Последните събития от петък отново направиха актуален вица за пияницата, който повърнал върху една жена в автобуса.
- Как не ви е срам да пътувате в такъв вид! – възмутила се жената.
- Ти ли ша ми кажеш, ма! Виж се на какво приличаш!
БСП и ДПС докараха с автобуси в центъра на столицата български турци и роми не просто за пълнеж и масовост. Те опитаха да сблъскат групите и после да ореват орталъка, че е „застрашен етническия мир”.
Слава Богу, Реформаторският блок излезе с декларация, в която се противопостави на опита изкуствено да се нагнетява етнически конфликт в името на оцеляването във властта. Това бе единствената адекватна политическа реакция за протестите в петък. Рядко партийни формации излизат извън протоколното мрънкане и назовават нещата с истинските им имена.
Обслужващият медиен персонал на управляващите обаче не спи. В социалните мрежи воят за етническа нетолерантност на журналистите спрямо двата митинга – протеста и контрапротеста, стигна до кресчендо. Защо хората с микрофон в ръка питали ромите и българските турци откъде са дошли и кого подкрепят, а не задавали същите въпроси на протестиращите срещу кабинета.
Защо питали един ром кой е премиер и след като не получили отговор, се интересували дали знае поне кой е президент на републиката. „Сергей Станишев”, предположи момъкът, който си призна чистосърдечно, че го забрали направо от дискотеката да се „поразкара” по жълтите павета.
Да говориш за етническа толерантност при този невероятен спектакъл е все едно да питаш клошаря, който дъвче хляб пред кофите за боклук, защо не се храни с нож и вилица.
Да сравняваш опита на управляващите да се пролее кръв със спортен журналист, който се пошегувал с тъмнокожа лекоатлетка, че е „типична норвежка”, е доста пресилено.
Тези лоши медии обиждали хората от контрапротеста, защото им задавали провокиращи въпроси, пищят борците за „толерантност”.
За каква толерантност точно става дума, когато пред очите на всички се разигра циничен спектакъл на платена подкрепа и на опит за нагнетяване на конфликт. Властимащите дори не си направиха труда да инструктират екскурзиантите къде отиват и каква ще правят там.
В мрежата започна сложна дискусия за „нетолерантността” на протестиращите.
Богомил Бонев написа в един свой статус следното:
“Май проблемите с неразбирателството с вчерашните ми приятели, които са протестиращи, не е Орешарски. Не е даже БСП. Които не защитавам! Проблемите с непримиримостта на демократично мислещите ми приятели, които не търпят вече чуждо мнение, е желанието им да има гражданско общество. И за постигането му целта оправдава средствата според тях. Което означава, да не се допусне чуждо мнение. Само че е жалко за това новосъздадено ”гражданско” общество!”
Виктор Папазов коментира:
“Форд навремето е имал реклама – вашият автомобил може да всякакъв цвят, стига да е черен. Та и протестерите са така – можеш да мислиш свободно и демократично, стига да нямаш различно мнение. Който не е с нас е против нас.”
Вени Марковски:
„Аз наскоро писах, че на протестиращите им трябва план Б – трябва им преформулиране на целта, за да могат да се приберат в къщи с достойнство. Не можем да искаме от тях просто да подвият опашка и да признаят загубата. Понеже все пак не са деца, трябва да им дадем възможност това да стане по начин, който да запазва достойнството на “гражданското общество”.
Общото в трите поста е отново „толерантността” и незачитането на чуждото мнение. Тия от улицата не слушат никого, но пък хора като тримата събеседници ще им дадат „възможност да запазят достойнството си”. Ще им го дадат, ще го спуснат и едва ли не ще го обнародват в Държавен вестник.
Погледнато от другата страна, тримата също не зачитат мнението на протестиращите. Демонстрантите май не мислят, че позицията им е губеща. Те по-скоро са озадачени от това, което демонстрира властта. Повечето от тях просто са много млади и не са изпитали на гърба си унижението на прехода със същите политически кукловоди. По-скоро марионетки.
Охкането по журналистическата нетолерантност стигна дори до леко недочуващия и недовиждащ Съвет за електронни медии (СЕМ).
Преди няколко дни регулаторният орган пусна в обращение декларация във връзка със случая, в който в ефира на ТВ7 рапърът Мишо Шамара нарече Симеон Дянков "еврейска гад". Направи го доста след събитието и отново в обичайния общо назидателен стил.
Много правилно в документа се визира журналистическата гилдия, която трябва да се дистанцира на момента от подобни изцепки като тия на рапъра. За съжаление, чувството за „толерантност” към конкретните водещи е надделяло и обръщението е към всички журналисти. Сакън да не обидим някоя калдъринка, която е наблегнала повече на свободата на словото, та покрай това не е взела отношение към приказките на Шамара.
Естествено, всички знаят, че припърхващите екранни хубавици хал хабер си нямат на кое точно да реагират и, още по-невъзможното - как. Но това е друга тема, макар и същата.
Мария Стоянова, член на СЕМ, даде интервю за информационна агенция. Вчера, ден след нескопосания опит на управляващите да сблъскат двата митинга, ако единият не отстъпи. Основната теза в изказването на Стоянова е, че „журналистите – водещи, репортери, а дори и редактори, често пъти допускат некоментирани и недистанцирани изказвания на своите събеседници”.
Няма как да не се съгласим с подобна позиция. Дори ще добавим - много рядко, особено рядко в телевизиите, може да се види активна позиция на водещ, който следи какво му говорят. И ако случайно следи, от някакво чувство за криворазбрана толерантност или по-скоро желание за рейтинг, оставя събеседника да плещи каквото му душа иска.
Но някак оставаме с впечатлението, че поводът за зачестилите прояви на СЕМ не е Шамара, а отново петъчните събития. Медиите трябва да реагират, казва г-жа Стоянова, не само когато „в техния ефир някой прави опит да пуска слухове, да разпространява теории на конспирациите, но и тогава, когато се уязвяват наши граждани по най-слабото им място, когато засяга тяхната чест и достойнство”.
Публиката е съставена от различни българи, напомня ни Мария Стоянова. Тя не пропуска и клишето, че „в съвременния свят, в който живеем, има хора, които са черни, бели, различни, хора, които вярват в Господ, в Аллах, в когото и да е, хора, които обичат хора от собствения си пол, които са в неравностойно положение”.
Членът на СЕМ отбелязва също така, че напомнят „тези неща”, защото „това е наш дълг към обществото, което всъщност е данъкоплатец, а нашата институция се финансира от данъците.”
Защо тогава СЕМ не влезе в правата си на регулаторен орган и ако му е неудобно да санкционира, поне да се изказва малко по-конкретно. Не вярвам данъкоплатците да копнеят да плащат за „напомняне” и общи приказки.
Вече оставаме с впечатление, че думата „толерантност” се ползва като смокинов лист, като нещо, което замести „мирния преход” от началото на промените. Нещо като БСП, което смени БКП, но по същество си остана същото. Чисто и просто обикновена демагогия. Приятна, приспивна и много опасна.