Разговаряме с Велин Джиджев – управител на „Скай Клуб“ ООД, специализиращо в производство на вино от собствени лозя под марката „Шато Типченица“.
От кога се занимавате с винопроизводство, г-н Джиджев?
- От края на 2011г., малко след като завърших висшето си образование и се върнах в България. Баща ми тогава вече беше инвестирал в създаването на лозята.
Представител сте на средния бизнес, голяма ли беше инвестицията за вас, когато започнахте?
- Първоначалната инвестиция не е била много голяма, но развитието на фирмата изисква постоянни нови инвестиции, тъй като винарството е дългосрочен бизнес.
Наскоро се вдигна шум около приема на документи за проекти на ИАЛВ, бяхте ли потърпевши от изключително кратките срокове?
- Донякъде да. Въпреки всичко успяхме да внесем два съвсем малки проекта, с което си изпълнихме целта, но това стана за сметка на изключително големи усилия и много нерви. Кратките срокове са само един от основните проблеми на програмата в сегашния й вид, защото целият ред на подаване на документацията е порочен и вкарва бизнеса в абсурдни ситуации. Най-малкото не може отварянето на приема, независимо за какъв срок, да се прави без предварително публикуване на информацията – по другите програми обикновено се дават 14 дни, в които всеки човек може да планира действията си и най-малкото да си окомплектова документите. Силно се надявам наредбата да бъде коригирана, защото в противен случай това ще се запази до края на сегашната програма – 2018г.
Учили сте в един от най-престижните британски университети . Защо се върнахте, след като сте могли да се устроите и в Лондон?
- Причините са повече. Основната е, че благодарение на семейството ми получих възможност да работя и да се развивам в България, а в такава ситуация винаги бих предпочел да го правя тук, а не за някоя чужда държава. Отделно беше в момент, когато имаше с какво да помогна.
Вината ви преобладаващо на вътрешния или на европейския пазар се пласират?
- Продават се предимно на вътрешния пазар. За износ е необходимо да разширим капацитета на винарната, което също предстои – по Програма за развитие на селските райони.
С какво вашите вина превъзхождат тези на други винарски изби?
- Всяко вино е различно поради специфичните характеристики на района, в който се прави. Ние сме наблегнали на българските сортове – врачански мискет и рубин. Специално врачанският мискет е рядко срещан сорт, тъй като е по-неустойчив, но за сметка на това притежава уникален вкус и аромат.
Навярно сте дегустирали и чуждестранни вина, има ли по-хубави от българските?
- Разбира се, хубави вина има навсякъде. Но със сигурност мога да кажа, че българските по нищо не отстъпват на чуждите, а даже напротив – предоставят едно отлично съотношение между цена и качество. Има не малко български изби, които са успешни и биха могли да служат за пример в много отношения. Единственият по-сериозен проблем остава недоказаният имидж на вината ни, което е следствие и от цялостното представяне на страната в международен план.