Ясмина Реза: „Белла Фигура е пиеса за суетата и абсурда на всекидневния живот”

10 October 2018

Ясмина Реза е автор, чието драматургично творчество е познато у нас с пиесите „АРТ” и „Богът на касапницата”. В „Белла Фигура” тя ни отвежда на паркинг пред скъп ресторант, където с един от поредните откраднати, извънбрачни моменти на Борис и Андреа започва сюжета на пиесата. Едно изпуснато от героя изречение, намесило съпругата му в техния разговор, предизвиква скандал, който е последван от автомобилен инцидент и една случайна среща с негови семейни приятели... В цялата пиеса, с язвителна насмешка и изящен диалог Ясмина Реза води героите през куп обрати, създаващи усещането за вътрешно неспокойство и куп въпроси, оставени под повърхността.

 

В „Белла Фигура” на сцената на Театър „Българска Армия”, режисьорът Антон Угринов (гост) и актьорите Гергана Плетньова, Станислав Ганчев (гост), Георги Къркеланов, Стефка Янорова, Елена Райнова и Георги Йовчев (гост) верни на характерния за Ясмина Реза ироничен скрит смисъл на думите, се впускат в тази заплетена ситуация от неизказани мисли за живота, приятелството, семейството и любовта.

 

„В желанието си да се харесаме на другите измисляме безброй маски, с които жонглираме убедително в живота и дори понякога си вярваме. Пилеем усилия и влагаме цялата си изобретателност да създадем социален образ, който да бъде одобрен – Белла Фигура.

 

Страхливо сгушени в уютната представа за себе си допускаме компромиси със собствените си мерки, чувства, забравяме за мечтите си само и само, за да правим добро впечатление. И от толкова отстъпления малко по малко започваме ние самите да не се харесваме.

 

Готови сме на всичко, за да избягаме от самотата, но в крайна сметка пак оставаме неразбрани, сами. Понякога съвсем сами, а друг път с някого до себе си. Плъзгаме се по наклонената плоскост надолу в битка с времето и самоуверено ни се струва, че можем да спечелим.

 

Една от книгите на Ясмина Реза започва с цитата на Хорхе Луис Борхес:

 

“Блажени са обичаните и обичащите, както и онези, които могат да минат без обич.” Там започва и нашето представление, на един далечен паркинг, някъде във Франция...