Повод за спора между две от водещите работодателски организации - КРИБ и АИКБ се оказа изразеното желание на водената от боса на „Лудогорец” организация, да участва в разговорите за пенсионната система еднолично, без участието на останалите работодателски организации, с мотива, че КРИБ е най-голямата и водеща такава. Публикуваме без редакторска намеса упражненото от АИКБ право на отговор по повод на вчерашното интервю на Кирил Домусчиев в „ПИК”:
ДО
Г-Н ИВАЙЛО КРАЧУНОВ
ГЛАВЕН РЕДАКТОР НА
АГЕНЦИЯ „ПИК“
Относно: Право на отговор
УВАЖАЕМИ Г-Н КРАЧУНОВ,
Днес, 18 декември 2014 г., Агенция „ПИК“ публикува интервю на г-н Ивайло Крачунов с председателя на Конфедерацията на индустриалците и работодателите в България (КРИБ) – г-н Кирил Домусчиев. От интервюто се вижда, че в КРИБ са преосмислили първоначалните си изявления около предложенията в „Меморандума за разбирателство между правителството и синдикатите“, които несъмнено би довело до опасно ерозиране на втория стълб на пенсионната ни система – допълнителното задължително осигуряване.
Хубаво е, че корекцията в позицията на КРИБ е направена след заседание на Управителния съвет на Конфедерацията, което означава, че е представена една консолидирана и общо взето – окончателна позиция на нашите уважавани партньори в тристранното сътрудничество.
За съжаление, налага се да вземем отношение и по някои некоректни заявления в посоченото интервю.
Водещият интервюто и главен редактор на „ПИК“, задава въпрос, в който се съдържа некоректно твърдение. Г-н Крачунов задава на г-н Домусчиев следния въпрос:
„Вчера от АИКБ излязоха с декларация, че са най-голямата работодателска организация. Как ще коментирате действията им ?“.
Това е неистина, която подвежда председателя на КРИБ и предполага негова негативна реакция. От АИКБ никога не е излизано с твърдението, че Асоциацията на индустриалния капитал в България е най-голямата работодателска организация. Ние публикувахме количествените параметри на резултатите от проведената през 2012 г. проверка на работодателските организации в България, които отговарят на критериите за представителност и са признати за национално представителни организации на работодателите със съответните решения на Министерския съвет от 26 юли 2012 г., по смисъла на член 35 от Кодекса на труда.
От тези количествени параметри, представени нагледно и разбираемо в табличен вид, се разбира че:
•По брой икономически дейности, в които имат представителни браншови структури – най-голяма е АИКБ (АИКБ – 46, БСК – 43, БТПП – 34, КРИБ - 41);
•По общ брой на работодатели – членове– най-голяма е БТПП (АИКБ – 6614, БСК – 3217, БТПП – 21977, КРИБ – 5636);
•По брой на местните органи– най-голяма е БСК (АИКБ – 88, БСК – 133, БТПП – 94, КРИБ - 88);
•По общ брой на наетите лица – най-голяма е БТПП (АИКБ – 335805, БСК – 244737, БТПП – 665714, КРИБ – 504984).
Никъде в разпространената от АИКБ информация, под никаква форма не се съдържат каквито и да са претенции, че тя е „най-голямата работодателска организация в България“. Коментарите наАИКБ относно „Зачестилите спекулации в публичното пространство относно представителността на работодателските организации“ бяха адресирани до членовете на правителството и до ръководството на Народното събрание, както и до ръководителите на парламентарни комисии, като бяха разпратени по електронна поща на 17. 12. 2014 г. и до всички социални партньори, включително КРИБ.
Г-н Домусчиев иска „да бъдат извадени папките“ и „да се види кой кой е“. На практика, той призовава към огласяване на резултатите от проверката на представителността на социалните партньори, която беше извършена през 2012 г. и резултатите от която бяха потвърдени от комисия, в състава на която участваха представители на всички социални партньори, включително КРИБ.
По отношение на публичността на тази информация, АИКБ държи да припомни и следните факти:
През 2013 г., Институтът за пазарна икономика се обръща към МТСП с искане да им се предостави информация, съдържаща конкретни данни, доказващи представителността на организациите на работодателите и организациите на работниците и служителите (синдикатите) за последните три проведени според тогавашното законодателство и приключили с решения за признаване на представителност процедури. Искането е според закона за достъп за обществена информация.
С писмо с изходящ номер № 9116-14/16.07.2013 г., МТСП иска съгласието на представителните организации да даде въпросната информация.
АИКБ с удоволствие дава съгласието си да бъде предоставена на обществото цялата информация за Асоциацията около процедурите по установяването на съответствието на критериите за представителност. Това е направено с писмо с изходящ на АИКБ номер № 464/22.07. 2013 г.(входящ на МТСП № 61-133/22. 07. 2013 г.). АИКБ няма какво да криеи затова е дала съгласието си МТСП да предаде на ИПИ исканата информация (прилагаме копие от посочените писма).
За съжаление, не ни е известно КРИБ да са дали такова съгласие. От тази гледна точка, като подкрепяме напълно прозрачността на данните около преброяванията на работодателските организации и на синдикатите, ние изказваме недоумение защо се сочи с пръст АИКБ, когато се иска светлина за фактите около работодателските организации в България?
Ние вече сме доказали официално и с писмен документ, че сме за прозрачността.
Всички подробности около искането на ИПИ до МТСП са публикувани в бюлетина на Института и са препечатани в сайта на вестник „Капитал“- „Голямата тайна на синдикатите и работодателите“, 20 октомври 2013 г., 15:49, http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2013/10/20/2164905_goliamata_taina_na_sindikatite_i_rabotodatelite/. От статиятапо категоричен начин се разбира, че само една от шестте представителни организации на социалните партньори е дала съгласие да се предадат данните й на ИПИ. Тази организация е АИКБ. Данните й са надлежно предадени на ИПИ.
Надяваме се, че предвид на така посочените факти, г-н Домусчиев няма да използва повече неверни твърдения като:
„Данните и таблиците, които изнасят от АИКБ и твърдят, че на базата на тях са най-голямата работодателска организация са пълен фалшификат“.
Крайно невярно и разочароващо е и твърдението, че данните, предоставени от АИКБ, са „пълен фалшификат“. Данните са обобщени по този начин в доклада, който е надлежно представен в Министерския съвет от оторизираната да прави проверката комисия.Не ни е известно някой да е изразил съмнение, че данните са некоректни, нито да е оспорвал това.
В заключение, бихме изразили своята увереност, че в българския социален диалог има място за всяка от представителните работодателски организации. Всяка от тях има свои приоритети и сфери, в които експертизата й е силна. Не е необходимо да си съизмерваме количествените параметри, а да се съсредоточим върху интересите на обществото и тези на нашите членове.
С УВАЖЕНИЕ,
ИВЕЛИН ЖЕЛЯЗКОВ,
ДИРЕКТОР ТРИСТРАННО
СЪТРУДНИЧЕСТВО В АИКБ