СДС от два дни има нов лидер. Сините разчитат на Божидар Лукарски да намери мост към реформаторския блок, в който влизат ДСБ, "Синьо единство", "България на гражданите", "Зелените" и "Свобода и единство". Въпреки че от дясното обединение приветстваха новия лидер на СДС, засега не се ангажираха, че ще преговарят с него. Лукарски спечели симпатиите на "реформаторите" с ясната си анти-ГЕРБ позиция. Но преди СДС да се влее в новата десница, партията трябва да мине през катарзис, коментираха сините.
Три условия постави реформаторският блок пред СДС, за го приеме в редиците си. На първо място, анти-ГЕРБ позицията на Божидар Лукарски да се припознае от всички в партията. Другото е СДС да се покае за досегашните си грешки, които, според тях, са довели сините до настоящата изолация. И третото - да припознае целите, около които вчера се обединиха петте партии. "Познавам Божидар Лукарски и приветствам позицията му СДС да се разграничи от ГЕРБ, но тя трябва да се приеме от цялата партия", ясен бе Христо Панчугов от "Синьо единство". Според него е нужно СДС да осъзнае, че е сгрешила, напускайки "Синята коалиция" и давайки рамо на Бойко Борисов. "Не може всички други да са виновни за разпада на една партия, но не и самата тя", добави Петър Москов от ДСБ.
СДС почти се отрече от ГЕРБ с политическата декларация, която прие на 21-вата си национална конференция: "СДС е убеден, че реалните обединени усилия на десните и десноцентристките сили е истинската алтернатива както на сегашното управление на БСП и ДПС, така и на предишното на ГЕРБ. Обединеното дясно е носителят на европейското бъдеще на България", се казва в нея. Явно от реформаторския блок обаче очакват покаянието да е по-категорично.
Повечето от краткосрочните и дългосрочните точки, около които се обединиха петте, бяха споменати неведнъж и от сините. Сред тях са за незабавна оставка на кабинета "Орешарски", изработването на нови изборни правила, връщането на доверието и морала в политиката, включването на гражданското общество в управлението.
Така на практика, за да се постигне обединение, остава СДС да отговори и на последното условие, което обаче може да се окаже и най-тежко - самокритиката.
Но как би трябвало да изглежда покаянието на СДС? То съвсем не трябва да бъде, че партията е допуснала случайно грешка или е бил подведена. Тя, особено някои от нейното ръководство, трябва да признае грехове. Това, че по време на предизборната кампания СДС не издигна като пръв свой враг не БСП, което е естествената му позиция, а Иван Костов, е само върхът на айсберга. Видими станаха и лицата, които СДС изведе на преден план. Любен Дилов и Сашо Дойнов ли трябваше да олицетворяват партията, питаха се седесарите. Още помним как в началото на 90-те години Дилов като противник и шеф на Комсомола в Софийския университет отхвърляше всичко, което предлагаше тогавашният лидер на Независимите студентски дружества Емил Кошлуков. Сашо Дойнов пък отдавна е омръзнал на тв зрителите с участието си в тъпи шоу предавания и логорея. Представяйки се, никому неизвестните кандидати на СДС изстрелваха: Ние с Любен Дилов (или Сашо Дойнов) сме в един отбор. Ела и ти!".
Скепсис именно заради това предизвикват лицата, които дадоха този тон на синята партия, а сега остават в нейното ръководство. Дори не става дума за досегашния председател на СДС д-р Емил Кабаиванов, който стана зам.-председател на СДС, просто защото той беше кукла на конци. "Реших да се кандидатирам за поста, за да покажа, че в партията има приемственост", заяви той на 21-вата национална конференция на СДС. Останалите трима заместници на Божидар Лукарски са Костадин Марков, Румен Христов и Любен Петров.
Приемствеността, за която говори Кабаиванов обаче, е, меко казано, смущаваща. Костадин Марков е сочен за човека, който аедно с брат си Борис Марков превърна „синята идея" на „Раковска" 134 в бизнес проект. Съвсем не по идеологически съображения те пуснаха шейната по улея на ГЕРБ. Управляващата доскоро партия имаше всички механизми да държи на яслата партиите, които искаха да оцелеят, а лидерите им – да се облажват от държавната трапеза. Малко вероятно е хора като тях да направят такова самопризнание и да изживеят такъв катарзис. Те превръщат в заложници седесарите, които милеят за партията си.