Интервю на премиера Бойко Борисов във вторник сутрин (пред "Медиапул") в съпровода на два телевизионни гастрола - на зам.-председателя на ГЕРБ Цветан Цветанов (пред Би Ти Ви) и на главния прокурор Сотир Цацаров (пред БНТ), потвърдиха за публиката, която все още е имала съмнения, визията на лидера Борисов по основни въпроси:
- Да се управлява стабилно България днес означава да се приеме безусловно, че над един човек е само небето и той е главният прокурор;
- Законите са досадна формалност за стабилността, министрите са пионки на шахматната дъска, нормално е обществените поръчки да се спират и пускат според възникващите спорадично и неясно от какво мотивирани желания на един човек;
- Враговете на така съществуващата стабилност са председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов и на Софийски градски съд (СГС) Калоян Топалов. Борисов изрично подчертава "Остава само ВАС" (оглавяван от Георги Колев - бел. ред.). "Това, което истински ме тревожи, че все повече съдии се обвързват с една друга политическа сила. С ДСБ." На въпрос кои съдии и съдилища, премиерът отговаря: "ВКС в лицето на Лозан Панов и СГС. От трите големи съда остава само ВАС. Те се ръководят от хора, които не се крият, че са близки с определени медии и определени хора."
- Премиерът се страхува да не би случайно депутатът от ДПС Делян Пеевски да помисли, че той, Бойко Борисов, смята да му стори зло, като му спира обществените поръчки. ("Но ето, нито веднъж в това интервю с нещо не съм го обидил. Казал съм само това, че когато има поръчка, която може да бъде направена по-добре и да бъде защитена публично, аз съм длъжен да го наложа. Но такива са много, много бизнесмени. Като Пеевски.")
Ако смогнем да се проврем през възлите от взаимноизключващи се съждения и съмнителни твърдения в интервюто на премиера, можем да заключим:
Потвърждение и лична гаранция от премиера, че реформа на прокуратурата няма да има. И коментарът можеше да свърши тук.
Но Цветанов заслужава внимание заради придобития кураж след оправдателната присъда и почерпеното вдъхновение от своя вожд, след което и той смело посочи виновните. Така се стигна до трагикомичното представление в ранната сутрин, поднесено от триото на властта: Цацаров нападна съдиите, че не осъждат; Цветанов ги нападна, че осъждат (макар че те го оправдаха) и оневини Цацаров (макар че той уж го обвини); а Борисов се увъртя във вихъра на жалки противоречия: никой не можел да подчини съда и прокуратурата, обаче Панов и Топалов са зависими от ДСБ (макар че първият бе предложен и подкрепен от независимите Георги Колев и Цацаров).
Изводът: Катарзисът се отлага, картите са на масата, врагът е посочен, главният прокурор целият в бяло, командата е дадена - бой по смутителите.
И това бе обявено от най-високо - Борисов одързостява Цацаров и противниците на реформата да се разправят с всеки осмелил се да посочи произвол, незаконни и поръчкови решения, търговия с влияние, и изобщо събития и действия не само в съдебната власт, но и в държавата, които не съответстват на тяхната визия за правомерно и неправомерно, за морално и неморално. Така всеки опит за прозрачност, всяко искане на проверка и отчет, всяка легитимна обществена претенция за законност и почтеност в управлението на съдебната власт и във воденето на делата дори, ще бъдат вече "легитимно" смазвани. (Имат санкцията на вожда-премиер - какъв закон, каква конституция, какви пет лева, опозиция няма, а медиите, които казваме всичко това, сме изначално квалифицирани като врагове. Без аргументи.)
Защо Борисов даде този безпрецедентен картбланш на главния прокурор?
И защо си позволява дори да заблуждава несведущата публика, че главният прокурор щял да се отчита пред парламента веднъж годишно, понеже сме били парламентарна република? Промяната в конституцията не задължава Цацаров, напротив - оставя главния прокурор сам да решава дали да удостои избраниците на парламентарната република с благоволението си, или да ги игнорира.
Хипотезите са три:
- Поети ангажименти от Бойко Борисов, от които той не може да отстъпи при никакви обстоятелства. Ако това е вярното допускане, ангажиментът е свързан с КТБ - да не се пречи на разпределението (грабежа) на остатъците и да не се търсят отговорности нито за миналото, нито за предстоящото - че хазната ще плаща милиони на американски адвокатски кантори по делата, които вече се водят срещу България в чуждестранни съдилища. Няма друг казус, по който главният прокурор толкова ясно, дефинитивно да е показал, че е заел страна и че мачът е свирен в полза на Пеевски. А точно по този казус и председателят на ВАС облече тогата, за да отреже акционерите в спора им с БНБ/Пеевски. Оттук и стриктното придържане към "реалностите" във височайшата оценка на Борисов по въпроса за независимостта - те са независимите - прокуратурата и ВАС! Оттук и стриктното спазване на омертата от Борисов - нито дума срещу Пеевски.
- Втората хипотеза, по-безобидната: опасения, че ДСБ ще се обособи като самостоятелен играч. А това е неприятно, не че плаши, но просто дразни. И като застанеш до всевластния главен прокурор, най-елементарно показваш на малкия досадник кой диктува музиката.
- Третата хипотеза - задават се избори. А избори се печелят не само със сговорчиви, а в случая подчинени служби за сигурност (чрез Цветанов като шеф на вътрешната комисия и премиера като техен върховен надзорник). Без гаранциите на прокуратурата Бойко Борисов не смее да тръгне на избори. Сделката е потвърдена: от него гаранцията за безграничната власт на главния прокурор, от главния прокурор гаранцията за необезпокояваната власт на Бойко Борисов, ако се наложи - и чрез независима от него разправа с враговете му - той няма да има нищо общо, той няма да си цапа ръцете.
(Аз имам и своя, четвърта, свръхсубективна и самотна хипотеза: дали премиерът осъзнава сериозността и дълбоката и тъмна опасност, включително и за него самия, на това, което ни разкрива като свое убеждение...)
Но да не се отклоняваме с глезотии: врагът, да повторя акцента на Борисов, е посочен, фронтът е очертан, зарът е хвърлен, войната е обявена.
За разлика обаче от избора на римския император и войската му пред Рубикон, за когото връщане назад е нямало, пред Бойко Борисов връщане назад може да се наложи. Каквато и безпределна власт да обладава Цацаров, твърде брутално ще трябва да я използва, за да резне надигащите се глави на дисидентите сред гнилата и воняща от поръчки, конюнктура и произвол прокурорско-следователска система тип "Пепи Еврото", която мнозинството на ВСС със зъби и нокти опитва да опази. А и големите телевизии вече не крият смелчаците, хората виждат и научават неща, които пропагандата на медийната империя "Певески" не може да заглуши. Няма да помогне и примитивният популизъм на прокурорски акции и кампании, предназначени да погалят слуха на широките народни маси (като последната обявена проверка, и то от Върховната прокуратура, кой е възнамерявал да подмени в учебниците по история думата "робство" с "османско присъствие"... Какво грандиозно и достойно прокурорско занимание - кой казва, че Борисов бил най-големият популист).
А социологическите анкети отбелязват макар и лек отлив на народна любов и разбиране към "неумолимите обстоятелства", които държат премиера и показват, че хората не вярват само на няколко спрени поръчки. И нищо чудно на Борисов да му се наложи да балансира в по-майсторска схема на зависимостите, отколкото тази, която чистосърдечно ни разкри в интервюто си.
Източник: http://www.dnevnik.bg/analizi/2016/03/09/2719397_vlast_bez_granici_za_glavniia_prokuror_potvurdeno/