Зеленчукопроизводителите вече знаят, кои са трите финансови стълба, на които ще могта да се опрат през новия програмен период в Европейския съюз. Теоретически, новия програмен период започва да тече още сега – през 2014 г., но на практика новоприетите правила ще започнат да се прилагат от 2015, като това ще продължи до 2020 г.
На първо място, зеленчукопроизводителите ще могат да се опрат на държавните помощи. Вторият стълб, който трябва да подкрепя зеленчукопроизводството е Програмата за развитие на селските райони. Третата възможност е опцията за подпомагане на зеленчукопроизводителите с помощта на директните плащания.
Както коментира Юлиана Узаничева от „Стандарт“, земеделските проиводители ще могат да се възползват „и от трите стълба на финансиране, а най-големи помощи могат да вземат стопаните, които са до 40-годишна възраст и решат да се занимават с био земеделие“. (Юлиана Узаничева, Три стълба за БГ зеленчуците. Европа и държавният бюджет отделят милиони за малките стопанства. Дават най-големи помощи за млади земеделци с биоферми, 28 април 2014 г., http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2014-04-28&article=490280 ).
Междувременно, продължава съгласуването с Брюксел, тоест с Европейската комисия на държавните помощи, които ще могат да се дават през новия програмен период. До сега е съгласуван и приет само регламентът за de minimis помощите, който вече може да се прилага реално. Според източници от Министерството на земеделието и храните, по този регламент, земеделските производители вече могат да се възползват от субсидия, която е два пъти по-висока отколкото беше досегашната. Става дума за сума от 15 000 евро за период от три последователни данъчни години.
Всички очакват датата 01 юли 2014 г., след която Европейската комисия ще приеме новата нормативна уредба на държавните помощи в земеделието за програмния период 2015-2020 г. Според запознати експерти, най-вероятно е да се запазят досегашните правила, които са били в сила. До сега се подпомагаха мерки в земеделието, които бяха насочени към инвестиции за намаляване на производствените разходи, а също така и за гарантиране на производството на качествени храни. (При последното се търсеше постигане на определени стандарти и осигуряване на качествена земеделска продукция).
От Министерството на земеделието и храните напомнят, че „в момента държавата подпомага финансово плаща и за управление на риска и кризите в земеделието чрез превенция и борба с болести по растенията и животните, както и за мерки за справяне с щети от неблагоприятни климатични събития и бедствия“.
Отпускат се и помощи за съхраняване на животновъдните генетични ресурси, на местни породи животни и автохтонни сортове растения, които се смятат за основа за по-нататъшното развитие на земеделието и животновъдството. По принцип, земеделските производители могат да ползуват средства от държавата и за популяризиране на българската селскостопанска продукция чрез участие в селскостопански изложби и панаири.
Вторият финансов стълб, на който могат да се опрат зеленчукопроизводителите е финансирането в рамките на Програмата за развитие на селските райони.
Зеленчукопроизводителите имат възможността да кандидатстват с проекти по следните мерки:
4 – Инвестиции в материални активи;
6.1 – Стартова помощ за млади земеделски производители на възраст между 18 и 40 години;
10 – Агроекология и климат;
11 – биоземеделие;
9 – Учредяване на групи и организации на производителите.
Може да се използува и финасовият инструмент „Лидер“.
На лице е и специална „тематична подпрограма“ за малки стопанства. От нея ще могат да се възползуват повечето земеделски производители, които са ангажирани в областта на зеленчукопроизводство и овощарството.
По мярка 4 в рамките на новата програма ще се финансират земеделски стопанства и преработвателни предприятия. Те ще могат да кандидатствуват за закупуване на нови машини и оборудване, за ново строителство или за ремонт на селскостопански сгради и сродни постройки, за финансиране на създаването на трайни насаждения (включително и за финансова помощ за разходи за изготвяне на проекта, инженери, консултанти и за разходи за закупуване на земя до 10% от стойността на проекта).
В рамките на подмярка 4.2 ще могат да се осъществяват проекти, свързани с преработка на земеделски продукти от преработвателни предприятия или земеделски стопанства.
Подмярка 4.3 е за изграждане и подобряване на селскостопанската инфраструктура. Това би могло да бъде изграждане на нови или ремонт на съществуващи напоителни съоръжения и / или на мелиоративна инфраструктура за отводняване на земеделски земи.
По подмярка 4.4 ще се подпомагат така наречените „непроизводствени инвестиции“, свързани с изпълнението на агроекологични ангажименти.
По мярка 6 ще се предоставя помощ за започване на агробизнес от страна на млади земеделски производители. Тяхната възраст трябва да е между 18 и 40 години. Финансовата помощ е в размер на 25 000 евро и ще се предоставя на два транша – първият ще е след сключване на договор за подпомагане, а вторият ще се изплаща след изпълнението на определени ангажименти най-рано 3 година след началото на изпълнението на бизнес плана.
По две от подмерките на програмата, земеделските производители ще могат да се възползват от подпомагане в размер до 300 000 евро за развитие на „неземеделски дейности“, с които да „диверсифицират“ основнотата си дейност.
Третия стълб за подпомагане на зеленчукопризводителите са директните плащания. Там е разработена нарочна схема за подпомагане на производството на качествени плодове и зеленчуци. Финансирането по тази схема е изцяло за сметка на средства от Европейския фонд за гарантиране на земеделието от бюджета на Европейския съюз (ЕС). От тази схема могат да се възползуват фермери, които се занимават с традиционни за България производства на плодове и зеленчуци – домати, краставици, пипер, ябълки, череши, праскови и нектарини, кайсии и зарзали.
За да могат да получат помощ по тази схема, земеделските производители трябва да отглеждат не по-малко от 4 декара зеленчуци или 5 декара плодове. Площите трябва да отговарят на изискванията за добро земеделско състояние. Бюджетът на схемата през настоящата година ще нарастне от 15 милиона лева на 37 милиона лева.