На 29 октомври в деня на честването на 90- годишнината от основаването на турската република, турският премиер Реджеп Тайип Ердоган откри един 153- годишен проект - железопътния тунел под Босфора. Почетен гост на това събитие бе японският премиер Шиндзо Абе.
Идеята
Прокопаването на тунел под Босфора се оформя в мечтите на султан Абдул Меджид още през 1860 година, но по това време технологията, необхомима за осъществяването на подобен план, все още не е била изобретена. Всъщност, технологията за потапяне 
на готови тунелни елементи е разработена в края на ХIХ век и е приложена успешно през 1894 година при изграждането на канализационен тунел в Америка. През 1910 година, по същата технология, е завършен и Мичиганският централен железопътен тунел, минаващ под река Детройт. Въпросният тунел, с дължина 2.6 километра, се използва и до днес.
Холандия е първата страна в Европа, която използва технологията на потапяне при изграждането на тунела Маас в Ротердам през 1942 година. В Азия, Япония използва технологията през 1944 година за изграждането тунел под река Аджи в Осака. Въпреки че между идеята на султан Абдул Меджид и възможността тя да бъде осъществена стоят само 34 години, проектът е забравен до възобновяването
му през 90-те години на ХХ век. През 1999 година Турция подписва договор за финансиране с Японската банка за международно сътрудничество - JBIC, към което през 2004 се присъединява и Европейската инвестиционна банка. Общата стойност на проекта при подписването на договора се оценява на три милиарда евро.
Византийска флотилия смачква егото на Ердоган
Стоителството започва през 2004 година с главен изпълнител Hyundai Rotem, който доставя и 440 мотриси на стойност 850 милиона 
евро, които според предвижданията ще превозват ежедневно по 1.5 милиона души. Строителните работи се преустановяват след откриването на гробище на тридесет византийски кораба - най-голямата средновековна флотилия, позната досега на археолозите. На същото място са намерени и около 40 000 антични предмета. Спирането на строителните работи, обаче, удря силно егото на турския премиер Реджеп Ердоган, който смята себе си за възродител и основоположник на съвременния проект, още по времето, когато е бил кмет на Истанбул. "Наистина ли тези грънци са по-важни от населението?", пита той с раздразнение журналистите, събрали се на пресконференция по повод невероятните археологически находки.
Амбициите на султана ще убият хиляди щъркели и орли
По повод предстоящото откриване на Босфорския тунел, списание Економист публикува материал със заглавие Мечтата на султана. В 
него изданието коментира не само важното събитие, но и деспотичното управление на Ердоган, като споменава протестите в парка Гези през юни, предизвикани от изсичането на стотици дървета за изграждането на търговски комплекс на истанбулския площад Таксим.
В материала се споменават и новите протести през тази седмица, по повод поредното изкореняване на дървета в Анкара с цел изграждането на нова автомагистрала. Списание Економист публикува експертното мнение на орнитолога Юмит Ярдъм, който казва: " Правителството не се съобрази с експертното мнение на еколозите, които предупредиха, че изсичането на хиляди дървета заради строежа на трети мост над Босфора ще прекъсне миграционния път на птиците и ще доведе доведе до екологична катастрофа. Хиляди птици, сред които щъркели и орли ще бъдат убити от преминаващите коли, а неочакваните от шофьорите удари ще предизвикат и верижни катастрофи. От това няма да спечелят нито природата, нито хората."
Списанието цитира и мнението на няколко турски и международни експерти, които твърдят, че Следващите проекти на Ердоган ще погубят екосистемата на Турция Първият проект е свързан с изграждането на ново летище северозападно от Истанбул, което по план е сред най-големите в света. Специалистите предупреждават, че разчистването на терена, сторителните работи, както и шумът и замърсяването на въздуха ще предизвикат изчезването на много животински и растителни видове. Вторият амбициозен проект на Ердоган е прокопаването на канал, свързващ Мраморно и Черно море, който според еколозите ще разруши цялата екосистема на Черно и Мраморно море.
