За да бъда максимално коректен, ще си спестя реакциите на политическите коментари в руслото на "предишните“ лоши и сегашните “добри”, който след "дълги и тежки до пот“ преговори са извоювали крупен успех. Това не е нито първото, нито е последното правителство с пристрастие към тази политическа чалга.
Само ще отбележа, че визитата на председателя на "Газпром" Алексей Милер беше по традиция "неочаквана“ и смисълът от ex post анализи се губи. Пак по традиция обществеността се информира за стореното от правителството, а правителството за пореден път не смята, че е нужно да се допита до обществото за ангажиментите, които поема от името на същото това общество. И това правителство смята себе си за самодостатъчно от гледна точка на експертиза и информираност, за да преговаря в рамките на няколко часа и да сключи споразумение с далечни последици.
Забележете, преговорите се водят между шефа на корпорация, в чиято делегация е министър на енергетиката, и българския премиер, в чиято делегация също е нашият министър на енергетиката. Патетично от протоколна и същностна гледна точка. Нормалността изисква господин Милер да води преговори със своя български колега – шефа на БЕХ, като в края на разговорите участниците могат да посетят премиера, за да го информират за напредък и да потърсят негова намеса, ако има въпроси извън компетентността на шефа на БЕХ.
Внушават се критерии за успех, защото "не даваме никакви пари“ и не носим никакъв риск. Това е откровена неистина, защото първо, си носим риска от неполучаване на приходи в планирания обем, и второ, никой в света на икономиката и бизнеса още не е отменил нетната текуща стойност и ценност на бъдещите приходи, за да смятаме, че “не рискуваме нищо” днес.
Не става ясно и сега – ако проектът "Южен поток" е със сигурни ползи и е добър бизнес, защо трябва да заимстваме средства и да минимизираме участието си, а ако не е сигурен - защо участваме изобщо? Какви гаранции имаме за разписаните бъдещи приходи от проекта, още повече, че те са функция на обстоятелства извън наш контрол – пълната запълняемост на тръбата и достигане на предвидените икономически параметри?
Какви са гаранциите "Южен поток" да бъде първото изключение от правилото новите тръби на "Газпром" – "Син поток" и "Северен поток" – да имат средна запълняемост около 50 процента? Няма никакъв шанс "Южен поток" да постигне пълна запълняемост от 63 милиарда куб.метра, защото за разлика от "Северен поток", който разширява пазарите за руски природен газ, "Южен поток" единствено променя маршрутите.
Каква е връзката между размера и сигурността на прогнозираните дивиденти и приходите на съвместната компания от транизтни такси (задължителните “ship or pay” клаузи)? Има разминаване между началната дата на пускане в експлоатация на тръбата и първата дата на получаване на "дивиденти“.
Обърнете внимание, че в лицето на "Булгартрансгаз" ние се лишаваме от текущите приходи по транзита на руски газ по сегашните магистрални газопроводи към Турция и Гърция, които получаваме сто процента. Никой не дава обяснение как това ще се отрази върху финансовите резултати на компанията ни, още повече, че тя има доста напрегната инвестиционна програма, включваща интерконектори, разширяване и модернизация на мрежата, разширявана не газохранилище Чирен и т.н.
Как ще стане точно прехвърляне на ползите, които евентуално БЕХ ще получи като дивиденти към "Булгартрансгаз", който губи приходи от конкурентния проект "Южен поток"? Дори и да приемем, че БЕХ ще преотстъпи участието си на "Булгартрансгаз" в съвместното дружество, при формулата на транзитната цена – текущата базова цена плюс индексация – и че общото дружество няма никакви други разходи и задължения(което е абсурд) и че приходите са равни на печалбата за разпределение като дивиденти, пак за да постигнем днешното равнище на реално получавани приходи по договора за транзит до 2030 година, още от първия ден трябва да се транзитират минимум 36-38 милиарда кубически метра природен газ, т.е. два пъти повече от сегашните транзитирани количества за Гърция и Турция.
Няма никакви достоверни пазарни анализи за подобни равнище на търсене, нито сключени договори в тази посока. Приемаме, че щом "Газпром" казва, значи е вярно. А ако не е ?
Има вероятност да се повиши търсенето на транзитните услуги на "Южен поток", ако Русия реши да махне монопола на "Газпром" и по тръбата се пренася природен газ от независимите производители в Русия и от добиващи компании в района на Каспийско море и Централна Азия. Но дори и тогава каква е логиката да се инвестират десетки милиарди долара в нова скъпа инфраструктура, вместо да се ползват вече амортизираните транзитни пътища през Украйна?
Казват - какво ни интересува, че "Газпром" затъва в дългове? Интересува ни и още как – защото без "Газпром" и руски газ конкуренцията на европейския газов пазар ще отслабне и ще се повишат рисковете за енергийната сигурност на Европа.
Няма никакво съмнение, че проектът "Южен поток" е нужен като "бухалка“ на Русия срещу Украйна в решаващата фаза на тоталния натиск на Москва, която се стреми да предотврати с всички средства подписването на договора за асоцииране на Киев с ЕС.
Питам господин Орешарски – дали България е все още член на ЕС и с какво подпомагаме усилията на ЕС да сключи това споразумение с Украйна? Зная, че ще получа отговор – а къде беше европейската солидарност с Украйна, когато беше построен "Северен поток"? Разликата е огромна – "Северен поток" не увеличи ресурса на Русия да влияе върху решенията на европейските правителства, напротив – влиянието на Москва отслабна и позволи по-евтини и реверсни доставки за Украйна, защото Германия играе ролята на котва на европейския газов пазар и на независим диспечер. В "Южен поток" няма кой да играе подобна роля.
