През цялата зима, чак до март, печените кестени сгряват с мириса и топлината си. Сладките кестени узряват в края на септември, но могат да се съхраняват месеци наред, което ги прави сезонен продукт за цялата зима.
Кестеновите дървета са родом от нашия край на света - предполага се, че сладкият кестен произхожда от Мала Азия, Кавказ и Балканите, откъдето е разпространен и в Централна Европа, Средиземноморието и на изток, в Китай. За името спорят (съвсем не ожесточено обаче) тесалийският град Кастаниа и турският вилает Кастаному - на малоазийското черноморско крайбрежие. У нас кестенови гори има в югозападните планини Беласица, Славянка и Огражден, както и край Берковица.
На Стария континент са познати няколкостотин сорта питомни кестени с различни вкусови качества, а в зависимост от сорта външните бодливи обвивки приютяват от 1 до 7 кестена.
Средиземно- морски деликатеси
По свойства сладките ядливи кестени наподобяват доста повече зърнените култури, отколкото ядките. Поради високото съдържание на танин кестените имат тръпчив вкус и не се ядат сурови, но когато се сварят или опекат, част от нишестето се хидролизира до по-прости захари и те стават леко сладки, с консистенция на хлебен крем. Трудно е за вярване, но кестените съдържат витамин C, почти колкото лимоните, а са богати и на витамините B2, B1 и A. Ето защо те са прекрасна храна точно в сезона си - късна есен и зима, когато имунната система на човека е отслабнала. Съдържат и минерали, чиято липса ни кара да се чувстваме уморени и отпаднали - калий, фосфор, магнезий, калций, натрий, желязо както и микроелементите мед, флуор, силиций. Още едно предимство е сериозното количество лецитин в тях, който е важен за паметта, предпазва от сърдечносъдови болести, улеснява метаболизма и действа противостресово. Вярно е, че са пълни с въглехидрати и доста калорични (248 калории на 100 грама), но пък са богати на фибри и за разлика от повечето ядки са бедни на мазнини.
Старите готварски книги са пълни с рецепти за кестени - сладки и солени. Това са безкрайно вкусни и сговорчиви плодове, със забележителен леко наслаждащ вкус, със землисто-горски нотки на диви гъби и мъх. Единственото, което затруднява употребата им и ги прави трудни и пипкави за обработка, е двойната им люспа. Всъщност първата - твърда и гладка, лесно се обелва с помощта на остро ножче, дори и когато са сурови. Но вътрешната ципа, обвила плътно хлебния плод, може да се отдели единствено ако са сварени или изпечени. Съвременната индустрия преодолява тези затруднения и включително у нас, в някои супермаркети вече се продават опаковки сварени, обелени и вакуумирани кестени - идеални за динамиката на живота ни, готови за моментална употреба.
Сега у нас есенно и зимно време по градските улици вече има печени кестени - слава богу, чудният горски хляб вече не тъне в забрава. Но твърде рядко ги използваме за приготвяне на вълшебни рецепти като пълнена с кестени пуйка, телешко с диви гъби и кестени или крем от кестени.
Източник: www.frognews.bg