Ирония на съдбата - в ролята на Барбара Брилска - Ерджеп Ердоган
Интересна е и странната ирония на съдбата, открита от авторите на материала. Освен заглавието Мечтата на султана , което намеква 
за началото и края на проекта- идеята на султан Абдул Меджид и осъществяването й от "султан" Ердоган, то описва и факти, които не са известни на масовата публика. А именно, че след окървавените протести в парк Гези, едно от оправданията на Ердоган за агресивната намеса на
полицията е, че по време на протестите пияни демонстранти са уринирали и правили секс в близката джамия. След като мюезинът на джамията отказва да потвърди изявлението на Доган, той е прехвърлен в друга джамия. Това предизвика възмущението на голяма част от мюсюлманските духовници, които смятат, че партията на Ердоган е забравила правилата на Корана и се е отдала на лакомия, разврат и луксозен живот. След изгонването на нежелаещия да наруши религиозните правила мюезин, става ясно, че джамията, в която са се случили предполагаемите греховни действия, е била построена от майката на Абдул Меджид - Безмиалем, която е била християнска робиня, доведена в харема на султана.
Бягството от Алкатраз в турски вариант
"Добрият край оправя всичко" е казал Шекспир и това, отчасти важи и за турското правителство. Неизвестно защо, обаче, 
официалното откриване на Босфорския тунел, предизвиква асоциации за бягството на затворниците от Алкатраз, прокопали тунел, за да се измъкнат от угнетяващите затворнически условия. След 153 години, потъналата в архаичен прах идея на султан Абдул Меджид, възобновена от "султан" Ергоган и осъществена за 9 години с помощта на японски и европейски спонсори, влезе в историята на Турция. Тунелът, прокопан под дъното на 
Босфора, най-накрая е завършен.Той свързва европейската и азиатската част на Истанбул и се намира на 56 метра под морското равнище.Досегашният рекорд принадлежи на подводната железница в пристанището на Сан Франциско, чиято дълбочина е 45 метра.
Мегапроектът Мармарай
Босфорският тунел е част от мегапроекта Мармарай, стойността на която е оценена на 5 милиарда долара. По новата линия с дължина 76 км. ще се движат влаковете с максимална скорост от 100 км/час. Според специализираният уебсайт Infrastructure Bulgaria комплексът от надземни и подземни части има общо 13.6 км тунели, от които 1.4 км са под протока. Под Босфора е поставена огромна сеизмично-устойчива тръба с дължина 1400 метра, състояща се от 11 секции. Всяка от тези секции е дълга 130 метра и тежи 18 000 тона. Те са монтирани на дълбочина 60 метра под морското ниво - на 55 метра под водата и на 4.6 метра в земята, в специално прокопан за целта канал.
Рисковете по Рихтер
Тунелът се намира във високо сеизмичен район, който е само на 16 километра от активния Северен анадолски разлом. Според инженерите и сеизмолозите вероятността през следващите 30 години в района да има земетресение със сила над 7 по скалата на Рихтер е 77%, но конструкциите са проектирани да издържат земетресения с магнитуд 9 по скалата на Рихтер.
Глинестата почва, в която е положено съоръжението, има свойството да се втечнява при земетресение. За да разрешат този проблем японските инженери са "инжектирали" индустриален цимент под дъното, за да го стабилизират.
Стените на тунела са направени от водоустойчив бетон, обвит със стоманена черупка, като всеки от двата слоя се затваря херметически независимо един от друг. Тунелът е гъвкав, по подобие на високите сеизмично устойчиви сгради, които могат да издържат земетресение.
Всеки от сегментите е отделен с шибърен кран, който може да изолира тунела в случай на пробив на стената.
Да, ама не
Тунелът ще облекчи надземния трафик и ще съкрати придвиждането на два милиона жители на Истанбул, които всеки ден преминават Босфора.
"Тунелът, който има капацитет да превозва 150 000 пътници на час значително ще облекчи натоварения трафик по мостовете и ще намали газовете, предизвикващи парников ефект", каза Тайфун Кахраман, председател на камарата на архитектите по градоустройство, който е против строежа на новото летище и на третия мост над пролива. Кахраман, както и много негови колеги споделят мнението на еколозите, които смятат проектите за параноични и разрушителни и ги смятат за доказателства на авторитария уклон и спекулативната нагласа на ислямо-консервативното правителство.
