Много наши сънародници се питат тези дни какво влияние ще окаже банковата нестабилност в Гърция с безпрецедентното и масово теглене на пари в брой, от трансфериране на валута в чужди банки и какъв би бил ефектът от излизането й от еврозоната и ЕС?
Тези събития са следствие от голямата задлъжнялост на страната и невъзможността й да обслужва дълговете си, съчетана с нежеланието на гръцкото правителство да прави повече компромиси и да разпродаде страната си. Ако погледнем данните, ще видим, че повечето страни в Европа са в подобно положение. Например Португалия е дори по-зле от Гърция, но засега с нея не се занимава никой от ЕК, нито от ЕЦБ.
Според мен, излизането на Гърция от еврозоната би имало сериозен ефект върху всички страни от ЕС. Особено, ако Гърция успее да се възстанови след подобен катаклизъм. Италия и Испания също са в сходно положение и внимателно наблюдават какво се случва в южната ни съседка.
Както и да го гледаме, ако Гърция напусне еврозоната, вероятно ще отбележи началото на края на еврото или поне разделянето на Европа на север и юг. Дълговото бреме е твърде голямо и скоро ще стане очевидно, че така повече не може.
Помним, имаше период, в който всички се нахвърлиха срещу гърците, които били изяли и изпили парите си и сега, видите ли, искали да им бъдат опростени дълговете.
Преди да съдим, от морална гледна точка, ми се иска да поразсъждаваме как стоят нещата в математическо измерение.
Ако погледнем графиката, сравняваща простата и сложната лихва, ще видим, че сложната лихва всъщност е една експоненциална функция. Съвременните финансови магьосници според мен отдавна са осъзнали силата на тази функция и я използват умело, за да държат в дългово робство света, защото няма икономика, която да расте с такива темпове. В най-добрия случай икономиката расте в аритметична прогресия.
Разбира се, за да успяват в това, те имат нужда от още един инструмент – парите. Способността им да създават пари от нищото в комбинация със сложната лихва, прави всички хора на планетата дългови роби.
До 1971 година световните финанси бяха базирани на златото като универсална валута. Златото ограничаваше разрастването на паричната маса или поне бързо връщаше нещата в нормалното им състояние. Тази система известна като Бретън Уудс се разпадна на 15 август 1971, когато президентът Ричард Никсън затвори "златния прозорец". От тогава изминаха 44 години. Размерът на дълговете в световен мащаб достигна астрономически размери. Май отдавна сме просрочили момента за един глобален дългов юбилей.
Възможно ли е гръцките банки в България да почувстват евентуалния трус и как?
В България няма гръцки банкови филиали, но те, макар и дъщерни, са самостоятелни юридически лица, регистрирани по българския закон. Ефектите могат да бъдат най-разнообразни. Икономиката и финансите в частност са сложна система, която не реагира линейно на едно или друго въздействие. Но се боя, че се натрупват твърде много напрежения във финансовата система на страната ни. Негативните ефекти от съсипването на КТБ съвсем не са изконсумирани. Предстои ни тепърва да плащаме сметката за това безобразие.
Питат ме защо премиерът на Гърция Алексис Ципрас отказа 35 млрд. евро подкрепа от ЕС до 2020 г. в замяна на реформи, които потискат жизнения стандарт на гърците, а България пърха от гордост за няколко милиарда от европрограмите до 2020 г., при това без гаранция, че ще ги усвои, на фона на унизително обедняващото население.
Отговарям: всеки трезвомислещ политик на мястото на Ципрас би направил същото. Дълговото заробване, което се практикува през последните няколко десетилетия, просто мина всякакви граници. Глобалната финансова система има нужда от дълбока реформа. Така няма да може да продължава още дълго. Не знам кой точно в България "пърха от радост". Но …пърха правителството и присъдружните му усвоители на евросредства. Пърхат и медиите, защото и на тях им подхвърлят по някой кокал, за да слушат и хвалят управниците. Масата хора виждат много малка полза, ако въобще почувстват нещо от тези програми.
Вчера БСП и АБВ събраха подписи, за да сезират Конституционния съд за ратификацията на законопроекта за дълга от 16-те млрд. евро, който правителството на Борисов прокара. Не знам дали това е популизъм или просто някакво представление. БСП според мен съвсем се е загубила – и време, и чест, и идентичност. Те не знаят каква партия са. Просто лъсна, че ръководството им се интересува само как да стигне върха на властовата пирамида, а електоратът гласува за тях по инерция. Поведението на АБВ ми е меко казано странно. Те са коалиционен партньор на ГЕРБ. Имат вицепремиер в правителството, а сега го бламират. Или те имат някакви шизофренични отклонения, или подценяват мислещите хора.
Общото поведение на политиците ни доказва, че всъщност те всичките са една голяма организирана група, която се интересува само от властта и ни разиграва евтини театрални сценки, в опитите си да ни убеди, че ги е грижа за нас.
Автор: Виктор Папазов, основател на Българската фондова борса, икономист и финансист
Източник: БГНЕС