Украсената елха дълго време се смята у нас за „празник на чужденците”

Знае се как българинът е посрещал Коледата някога – с постната вечеря на Бъдни вечер, прикадена от стопанина, с молитвата и безквасната пита, на която бодвали тънка восъчна свещица, с коледарите, с песните и заклинанията за здраве и берекет. Важен елемент от този голям празник е „бъдникът” – дърво (дъб или круша), отсечено в гората от мъжете в домакинството и пренесено с внимание, за да не се опре по пътя в земята. То трябвало да гори поне няколко вечери и пепелта му не се хвърля, а се употребява като лекарство през цялата година. Бъдникът символизирал семействеността и надеждите за сила и плодородие на всички под този покрив, на градината, нивите, домашните животни... Дори когато след Възраждането градовете набъбват, а в града е все по-трудно да се спазва тази традиция – кой ще ходи чак в гората да сече подходящо дърво! – дори и тогава Коледа продължава да е ден на увековечени ритуали, без блясък и разточителство. Навлизането на украсената елха като част от празника в края на 19 век и началото на 20 век отначало се посреща много враждебно от българите като забавление на преситени и охолни чужденци. Безсмислен ритуал, ненужни разходи, скучно и вредно за децата. В пресата се появяват нападки срещу нашата интелигенция, която все я тегли чуждото, лъскавото, а  изчезват “добрите наши обичаи, наследени от деди и прадеди...” Визират се даже конкретни българи, които са членове на дружество „Славянска беседа” – организатор на едни от първите обществени коледно-новогодишни балове с елха, много танци, лотария, музикални изпълнения и пр.
Но да се върнем към първите елхи у нас. В София това събитие е свързано с името на княз Александър Батенберг. Годината е 1879. Той е на 22 години, почти юноша според днешните ни представи, и за първи път е далеч от родители, от братя и сестри. Навярно е тъгувал за многолюдните и красиви празници в дома си. От Германия пристига личният му пастор А. Кох, който му носи и коледните подаръци от близките му. И тъй като именно германците първи наричат и украсяват елхата като „божо дръвче”, няма нищо странно в идеята на младия княз да направи елха за себе си и за служителите си, повечето от които са чужденци. Ето какво разказва по-късно А. Кох: „“На бъдни вечер (той) раздаде подаръци на прислужниците. В банкетната зала, по стар немски обичай, бе поставена голяма елха със запалени свещи, а под нея – чинии със сладкиши и подаръци. Князът ме помоли да кажа нещо за значението на този ден, а после лично подаде на всеки подаръка с по няколко мили думи”. Любопитна подробност за тази „княжеска” елха можем да намерим в дневниците на Константин Иречек: “Между децата имаше едно от Раосоки в Дебър, Спиро, в народна дебърска носия, хубаво момче, князът го намерил в Ряхово...” Можем само да гадаем как така е „намерено”, каква служба е имало при княза, каква е била по-нататък съдбата му...
В интерес на истината година по-рано на елха се радвали за пръв път и група българчета в Южна България, която според жестокия Берлински договор, с името Източна Румелия, остава под пряко султанско подчинение. Пловдив като най-голям град е определен за нейна столица. Организаторът на елхата е 56-годишният генерал-лейтенант Ал. Д. Столипин, участник в Освободителната война. Той има доброто желание да запази „българския характер на областта” и тази елха за най-добрите ученици свидетелства за това. Според очевидците децата са удивени, смаяни, те не свалят очи от елхата. Тук му е мястото да кажем, че по това време няма още специални коледни играчки за елха, а истинските детски играчки са много скъпи и идват отдалече. Затова на зелените дръвчета са слагали това, което може да се намери и на масата – пуканки, навървени на конец, свещи, потопени във варак орехчета и глави червен лук, низи от сушени плодове, курабийки, гирлянди от цветна хартия. На върха – хартиена звезда или хартиено ангелче. По-късно изобретателните български жени измислят като украса изплетени на ръка камбанки, колосани със захар. Съпругата и дъщерята на Столипин раздават малки подаръчета както на децата, така и на учителите им, а после всички са поканени „нещичко да хапнат”.
Първата „обществена” елха е дело на княгиня Клементина, годината е 1882, а пищно украсената елха е в тогавашния Военен клуб в София, ул. „Московска” № 15. Поканени са ученици от основните училища. Елхата сияе и краси двата големи вистибюла на клуба.
Как се е посрещало това от населението? Учителката Райна Костенцева, дъщеря на възрожденски книжар, разказва не без хумор за своята първа елха, някъде около 1890 г.: “Стара София не познаваше обичая да се окичва елха за празника. Само чужденците – руснаци, французи, унгарци и др., с големи усилия можеха да намерят коледно дърво. Една наша съседка и сватя – леля Тереза, беше окичила елха за момиченцето си. Това ми хареса много и аз също изявих желание пред мама и татко да имам коледно дръвче. Татко домъкна голямото олеандрово дърво с бурето, в което растеше, и каза: “Ето ти дръвче. Окичвай го!” Заех се с голяма радост и го накичих с какво ли не...”
Съвсем сигурно е, че първата „частна” елха е била в дома на Стефан Стамболов, не по-рано от 1888 г. По това време той е вече женен и живее в София. По подобие на „княжеската елха”, и той е поканил много деца, приготвил им подаръчета и черпушка.
Ще минат години и млади борчета за коледно „божо дръвче” ще почне да продава Управата на Борисовата градина, за целта е направен разсадник.