Статията със заглавие „Българската полиция разбива блокадата на протестиращите около парламента”, публикувана на 24 юли 2013 г. в „Ню Йорк Таймс”, успя да привлече вниманието ми, особено когато прочетох, че е отразена по-скоро в Париж, отколкото в София, където демонстрациите през последните 46 дни изпитват българската демокрация.
Неотдавна, на своя 90-ти рожден ден, Шимон Перес, президент на Израел, говори за своята държава като застрана, където избраното мнозинство е определящо, но малцинството има същите права.
На 12 май България проведе предсрочни избори, на които бяха регистрирани 44 партии, но само 4 от тях имаха достатъчно гласове, за да заемат всички 240 места в парламента. Лидерът на бившата управляваща партия Бойко Борисов не успя да намери коалиционни партньори, въпреки че вкара най-много народни представители и така Социалистическата партия, заедно с Движението за права и свободи (ДПС, познато като турската партия), бяха готови да направят коалиция и да излъчат правителство начело с Пламен Орешарски за министър-председател.
Пламен Орешарски има дълга история в българската политика и доста впечатляваща репутация във финансите и икономиката. През 1997 година той е бил заместник-министър на финансите в правителството на Иван Костов от Обединени демократични сили (последните избори, на които партията е разцепена от гласоподавателите).
Като част от коалиционно споразумение, за председател на Държавна агенция „Национална сигурност” (ДАНС) бе предложен депутатът Делян Пеевски, който е член на ДПС. Майката на Пеевски- Ирена Кръстева, в продължение на години е стояла начело на Българския спортен тотализатор. Като по-млад Пеевски е бил член на партията на Симеон Сакскобурготски, която също е разцепена в момента. Мигът на славата настъпи за Пеевски, когато Царят имаше трудности в назначаването на министрите в своя кабинет. Тогава Пеевски му помогна да състави правителство. В този смисъл бе и изборът на Пеевски за шеф на ДАНС. Неговото задължение бе да изчисти Агенцията от престъпни фактори- задължение, което никой не можеше или нямаше желание да изпълни. Сигурен път до гробищата. Пеевски не се страхуваше, нямаше задни мисли и беше готово да посрещне предизвикателството.За съжаление, тълпата реагира непочтително срещу Пеевски, най-вече заради това, че не притежава красиви качества и най-вероятно заради неговите отсъствия по време на заседанията на 41-вото НС.
Тези обстоятелства дадоха възможност на партиите, които бяха извън новосформираното 42-ро НС да започнат протести. Огромен брой демонстранти дойдоха от лагера на Бойко Борисов, които бяха разочаровани от изборните резултати. От самото начало бе ясно, че протестиращите нямат реални цели, единствено желание да падне правителството. Най-голямата тълпа само веднъж беше под 15 000 души, но през повечето време протестиращите бяха по-малко от 1000 души. За да запазят движещата сила и да привлекат повече участници, някои организатори предлагаха по 25 лв., ако се показват в 8 сутринта пред парламента за т.нар. сутрешно кафе (където имаше предимно домати и яйца) и 45 лв. или над 60 лв. за късните демонстрации. Знам за случай, в който човек успял да изкара 3000 лв. и сега почива по Черноморието със семейството си.
На 30 юни се проведоха общинските избори във Варна- градът, който запали протестите по време на управлението на кабинета „Борисов” срещу корумпирания кмет. Един от протестиращите се самозапали в знак на недоволство срещу градоначалника. През юни, по-малко от 20 процента отидоха да гласуват на изборите във Варна. Това показа отново апатичното отношение на българския гласоподавател и неговата липса на ориентация. Тримата кореспонденти на статията от 24 юли, които са били далеч от България, сравняват българските протести с онези в Бразилия и Турция. След онзи последен инцидент от 23 юли, когато бутилки и камъни бяха хвърляни по автобуса, който трябваше да евакуира депутатите от парламента, тълпите, наподобяващи по-скоро карнавал, не продължиха насилието.За съжаление вашето издание рядко отразява България. Повечето от вашите читатели нямат представа къде се намира България. Противно на своите съседни страни, тя има положителна оценка върху толерантността и съжителството със своите малцинства. Почти 25% от българското население са мюсюлмани и роми. България има уникалния шанс през Втората световна война, когато цялото еврейско население бе спасено от депортиране в нацистките лагери на смъртта. Това е България, с която се гордея и която за съжаление е все още във възстановителен период след 45 години на комунизъм.
Яков Джераси е роден през 1946 г. в София в семейство на български евреин и християнка. Израства в Израел, учи и работи в САЩ. През 1993 г. напуска бизнеса си на административен директор на Симфоничния оркестър в Лос Анджелис и идва в България, за да работи за връщането на цар Симеон. Основава фондация “България”, която спонсорира наши студенти и програми за развитие на земеделието.
_______________________________________________________________________________________________
*Статията е публикувана в “Ню Йорк Таймс” на 30 юли тази година и е превод на сайта alarmanews - http://alarmanews.com/?p=4454. Заглавието е на Свободен народ он лайн./СД