Президентът Росен Плевнелиев може да бъде обвинен за всичко - за назначението на откровено ченге, отговарящо за сигурността на държавата. За това, че е насърчил протестите срещу властта. За това, че се е срещнал с турския вицепремиер, а в същото време неговият пиар е натирил българските журналисти от вечерята с Бекир Боздаг.Плевнелиев може да бъде обвинен и за световната финансова криза. Най-малкото, за което обаче трябва да се предизвика скандал, са думите му на благодарност, че турската държава е приела българските изселници като в тяхна "втора родина".
Ругателски заявления заваляха откъде ли не, вкл. от медии, които претендират, че осигуряват "чиста и непорочна" информация. Понятно е , че настоящият председател на Съюза на тракийските дружества, небезизвестният Красимир Премянов, заяви, че "не може така да се говори". Припя му исекретният сътрудник и националист, подобно на президента Първанов (2002-2012) Красимир Каракачанов. Донякъде изненадваща беше и реакцията на Мария Капон, която като десен лидер би трябвало да отстоява основните политически права на човека. Човек има една-единствена родина, заяви тя. Нека да й напомним веруюто на десните - родината на човек е там, където се чувства добре. За жалост, тези реакции идват на фона на позабравения "възродителен процес". Неслучайно винаги го слагам в кавички, защото той няма нищо общо с Възраждането. На мнозина явно трябва да припомним онези събития, срамът от които засенчи само Милошевич с предприетото от него етническо прочистване.
Сякаш всички тези хора забравиха, какво се случи в България през 1984 и 1989 г. „Възродителен процес“ е название на система от опити за асимилация на мюсюлманското население (турци, помаци, татари и роми) в Народна република България.Това наименование обаче той получи официално едва през 1984 година (Какво съвпадение със злокобната действителност на "1984-а", пресъздадена в книгата на Джорж Оруел!).Процесът започва в началото на 1970-те и продължава до края на 1980-те години. Мерките за осъществяване на тази политика се състоят в принудителна смяна на арабско-турските имена с български, ограничения в използването на родния език от представителите на тези групи, насилствено ограничаване на техните традиционни обичаи и ритуали и изповядването на тяхната религия.
През 1984 г. Политбюро на БКП предприе мащабно преименуване на българи с турски произход и самосъзнание. Лично Тодор Живков ми каза след промените през 1989 г., че преименуването трябвало да стане, като само новородените се преименуват на слявански имена. Властите обаче смениха дори имената на мъртъвците в гробищата. Изчезнаха даже здравните дневници в болниците, така че медицинските досиета на пациентите бяха унищожени, за да се затрият тюркските имена.Още самото начало насилственото преименуване предизвиква съпротивата на турското население, която на места прерастна в открити демонстрации и бунтове. На 25 и 26 декември 1984 г. има демонстрации в селата Бенковски, Каялоба, Горски извор, Могиляне, Пресека и Добромирци, в резултат на които има и убити. Има протести и на много други места в Източните Родопи, за потушаването на които е сформиран специален кризисен щаб. На 17, 18 и 19 януари 1985 г. са бунтовете в Ябланово край Котел. Михаил Иванов посочва общо около 13-15 000 протестиращи в десетина села. Загиват 8 души (включително едно бебе), стотици са бити и задържани, а 517 човека са изпратени в лагера в Белене.Предприетите протести биват последвани между юни и август 1989 г. от кампания по спешно изселване под натиск на около 1/3 от засегнатото население, която става известна под циничното име "Голямата екскурзия". Изселените нямат време дори да съберат багажа си, камо ли да продадат имотите си.
Много от тях остават и до днес в Турция, след като са преминали границата с каруци, които теглят сами. Повечето от имотите им са незаконно заграбени от държавата.Като резултат от този процес насилствено са сменени имената на 850 000 мюсюлмани. По време на съпротивата на протести излизат около 40 000 души (13-15 000 в 24 декември 1984 г. -19 януари 1985 г. и 25-30 000 в периода 19-27 май 1989 г.), има бити, интернирани, над 1000 са хвърлени в затвори и в концентрационния лагер Белене, десетки са ранени, убити са 29 души - 1 жена при атентата на гара Пловдив от 30 август 1984 г., 8 протестиращаи (включително 1 бебе) в периода 24 декември 1984 г. - 19 януари 1985 г., 7 (4 жени и 3 деца) при атентата на гара Буново, трима са разстреляни /по официални данни/ като терористи през 1988 г., 9 протестиращи и 1 войник загиват в периода 19-27 май 1989 г. Това е историята накратко. По-голям срам за българите и за България аз не познавам.
Може да се сърдим на Турция за всичко. Има обече поне едно, за което трябва да й благодарим. То е точно това, че прие нашите сънародници. Иначе България щеше да се превърне в огромен концентрационен лагер, какъвто и нацистка Германия не е създавала.Проблемът е, че в нашето общество не е изживян истински катарзис. Че обществото ни не се е пречистило и разграничило достатъчно от онези злодеяния. Поне за тях Плевнелиев няма вина. Останалите обаче не са си получили заслуженото.