Формално, преките действия на ССИ срещу лихвената политика на банките започват на 03 септември 2009 г., с интервюто на Алексей Петров за вестник „Труд“, в което той в прав текст заявява: „Бойко, свали лихвите“. За първи път в публичното пространство излиза ясно формулирана тезата за отговорността и вината на търговските банки за влошаването на икономическата ситуация в България. Тази теза ярко контрастира на декларираното от Бойко Борисов разбиране, че магистралното строителство и показните полицейски акции ще осигурят просперитет на българите. Призивът към министър-председателя да престане да се прави на полицай и да се съсредоточи върху икономиката и съдбата на малките предприятия, очевидно дълбоко го уязвява.
Малко по-късно, на 22 декември 2009 г. е изпратено писмо до вицепремиера Симеон Дянков с предложение на ССИ за пазарни мерки от страна на държавата, които да доведат до намаляване на лихвите от страна на търговските банки. Тезата на ССИ е, че финансовите ресурси на държавата трябва да бъдат извадени от привилегированите търговски банки, които ги държат по сметки с нищожни лихви и да бъдат прехвърлени в Българската банка за развитие (ББР – бивша „Насърчителна банка“). Според предложението на ССИ, в качеството си на последна останала банка с държавна собственост, ББР трябва да използува тези ресурси за кредитиране на малките предприятия при значително по-ниски лихви в сравнение с тези в търговските банки. Отбелязва се, че дори само заявяването на подобно намерение от страна на държавата би предизвикало незабавна промяна в поведението на търговските банки. Писмото е подписано от Аднан Лидиянов, Алексей Петров и Теодор Дечев. (Изх. № 97. / 21 декември 2009 г. на ССИ; Вх. № 62 – 00 – 69 от 22. 12. 2009 г. на Министерство на финансите).
Предприетите от ССИ действия отприщват агресията на управляващите, които са изцяло продукт на лобито на мениджърите на търговски банки. На 10 февруари 2010 г., Алексей Петров е арестуван, като видеозаписът на арестуването му става най-гледаният видеоклип в Интернет, като така се слага началото на практика, наречена иронично „МВР пикчърс“. По ирония на съдбата, арестуването на Петров става повод писмото до Симеон Дянков да добие много широка обществена известност. Първоначално Дянков отрича да е получавал такова писмо, но от ССИ го изобличават изцяло и на него му се налага да признае съществуването на „писмото на тримата“, посветено на проблема с високите банкови лихви.
На 05 март 2010 г. в град София, хотел „Родина” се провежда извънредно Общо събрание на Съюза за стопанска инициатива (ССИ). Очакването на проправителствените журналисти е, че Съюзът ще се разграничи от Алексей Петров. Вместо това, на общото си събрание, членовете на ССИ изразяват пълна подкрепа за политиката на ръководството на Съюза срещу убийствените банкови лихви. Алексей Петров остава изпълнителен директор на ССИ, а Общото събрание гласува резолюция, изцяло издържана в духа на „писмото на тримата“.
На общото събрание се повдига остро и въпросът за струпването на депозитите на държавните предприятия в Корпоративна търговска банка. Първоначалният източник на информация е справка, изготвена по искане на Симеон Дянков, изнесена от кабинета му и поместена във вестник „Капитал“. Впоследствие, Съюзът на издателите, изисква нова информация по Закона за достъп до информация и фактите около „угояването“ на КТБ са потвърдени изцяло. Скандалното натрупване на депозити на държавни предприятия в КТБ се задържа трайно във фокуса на общественото внимание, след Общото събрание на ССИ от 05 март 2010 г. Това предизвиква животинска злоба в средите на „правилните банки“ и контролираните от тях медии се нахвърлят върху ССИ, обявявайки го за „перачница на Октопода“. Това предизвиква мащабна проверка на работата по проекти на ССИ от страна на Министерството на труда и на Агенцията по заетостта. Проверката доказва единствено изрядната работа на ССИ и перфектната отчетност на организацията на малкия бизнес.
Кампанията срещу ССИ продължава с неостлабваща интензивност, но от Съюза не се огъват. Много от членовете на ръководството на ССИ са подложение на „верижни“ данъчни проверки, а Аднан Лидиянов е подложен на натиск от ... Министерството на културата с проверки на легалността на софтуъра, който използува счетоводната му къща.
На 22 март 2011 г., се провежда среща на вицепремиера Симеон Дянков с ръководството на ССИ. Срещата се провежда в сградата на ССИ на ул. „Капитан Тодор Ночев“. На срещата, ръководството на ССИ още един път излага тезите си по отношение на необходимостта държавата да предприеме пазарни действия на банковия и на кредитния пазар, които да доведат до сваляне на лихвите. Симено Дянков реагира привидно позитивно и поема ангажимента разговорите да продължат на експертно ниво. Моментът на тези разговори никога не настъпва, независимо, че на тази среща вицепремиерът получава подкрепата на ССИ за предложения от него „пакт за финансова стабилност“.
