Българският бизнес нееднократно е поставял въпроса, че е необходима административно реформа, която да доведе до по-високо качество на услугите при по-малко разходи . В момента нашата администрация е много натежала.
За сметка на това се шири корупция, рекет, бюрокрация. В това отношение първата стъпка с бюджета за 2015 година, с която бяха намалени разходите на администрацията с 400 млн. лв., е стъпка във вярна посока.
Очакваме един по-задълбочен, функционален анализ. Това оптимизиране на административната дейност, на разходите за нея да не е механично – в някои сфери може да трябва да се добави, в други да се извади. Като цяло разходите за администрация следва да се намаляват. Това следва от средния им размер, отнесен към бюджетните разходи, към населението в страната.
Тази реформа всъщност трябва да води до едни по-добро администриране, което да има отношение и към бизнеса, не само към гражданите. Имам предвид всичките елементи на по-доброто регулиране – въвеждането на електронно управление, оптимизиране на регулаторните режими – всички тези лицензи, разрешителни, уведомителни режими трябва да бъдат приведени до минимално изискуемото от законодателството на ЕС. При нас има надграждане на бюрокрация, което е над минимално изискуемия на ЕС. Следва те да бъдат изчерпателно оптимизирани с оглед облекчаване на режимите, където е възможно, или тяхното пълно премахване. Много важен елемент е оценка на въздействието – това означава преди нормативен акт да бъде внесен за обсъждане в НС и в МС, да му бъде направена оценка на въздействието. Не колко ще струва на бюджета, а как ще се отрази на бизнеса, на администрирането, на обслужването на гражданите. Отрицателен пример за липса на оценка на въздействието е тази пенсионна антиреформа, която беше направена навръх Коледа за една седмица. Визирам стъпката за премахване на втория стълб на общественото осигуряване.
Относно днешните данъци и такси част от по-доброто регулиране е привеждане в съответствие с разходите по тяхното администриране. Много често таксите се явяват по-високи от данъците. Те не съответстват въобще на административните разходи, които ги съпътстват. Например такса битови отпадъци няма нищо общо с разходите нито с количеството генерирани отпадъци, нито с разходите за тяхното събиране и третиране. Таксата е един втори данък на недвижимите имоти. Такса за вписване на финансови отчети в Търговския регистър, например, също е излишна. Защо трябва да се вписват повторно финансовите отчети, след като те са внесени в НАП и в НСИ. Те могат служебно да се ползват от там, но не – трябва да се губи време на бизнеса да ги прави и за Търговския регистър , а му се събират и такси за това. Има ред такива дейности, които са измислени, за да се събират такси, губейки времето на хората.
Принципът на мълчаливото съгласие е друг елемент. При нас по презумпция има мълчалив отказ. Ако, няма отговор, значи отговорът е "не". А трябва да е обратното – ако няма отговор в срок, значи отговорът е "да", освен в изрично предвидените от закона случаи.
Една административна реформа трябва да зададе и по-добра работа на регулаторите. КЗК, ДКЕВР, БНБ, КФН - изобщо всички регулатори, които от периодично възникващите казуси става ясно, че не са на мястото си.
За административна реформа се говори от много години и всъщност промените като че ли са в отрицателна посока. Ние не преставаме да бъдем оптимисти, защото затова сме останали тук в страната. Има като че ли воля за такива промени. Съдебната реформа е неотделима, защото ако няма върховенство на закона, всичко друго е трудно постижимо. Декларирани са намеренията. Надяваме се да има политическа стабилност, за да бъде тя проведена.
Разбира се административната реформа не е една кампания, това е перманентна дейност. Затова ние смятаме, че трябва да има администрация, държавна бюрокрация, която да следи за ограничаване на бюрокрацията. Отдавна предлагаме звено за по-добро регулиране. Дали то ще е като управление в МС, дали като министерство на държавната администрация, няма значение. Но трябва да има такъв бюрократичен орган, който да се оценява по това как е намалил бюрокрацията. Това е нещото, което не се разбира. С някакви обществени съвети и отчети не се реализира административна реформа и не се поддържа по-добро регулиране и по-добра бизнес среда.
Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България
Източник: БГНЕС