Съоснователят на Intel разказва 50 години по-късно как се е развила IT индустрията
Законите на Мур са емпирични закони, свързани с непрекъснатото усъвършенстване на производството на интегрални схеми. Те се отнасят до технологията на микроелектрониката и по-точно до развитието на изчислителната мощ на процесорите и уплътнението на интегралните схеми. Тази година се навършват 50 години от формулирането на първия Закон на Мур и по този повод публикуваме статия на Гордън Мур, в която той разказва за създаването и за отпечатъка, който той е оставил. Той е съосновател на Intel и на фондацията Moore. Неговото състояние към януари 2015 г. се оценява на 6.7 млрд. долара.
Някъде около 1964 г. бях помолен от Electronics Magazine да изпратя статия за тяхното 35-годишно издание с прогноза какво ще се случи в индустрията на полупроводниковите компоненти през следващите 10 години. Прегледах няколко наши чипа и забелязах, че сме преминали от един транзистор на чип до чип с около осем елемента – транзистори и резистори – върху него. Новите полупроводници, които щяха да излязат на пазара, имаха около два пъти повече елементи - 16 на брой. А в лабораторията вече работехме над чипове с около 30 елемента и имахме планове за такива с около 60 елемента на чип. Е, написах тези наблюдения на парче полулогаритмична хартия, започвайки с равнинен транзистор от 1959 г., и забелязах, че всъщност удвояваме елементите всяка година. Тогава направих свободна екстраполация и казах, че ще продължим да удвояваме всяка година и от 60 елемента тогава до 60 000 след 10 години.
Просто се опитах да комуникирам тезата, че това е посоката, към която полупроводниците се бяха насочили. И това щеше да им даде огромно ценово предимство, което не беше реалност на този етап. Ранните интегрални схеми струваха доста повече от парчетата за асемблиране на подобни схеми от отделни компоненти.
Но човек можеше да види, че тази тенденция се беше запътила в посока да бъде по-евтина в края на краищата. Това беше истинската ми цел – да споделя, че притежаваме технология, която ще направи електрониката евтина. Но не очаквах този двоичен ред на увеличаване на размерите и хилядократно увеличаване на сложността да бъде много точен.
Просто мислех, че това ще е основна тенденция, която ще имаме. А всъщност беше много по-прецизна от това, което можех да очаквам. И в края на тези 10 години бяхме увеличили интензитета на чипа, ако не десет, поне девет пъти. Един от колегите ми нарече размислите ми "Закона на Мур", което си остана във времето над всичко останало, което съм очаквал.
Влиянието на Закона на Мур върху чип индустрията
Със сигурност влиянието, което е имал т.нар. Закон на Мур, се е променило с течение на времето. В началото той беше само начин за проследяване на прогреса. Хората започнаха да създават все по-сложни чипове. Можеш да създаваш и да си кажеш "да, все още увеличаваме сложността". Но постепенно се превърна в нещо, към което различните участници от индустрията признаха, че трябва да се придържат или да изостанат технологично. За да останат на водеща позиция, където повечето от предимствата на полупроводниковата технология са експлоатирани, те трябваше да се виждат толкова бързо, колкото Законът на Мур предвиждаше. Те трябваше да отидат в по-малките размери и по-големите чипове на графика, което това предполагаше, че са необходими. И така от начин за измерване на това, което ще се случи, стана нещо, което един вид водеше индустрията. Трябваше да бъдеш поне толкова бърз, за да не изостанеш.
Дълголетието на Закона на Мур и неговото бъдеще
През 1965 г. и когато обнових наблюденията си през 1975 г., не съм прогнозирал кога тази тенденция ще спре. Това е хубаво нещо, защото щях да бъда изненадан. Индустрията е феноменално креативна, продължавайки да увеличава сложността на чиповете. Трудно е да се повярва – или поне за мен е трудно да повярвам – че сега говорим за милиарди транзистори на чип вместо десетки, стотици или хиляди.
Това е технологията, която се оказа много по-отворена към иновации и промени, спрямо тази която си представях през 1965 г. или през 1975 г. И все още не е ясно кога точно ще доведе до своя лимит. Влиянието на Закона на Муур се е променило с течение на времето. В началото беше само начин за проследяване на прогреса. Хората започнаха да създават все по-сложни чипове. Можеш да създаваш, и да си кажеш "Да, все още увеличаваме сложността." В един момент Законът на Мур се превърна от начин за измерване на това, което се е случило, в нещо, което един вид движеше индустрията.
Най-изненадващата иновация, която е осъществена благодарение на Закона на Мур
През 1965 г. в статията в Electronics предвидих разнообразие от неща - от часовници до персонални компютри, до радари с активна фазирана решетка. Връщайки се назад и четейки статията, съм изумен колко точно се оказа моето предвиждане на приложенията. От гледна точка на иновациите, които не съм предвидил, предполагам, че това, което наистина ме изненада, беше важността на интернет. Знаехме, че компютрите вършат полезна работа. Знаехме, че ще се усъвършенстват на някакъв етап, след като започнехме веднъж. Но никога не съм осъзнавал колко важни щяха да станат като комуникационно средство, водено главно от интернет. Не мога и да помисля за друга иновация, която да е сравнима.
Съвет към днешните предприемачи
Не съм сигурен, че съм човекът, който трябва да дава съвет. Моето усещане беше, че идентифицирате продукта, областта, в която искате да правите нещо, и ако започва да изглежда, че има смисъл, започвате нова компания. Днес толкова много предприемачи го правят по точно обратния начин. Те решават, че искат да създадат компания и след това започват да търсят идея, която могат да използват. Някои от тях ще се окажат голяма работа, като Google например. Много от тях ще се окажат мимолетни, за кратък период от време, ще бъдат успешни, но след това ще бъдат изместени от нещо друго. Ако трябва да дам съвет на настоящите и бъдещите предприемачи, е да търсят начин как могат да направят дългогодишно предприятие от това, което се опитват да направят, отколкото да търсят краткосрочен успех.
За важността на образованието за технологиите
Мисля, че непрекъснатият поток на добре образовани инженери и учени е движещата сила на компания като Intel. А това става само ако имаме университетите, от които излизат хора, притежаващи уменията, от които имаме нужда. Добрите идеи често идват от млади инженери и е хубаво, ако продължи да бъде така. Те са тези, често готови да направят реални скокове, които водят до качествено различни продукти и процеси. Тези от нас, които са били наоколо твърде дълго, сме видели всичко. И ние един вид губим нашата креативност. Затова вярвам, че университетите са изключително важни за дългосрочния успех на технологиите. И подобно, компании като Intel са изключително важна част от продължаващия успех на университетите.
Популярността на Закона на Мур
Невероятно е колко често попадам на позоваване на Закона на Мур. Всъщност потърсих в Google "Закона на Мур" и "Закона на Мърфи", и "Мур" победи "Мърфи" най-малко две към едно.
Източник: www.capital.bg