Тялото на Варненско-Преславския митрополит Кирил е открито на плажа край местността Траката, потвърдиха от варненската полиция, където бе подаден сигнал за трупа във вторник сутринта. Тялото е разпознато и в момента се извършва аутопсия във варненската болница "Света Ана", съобщи БНР. Има вероятност смъртта да е насилствена.
Екипи от полиция и следователи извършват оглед на мястото, където е намерено тялото на Кирил Преславски.
Засега няма данни за насилствена смърт на митрополит Кирил. Това заяви няколко часа по-късно окръжният прокурор на Варна Владимир Чавдаров.
Според Юлиян Гендов, член на епархийското настоятелство, дядо Кирил е отишъл да се гмурка за миди и се е удавил. Гендов е човекът, който предостави на митрополита прочутия автомобил линкълн.
По тялото на варненския митрополит Кирил имало видими белези. Тепърва аутопсията в болница "Св. Марина" във Варна ще установява от какво са причинени те и дали са нанесени преди или след смъртта.
Местни рибари, които са били в близост до инцидента, обясняват, че в района, където е плувал Кирил, има много течения. Някои от тях топли, други - студени. Съчетано с високото кръвно, от което е страдал Кирил и непотвърдените досега информации за сърдечни проблеми, една от версиите е, че може да е получил инфаркт, която обаче ще бъде потвърдена или отхвърлена след аутопсията, която предстои да му бъде направена.
По непотвърдени данни митрополитът вчера е бил видян да обядва с украинци. Той наистина е бил много спортен тип, гмуркал се е за миди, изкачвал е планини и е бил в добра физическа форма.
Тялото на митрополит Кирил е било видяно в морето край Траката от полицай. То е било извадено от водата от пожарникари.
Очаквайте подробности
Варненският и Великопреславски митрополит Кирил е роден на 8 юни 1954 г. Светското име на дядо Кирил е Богомил Петров Ковачев. Майката на митрополит Кирил е монахиня в Златарския манастир "Св. Петър и Павел", Шуменско. През 1968 г. той постъпва в Софийската духовна семинария "Св. Иван Рилски". След завършването ѝ през 1974 г. е изпратен на послушание в Рилската св. Обител, след което отбива редовната си военна служба и е изпратен да следва в Богословския факултет на Атинския университет. Монашество приема на 21 юли 1972 г., като духовен старец му става Браницкият епископ Герасим, ректор на Софийската духовна семинария, за йеродиакон ръкоположен на 17 декември 1972 г., а за йеромонах - на 14 ноември 1976 г. от духовния си старец. В края на 1980 г. е назначен за протосингел на Сливенската св. Митрополия и възведен в сан архимандрит. През 1981 г. се дипломира в Софийската духовна академия и е изпратен на специализация в Московската духовна академия. Защитава дисертация на тема "Участието на руската църква в национално-освободителното движение на българския народ през XIX в.", заради което получава научната степен "кандидат на богословските науки", което днес се равнява на "доктор на богословието". До 1 септември 1986 г. е представител на Българската православна църква при Московската и Всерусийска патриаршия, след което е назначен за игумен на Троянската св. Обител. От декември 1987 г. е назначен за главен секретар на Светия синод и на 26 юни 1988 г. е хиротонисан за Стобийски епископ. За Варненски и Великопреславски митрополит е избран на 26 февруари 1989 г. От 1992 г. е член на Намаления състав на Св. Синод, а в периода 1994-2001 г. е Представител на Върховния църковен съвет. Автор на единствения в България „Настолен православен календар"(2003, 2004, 2005, 2006, 2007, 2008, 2009). След кончината на Патриарх Максим, на 10 ноември 2012 с тайно гласуване 7 от 12 присъствали митрополити го избрат за Наместник-председател на Българската православна църква до избирането на Патриарх Неофит.