Срещата между ръководството на ССИ и Симеон Дянков предизвиква почти истерична реакция сред контролираните от КТБ медии, които се нахвърлят върху вицепремиера с обвинения в „октоподство“. Избухва полемика с проправителствените медии - както с медиите на Делян Пеевски, така и с други вестници обслужващи „банковия картел“. В старанието си да угоди на властимащите, вестник „Труд“ стига до там да откаже право на отговор на ССИ.
http://teodordetchev.blog.bg/drugi/2011/03/23/nenujni-sreshti-ili-nenujni-komentari.714515
На 15 април 2011 г., ССИ официално поисква национализацията на Корпоративна търговска банка. Това става, когато екип от ръководството на Съюза за стопанска инициатива (ССИ) в състав: д-р Аднан Лидиянов (по това време член на УС на ССИ и председател на комисията по бюджетна и данъчна политика), доц. д-р Алексей Петров (изпълнителен директор на ССИ) и д-р Теодор Дечев (по това време и. д. председател на ССИ) посещават град Ямбол, където провеждат среща с представители на местните предприемачи, малки и средни предприятия.
Искането е аргументирано с акумулирането на преобладаващата част от депозитите на държавните предприятия в Корпоративна търговска банка, което на практика е скрито държавно финансиране. Според представителите на ССИ, държавата би трябвало да придобие пропорционален дял на събраните в КТБ депозити. Според информацията, която е изнесена от ССИ, при прилагане на подобен подход, държавата ще трябва да придобие повече от 50 на сто от капитала на банката.
Междувременно в цялата страна се провеждат протести срещу политиката на банките, като на много места се издигат лозунги за национализиране на Корпоративна търговска банка. Най-силните протести стават в Плевен. Сериозен протест се провежда и в София, както и във Враца, Ямбол и Хасково
http://teodordetchev.blog.bg/drugi/2011/04/18/po-vreme-na-protestite-sreshtu-politikata-na-bankite-otnovo-.731600На 13 юли 2011 г., Съюзът за стопанска инициатива (ССИ) отправя покана към г-н Любомир Христов за среща, на която да се обсъди политиката на търговските банки по отношение на лихвения процент и по отношение на правата на техните клиенти. Повод за поканата са изявленията на г-н Любомир Христов в сутрешния блок на бТВ, че трябва да се премахне „неравенството между банките и техните клиенти. По това време, г-н Любомир Христов е кандидат за вицепрезидент в двойка с Меглена Кунева. Меглена Кунева влиза във връзка с ръководството на ССИ но отклонява поканата.
На 16 октомври 2011 г., Алексей Петров дава интервю пред сайта „South East European Surveys“, в което директно заявява: „Застанахме срещу новите партийни поробители – грабещите банки и обслужващите ги партийни клики“.
На 18 декември 2011 г., ССИ отново подема дискусията за лихвената политика на търговските банки с писмо до вицепремиера Симеон Дянков. (Писмо с Изх. № 123 / 18 декември 2011 г. На ССИ). Писмото започва с думите: “Уважаеми Г-н Заместник Министър-председател, На 22 декември 2011 г. се навършват две години от първото ни писмо до Вас и девет месеца от официалната ни среща в централата на ССИ“
В това писмо, ССИ представя актуализация на своята позиция от преди две години, изложена в „писмото на тримата от 22 декември 2009 г.“. В текста се казва:
„Отчитаме позицията на правителството, изразена в безпокойството на министър-председателя, че пренасочването на ресурсите на държавните предприятия към Българската банка за развитие (ББР) може да доведе до сътресения в банковата система. Затова настояваме българската държава незабавно да получи дялово участие в банките, в които е концентрирана основната част от депозитите и оборотните средства на държавните предприятия. Размерът на държавното дялово участие обезателно трябва да съответства на размера на съответните концентрирани държавни финансови ресурси. При необходимост трябва да се пристъпи и към национализация на банки, които са изцяло зависими от държавните средства вложени в тях“. ССИ показва отговорно отношение към банковата система, като предлага алтерантивно решение на пълното изтегляне на държавните капитали от частните търговски банки, което би могло да предизвика ликвидна криза при някои банки, които са се „нагълтали“ с депозити от държавни предприятия.
http://www.ssi-bg.net/?b=art&art=369
На проведеното на 28.01.2012 г. Общо събрание на ССИ е взето решение да се създаде Граждански комитет „Срещу политиката на банките и привилегиите им, уредени със законодателството“. Комитетът започва подписка срещу законови положения, приравняващи банките към правата на държавата и на общините. Впоследствие, тезите на Съюза за стопанска инициатива са въприети и от Омбудсмана на Р. България.
http://www.ssi-bg.net/?b=art&art=379
През пролетта на 2012 г., Съюзът за стопанска инициатива постига своеобразна морална победа. Националният съвет за тристранно сътрудничество взима решение за създаване на работна група, която да се занимава с проблемите на малките, средните и микро- предприятията. Основният проблем, който се визира при създаването на работната група е въпросът за достъпа до финансови ресурси и убийствената лихвена политика на банките. За съжаление, работната група така и не успява да направи нещо съществено.
На 11-ти и на 12-ти март 2013 г., Съюзът за стопанска инициатива (ССИ) поднови своето настъпление срещу финансовата плутокрация, която не желае да отстъпи нито властовите си позиции, нито неморално високите си печалби. На пресконференции в София и в Пловдив, организацията на малките предприятия заяви своето непоколебимо желание да продължи борбата си срещу образувалия се своеобразен „банков картел“.