Добре е, че са подобрени параметрите на финансиране в частта дълга на българската страна, но и там има доста подводни камъни и неясноти, които могат да обърнат изцяло или частично “колата”. Трябва да е ясно, че "Газпром" има проблем с финансирането на работната програма за следващата година, след като основният му вътрешен държавен кредитор "Внешекономбанк" отказа да отпусне искания кредит от 3 милиарда долара, а се съгласи само на една трета от тази сума. Това означава, че "Газпром" трябва да потърси финансиране на външните пазари, а дълговите му експозиции и негативни прогнози относно пазарни дялови и бъдещи приходи вдигнаха рисковите премии.
Ако трябва да вземе нов дълг от два милиарда, лихвите, които ще плаща, ще бъдат между 7 и 8 процента. Ние действително можем да заемем от външните пазари на нивата от 4.25% (такава лихва ще плаща БЕХ по кредита от "Газпром" - бел.ред.), но обърнете внимание за тежестта на нов дълг от 625 млн. долара, който ще падне върху БЕХ, а не върху съвместната компания на БЕХ и "Газпром" – т.е. има отказ от принципа на реализация на проекта чрез проектно финансиране.
Тук тънкостта е не в това дали има държавна гаранция, а дали има и какъв тип е корпоративната гаранция. Дали обезпечението е с активи на БЕХ или някоя компания или срещу бъдещи приходи от дивиденти. Каква е обвързаността между двете събития, защото дивидентите са вероятностни, а погасяването на дълга е сигурно събитие.
Освен това не става ясно защо при приетата структура 30% дялов и 70% заемен капитал и след като половината от дяловия капитал се оценява на 525 милиона евро, ние вземаме дълг от 625 милиона евро.
Не зная дали си дават сметка правителството и БЕХ как ще се отрази върху държавния холдинг нов дълг от 625 милиона евро, особено в контекста на току що взетия дълг от 500 милиона евро. Достатъчно е да се прочете рисковия анализ, направен от "Фич". Дори в най-добрия случай ще се повиши рисковата премия на БЕХ по всички заеми, а е известно, че в българската енергетика БЕХ е последната преграда пред фалита на енергийните ни дружества.
Последен пример е цесията по дълга на "Топлофикация" към "Булгаргаз". Тепърва предстои арбитража по "Белене" между НЕК и АСЕ, да не говорим, че има и инвестиционна програма в българските енергийни дружества и в системния оператор, които не могат да се случат без крайната гаранция на БЕХ.
Най-тревожното е, че за един ден дългът на БЕХ нарасна с 1.120 млрд. евро без грам яснота откъде ще се генерират приходите за неговото погасяване и кой ще има най-голяма полза от управлението на тези средства, след като не е ясна програмата за тяхното използване.
Дори не искам да коментирам определено пропагандните внушения, че по тръбата ще потече евтин газ. Цената на природния газ се определя от съвършено други фактори и при всички случаи зависи в много по-голяма степен от равнището на конкуренция и достъпа до алтернативни доставки, а не от политическия апломб на един или друг политик.
Очевидно внушенията за огромни ползи, в това число и за нова заетост и бизнес за българските компании, от проекта "Южен поток" са направени от хора, които или не са запознати със структурата на разходите по подобни проекти и каква част от тях остава в местни компании или като местна добавена стойност.
Не е ясно защо стойността на проекта беше повишена от рекордните 3.3 милиарда, на още по-високата кота от 3.5 милиарда евро. По стандартите за разпределение на разходи при строителство на газопровод около 60 % от прогнозната стойност отива за закупуване на тръбите. Тук няма и не може да има българско участие.
Други 15 % са разходите по консултанти, проектно управление, проектиране и инженеринг, надзор и т.н. Българските компании нямат особени шансове да се класират, защото господин Ротенберг, собственикът на "Газстроймонтаж", вече обяви, че той ще бъде главен изпълнител на проекта. В крайна сметка, ако 10% от това остане като "полза“ за български компании и участници от изграждането на "Южен поток" през българска територия, трябва да се почустваме удовлетворени.
Не искам да коментирам другите части относно съгласието на "Газпром" да се транзитира природен газ от трети страни по българския участък от тръбата, най-малкото защото този въпрос се решава в Брюксел за целия газопровод, а не за всеки отделен национален сегмент, и второ, което е по-важно – той няма особен смисъл, ако заедно с това "Газпром" не позволи транзит през газопреносната мрежа на руска територия.
Не бих искал да звуча нито категорично, нито песимистично, но по начина, по който проектът се управлява от българска страна – непрозрачно, при неясни параметри и в условията на самодостатъчност и самодоволство на вземащите решения – шансовете и този проект да тръгне по пътя на проекта "Белене“ нарастват експоненциално.
И горното е една нищожна част от въпросите, които стоят открити относно процедурите за определяне на изпълнители и възлагане на договори, проектното управление, начините за вземане на решения и т.н. Трябва ли да се учудваме тогава, че в условията на растящо недоверие между управляващи и управлявани, на неяснотите и липсата на комуникация около “Южен поток” ще се генерират нов кръг от недоверие и съмнения, че за пореден път всичко се прави в името на “хората” с приложен списък на конкретните люде.
*Коментарът на Илиян Василев е публикуван в блога му. Заглавието е на редакцията
Редактор: Светломира Димитрова.