на интерес от нашите медии.
Нашите медии като цяло, особено тези, които претендират да са „централни“ и основополагащи, не се вълнуват особено и от реално съществуващата бежанска вълна от Западна Африка към европейските предели. Първо, защото вълната още не е придобила мащабите на бедствие и второ, защото за сега залива Канарските острови, които макар и далече на югозапад от нашия континент, са суверенна територия на Испания, следователно част от територията на Европейския съюз.
Нашите медии се възбуждат, тогава когато бежанците започнат да дебаркират на остров Лампедуза с мащабите на англо-американците по плажовете на Нормандия в Деня „Д“. Особено се възбуждат, ако някоя лодка се е обърнала по пътя и известен брой бегълци към свободата са се издавили.
Впрочем, в такива случаи пак можем да разчитаме на нашите „консерватори“, които са готови мигом да обяснят, че става дума за подли икономически мигранти, които искат да се облажат от щедрите системи на социални плащания в ЕС, а не за бежанци, животът на които е заплашен.
Че какво страшно има в Чад, където за да ловиш риба на едноименното езеро, просто трябва да си плащаш данъка на Боко Харам? Нищо страшно, а пък ако не си жена, няма опасност и да те отвлекат, за да те подлудят до крайност, да ти промият мозъка и да те превърнат в самоубийка терористка.
Същото можем да кажем и за Нигерия – там главните герои са същите. Там са и най-големите отвличания на жени и девойки, много от които след съответната обработка тръгнаха по пътя към вечността с необходимото количество експлозив под дрехите. Ама ако си мъж – няма какво да те плаши и няма за какво да бягаш на хиляди километри на север …
Няма страшно и в Буркина Фасо, известна и със старото си име – Горна Волта, кръстена на едноименната река. На времето СССР беше „Горна Волта с ракети“, а сега Буркина Фасо е нещо като „СССР с терористични атентати“. Бойците на ислямския джихад откриха преди време, че в Буркина Фасо има изобилие от „меки цели“ за терористични актове и се възползваха от това по „най-практичен начин“.
Още по-малко страшно е в Мали, където гражданската война доведе до пълна парализа на страната и където литър нафта вече струва повече от литър кръв.
Зад сегашното незавидно положение на нещата в Западана Африка обаче седят не само терористичните мрежи, свързани с Ал Кайда, с Ислямска държави, както и с други – не толкова популярни салафистки структури. Зад сегашното незавидно положение, стоят и куп военни режими, които през последните пет-шест години изникнаха като гъби след дъжд. Военните се самоназначиха на власт след съответните военни преврати, пледирайки, че дотогавашната власт не може да се справи с „джихадистите“ и само излезлите от казармите „политически мениджъри“, могат да се справят с радикалните ислямисти. В Мали успяха даже да осъществят два преврата за една година, за да е съвсем сигурно, че на власт са дошли най-правилните „политически мениджъри“ от казармите.
Резултатът е един. Дошли на власт с насилие, африканските военни в Мали, Буркина Фасо, Нигер, Централноафриканската република и пр., се захванаха първо да се освободят от френското военно присъствие, независимо, че то беше резултата на решение на Съвета за сигурност, което е подкрепено дори от Русия и Китай. Африканските военни не обичат разни европейци, дори и в униформа, които плещят нещо за избори, демокрация, човешки права и преход към цивилно управление. Такива е най-добре да си ходят. Последните пък взеха, че си тръгнаха със съмнителна бързина и организираност.
Оставени очи в очи с радикалните ислямисти, военните в изброените държави, а и не само там се справиха със задачата за „пацификацията“ на населението също така сръчно както „кучето на нивата“. Понеже африканските военни схващат бързо, те не са бавиха никак и побързаха да повикат на помощ „единствената спасителна сила“, която им е под ръка – Частната военна компания „Вагнер“.
Вагнеровците пристигнаха, подписаха едни хубави договори за военна помощ и още едни – за доходни кражби от разни находища на полезни изкопаеми и се захванаха с това, което най-добре умеят – да тероризират цивилното население. Думата „тероризират“ си е евфемизъм – всъщност те се захванаха да колят полуномадското население, съставено от животновъдите от народа „фулани“. Африканските правителства не обичат номадите и полуномадите. Освен това фуланите са мюсюлмани. Вагнеровците събраха две плюс две и получиха морално и политическо основание да се захванат с изтребването на тези „досадници“. В предишния постинг има още интересни факти за това защо точно фуланите са идеалната мишена за „Вагнер“.
С риск да се повторя, ще потретя – проблемът е в това, че фуланите живеят по протежение на най-стария търговски път, който е и най-стария път на миграционните животновъди, на всичкото отгоре е и основният път по който се движат хората от Западна Африка, за да отидат на „хадж“ в Мека. Живеят от Атлантически океан до Червено море и са над 20 милиона души.
Бедата е там, че точно в държавите, където фуланите са забележима част от населението, пребивават и „вагнеровците“, които след кончината на стопанина им – Пригожин, дори не са си свалили опознавателните знаци от униформите. Просто са преминали на работа при действителния собственик на „Вагнер“ – Министерство на отбраната на Руската федерация и вече се изявяват под името „Африкански корпус“.
„Вагнер“ или Африканският корпус има „делова активност“ в Мавритания, Мали, Буркина Фасо, Нигер, Чад, Централноафриканската република, Южен Судан, Судан и Еритрея. Със сигурност сме пропуснали още някоя държава, но и тези стигат, защото това същият този поясн на миграционното животновъдство, където живеят лошите и неприятни за местните правителства фулани.
Ако на руските другари им дойде вдъхновение, те могат координирано да започнат да „умиротворяват“ фуланите от Атлантика до Червено море и да предизвикат такава бежанска вълна, каквато още не сме виждали.
Затова и новините, че успоредно на руската инфилтрация в региона се наблюдава и турско проникване са по-скоро добри, отколкото лоши. Първоначално турските специални части спасиха международно признатото правителство в Либия и пресякоха попълзновенията на един самопроизвел се „маршал“, подкрепян от Русия и Египет. След това, от 2018 година насам, турците методично помагат с хуманитарна помощ, с инвестиции, водят сериозна търговия с региона и финансират образователни програми.
Турция няма капацитета на напусналите региона Франция, САЩ и Германия, но все пак е някакъв контрапункт на „вагнеризацията“ и на отварянето на народа на Централноафриканската република към Светото Православие. (Не се шегувам, така наречената ЦАР е заляна от руски „православни“ мисионери, а в столицата Банги руската водка успешно е заменила Бирата, която била обявена за „френска гадост“).
Това беше необходимото встъпление от минали постинги и предавания, за да сте в контекста на предаването. Останалото, може да изгледате с помощта на приложеното тук видео. Ако сте в настроение, приятно гледане на Дискусионно студио по Телевизия СКАТ от 11 ноември 2025 година:
Как Русия, а сега и Турция, заемат мястото на Запада в Африка. Нова вълна мигранти към Европа?