Когато вижда за пръв път своята бъдеща съпруга, тя е на 11 години, а той е вече мъж с мустаци. По това време Екатерина - момиченце от бедно русенско семейство, живее в дома на Лермонтови, руски аристократи в Москва. Тя е обградена с обич и грижи, а бъдещият министър председател на България Петко Каравелов е студент в Русия. За първи път се виждат у общи познати на Лермонтови, които благосклонно канят "на дача" бледия българин, учител на дъщеря им, за да го нахранят както трябва.
В спомените на Екатерина Каравелова при тази среща чорлавият бъбрив младеж е отегчителен с неговите хапливи шегички. Той не пропуска възможността да подразни девойчето, че е забравило майчиния си език. Предизвиква я още с изказването, че тя, както изглежда, няма да напусне богаташката къща, за да се върне в бедна България.
След три години отново се виждат на едно любителско театрално представление. Младият мъж е така смутен от вида на девойка (в тази вечер тя за пръв път е с дълга рокля), че почва да заеква и не може да си спомни фамилията ù. Той обаче измества съседа ù в ложата и до края на театралното действие ù говори - за нейно неудоволствие, отклонявайки вниманието ù от пиесата на Шекспир. След още три години тя завършва с пълно отличие гимназия и през август 1878 се връща в родния си град Русе.
Месец по-късно получава писмо от Петко Каравелов с предложение да стане учителка във Видин, където той е вицегубернатор. Тя отказва. Тогава Петко Каравелов намира повод сам да отиде в Русе. Срещата им, за която тя разказва десетилетия по-късно, потвърждава нейното впечатление за безцеремонност, нетактичност, липса на " бон тон" у този ухажор. Той пристига в обедните часове, когато те - майка и дъщеря - се приготвят да отидат на гости.
Каравелов свойски се разполага на масата, изсърбва си кафето, отказва сладкото и се впуска в дълги приказки. Когато му казват, че трябва да излизат, той се самопоканва за вечеря. Непохватният ерген започва честичко да гостува в къщата на "момата" - даже не по веднъж, а понякога и по два пъти на ден, в нарушение на всички правила за приличие по това време.
Каравелов ù прави предложение за брак. Тя отказва почти с негодувание, защото изцяло е погълната от мисълта да продължи следването си в Русия, да стане лекарка. За целта отделя пари от учителската си заплата и води оживена кореспонденция със руските си познати.
През следващата година умира Любен Каравелов и брат му Петко е отново в Русе. След погребението той чука на познатата врата. Младата жена е удивена - този мъж наистина е скаран с приличието, след като в такъв момент подновява предложението си за брак. Тя отново му отказва, макар да става ясно, че студентството се отдалечава, защото не ù достигат определените от закона години.
През август 1879 г. Каравелов е в Русе за предизборната кампания, месец по-късно е вече депутат в Първото обикновено народно събрание. Пак се редят вечери с оживени разговори и чаши чай, отново се отваря дума за нейното съгласие за брак.
"И не зная сама как на 4 октомврий аз бях вече официална годеница на Каравелов, избран за русенски депутат…", ще каже тя след години, като веднага добавя, че не е искала да се омъжва, че "сърцето ми още спеше". Както изглежда, това е самата истина, защото не си ушива дори сватбена рокля, а към подробностите по приготовлението за обреда е напълно равнодушна. До последния ден преди венчавката тя преглежда тетрадки в училището. Веднага след сватбата, в понеделник, отново е в класната стая.
Нейното държание след първата брачна нощ дава основание на градските клюкари да пуснат приказката, че младоженците изглежда отдавна консумират своята любов. Истината е, че физическата страна на брака ù е непозната, дори беглите милувки по време на годеничеството я смущават и тя ги отбягва. Това, което я увлича у Каравелов, е неговата пламенна обвързаност с политически идеи, които трябва да дадат на България възможност за бързо развитие: "…инстинктивно аз чувствах, че той иска и се бори за общо добро. Аз си давах дума да му помагам от все сърце". Първата им брачна нощ всъщност …не се състояла, защото младата булка се увила "като пашкул" в леглото си и изгледала с явен ужас младожеца, съблечен по бельо. Объркан и стъписан от нейната реакция, Петко Каравелов я целува по челото и си ляга в друго легло.
Цял месец го държала Екатерина далеч от брачните сладости, защото в детинското си невежество (разликата им е 17 години) тя и не подозирала, че има и нещо друго в семейното съжителство, освен целувки и милувки. Десетилетия по-късно някогашната първа дама на България откровено изповядва: " За мене актът бе не наслада, а отвратително насилие…И така си бе до рождението на първото ни дете, Рада - 18.ХІ.1880 г. в София."
Ще минат години. Крехкото девойче ще стане красива млада жена, ще изгуби първото си дете, ще роди още две - Виола и Лора, които ще ù донесат и радост, но и голяма болка. Ще бъде наистина пръв сътрудник и секретар на съпруга си, който става четири пъти министър-председател на България, но и на няколко пъти е в немилост, лежи дори в затвора - жертва на политически страсти и домогвания до властта.
До края на живота си, дори когато косите ú побеляват, той ще я нарича "девочка моя", а нейната любов ще издържи всички превратности на съдбата. Останала вдовица, на 43 г., все още много привлекателна, тя с възмущение отхвърля предложенията да бъде отново нечия любима и съпруга.